Home

• What mountain bike frame size should I ride? mbr.co.uk
• Size matters: why we’re all riding bikes that are too small mbr.co.uk
• Lever arm calculator ( required force/weight depending (kg) on the wrench length to achieve the marked torque (Nm) ) https://www.sensorsone.com/force-and-length-to-torque-calculator/

Ще ми се да кажа "С день победы!", но ми горчи.

След края на войната руснаците окупират България. Под вещата ръка на руският ръководител бива спретнат т.нар. "Народен съд" и голяма част от българската интелигенция и елит биват брутално избити. Следва национализация - от фабрики до животни в личните стопанства. Ликвидация на българското село, където са живеели истински независими от централно управление хора.

Всичко градено бива разграбено и преразпределено. Конците се дърпат от СССР, тук са назначени пионки. Държавата е окупирана, спусната е желязната завеса, десидентите са пренасочени към концлагери, свободата на словото е химера, предприемачеството невъзможно. Индивидът става безволеви, длъжен да се следва определената от Кремъл посока.

Наложен е т.нар. комунистически режим. Режим, толкова дълбоко пропил се в управлението, че и до ден днешен не можем да се отървем от него и структурите му.

Акси обича боза и често ѝ се допива. Когато има хубава ѝ вземам. Проблемът е, че не остана от истинската. В малките бакалийки явно гледат цената и има само с т.нар. "подсладители" - аспартам и подобни гадости.

Цъкнах в нета да видя как се прави домашна боза и попаднах на:

https://recepti.gotvach.bg/r-7359-Домашна_боза

Брашното от просо се оказа дефицитно, така че реших да пробвам с обикновено пшеничено.

Получи се прекрасна! Рецептата е елементарна. Вкусът е като от детството ми.

Нямам спомен като дете вкъщи да са правили домашна боза. Тогава и нямаше нужда. Беше си налична и нямаше ментета. Баба ми сподели, че навремето е правила редовно, като е ползвала мая за хляб за закваска. По нейни думи видът на брашното не е от особено значение - правили са и от царевично.

С 1/2 кг брашно и 1/2 кг захар се получават 5л боза. 20 ст/л за суровини по цени на дребно. И на тия шмекери пак им е скъпо и блъскат децата ни с гнусотии.

Покрай създадената ситуация(извънредното положение заради Корона вируса) от училището на щерка ми ни задължават да регистрираме децата в Shkolo.bg . Там водят и електронния дневник.

Гледам в търговския регистър, че това е частно дружество. Няколко въпроса:

1. Защо училищата налагат точно тази платформа ?
2. От МОН ли е спуснато да се ползва тя или всяко училище може да избира ?
3. Има ли алтернативна платформа одобрена от държавата, като не визирам дистанционното обучение, а по-скоро електрония дневник и механизма за контакт с родителите ?
4. Откъде накъде на частна организация ще се предоставят данните за оценките, забележките, отсъствията на учениците, връзките между родители-ученик, задължителното изискване на телефонен номер и други лични данни при регистрация ?
5. Има ли МОН някаква договореност с тези фирми, например:
   • Споразумения за конфиденциалност и разписана отговорност при изтичане на данни ("Школо" ООД е с капитал 1000 лв)
   • Данните да са в отворен формат и налични в своята цялост за сваляне от училищен администратор например ? Въпросът тук е какво правим, когато утре избраната организация реши да ни кара да плащаме или къде отива информацията, ако реши да затвори услугата?

Мдаа .. Прочетох го това. Предполагам, че 98% ще го пропуснат, защото им е дълго.

Истината е, че тук не останаха мъже. Пълно е с пу_ки. Накъдето и да се обърнеш свинщина. Покрай свинщината минават приятно разсеяни п_тки. Минават и си обръщат главата на другата страна, защото системата ги е убедила, че това не е тяхна грижа. Същата тая система, която е разрушила усещането за общност и ни убива ден след ден ..

Живота ви е толкова илюзорен и дотолкова сте повярвали, че сте най-важни и безценни, че кучето ви, даже не кучето ви, а тенекията ви, е по-важна от човека, който срещате на улицата.

Затова ще се оправяте поединично. Затова и няма да се оправите ..

Не ми е жал за вас. Ваш живот - ваша воля.

Лошото е, че не остана място за свестните. Шибаната глобализация изяде цялата планета.

Ето го поста, който предизвика горната ми реакция:

Защо напускам България?

Когато на 9 юли мъжът ми изчезна от къщи. Когато на 10 юли вечерта го намерих пребит и изхвърлен на един строеж. Когато лекарят от Бърза помощ заяви, че няма да го качи в линейката, защото бил наркоман. Когато му постави тази “диагноза”, без въобще да го прегледа, ей така, от разстояние. Когато все пак успяхме да стигнем до “Пирогов”. Когато там го държаха пет часа в коридора, прехвърляха го от кабинет на кабинет, крещяха му и не разбраха, че целият му мозък е в кръвоизливи. Когато дори твърдяха, че нищо му няма и бяха готови да не го приемат в болницата. Когато молех санитарите да не блъскат количката с болното му тяло. Когато се оказа, че не става с молби, а с пари. Когато полицията отказа да води следствие, защото мъжът ми, който беше в безсъзнание, не искал да им съдейства. Когато ги попитах, ако беше умрял, пак ли щяха да чакат неговото съдействие. Когато следователите даваха невярна информация на собствения си министър и се опитваха да е прикрият случая. Когато страхът се настани сред близките ми. Когато се оказа, че никой, никой, никой не може да те защити. Когато трябваше да наема охрана като че ли сме престъпници.*

И най-вече когато не знаех какво да кажа на 10-годишния ни син – къде е баща му, който никога не отсъства от къщи. Когато недоумявах как да обясня на малкото дете, че сега татко месеци няма да може да се грижи за него и да го обича, както преди. Когато сърцето ми беше раздробено на парчета, защото, когато пребиват до смърт добрите хора, сърцата лесно се пръскат от мъка.

Тогава реших, че се отричам от България

Отричам се от тази България, в която живеем днес и сега. Отричам се от тази България, из която престъпниците се разхождат необезпокоявани. Отричам се от тази България, която е рай за мошениците, далавераджиите, крадците, убийците. И ад за честните и почтените хора. Отричам се от тази България, в която властва Абсолютната Безчовечност. Отричам се от тази България, в която вече няма ценности. Няма идеали. Няма достатъчно смели хора и истински родолюбци. Не е останала никаква чувствителност и никакво уважение към личността. Има само изтребление на таланти. И камари лъжи. Като например, че престъпността е намаляла, както и емиграцията. Аз ви казвам, че не е така. Ние с мъжа ми сме част от огромна емиграционна вълна. В момента заминават при тези, които като нас преди десет години обичаха това място, наречено “родина”. Тези, които страдаха от идеали. Тези, които мислеха, че родината е свята и че е грях да я изоставиш. Тези, които изгубиха много самолети с приятели. Тези, които плачеха върху опустелите писти на аерогарата, но упорито си повтаряха, че човек трябва да живее там, където се е родил. И че другото се казва “предателство”. Тези, които тогавa тичаха по митингите на СДС и вярваха в новото бъдеще Тези, които искаха да живеят тук и никъде другаде. Тези, които имаха илюзии и смятаха, че ако всеки прекопае своята градина, нещата ще се оправят и всички ще живеем по-добре. Тези, които десет години работиха, без да се занимават с политика, без да членуват в партии и без да влизат в никакви групировки. Тези, които създадоха ценни и полезни неща и ги създадоха със собствените си ръце. Тези, които не праха пари. Тези, които бяха потенциалът на България.

Тези, които в началото на 90-те взеха грешното решение! Да, в началото на 90-те години ние с мъжа ми искахме да живеем тук. Защото обичахме България. Преди две години, когато подадохме документи за емиграция, ние пак искахме да живеем тук. Защото обичахме България. Сега, когато заминаваме, ние отново искаме да живеем тук. Но тук не може да се живее. Всеки, който не краде и не убива, всеки, който се е опитал да направи нещо в България и за България, знае истината – държавата само пречи. Държавата непрекъснато пречи.Всъщност държава няма. Няма и политика. Има само управляващи, мафия и биячите на мафията. Има чудовищна, крокодилска посредственост, която се разпростря навсякъде. Превзе цялата власт. Запрати интелигентните, мислещите, чувстващите и можещите хора в панелните им кутийки – да се чудят как да изхранват децата си! Разположи се. Унищожи всичко изградено досега. Не построи нищо ново. И вместо мисионери, които да разпръскват светлина, разпрати навсякъде безмозъчни същества, които размахват палки и гърмят с пистолети, строят къщи с басейни, трудно връзват две думи в изречение, слушат чалга и от време на време с удоволствие пребиват някой от съвсем оределите си сънародници. Честито, господа Мутри! Победихте! Нанесохте се зад къщата ни, решихте, че един метър от задния ни двор бил ваш метър, подкопахте оградата ни, че даже и я поливате всеки ден, за да падне по-бързо, рязахте кабелите на тока и на телефона ни, плашихте съседите с пистолети. И докато наивно вярвахме, че се избивате само помежду си, оказа се, че избивате въобще наред. Който не ви е симпатичен. Заради един метър от задния двор! И когато се опитвахме да решим спора по общини и по някакви управления по незаконното строителство, всички вдигаха рамене и казваха – “Този го изпраща депутат. За него ни звънят от Народното събрание.” Господи, това ли е България! Всеки ден ние сме унизени, смазани, обезверени. Всеки ден напълно загубваме смисъла на нещата, защото всеки ден се случва по една история, която много прилича на моята юлска драма. Случва се на улицата, в трамвая, в магазина, в някое от милиардите чиновнически учреждения. Навсякъде. Историята се състои от различни факти, от различни оскърбления, но всъщност това е една и съща история – тази на пълното унижение на човешкото достойнство. В крайна сметка в момента се пише историята на унищожението на българския дух.

Е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях. Наздраве! Подкопаната ни ограда ще падне всеки момент. И за мен тя е символ на подкопаната България, която скоро съвсем ще рухне. Моята ограда, моята България, моите надежди, моята защита, моята романтика, моите любови, моите радости и болки, моят театър, моите пиеси, моят дядо. Всичко, което беше мое. Е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях! Разбихте мечтите ни, както се разбива човешка глава. Дали пък да не ви благодаря? Задето ме излекувахте от патриотизма ми. Вече не милея за вашата България. Знаете ли, подарявам ви метъра от задния ни двор Вземете си метъра, вземете си и цялата къща! Та вие така и така си взехте всичко. Взехте ни и силите да се борим да останем тук. Можете да ни довършите. Блъскайте бъбреците, удряйте, чупете, рушете, ритайте, размажете мозъците ни! Така по-бързо ще си останете само вие. И все пак ще има проблем. Един единствен проблем. Колкото и да не ви се вярва, Ботев и Левски ще ви гледат отнякъде. Тях не можете да ги разстреляте отново. Няма как да ги обесите. Няма как да ги пребиете. Няма как да ги предадете. Те са тук. Те никога няма да емигрират. Това е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях. Ние сме поредните българи, които напускат вашата България. Ние сме поредните, които се умориха да се опитват да направят нещо за тази страна. Напускаме не по икономически, а по човешки причини. Тук не можеш да се развиваш. Тук не можеш да мечтаеш. Тук не е препоръчително да следваш моралните си норми. Морал?! Губиш играта. Защото тук се играе друга игра. И тя е мръсна. Ние сме поредните българи, които заминават, въпреки че искат да живеят тук. Ние сме поредните изгонени българи. Само че идеализмът вероятно е заболяване. А в това отношение моето семейство е фамилно обременено. Ето защо отнасям със себе си една друга България. България на дедите ми. България на детството ми. България на родителите ми. България на брат ми. България на приятелите ми. България на моите илюзии. Вземам си слънцето на България. Вземам си и Родопите Ще се връщам в тази моя България. Защото в крайна сметка, господа мутри и тези от депутатите, които стоите зад тях – вашата България си е само ваша. Тя няма да е вечна. Тя все някога ще свърши. Има природни и духовни закони, господа. Има приказки, в които децата вярват. Има приказки, в които вярвам и аз. В тях вярват и всички мои близки същества – тези, които ми помагат да прекося живота си. Хората от моята кръвна група. Нашите сърца туптят в един ритъм. А нашите души говорят български. И в която и точка на света да се намираме, ще продължим да говорим все този език – Българският на Ботев и Левски. Знаете ли за какво става дума в приказките, господа? В тях Доброто накрая винаги побеждава.

Яна Добрева – журналист по образование и драматург по призвание. Яна е и дъщеря на актьора Илия Добрев, който навремето изигра Васил Левски.

Не радиацията е опасна за живота. Човечеството е.

За дивият живот в карантинната зона.

https://www.youtube.com/watch?v=iXAsirlbFFw

Любимият ми цитат от "Матрицата":

Agent Smith: I'd like to share a revelation that I've had during my time here. It came to me when I tried to classify your species and I realized that you're not actually mammals. Every mammal on this planet instinctively develops a natural equilibrium with the surrounding environment but you humans do not. You move to an area and you multiply and multiply until every natural resource is consumed and the only way you can survive is to spread to another area. There is another organism on this planet that follows the same pattern. Do you know what it is? A virus. Human beings are a disease, a cancer of this planet. You're a plague and we are the cure.

Фриман Дайсън ни е напуснал днес.
За съжаление не намирам никоя от книгите му преведена на български.

https://en.wikipedia.org/wiki/Freeman_Dyson
https://www.ted.com/talks/freeman_dyson_let_s_look_for_life_in_the_outer_solar_system

Днес излизах с колелото и видях два щъркела да кацат на прясно разкопана нива по пътя към Иваняне.
Мартениците не сме ги слагали още, а вече можем да ги махаме :-)

22 февруари 2020г .

Що за простотия ?!

Появява се някакъв леймър и предявява претенции за авторско право на химна на държава. YouTube приема заявката за авторство защото няма нужните механизми за проверка. И видиш ли ще правим сензации, как някакъв мошенник ни държал правата на химна.

Ами не - нищо не държи.
Това, че е предявил претенции, и че някаква платформа не му е отказала говори зле за него и за платформата.

Нищо повече.

Този шофьор на автобус ми направи три поредни избутвания от пътното платно в рамките на километър. С колелото карах плътно вдясно. Първите два пъти бях в бус лентата(липсва велоалея). Третият път бях на велоалея при изкачване на моста Оряхово.

Това става тази вечер - 8 фев 2020, събота 17:45, на почти празния бул.Сливница в София.

Провокации от моя страна не е имало. Очевидно го е подразнило, че съм в "неговата" лента и реши да ми дава урок.

Няма да правя анализ какво в закона нарушава шофьора. Ще направя анализ какво в закона нарушавам аз. Ето ги частите от ЗДвП, които имат отношение:

https://lex.bg/en/laws/ldoc/2134649345

Чл. 15. (1) На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.

(6) Когато пътна лента е сигнализирана за движение само на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, се забранява движението на други пътни превозни средства.

Чл. 18. (1) Водачът на бавнодвижещо се пътно превозно средство задължително се движи в най-дясната пътна лента, освен при завиване или заобикаляне.

Чл. 80. Водачът на велосипед е длъжен: 2. да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.

§ 6. По смисъла на този закон:

2. "Пътна лента" е надлъжна част от пътя, очертана или не с маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства в една посока едно след друго.

3. "Граница на платното за движение" е линията, очертана или не с пътна маркировка, която отделя платното за движение от другите конструктивни елементи на пътното платно - банкет, тротоар, лента за принудително спиране и други. Линията, с която се очертава "BUS"-лентата, също е граница на платното за движение.

   ---

Бих казал, че закона забранява движението ми в БУС лентата. Макар и да може да се спори дали Чл. 15. (1) и Чл. 18. (1) не противоречат на това твъдение.

Дори и напълно ясно в закона да е забранено това движение аз ще бъда нарушител и няма да излагам живота си на опастност. Законодателят не се е движил в София притиснат между прелитащи автомобили отляво, които си нямат понятие от спазване на безопасна дистанция, и движещи се автобуси отдясно.

Що се отнася до поведението на шофьора на автобуса - считам, че саморазправата в случаи като този е глупава. Яденето на бой ще го озлоби още повече и утре ще излее злобата си срещу някое дете на пътя.

Човека има право за претенции за нарушение на закона от моя страна. Това не му дава право да застрашава човешко здраве и живот.

Ще си получи сигналите за поведението си на пътя и се надявам отговорните органи да го дисциплинират по-добре от мен.

Важното е друго. При липсваща велоинфраструктура в някои европейски държави движението на велосипедисти в бус лентите е позволено. Трябва да окажем необходимия натиск за промяна в закона и при нас за да може да има по-малко такива ситуации.