Покрай създадената ситуация(извънредното положение заради Корона вируса) от училището на щерка ми ни задължават да регистрираме децата в Shkolo.bg . Там водят и електронния дневник.

Гледам в търговския регистър, че това е частно дружество. Няколко въпроса:

1. Защо училищата налагат точно тази платформа ?
2. От МОН ли е спуснато да се ползва тя или всяко училище може да избира ?
3. Има ли алтернативна платформа одобрена от държавата, като не визирам дистанционното обучение, а по-скоро електрония дневник и механизма за контакт с родителите ?
4. Откъде накъде на частна организация ще се предоставят данните за оценките, забележките, отсъствията на учениците, връзките между родители-ученик, задължителното изискване на телефонен номер и други лични данни при регистрация ?
5. Има ли МОН някаква договореност с тези фирми, например:
   • Споразумения за конфиденциалност и разписана отговорност при изтичане на данни ("Школо" ООД е с капитал 1000 лв)
   • Данните да са в отворен формат и налични в своята цялост за сваляне от училищен администратор например ? Въпросът тук е какво правим, когато утре избраната организация реши да ни кара да плащаме или къде отива информацията, ако реши да затвори услугата?

Мдаа .. Прочетох го това. Предполагам, че 98% ще го пропуснат, защото им е дълго.

Истината е, че тук не останаха мъже. Пълно е с пу_ки. Накъдето и да се обърнеш свинщина. Покрай свинщината минават приятно разсеяни п_тки. Минават и си обръщат главата на другата страна, защото системата ги е убедила, че това не е тяхна грижа. Същата тая система, която е разрушила усещането за общност и ни убива ден след ден ..

Живота ви е толкова илюзорен и дотолкова сте повярвали, че сте най-важни и безценни, че кучето ви, даже не кучето ви, а тенекията ви, е по-важна от човека, който срещате на улицата.

Затова ще се оправяте поединично. Затова и няма да се оправите ..

Не ми е жал за вас. Ваш живот - ваша воля.

Лошото е, че не остана място за свестните. Шибаната глобализация изяде цялата планета.

Ето го поста, който предизвика горната ми реакция:

Защо напускам България?

Когато на 9 юли мъжът ми изчезна от къщи. Когато на 10 юли вечерта го намерих пребит и изхвърлен на един строеж. Когато лекарят от Бърза помощ заяви, че няма да го качи в линейката, защото бил наркоман. Когато му постави тази “диагноза”, без въобще да го прегледа, ей така, от разстояние. Когато все пак успяхме да стигнем до “Пирогов”. Когато там го държаха пет часа в коридора, прехвърляха го от кабинет на кабинет, крещяха му и не разбраха, че целият му мозък е в кръвоизливи. Когато дори твърдяха, че нищо му няма и бяха готови да не го приемат в болницата. Когато молех санитарите да не блъскат количката с болното му тяло. Когато се оказа, че не става с молби, а с пари. Когато полицията отказа да води следствие, защото мъжът ми, който беше в безсъзнание, не искал да им съдейства. Когато ги попитах, ако беше умрял, пак ли щяха да чакат неговото съдействие. Когато следователите даваха невярна информация на собствения си министър и се опитваха да е прикрият случая. Когато страхът се настани сред близките ми. Когато се оказа, че никой, никой, никой не може да те защити. Когато трябваше да наема охрана като че ли сме престъпници.*

И най-вече когато не знаех какво да кажа на 10-годишния ни син – къде е баща му, който никога не отсъства от къщи. Когато недоумявах как да обясня на малкото дете, че сега татко месеци няма да може да се грижи за него и да го обича, както преди. Когато сърцето ми беше раздробено на парчета, защото, когато пребиват до смърт добрите хора, сърцата лесно се пръскат от мъка.

Тогава реших, че се отричам от България

Отричам се от тази България, в която живеем днес и сега. Отричам се от тази България, из която престъпниците се разхождат необезпокоявани. Отричам се от тази България, която е рай за мошениците, далавераджиите, крадците, убийците. И ад за честните и почтените хора. Отричам се от тази България, в която властва Абсолютната Безчовечност. Отричам се от тази България, в която вече няма ценности. Няма идеали. Няма достатъчно смели хора и истински родолюбци. Не е останала никаква чувствителност и никакво уважение към личността. Има само изтребление на таланти. И камари лъжи. Като например, че престъпността е намаляла, както и емиграцията. Аз ви казвам, че не е така. Ние с мъжа ми сме част от огромна емиграционна вълна. В момента заминават при тези, които като нас преди десет години обичаха това място, наречено “родина”. Тези, които страдаха от идеали. Тези, които мислеха, че родината е свята и че е грях да я изоставиш. Тези, които изгубиха много самолети с приятели. Тези, които плачеха върху опустелите писти на аерогарата, но упорито си повтаряха, че човек трябва да живее там, където се е родил. И че другото се казва “предателство”. Тези, които тогавa тичаха по митингите на СДС и вярваха в новото бъдеще Тези, които искаха да живеят тук и никъде другаде. Тези, които имаха илюзии и смятаха, че ако всеки прекопае своята градина, нещата ще се оправят и всички ще живеем по-добре. Тези, които десет години работиха, без да се занимават с политика, без да членуват в партии и без да влизат в никакви групировки. Тези, които създадоха ценни и полезни неща и ги създадоха със собствените си ръце. Тези, които не праха пари. Тези, които бяха потенциалът на България.

Тези, които в началото на 90-те взеха грешното решение! Да, в началото на 90-те години ние с мъжа ми искахме да живеем тук. Защото обичахме България. Преди две години, когато подадохме документи за емиграция, ние пак искахме да живеем тук. Защото обичахме България. Сега, когато заминаваме, ние отново искаме да живеем тук. Но тук не може да се живее. Всеки, който не краде и не убива, всеки, който се е опитал да направи нещо в България и за България, знае истината – държавата само пречи. Държавата непрекъснато пречи.Всъщност държава няма. Няма и политика. Има само управляващи, мафия и биячите на мафията. Има чудовищна, крокодилска посредственост, която се разпростря навсякъде. Превзе цялата власт. Запрати интелигентните, мислещите, чувстващите и можещите хора в панелните им кутийки – да се чудят как да изхранват децата си! Разположи се. Унищожи всичко изградено досега. Не построи нищо ново. И вместо мисионери, които да разпръскват светлина, разпрати навсякъде безмозъчни същества, които размахват палки и гърмят с пистолети, строят къщи с басейни, трудно връзват две думи в изречение, слушат чалга и от време на време с удоволствие пребиват някой от съвсем оределите си сънародници. Честито, господа Мутри! Победихте! Нанесохте се зад къщата ни, решихте, че един метър от задния ни двор бил ваш метър, подкопахте оградата ни, че даже и я поливате всеки ден, за да падне по-бързо, рязахте кабелите на тока и на телефона ни, плашихте съседите с пистолети. И докато наивно вярвахме, че се избивате само помежду си, оказа се, че избивате въобще наред. Който не ви е симпатичен. Заради един метър от задния двор! И когато се опитвахме да решим спора по общини и по някакви управления по незаконното строителство, всички вдигаха рамене и казваха – “Този го изпраща депутат. За него ни звънят от Народното събрание.” Господи, това ли е България! Всеки ден ние сме унизени, смазани, обезверени. Всеки ден напълно загубваме смисъла на нещата, защото всеки ден се случва по една история, която много прилича на моята юлска драма. Случва се на улицата, в трамвая, в магазина, в някое от милиардите чиновнически учреждения. Навсякъде. Историята се състои от различни факти, от различни оскърбления, но всъщност това е една и съща история – тази на пълното унижение на човешкото достойнство. В крайна сметка в момента се пише историята на унищожението на българския дух.

Е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях. Наздраве! Подкопаната ни ограда ще падне всеки момент. И за мен тя е символ на подкопаната България, която скоро съвсем ще рухне. Моята ограда, моята България, моите надежди, моята защита, моята романтика, моите любови, моите радости и болки, моят театър, моите пиеси, моят дядо. Всичко, което беше мое. Е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях! Разбихте мечтите ни, както се разбива човешка глава. Дали пък да не ви благодаря? Задето ме излекувахте от патриотизма ми. Вече не милея за вашата България. Знаете ли, подарявам ви метъра от задния ни двор Вземете си метъра, вземете си и цялата къща! Та вие така и така си взехте всичко. Взехте ни и силите да се борим да останем тук. Можете да ни довършите. Блъскайте бъбреците, удряйте, чупете, рушете, ритайте, размажете мозъците ни! Така по-бързо ще си останете само вие. И все пак ще има проблем. Един единствен проблем. Колкото и да не ви се вярва, Ботев и Левски ще ви гледат отнякъде. Тях не можете да ги разстреляте отново. Няма как да ги обесите. Няма как да ги пребиете. Няма как да ги предадете. Те са тук. Те никога няма да емигрират. Това е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях. Ние сме поредните българи, които напускат вашата България. Ние сме поредните, които се умориха да се опитват да направят нещо за тази страна. Напускаме не по икономически, а по човешки причини. Тук не можеш да се развиваш. Тук не можеш да мечтаеш. Тук не е препоръчително да следваш моралните си норми. Морал?! Губиш играта. Защото тук се играе друга игра. И тя е мръсна. Ние сме поредните българи, които заминават, въпреки че искат да живеят тук. Ние сме поредните изгонени българи. Само че идеализмът вероятно е заболяване. А в това отношение моето семейство е фамилно обременено. Ето защо отнасям със себе си една друга България. България на дедите ми. България на детството ми. България на родителите ми. България на брат ми. България на приятелите ми. България на моите илюзии. Вземам си слънцето на България. Вземам си и Родопите Ще се връщам в тази моя България. Защото в крайна сметка, господа мутри и тези от депутатите, които стоите зад тях – вашата България си е само ваша. Тя няма да е вечна. Тя все някога ще свърши. Има природни и духовни закони, господа. Има приказки, в които децата вярват. Има приказки, в които вярвам и аз. В тях вярват и всички мои близки същества – тези, които ми помагат да прекося живота си. Хората от моята кръвна група. Нашите сърца туптят в един ритъм. А нашите души говорят български. И в която и точка на света да се намираме, ще продължим да говорим все този език – Българският на Ботев и Левски. Знаете ли за какво става дума в приказките, господа? В тях Доброто накрая винаги побеждава.

Яна Добрева – журналист по образование и драматург по призвание. Яна е и дъщеря на актьора Илия Добрев, който навремето изигра Васил Левски.

Не радиацията е опасна за живота. Човечеството е.

За дивият живот в карантинната зона.

https://www.youtube.com/watch?v=iXAsirlbFFw

Любимият ми цитат от "Матрицата":

Agent Smith: I'd like to share a revelation that I've had during my time here. It came to me when I tried to classify your species and I realized that you're not actually mammals. Every mammal on this planet instinctively develops a natural equilibrium with the surrounding environment but you humans do not. You move to an area and you multiply and multiply until every natural resource is consumed and the only way you can survive is to spread to another area. There is another organism on this planet that follows the same pattern. Do you know what it is? A virus. Human beings are a disease, a cancer of this planet. You're a plague and we are the cure.

Фриман Дайсън ни е напуснал днес.
За съжаление не намирам никоя от книгите му преведена на български.

https://en.wikipedia.org/wiki/Freeman_Dyson
https://www.ted.com/talks/freeman_dyson_let_s_look_for_life_in_the_outer_solar_system

Днес излизах с колелото и видях два щъркела да кацат на прясно разкопана нива по пътя към Иваняне.
Мартениците не сме ги слагали още, а вече можем да ги махаме :-)

22 февруари 2020г .

Що за простотия ?!

Появява се някакъв леймър и предявява претенции за авторско право на химна на държава. YouTube приема заявката за авторство защото няма нужните механизми за проверка. И видиш ли ще правим сензации, как някакъв мошенник ни държал правата на химна.

Ами не - нищо не държи.
Това, че е предявил претенции, и че някаква платформа не му е отказала говори зле за него и за платформата.

Нищо повече.

Този шофьор на автобус ми направи три поредни избутвания от пътното платно в рамките на километър. С колелото карах плътно вдясно. Първите два пъти бях в бус лентата(липсва велоалея). Третият път бях на велоалея при изкачване на моста Оряхово.

Това става тази вечер - 8 фев 2020, събота 17:45, на почти празния бул.Сливница в София.

Провокации от моя страна не е имало. Очевидно го е подразнило, че съм в "неговата" лента и реши да ми дава урок.

Няма да правя анализ какво в закона нарушава шофьора. Ще направя анализ какво в закона нарушавам аз. Ето ги частите от ЗДвП, които имат отношение:

https://lex.bg/en/laws/ldoc/2134649345

Чл. 15. (1) На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.

(6) Когато пътна лента е сигнализирана за движение само на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, се забранява движението на други пътни превозни средства.

Чл. 18. (1) Водачът на бавнодвижещо се пътно превозно средство задължително се движи в най-дясната пътна лента, освен при завиване или заобикаляне.

Чл. 80. Водачът на велосипед е длъжен: 2. да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.

§ 6. По смисъла на този закон:

2. "Пътна лента" е надлъжна част от пътя, очертана или не с маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства в една посока едно след друго.

3. "Граница на платното за движение" е линията, очертана или не с пътна маркировка, която отделя платното за движение от другите конструктивни елементи на пътното платно - банкет, тротоар, лента за принудително спиране и други. Линията, с която се очертава "BUS"-лентата, също е граница на платното за движение.

   ---

Бих казал, че закона забранява движението ми в БУС лентата. Макар и да може да се спори дали Чл. 15. (1) и Чл. 18. (1) не противоречат на това твъдение.

Дори и напълно ясно в закона да е забранено това движение аз ще бъда нарушител и няма да излагам живота си на опастност. Законодателят не се е движил в София притиснат между прелитащи автомобили отляво, които си нямат понятие от спазване на безопасна дистанция, и движещи се автобуси отдясно.

Що се отнася до поведението на шофьора на автобуса - считам, че саморазправата в случаи като този е глупава. Яденето на бой ще го озлоби още повече и утре ще излее злобата си срещу някое дете на пътя.

Човека има право за претенции за нарушение на закона от моя страна. Това не му дава право да застрашава човешко здраве и живот.

Ще си получи сигналите за поведението си на пътя и се надявам отговорните органи да го дисциплинират по-добре от мен.

Важното е друго. При липсваща велоинфраструктура в някои европейски държави движението на велосипедисти в бус лентите е позволено. Трябва да окажем необходимия натиск за промяна в закона и при нас за да може да има по-малко такива ситуации.

Сценарий за Escape Room вкъщи

Щерка ми навършваше 11г тази година. Предпочитаме да празнуваме рожденните ѝ дни вкъщи основно защото нямаме ограничение във времето.

Една от игрите, които пожела да подготвим беше модерните "Escape room". Поразтърсих се но не успях да открия читав сценарий. Учудващо, при положение, че escape стаите са толкова популярни.

Наложи се да проявя малко въображение, от което, струва ми се, и други изпаднали в подобна на моята нужда биха могли да се възползват. А и на децата им хареса, така че предполагам съм се справил прилично.

Сценарий

Въведение

Следният текст се прочита на децата:

Живял някога един пират. Необикновен пират.
За разлика от другарите си разбойници бил умен и добър.
Животът му така се стекъл, че бил принуден да се качи на
пиратския кораб за да избяга от тези, които го преследвали.

Умът му му позволил да напредне в пиратската професия и 
само за няколко години станал капитан. И понеже бил добър
успял да натрупа състояние, като той и екипажът му грабели
и наказвали само лошите.

За разлика от другите пирати, които живеели безразсъдно и умирали
млади нашият капитан доживял до дълбока старост. Състоянието му
станало толкова голямо, че бил принуден да го пази много добре.

Един ден обаче, в дълбоката му старост го навестила смъртта.
Не успял да разкаже тайната на съкровището си на единствената
си дъщеря. Така съкровището останало скрито и тя има нужда от
вас, за да ѝ помогнете да го открие и с негова помощ да
промени света към по-добро.

За щастие капитанът оставил някои следи, които може да ви
помогнат с търсенето.

Показваме им рисунката на катинара:

и търсенето им започва.

Задача 1 е да намерят катинара.

С катинара заключваме на Акси гардероба. Кодът за отключването е на гърба му, но е на английски:

Задача 2: Децата трябва да успеят да си преведат написаното и да разгадаят как се отваря катинара.

След като отворят катинара отварят гардероба, където има лист, на който е написано:

Здравей дъще,
Ако един ден намериш това аз вече няма да съм между живите.
Дано да съм успял да се сбогувам с теб.
Животът ми не беше лек и винаги съм се стремял да те държа далеч
от себе си за да те предпазя. Надявам се да носиш доброто в
сърцето си и да използваш това, което съм ти оставил за да
сътвориш още повече добрини.
За съжаление няма как лесно да ти го предам, защото много са
душманите, които биха искали да се докопат до него. Надявам се
все още да има тази връзка между нас, която усещах докато беше
дете. Тя ще ти помогне да разрешиш загадката и да намериш
това, което ти принадлежи.
Както знаеш мила, макар и да съм плавал под пиратския флаг
аз съм българин и винаги съм носил родината в сърцето си. Има
един голям  автор, чиито първо и фамилно име започват
с една и съща буква. Потърси любимият ми негов разказ и ще
откриеш ключа за дневника ми, който сигурно вече си открила на
моя компютър.

Задача 3 е да се сетят кой е автора и да открият книгата в библиотеката вкъщи.

Следното листче поставям в том с произведения на Йордан Йовков:

, като съм отбелязал в книгата къде да отворят.

Задача 4 е да разкодират кой е разказа, като се досетят да използват съдържанието на книгата.

Разказа е "Песента на колелетата"

На задната страна на листчето има следния код:

Тук трябва да съобразят, че поредицата от цифри е във формат страница-ред-дума-буква и от съответните букви да сглобят кода.

Задача 5 е да открият как е криптиран в листчето кода за дневника на капитана

Когато разгадаят кода трябва да го използват за парола на криптиран файл, който е на десктопа на компютъра и се казва:

DNEVNIK.7z

В криптирания архив има документ със снимка и текст, като написаното е:

Съкровището се пази от единственият, на когото мога да вярвам.
Наричаме го нялеД ветсърК (4), но истинското му име ще трябва
да откриеш сама. За да му докажеш, че ти си моята дъщеря,
трябва да му кажеш скрит код.

Той е заключил диск за парното с магическа верига. Дискът
ще остане заключен там докато пристигнеш и може да се отключи
единствено с правилния ключ. Кодът, който трябва да му кажеш
е решението на тази задача:

    (теглото на диска в грамове) x (рождената ти дата записана във формат ГГГГММДД) = (търсеният код)

Той би приел малка грешка в претеглянето, така че му запиши
не само кодът но и цялата задача.

А да, тази снимка може да ти подскаже къде може да откриеш ключа:

Задача 6 е да открият статуйката и да вземат ключа.

Задача 7 е да се досетят кой е нялеД ветсърК , което е името ми, изписано наобратно (за което подсказват главните букви в края).

Задача 8 е да направят претеглянето и да покажат кода на нялеД.

С това решават загадката и им прочитам следният текст:

Обичам те, и помни:

 Прави добро в живота си без да очакваш отплата.
 Помагай на тези, които са в нужда.
 Добрината в сърцето ти ВИНАГИ ще бъде най-голямото ти богатство.
 Ключът за успеха вече е в ръцете ти - това са твоите смелост, решителност и действеност.
 Съчетай ги с умът и добротата си и ще промениш света!

 Сега, когато откри нялеД и му доказа, че ти си моята дъщеря, той и
 другите ми доверени хора винаги ще бъдат до теб за да те пазят и
 да те подкрепят. Съкровището, което сме натрупали е на твое
 разположение за да правиш добро. Винаги, когато имаш нужда от него
 се обръщай към тях.

 И помни - духом ще съм до теб и аз и ще те гледам от звездите.
 Обичам те !
 --
 Татко

Важно е да съобразите сложността на задачите с възрастта и интелекта на децата за да може да не ги решават прекалено лесно или пък да не им доскучава ако дълго време не могат да се справят. Може да ги проверявате от време на време и ако има нужда да им дадете лека подсказка.

Финални думи

Понеже не можах да открия готов сценарий, който да използвам, измислих, направих и описах този, което ми отне известно време.

Публикувам го така, че да е свободнодостъпен за всички. Може да го използвате и адаптирате за да организирате игри или за тържеството на вашетите деца.

Ако желате можете да кажете Благодаря тук: mailto:krustev@krustev.net

Ако оценявате положения труд, сценарият ви е допаднал или ви е харесала идеята да стане общодостъпен може да ми изпратите малко дарение тук: mailto:krustev-paypal@krustev.net

Весел празник!

I'm developing a PHP app with the following structure:

my-app/
  WEB/
    css/
    images/
    javascript/
    index.php
    .htaccess
  lib/
    my-app/
      ...
    config.php

The web server is pointed to the WEB directory and lib is in PHP's include_path.
mod_rewrite is used to rewrite requests to missing files to index.php, which loads a RequestDispatcher class from lib to do the processing.

In previous apps I've been using a configuration file which stores the application base URL path, e.g.:

$CFG['app']['context_path'] = '/my-app';

Now I'm developing a web app which should be available at multiple URL paths at the same time from one codebase - e.g. in /usr/share/my-app and multiple domains can use it from there and map it to freely choosen path by e.g. symlinking, Alias-ing, etc .

There are multiple propsed solutions on the net but none of the ones I've found works reliably.

The proposed solution should work in all PHP web execution environments:

• mod_php
• FPM
• Fast CGI
• other ?

when the URL path mapping is done via:

• direct installation in a web server public directory - e.g. DocumentRoot /usr/share/my-app/WEB, path: ''
• symlinking - DOCROOT/my-app -> /usr/share/my-app/WEB, path: /my-app
• Alias-ing - Alias /my-app/ /usr/share/my-app/WEB/, path: /my-app
• mod_userdir - /home/USER/public-html/my-app -> /usr/share/my-app/WEB, path: /~USER/my-app
• other ?

I've developed the following:

$app_base_url_path = str_replace( '/' . \basename(__FILE__), '', $_SERVER['PHP_SELF'] );

which, when put in WEB/index.php, works in common cases but still has some issues in some of the tested scenarios. E.g:

• when DOCROOT is pointed to /home/USER/public_html( where mod_userdir is also pointed to ) and he app is accessed as /~USER/my-app/, the path is returned as just /my-app (where its also available BTW), which is incorrect and can cause problems when used for e.g. a COOKIE path. This might be Apache HTTPd bug though, as $_SERVER['CONTEXT_PREFIX'] is empty, while it should be /~USER IMHO.

I've also had thoughts on making a subrequest to a predefined known return URL part:

/my-app/abc/efg/g/m?d=5&fff=8443#5
/my-app/abc/efg/g/MY-KNOWN-RVAL
/my-app/abc/efg/MY-KNOWN-RVAL
/my-app/abc/MY-KNOWN-RVAL
/my-app/MY-KNOWN-RVAL

until the known result is returned. This might be usable for some apps, but has too much overhead for mine.

My tests were done with PHP 7.3 running as mod_php on Apache 2.4.38 on Debian 10 (Buster).

P.S.I'm also interested in results in different environments(including other web servers), espesially ones which are not too common. If you find this working or not please post a comment with your environment details and results.

References:

• https://mwop.net/blog/45-PHP_SELF-versus-SCRIPT_NAME.html
• https://www.php.net/manual/en/reserved.variables.server.php
• https://www.php.net/manual/en/function.apache-lookup-uri.php

Роджър Уотърс в едно интервю, провокирано от ареста на Асанж в Лондон.
Впечатлен съм ..

https://www.youtube.com/watch?v=8W9DqF6K7Pk
https://www.youtube.com/watch?v=rfP7mtrfSlk