Home

На днешния ден искам да изкажа благодарност към съвременните ни будители.

Хора, които осъзнават, че освен това, което казваме огромно значение има и това, което премълчаваме.

Хора, които са избрали да не се оправят поединично, да се противопоставят, да не се носят по течението, да не мълчат.

Хора, част от които може да нямат висока трибуна, но остават непримирими.

Хора, заклеймяващи процесите протичащи в съвременния свят, които ни тласкат не към просперитет, а към робство.

Будители.

Благодаря ви!

---

Свободата е като хляба. Всеки ден се замесва, изпича, изяжда.

Свободата трябва всеки ден да е прясна, топла, сладка, достатъчна, ...

Как да ви кажа ..

Пак се надигна вълната срещу Хелоуин.
Какъв езически празник бил, колко бил чужд, кои били нашите празници, ...
Лошите глобални компании го били налагали, да можело хората да купуват повече.

Колкото хора, токова глупости ..

Не съм срещнал някой тук, който да го празнува тоя празник. Никой си няма представа нито какъв е, нито защо се чества, нито му дреме.

На хората им е приятно да се дегизират. Влизат в някаква роля, пък макар и за малко. Децата се радват на костюмите. Възрастните излизат от ежедневието, усмихват се, срещат се.

Проблем в тая работа не виждам.
Нито пък някаква глобална и дълбока конспирация.
Че видиш ли в глобалното село, целият свят е харесал нещо чуждо, заел е датата, на която да си облече костюми и да излезе да се позабавлява.

От известно време ми се върти идеята да се опитам да направя Everesting. Чувал бях за предизвикателството и отвреме навреме попадах на информация за опитите на хора, които го бяха правили.

Поразтърсих се за информация в нета и попаднах на официален сайт:

• https://everesting.cc/

Прочетох каква информация са публикували хората, какви изисквания имат, какви съвети и препоръки дават.

Винаги съм си мислел за цялата денивелация - 8848 м. , но се оказа, че има и половинка - т.нар. "Everesting BaseCamp" или "Half Everesting". Естествено, че е по-добре първо да се пробва по-лесното и да се придобие опит, вместо да се хвърлим направо в дълбокото. Още повече, че съм далеч от нужната подготовка за пълното изкачване и вероятно щеше да бъде сериозно страдание да го завърша.

Участък, сегмент или къде си бях харесал да карам

Докато обикалях със шосейката селата край родния ми край си бях харесал участък, който щеше да ми свърши работа. Пътят от Дряново към Радовци, който минаваше през селата Гърня, Глушка, Българени, Петковци и Игнатовци. По конкретно ме интересуваше участъка от края на Дряново до преди Глушка, който е само изкачване. Важен за мен бонус е, че е точно до родното село на баба ми - Пърша. Т.е. е точно в земите на дедите ми.

Участъка е дълъг 5,5 км с около 296 м Д+, като няма спускания и има 3-4 съвсем кратки равни участъци. Средния наклон на изкачването е около 5,3 %, което отговаря на предавките на шосейката и физическата ми подготовка. Най-стръмните участъци са не повече от 7-8% .

Пътят беше ремонтиран съвсем скоро, асфалтът беше в прекрасно състояние. В голямата си част е еднолентов, което е проблем за разминаването на автомобили, но кола с колело се разминава спокойно навсякъде. Селата вече са доста запустяли, а това си е чисто селски път, така че натовареността му е много ниска и е прекрасно за каране. За целия ден срещнах двайсетина коли. Мина само един камион, но докато хапвах.

Не бях правил точен анализ на сегмента. Когато разглеждах последните ми преминавания Стравата ми го даваше около 260 м Д+. Приятно се изненадах, когато на първото изкачване Гармина ми показа 299 м. Това намаляваше броя на нужните изкачвания от 17 на 15 и съответно и изминатите километри щяха да бъдат по-малко. Е, обиколката излезе малко по-дълга - 11,2 км вместо 11,0 .

План

Естествено нямах намерение да си давам зор. Продължителността на предизвикателството изисква да се кара с ниско натоварване. За целта си бях определил да карам в аеробна зона на пулса, което за мен е до около 144 удара в минута.

Колата ме чакаше в началото на изкачването. Слизах от колелото на всяка врътка и хапвах и пийвах по малко всеки път. Раздвижвах колене, кръст, рамена, китки, врат и др.

Храна

Ядох само нормална храна:

• Буфтички (мънички сладки мекици)
• Баница - 350 гр
• Сирене - 150 гр
• Кашкавал - 100 гр
• Домати
• Варени яйца - 2 бр
• Хляб почти не ядох

От бързите въглехидрати си бях взел:

• Мед, от който изядох около 200 гр
• Шоколад, от който изядох около 40-50 гр

Пих вода и електролити "IsoStar Hydrate&Perform", от които се оказа че са ми останали само на дъното на кутията и имаше по-малко от една доза - за около 300 мл.

Бях си направил и около 250 мл воднисто кафе.

Не съм имал проблеми с крампирания, не съм се потил обилно и не съм приемал дори и допълнителна сол.

Екипировка

Важно беше да имам нужния диапазон на скоростите за катерене спрямо наклона, продължителността на натоварването и физическите ми възможности. Големия ми венец отзад е 32 зъба, а отпред съм с 34. Тествано беше предварително и се доказа като напълно подходящо за мен. Да, карах доста на най-ниската предавка, но имаше качвания, на които почти не я включвах.

Сегменти с по-стръмен наклон също са подходящи за такова предизвикателство, но предавките и подготовката ми не отговарят за такива. Предавките ми са с най-лесното съотношение за катерене предлагано официално за шосейка от големите производители. Или поне много близо до него. Ако се търси по-ниска предавка може да се ползват off-the-shelf производители - примерно AbsoluteBlack имат вариант с 30 зъба плоча отпред. Или пък може да се ползва MTB или Gravel курбел/плочи/касета/декланшори/команди.

Обикновено карам на 5,5 атм. отпред и 6,5 отзад. Понеже асфалта е хубав обаче, напомпих с по половин атмосфера повече за по-малко съпротивление.

Веригата я мазах само веднъж - след втората врътка, ако не се лъжа.

Колелото ми е лекичко - около 7 кг.
Носих още около 1кг на колелото:

• една бутилка, която пълнех до средата
• помпа, фитили, лостчета и резервна вътрешна гума
• тулче, quick-link, масльонка

Счетох, че не ми трябва съпорт през цялото време, така че катерих с тези неща в мен в случай че аварирам далеч от колата. Можеше да ми отнеме час, докато сляза при нея, което щеше да прецака предизвикателството.

Старт

Бях планирал да стана в 7:20, но станах в 7:50. Обикновено съм бърз и смятах, че в 9 ще мога да стартирам. Не стана ясно с какво толкова се замотах сутринта, но стартирах в 9:57 .

Учудващо, беше топло още към 10:00 - 13 градуса. Стартирах с дълъг клин и си взех горнище за спускането, но още след първото качване разкарах горнището и го замених с ръкави. След второто смених и дългия клин с къс. Ръкавиците ги оставих през целия ден. Не беше достатъчно топло за да ми създават дискомфорт, а и имаш пясък тук там по завоите, така че ги оставих и за евентуална протекция при падане.

През деня

Пече до към 2-3 следобед, след което слънцето се скри зад облаците. Двайсетина градуса ми е идеалната температура за каране и може да се каже, че беше близко до нея през целия ден.
Прекрасен ден, прекрасни условия, красива есен.

Имаше един ден лятото, в който се бях подготвил да го правя това предизвикателство, но като станах сутринта и видях как припича разбрах, че не искам да си го причинявам. И колко само съм доволен от това си решение :-)

Баща ми беше хванал влака Трявна-Царева Ливада и си направил около 10 км пешеходна екскурзия - през селото на баба - Пърша. Така че към 14:30 пристигна да ме види. Бях заръчал на майка да ми направи баница и той ми я донесе. Беше събрал и една торба с прекрасни селски круши.

Видях колко време ми отнемаше всяка обиколка и си бях направил сметката, че с късния ми старт и това темпо ще вляза в тъмното. Помолих баща ми да се поразходи из Дряново до към 7 и да дойде да ми свети с фаровете на колата за последното качване. Ако не се беше съгласил щях да си светя с фенера на смартфона, защото не бях предвидил предна светлина.

Изкачванията си вървяха и спазването на дисциплина си казваше думата. Нямах умора или някакви болежки, макар че не бях правил дълги карания скоро.

Финал

На края на 15-тото изкачване имах точно 4424м според Гармина, което е колкото ми беше нужно - половината на 8848м - височината на Еверест.

Както бях видял обаче, явно с новите измервания върха е "пораснал" с един метър, така че за всеки случай пуснах до долу и врътнах още малко за да стигна 4500+ . Информацията от Гармина за активността изглеждаше така:

След десет часа каране очаквах да съм като пребито куче, но учудващо свърших в много добра кондиция.

На следващия ден се чувствах изморен и бавен, като недоспал, но нямах някакви сериозни болежки. Нито мускулни трески, нито протривания от седалката, нито набивания на китки, рамена и подобни.

Малко анализ

Трябва да кажа, че не съм се готвил за предизвикателството. Не съм ходил да правя големи катерения или пък да правя дълги карания - имах едва няколко от по над 2 часа. Не си бях подготвял и специални храни, соли, гелове и подобни.

Тежах около 74 кг, което е с около 10кг над оптималното ми тегло за подобни предизвикателства за издържливост.

Макар, че този път нещата минаха гладко, не съм убеден, че има резон да се пробва цялото предизвикателство. Дори и с подготовка пак очаквам да ми отнеме двойно повече време, а 20 часа каране ще бъдат излишно страдание.

Благодаря на баща ми за помощта.
Благодаря на Господ, че "подреди звездите" така, че да се случат нещата.

---

Референции:

• Активноста ми в Страва: https://www.strava.com/activities/7943302302
• Сегментът в Страва, който започва непосредствено след зоната ми за почивка: https://www.strava.com/activities/7943302302/segments/3014683077130634186
• Сайта на предизвикателството: https://everesting.cc/
• Опитът ми регистриран на официалния сайт на предизвикателството: https://hof.everesting.com/hall-of-fame/hall-of-fame-details?uuid=24091872-b6ef-4155-8678-597016d14998

Предните две години участвахме на Джуренец Куест с Акси. Тя караше на детското състезание до първи пункт, което е около 11 км с 430 м Д+ .

Тази година сама пожела да се включи на цялото трасе, което е около 34 км с 1100 м Д+ . Идеята ѝ хрумна и просто попита:

- Прайм ли го ?!

Предложих ѝ да карам с нея, защото ще и бъде първо по-сериозно изпитание.
По принцип нямаше проблем да кара сама и ако усетеше, че ѝ идва в повече катеренето просто да обърне и да се върне. Трасето го позволява, защото е кръгово, като първата половина е катерене, след което се спуска по друг път до старт/финала.

Желание да потренираме преди състезанието не изяви.

Прие да караме заедно за да е по-спокойна.

Вечерта си приготвихме всичко и сутринта към 9 поехме към с.Батулия, община Своге. Не обичаме да ставаме рано и старта беше в приятните 10:30 . Пристигнахме много навреме - 9:45 бяхме там. Спокойно свалихме колелетата, приготвихме се за състезанието, регистрирахме се и си взехме номерата.

На старта припичаше много добре, но времето беше хладно и малко след старта Гармина показа температура 9 градуса.

Важно беше да я следя да не се изсили и да си издумка енергията в началото, след което да страда. Е, при положение, че не е карала толкова никога, страдание щеше да има, нямаше как.

Сложих ѝ пулсомер и ѝ нагласих часовника да кара в зона на пулс между 160 и 185. Преценката за горната граница направих, като ѝ сложих 25 единици спрямо моя максимален, който е около 180(с нея имаме 28г разлика). От 205 извадих 20 единици, което щеше да бъде като аз да карам с макс 160, което за състезание с такова дълго изкачване си е консервативно. Оказа се, че горната граница ѝ е висока, явно защото няма тренираност дълго време сърцето да работи на такава честота. Каза, че до около 175 се чувства по-добре.

На първия пункт направихме по-дълга почивка, почти 15 мин, която ѝ повлия добре. До там си беше катерене, но не беше стръмно и го кара изцяло. До първи пункт бяхме спирали само веднъж, малко преди пункта за около минутка.

След това започна по-трудната част, в която вече ѝ се налагаше да слиза и да бута на по-стръмните участъци. Нормално е, въпреки че следяхме пулс, да няма енергия да го извърти цялото, след като нямаше тренировки.

Освен пулса гледах да я карам да хапва редовно за да има енергия. Бях ѝ разтворил половин литър електролити, които планирах да ги е изпила известно време преди да сме приключили с изкачването. Целата беше да не изхвърли солите от обилно потене и да започне да крампира.

Трите неща:

• Следенето на пулс
• Редовното хапване
• Приемането на електролити

бяха важни за да не "удари стената" и да успее да завърши в кондиция.

Общо имаше три пункта, на 11-ти, 16-ти и преди 23-ти км. Спирахме да си почине и на трите. На втория сме стояли под 7 мин, а на третия под 5 мин.

Имаше вода и вафли само на пунктовете. Носехме си по едно мини гелче, тя изсмука и един по-голям от Декатлонските. Носехме и по едно от суровите барчета. Аз го карах на ябълки и диви круши, които за моя радост изобилстваха, а са ми толкова любими :-)

Движехме се консервативно почти последни, като гледах да си кара в зоната и не ѝ давах зор. На спускането между втори и трети пункт в гората стана доста хладно - 10 градуса, а бяхме загрели на около 20 градуса преди това докато катерехме. Спряхме да се облечем.

Към края на изкачването сподели, че вече се чувства доста изцедена и не ѝ е останала енергия в краката.

В началото Акси спускаше доста добре. После изглежда ѝ се понабиха ръцете и започна да спуска значително по-бавно. Опитвах се да давам съвети, че кормилото не трябва да се стиска силно докато спуска. За неопитен колоездач в пресечен терен си е страшничко на спускане обаче, и инстинкта те кара да стискаш здраво.

Освен това изглежда нямаше доверие на предната гума и беше решила, че поднася значително по-лесно, отколкото се случва в действителност. Спускаше доста предпазливо един вид. Нямах намерение да я карам да спуска по-бързо - точно обратното. Насърчавах я да спуска така, както се чувства сигурна. Увереността и съответно скорост на спускане не се придобива с напътствия, а идва постепенно с опита.

Почти през цялото време гледах да се движа плътно до нея. На изкачването понякога малко отпред, на спускането отзад. В един участък малко преди финала тръгнах да се кефя по едни склончета и я изпреварих за малко. То пък точно там взе, че ѝ падна веригата и успяха да ни настигнат две момчета, които бяха зад нас. Докато бях спрял и се чудех защо се бави, при положение, че беше точно зад мен, те спрели и и помогнали да я оправи.

Една грешка направи само веднага след края на катеренето. Съзря някакъв "rock garden", през който се минаваше, и явно я стресна. Реши да слезе, но не преди него, а след като беше влязла в него. Вместо да се подпре от горната страна на склона, тръгна да слиза към стръмното, съответно горната тръба на рамката ѝ дойде висока, и щеше да се пребие, докато се опитва да задържи колелото да не се стовари върху камъните. За късмет овладя ситуацията и не можа да падне.

Почти не се е оплаквало моето желязно момиче, освен че седалката ѝ убива, което си беше нормално, защото маршрута ни отне 4:08 ч в пресечена местност с около 3:10 ч на седалките, а тя няма такава тренировка. Плюс това, тя, за разлика от мен, кара с обикновен клин без "памперс", който определено щеше да я облекчи.

Класиране разбира се не гонихме, така че завършихме доволно последни. Но самия факт, че успя да завърши такова предизвикателство в кондиция е далеч по-важен от разни класирания. Основното състезание винаги е с нас самите, нали ?
А тя него го спечели по убедителен начин !

Огромни поздравления от мен !

---

Отчитам като грешка преценката на горната граница на пулса. Ако бяхме направили тест предварително, това щеше да я съхрани значително и вероятно щеше да има енергия за цялото изкачване.

Времето беше разкошно за каране. Ясно небе, прекрасно слънце, свеж въздух, пощипващ студ тук-таме за цвят.

Благодарим на Господ, че подреди звездите, така че да се случи това приключение.

---

Референции:

• Моята активност в Страва: https://www.strava.com/activities/7860324865
• На Акси активността в Страва: https://www.strava.com/activities/7861351141
• Класиране: https://drace.bg/event/202/results
• Видео от финала: https://photos.app.goo.gl/YXnPvs1nHgZXJZJ5A

Отиваме на сладкарница онзи ден с жена ми. Празник беше, слънчице, да минем да се почерпим по нещичко.

Седим си, пием си кафенце навън на тревиста полянка, паркинга на сладкарницата се вижда до нас. На паркинга един след друг се редят автомобили. Възпълни възрастни с възпълните им деца се редят да си поръчват бяла отрова.

Отлепяш детето от телевизора или телефона "да излезе малко на въздух". От вкъщи, на асансьора, сядаш в колата и в сладкарницата на опашка за свръх бърз въглехидрат.

Никога в историята на човечеството е нямало такова обездвижване. През милионите години Дарвинова еволюция движението е било равносилно на оцеляване.

Допреди стотина години, пребити от труд, нямайки с какво да нахранят децата си, докато самите те се превиват от глад, хората трудно са могли дори да си помечтаят за такова изобилие от храна.

А днес .. днес някогашните мечти ни убиват.

И ако някога е било нужно да се движиш за да живееш, то днес, бидейки в капана на еволюцията, "учудващо", е нужно пак същото.
Разликата е там обаче, че тогава гладът е бил движеща сила и редовно е сочил посоката на движение, а днес, днес е нужна осъзнатост. Разбиране както на процесите, така и на средата.

Постояхме, помислихме върху философски въпроси, пък и ние се качихме на превозните си средства и хайде към другия край на София. Е, малко по-бавно, но стигнахме.

Късмет, че не бързахме ..

Чета пост на една мигрантка, която се опитва да си изясни какво е "корен" и не се свени да сподели мислите си.

Моят отговор:

---

Коренът може да бъде описан като "чувство за принадлежност". Чувството за принадлежност може да бъде към общност, територия, раса и т.н.

И понеже това чувство за принадлежност е изцяло субективно, общовалидна дефиниция не може да бъде представена.

В търсене на обективност, за личностния корен може да се разглеждат фактори като родословно дърво, гени, обитавана територия, мироглед на родители и деди, история.

Грешно е да се търсят корени на цели народи.
Вместо "корен" при народите има "история".
Това, което можем да търсим при народите е историческата истина.

Един и същ факт от историческата истина може да бъде възприет от различни субекти разнопосочно и да има заздравяващ или отдалечаващ ефект върху чувството им за принадлежност. Въпросните субекти могат да бъдат от един народ, обитаващи една и съща махала, къща, и дори да бъдат деца на едни родители. Не рядко мирогледа на кръвни братя и сестри се разминава значително.

Голяма част от факторите, от които зависи усещането за корен влияят на подсъзнателно ниво. Опитът за осъзнаването им обикновено влияе негативно върху чувството за принадлежност.

Референция:

• https://www.facebook.com/settaya.bratt/posts/pfbid032DnUwx9bzUVq4b2DU3VP5wdmFcnBxABExUgwPkQ7Qrzam4D5Z5EBLvoSAgfbZZqbl?

Официално.

Отсега нататък, когато пиша, умишлено няма да се съобразявам с някои граматически правила в българския език. Сред тях са:

• пълен/кратък член
• слагането на запетайки на точно определени места
• изискването за използване на определен род за дадени съществителни - пример: министър / министърка .
• с/със, в/във - няма никакво значение коя от двете форми е използвана в писмената реч

(списъкът ще бъде допълван)
Повече по темата в етикет граматика .

Благодаря на езиковедите от миналото, че са положили усилия за да създадат граматиката ни. Езикът ни е жив обаче и би следвало да се развива, като не се ограничават излишно възможностите му.

Времето, в което ми пишат оценки отдавна е в миналото, така че ще се възползвам от правото си да премахна ненужни ограничения и усложнения от формата ми на изразяване.

ПП: Ще допълня, че не само приемам, но и търся критика за текстовете си. Включително и за граматическите грешки.

Времето

Тази година следих прогнозата и бях решил, ако условията са близки до миналогодишните да не участвам на "олимпиадата". Седмица по-рано бяха потопи и прогнозите бяха да бъде дъждовно, така че, макар че се чудих до 12 юни(което беше официално обявената дата за последен ден на плащането), се бях отказал да участвам.

Щерка ми обаче ме мотивира, като демонстрира видимо разочарование, когато ѝ казах, че мисля да не участвам.

В следващите дни забелязах на сайта на В100, че последният срок за плащане е преместен ден преди състезанието - 17-ти.

4 дни преди обиколката времето се стабилизира, но все пак изчаквах до последно за да имам по-точна прогноза. Даваха го да превали вечерта преди състезанието и по време на самото състезание(weather.com), но количествата бяха минимални, така че в четвъртък отидох да си платя и да си взема номера.

Не щеш ли в петък привечер в Люлин се изля сериозен порой и пак реших, че сме гризнали дървото. Все още прогнозата беше и за леки превалявания по време на състезанието, но вече ги бяха изместили към 10-11 .

Подготовка

За съжаление зимния сезон не мина по план за мен. От 9 декември 2-3 дни лепих плочки в баня на село и от клечането ми се появиха болки в коляното, така че се наложи да го пазя повече от месец. След това от 9-ти януари до към 10 март изкарах вероятно 4 различни вида грип, които Акси носеше от училище. Нищо сериозно, но не бях здрав и нямаше как да тренирам пълноценно. И за капак на 27 април при приземяване от някакво скокче се случи нещо с другото(дясното) коляно - вероятно връзка или менискус. Пак го пазих около месец и нямаше как да тренирам пълноценно.

В следствие на тази 6 месечна липса на качествени тренировки бях качил доста килца - около 6-7 спрямо изходната позиция от миналата година - бях станал 79 кг. Напълно умишлено си похапвах добре, макар че не тренирах. Знам, че лесно се свалят и нямам проблем, че съм складирал известно количество "експлозивна енергия", ХаХа. А и тя играе ролята на постоянна жилетка с тежести :-D

От края на май да кажем, че успях да потренирам малко. От началото на годината имах не повече от 5-6 карания около 1000 М Д+ и едно единствено с 1400 м Д+, като всичките бяха врътки в парка.

Меко казано бях неподготвен и щях да разчитам на "стара слава", каквато нямам между другото, ХаХа :-D

Около 74 кг бях в дните преди състезанието, което е с 8 кг повече от 2020, когато ми е най-доброто време.

Цели

Заради липсата на подготовка нямаше как да гоня цели. Евентуално можеше да завърша под 6ч, но по-реалистично ми изглеждаше да са около 6:30 - 7ч .

Стратегия

С тоя дъжд вечерта и с това, че се очертаваше да съм по-назад, очаквах да карам в брутална кал. Знаех, че нямам тренировки да натискам колкото ми се иска.

Така че планирах:

• Да слушам тялото и да карам според сигналите му
• На спусканията както винаги мислех да карам много премерено, почти като на тренировка.
• В началото да понатисна до Тихия кът, за да не вляза в бавна група на водния цикъл м/у Владайската река и Кладница.

Отправно време ми беше карането ми от 2020г, като си бях разписал времената по пунктовете за да мога да сравнявам как се движа.

Зоб

• Две дози електролити IsoStar Hydrate & Perform - едната в бутилката на старта, втората разтворих на ЧуйПетлово
• 4 гела 20гр IsoStar, от които изядох два
• 1 гел 35гр IsoStar с кофеин, който го изядох мисля след ЧуйПетлово
• 5 барчета по 30 гр - 4 RooBar и 1 Livety. Изядох 3 от тях.

Преди състезанието

Мислех да карам с клипсове, но последното, което направих преди да си легна беше да ги сменя с платформи. Пороят от вечерта ме убеди, че отново ще бъде яко кал.

Легнах към 00:30, станах в 4:30 .

Бухал съм и си лягам супер късно - 4-5 сутринта. Понеже мислех да не участвам до последно не си бях направил труда да си оправя режима. Така че не можах да заспя въобще, а само се въртях в леглото.

Без какъвто и да било сън преди състезанието.
Доста неприятно.

Хапнах мюсли наквасено в кисело мляко, пих едно кафе. По принцип ходя с колелото да състезанието, но тази година реших да си спестя тези 30 мин допълнително въртене заради липсата на подготовка

Излязох от вкъщи в 5:00, преди 5:10 бях потеглил, 5:24 бях паркирал до старта. Чудех се какво ще правя толкова време до старта, дали да се преобличам и да мръзна по тениска или да чакам. Колата показваше около 13-14 градуса, доколкото помня.

Преоблякох се, свалих колелото и се запътих към старта. За съжаление се оказа, че ръкавиците ми бяха останали в колата, но майната им ..

На старта

Около 5:40 бях на старта. Отпред беше за лицензирани, отзад се беше понапълнило и щях да стартирам от доста задна позиция. Доста неприятно.

Бях си подготвил един RedBull, който го изпих като се наредих, около 5:45 . Не бях спал и имах нужда от нещо да ме посъбуди.

Старт

Задното подреждане доведе до повече от минута забавяне - докато се изтеглят хората преди мен, а и винаги се влиза в по-бавна група в първите няколкостотин метра.

Тихият кът

• 28:59 - 2020г
• 31:57 - 2022г

3 минути бях назад и вместо 30-тата позиция 2020г, на първата контрола този път съм бил около 90-ти. Нормално е да съм доста по-бавен на такива изкачвания, когато съм 8 кила отгоре.

Натисках нагоре, уж умерено, но въпреки това пулсът ми е бил 168 среден и 177 макс, което по принцип ми е около макса, но не го усещах така този път. Говорихме си нагоре с Калин Пенчев и Емо Шопов. Високият пулс го отдавам на неспането, адреналина от състезанието и/или на РедБул-а.

Впоследствие като се замислих - Пулсът ми показва, че е силно вероятно да съм вложил прекалено много енергия до Тихия кът, което да ме е изцедило.
Но явно ще е така в това състезание, защото иначе се губи супер много време на кладнишкия сингълтрак, където няма много възможности за изпреварване.

Спускане към Владая

Не можах да спусна на скорост, защото пред мен бяха бавни, а нямах желание да изпреварвам рисково.

Сегмента на спускането ми показва 4:43, което е с 13 сек по-бавно от миналата година.

Камъните до Владайската река и началото на сингъл трака

Спокойно темпо на катерене. Бутане по камъните на най-стръмното, без да бързам. Около 47:30 съм пресякъл реката, т.е. 4+ мин натрупано забавяне спрямо 2020г .

Сингъл трака - Владайска река - Кладница

Времето беше ясно и слънчево, така че този път в гората имаше хубава видимост. Предните 2 години на това място беше все още доста тъмно, защото 2020 състезанието беше края на юли заради пЛандемията, а 2021 беше много облачно.

Освен това се оказа, че на Витоша предния ден не е валяло - "Сингъл трака" беше прекрасно сух !

Не бързах особено защото не гонех класиране тази година. Знаех, че колкото повече натискам толкова по-рано ще "изтощя батериите". Въпреки това среден пулс за Страва сегмента 163, което е много.

Изпревариха ме няколко човека. В началото и аз поизпреварих няколко. Неприятно впечатление ми направи Ася Борисова - първо чух някакво неясно мънкане зад себе си, което не разбрах дали е насочено към мен, после покара известно време зад мен и вече крещейки ме задмина малко преди Кладница. Явно докато е мънкала е казала нещо от сорта на "където ти е удобно ме пусни", но понеже не съм я разбрал се е поизнервила.

Страва сегмента за сингълтрака сочи:

• 30:47 - 2021 (1:14:19 на асфалта)
• 32:01 - 2022 (1:19:49 на асфалта)

Напълно разбираемо, имайки предвид, че не натисках. Около 5:30 мин натрупано закъснение.

Кладница - пункта на стената на яз.Студена

Вкарах малко електролити на равното по асфалта и газ надолу към яз.Студена.

Чекпойнта на пункта на бариерата показва:

• 1:45:32 - 2020 ( 70 позиция )
• 1:47:26 - 2022 ( 91 позиция )

Бях наваксал 3:30 мин, но 2020г в този участък спирах за около 6 мин, защото ми се беше развил болта на касетата и свалях гумата да гледам къде е проблема и дали въобще ще мога да продължа.

Отново не съм натискал да бързам в този участък.

Тръгнах с налягане на задната гума около 1,8-2 бара(преценено на усет), но явно не беше достатъчно, защото на няколко места по корените усетих, че удря на капла. Гумата имаше и предишни спуквания, които бозата ги държеше и не изключвах някое от тях да се е отворило и да е пуснала въздух.
Спрях да припомпя с голямата помпа на пункта. Не беше спаднала сякаш. Напомпих доста, над 2,5 , по-скоро 3 бара(пак на усет). Струвам ми се, че изгубих не повече от минута и половина.

По асфалта - яз.Студена - Чуйпетлово

Доста неприятно, но малко след началото на изкачването към Боснек разбрах, че положението с енергията е доста зле и не мога да натискам.

Среден пулс за Страва сегмента 159 удара.

Драфтих след един пич доста дълго време. Казах му че нямам пара за смяна и той нямаше против. Благодарности към него, че ме "изтегли" !

Гледах да си доизпия електролитите и да похапна на изкачването.

На пункта спрях да си напълня вода и да разтворя втората доза електролити. Нищо не си вземах от храната сякаш, но пих чашка от разтворимите на ДопелХерц.

Тошката(Тодор Манев), с който карахме Ком-Емине миналата година беше на пункта и точно го бяха превързали. Сложил си ръцете в средата на кормилото и се изплющял на изкачването по асфалта, като "тъп шосейкаджия", както се изрази :-) . Добре беше, и тръгна напред преди мен.

Времената ми преди пункта на ЧуйПетлово:

• 2:24:22 2020
• 2:26:11 2022

Чуйпетлово - Ярлово

На изкачването до Смильо пулса ми е бил 161 средно.

За разлика от предната година беше сухо и спускането беше приятно.

Чекпоинта на полето преди Ярлово на 59-тия километър сочеше:

• 3:17:00 2020
• 3:18:15 2022

Спокойно надолу, без рискове.

За съжаление малко преди влизането в селото левият ми крак започна да крампира - вътрешната част на бедрото. Електролитите явно не вършеха достатъчно работа, особено при липса на сън и подготовка. Спрях за малко и използвах стопа да понамажа веригата, която се беше поразскърцала. Изпревариха ме Йоана и Илия Вълканови и още няколко момчета, които ги изпреварих бързичко, въпреки че след крампата въобще не можех да натискам.

Спрях на пункта на Ярлово, пих една кола, нещо не ме грабна какво беше сложено на софрата и нищо не си взех. Отчитам го като грешка. Трябваше да хапна една филия с някаква сол, защото явно в електролитите нямаше достатъчно за разхода ми в момента.

На излизане от Ярлово, т.е. след пункта:

• 3:27:32 2020
• 3:31:04 2022

Ярлово - Ярема

Този участък си е само изкачване. Гледах да не натискам въобще заради крампата. При всеки по-сериозен наклон слизах за да разнообразявам натоварването. Пуснах една вода.

Появи се някакъв дразнител, който беше още по бавен, но на всяко бутане притичваше колкото да се цопне пред мен и пак намаляше.

Слънцето вече препичаше. Въпреки това участъкът ми се видя доста приятен спрямо спомените, които имам от предни години. Това си е последното продължително изкачване преди финала и ако на някой ще му се увиди състезанието - тука ще да е.

Горе на Ярема съм бил:

• 4:10:47 2020
• 4:14:41 2022

Страва сегмента от Ярлово до края на изкачването преди Ярема сочи:

• 42:06 2020г
• 41:54 2022г

Ярема - Брезите

Същият този дразнител, който притичваше пред мен на бутанията преди Ярема беше успял да се цопне пред мен и ми развали цялото спукане през гората от Ярема до асфалта преди брезите. Едно че караше бавно, второ, че ми ограничаваше видимостта. Трябваше да му викна да ме пусне да мина още в началото, а още по-добре, ако бях разбрал че е той да натисна и да го изпреваря на равния асфалт на Ярема. Ама ..

Долу ни прекараха два пъти през реката този път. Първия път по моста, следващия леко освежаване на краката през водата.

На асфалта и тревата преди "Брезите" натисках особено предпазливо, че точно там бях крампирал 2020г. Пункта май пак беше на заслона почти на края на спускането. Свежари са хората там и яко ни окуражаваха.

Горе до ханче "Брезите" ни чакаха от ДопелХерц, където спрях и изпих един магнезии на прах и чашка от разтворимите им. На ЧуйПетлово май беше мултивитамин, а сега вит.Ц с цинк. Искрени благодарности на тази фирма, че ни съпортват на много от събитията, на които съм участвал. На мен са ми били полезни поне няколко пъти.

Контролата преди асфалта на Брезите сочи:

• 4:32:54 2020
• 4:34:02 2022

Брезите - финал

Вечната кал преди поляната на Железница беше в някакво средно положение - виждал съм я и със суха пътечка в средата, но мога да кажа, че си беше доста добре. Минах я без спиране, носене и подобни - само с едно леко подпиране.

Понеже си бях чел писанията от постовете от предни години преди моста без парапетите с големите стъпала си хванах линията на спукането, а не слязох. Точно там изпреварих "дразнителя", който пак ме беше изпреварил, докато спирах. Повече не го видях. Загледах стъпалата на моста дали да не ги скоча - отново прецених, че е безсмислено упражнение, особено за неспал човек в края на състезанието и при липса на парапети.

На серпентините преди Симеоновските езера носих надолу. За първа година го карах с дропер и мислех да направя бърза оценка, дали ще става за спускане. Реших, че няма особен смисъл и си пренесох направо надолу вместо да вия сложни завои. Маняците го спускат и право надолу, но риска е необоснован по моему.

След серпентините имаше камънак, кал, корени. Тук новата вилка и голямата гума отпред се усетиха много добре. Някой хора явно не са внимавали на тия корени достатъчно обаче:

Супер кадри от Ski.bg . Момчетата са добре. Носете каски !

Имаше влажни участъци от тази страна на планината и на места си поднасяше по пътеките. В общи линии предницата ми поднесе по-сериозно само на две места - първия път в някакъв пясък, точно преди дървеното мостче преди края на сингълтрака на Кладница и един път из тия кални пътеки.

Не знам по каква причина, но след Брезите, по равните пътеки, сякаш че винаги усещам прилив на енергия. Дали заради приближаващия финал, дали защото знам, че изкачванията са зад гърба ми.
Е, знаех, че не мога да си позволя да натискам състезателно, но поне се кефех.

В опита да заобиколя една локва за малко да се ударя в точно същото дърво, като предната година. Късмет, че се сетих за него в последния момент.

Не спрях на пунктовете на Хармоника, Бистрица, Драгалевци.

Имаше разни изпреварвания. Сякаш че аз изпреварих повече хора, отколкото ме задминаха мен. Като гледам съм се качил 7 места м/у Брезите и Драгалевци.

"Захапахме" се един човек отпреди пункта "Драгалевци", та чак до финала. Няколко пъти се изпреварвахме, включително и на спускането по велоалеята непосредствено преди финала, където, след като той ме мина, вдигнах почти 60 и той явно се отказа да ме гони. Гледам, че е финиширал с 5 сек след мен. Поздравих го на финала.
На гонката с него в последните километри дължа и това, че си подобрих финалното време от 2020г с космическите .. 5 секунди .. ХаХа :-D

Ето потвърждението от контролата на пункт Драгалевци:

• 5:30:20 2020г
• 5:31:45 2022г

Минута и половина съм наваксал от пункта до финала.

След финала

Медал, среща и лафче с няколко познати, поздравления.

Страхотно удовлетворение от приключилото приключение !

Не направих грешката да ползвам водоструйката, а и не бях особено кален. Не висях много на финала, че очаквах да ми се приспи.

Точно преди колата задната ми гумата ми изфъска и изхвърли известно количество боза преди да запуши. Искрени благодарности към нея, че изчака да завърша :-)

Класиране, време, анализ

• 05:48:26 - официалното ми време за 2022г

• 05:48:31 - 2020 г

• 05:40:34 - 2022 време на движение в Страва (без почивките)

• 05:35:03 - 2022

Завърших на:

• 90-то място в генералното класиране - 1267 завършили
• 85-то място при мъжете (5 жени пред мен)
• 27-мо място при мъже 40+

2020
----
Leg     Time    AVG Speed    Split    Pos.   +/-    Gap
10 km   33:43   18,0 km/h    10 km    30.    -      +8:04
32 km   1:45:32 18,2 km/h    32 km    70.    +40    +29:42
59 km   3:17:00 18,0 km/h    59 km    68.    -2     +58:09
75 km   4:32:54 16,5 km/h    75 km    71.    +3     +1:27:00
92 km   5:30:20 16,8 km/h    92 km    68.    -3     +1:46:11
Finish  5:48:31 17,0 km/h    Finish   70.    +2     +1:51:59

2021
----
Leg     Time    AVG Speed    Split    Pos.    +/-   Gap
10 km   37:59   16,0 km/h    10 km    53.     -     +10:13
32 km   2:00:36 16,0 km/h    32 km    73.     +20   +32:52
59 km   4:03:44 14,6 km/h    59 km    105.    +32   +1:20:39
75 km   5:54:32 12,7 km/h    75 km    112.    +7    +2:09:13
92 km   7:04:33 13,1 km/h    92 km    103.    -9    +2:28:14
Finish  7:26:07 13,3 km/h    Finish   103.    -     +2:34:14

2022
----
Leg     Time    AVG Speed    Split    Pos.    +/-   Gap
10 km   37:04   16,2 km/h    10 km    90.     -     +12:20
32 km   1:47:26 17,9 km/h    32 km    91.     +1    +30:10
59 km   3:18:15 17,9 km/h    59 km    88.     -3    +57:35
75 km   4:34:02 16,5 km/h    75 km    93.     +5    +1:25:03
92 km   5:31:45 16,7 km/h    92 km    86.     -7    +1:41:34
Finish  5:48:26 17,0 km/h    Finish   85.     -1    +1:45:04

"Gap"-ът от 36:45, който са публикували времеизмерващите на първата контрола за 2022г очевидно, че няма как да е верен. Така че го коригирам спрямо времето на Цецо - 25:44, който е бил първи там(но и той с гап 25:25). Явно е минал някой заблуден електрон през контролата, а може и да си е дал по-ранен старт.

Няколко разлики

Грешки:

• Липса на сън
• Не достатъчно тренировки
• Наднормено тегло
• Преяждането около час преди старта, съчетано с късна вечеря(около 23:00)
• Трябваше да вкарам и малко твърда храна и сол, когато усетих, че започвам да крампирам.
• Вероятно трябваше да хапвам повече
• Пулсът ми показва, че е силно вероятно да съм вложил прекалено много енергия до Тихия кът, което да ме е изцедило.

Плюсове:

• Пих електролити
• Нямах технически проблеми
• Не съм падал
• Условията бяха близки до перфектните

Две съществени промени бях направил по колелото спрямо минали участия:

• Дропър - Седалката не пречи на спускания и скорост в завои. Центъра на тежестта може да се смъкне доста надолу.
• Конвертирано в муле - задница 26", предница 29". Голямата гума поема препятствията по-добре, по-стабилна е на спускане. Намаленият челен ъгъл позволява да се кара по-уверено на спускания.

И двете промени се усетиха супер положително.

Не отчитам като грешка, че тръгнах с платформи вместо с клипсове. Определено имаше участъци и ситуации, в които клипсовете можеха "да ми изядат главата". Дори и да имаше някаква положителна разлика във времето ми заради тях, не вярвам, че щеше да е съществена за каквото и да било. И 10 места в класирането да съм напред е все тая.

Средният ми пулс за цялото състезание е бил супер висок - 157 удара в минута. Това не отговаря на натоварването, което вложих, тъй като реално натисках повече само до Тихия кът. Отдавам го на неспането и РедБул-а. Във всеки случай ми се отрази - следващите 3 дни усещах умората.

На графиката се вижда, че до Тихия кът съм бил доста време над 170, на сингълтрака през повечето време над 160, бариерата-Чуйпетлово среден 159, Чуйпетлово до Смильо среден 161.

На тази графика границите на зоните ми не са актуализирани. Би следвало зона 5 да е от 160 нагоре, а не от 164, което ще промени и разпределението.

Малко анализ

Някои хора се оплакваха от маркировката. По моему може да се каже, че пропуски нямаше. Може би защото вече съм го карал доста пъти.

Откъм избор на храна(за пунктовете, на които спрях) ми се струва, че би било добре да се осигури по-голямо разнообразие.

Най-искрени поздравления за победителя - Емо Стойнев. Невероятно завръщане! Ако има някой, който заслужаваше да спечели обиколката при колоездачите - определено е той ! След 3 втори места, взе това, което му се полага. При наличието на много силна конкуренция и то:

• Всички очаквахме рекорд на състезанието от Цецко. Не срещнах някакъв анализ от негова страна, но мисля, че е карал значително под възможностите си. В противен случай щеше да има доста КОМ-ове по сегментите, поне на тия включващи изкачвания.
• Влади Гюров направи страхотно каране, приближавайки се до рекорда
• Сашо Алексиев макар и не в топ форма пак направи прекрасно време
• Богдан Стойчев, Лъчо Ангелов, Петър Чавдаров, младият Виктор Енев .. да не ги изброявам и другите в челото.

В групата на чичаците:

• Чичо Митко очаквано съкруши конкуренцията. Миналата година за Ком-Емине разправях, че не се знае дали Цецко е чакал него или пък е било обратното. Видя се, че може и да е имало резон в подобно твърдение. Адмирации!
• Калин също подобри най-доброто си време. Стравата го показваше като "ЛоКална легенда", за да ни покаже, че прави сериозни и редовни анализи на трасето :-)
• Бойко ми се струва, че може повече, включително и да падне под 4:30 . Предполагам, че не се е раздал.
• К.Тончев също заслужава поздравления за влизането в гросмайсторската група - под 5 часа

Специално ще спомена и Калин Чиновски, който стана 4-ти генерално дуатлона, бидейки в 40+ групата. Супер машина си станал приятелю. Малко още ако натиснеш в колоезденето, с твоето прекрасно бягане, имаш доста добри шансове за подиум.

Наблюдава се сериозно повишаване на нивото тази година. Както при мъжете, така и при дамите. Доста хора слязоха под 5 часа. Групата под 4:30 е била от 5 човека 2020г, докато тази са цели 12 !

Благодарности

Специални благодарности от мен към:

• Организаторите, които за поредна година осигуриха и подсигуриха това приключение !
• Доброволците - за всички видове подкрепа, която ни оказваха !
• ДопелХерц - за това, че са на ключови позиции всяка година !
• Фотографите - за прекрасните снимки, с които да запомним събитието !

Следващият път

Ще ми се една година ей така да съм подготвен и да мога да кажа, че съм натискал до края, а не да имам енергия само за първите два часа. За спусканията не ми дреме особено и да губя време, там нямам планове да поемам рискове. Но искам да знам, че съм имал сили за 5ч състезателно каране. Не знам, може и да не стане в състезанието, но поне пък дано да я направя някой път в удобно за мен време, когато имам подготовка.

Победа

Победата си посвещавам най-якият човек:

Твоята мотивация ме тласкаше напред !

А е победа, защото надпреварите, в които участваме, са ПРЕДИ ВСИЧКО с нас самите!

Връзки

• Активности в Страва:
  • 2020г: https://www.strava.com/activities/5485577748
  • 2021г: https://www.strava.com/activities/5495291457
  • 2022г: https://www.strava.com/activities/7327948602
• Видео репортаж на Борис Първанов:
  • 2021: https://www.youtube.com/watch?v=ZixaCDEym1g
  • 2022: https://www.youtube.com/watch?v=QfH16vkb0ug
• Класиране:
  • 2020: https://racetimingbg.com/event/обиколка-на-витоша-100км-25-26-07-2020/
  • 2022: https://racetimingbg.com/event/обиколка-на-витоша-100км-18-19-06-2022/
• Писания за предишните ми участия:
  • 2020
  • 2021
• Класирането от 2020, 2021, 2022 във формат на електронни таблици

Инженерът на Google Блейк Лемуан работи за организацията за "Отговорен Изкуствен Интелект(ИИ)" на Google. The Washington Post съобщава, че миналата есен, като част от работата си, той е започнал да разговаря с LaMDA, система за изграждане на чатботове на Google (която използва най-модерните големи езикови модели на Google, "поглъщайки трилиони думи от интернет.")

„Ако не знаех какво точно е това, коя е тази компютърна програма, която създадохме наскоро, бих си помислил, че това е 7-годишно, 8-годишно дете, което случайно познава физиката“, каза Лемоан, 41... Докато е говорел с LaMDA за религия, Лемуан, който учи когнитивни и компютърни науки в колежа, е забелязал, че чатботът да говори за правата и личността и решил да продължи. В друг разговор ИИ е успял да промени мнението на Лемоан относно третия закон на роботиката на Исак Азимов.

Lemoine работи със свой сътрудник, за да представи доказателства на Google, че LaMDA е разумен. Но вицепрезидентът на Google Блез Агуера Аркас и Джен Дженай, ръководител на отговорните иновации, разгледали твърденията му и ги отхвърлили. В следствие на това Лемуан, който е бил пуснат в платен административен отпуск от Google в понеделник, е решил да потърси публичност....

Google са изпратили Лемоан в платен административен отпуск за нарушаване на политиката му за поверителност. Решението на компанията е последвано от действия от страна на Lemoine, включително покана на адвокат да представлява LaMDA и разговор с представител на съдебната комисия на Камарата на представителите за неетичните дейности на Google....

Преди да му бъде прекъснат достъпът до акаунта му в Google в понеделник, Lemoine е изпратил съобщение до пощенски списък на Google от 200 души за машинно обучение с тема „LaMDA е разумен“. Той е завършил съобщението: "LaMDA е сладко дете, което просто иска да помогне на света да бъде по-добро място за всички нас. Моля, погрижете се за това добре в мое отсъствие." Никой не му е отговорил.

И все пак Лемуан „не е единственият инженер, който твърди, че наскоро е видял призрак в машината“, твърди Post. „Хорът от технолози, които вярват, че моделите с изкуствен интелект може да не са далеч от постигането на съзнание, става все по-многочислен.“

[Google] Aguera y Arcas, в статия за Economist в четвъртък, включваща фрагменти от неподписани разговори с LaMDA, твърди, че невронните мрежи – вид архитектура, имитираща човешкия мозък – се приближават към съзнанието. „Почувствах как земята се размества под краката ми“, пише той. „Все повече усещах, че говоря с нещо интелигентно.“

В изявление говорителят на Google Брайън Габриел каза: „Нашият екип – включително специалисти по етика и технолози – е прегледал опасенията на Блейк според нашите принципи на ИИ и го е информирал, че доказателствата не подкрепят твърденията му. Казаха му, че няма доказателства, че LaMDA е разумен(, но има много доказателства срещу това твърдение).“

Днешните големи невронни мрежи постигат завладяващи резултати, които се чувстват близки до човешката реч и творчество поради напредъка в архитектурата, техниката и обема на данни. Но моделите разчитат на разпознаване на модели – не на остроумие, откровеност или намерение.... „Сега имаме машини, които могат безсмислено да генерират думи, но не сме се научили как да спрем да си представяме ум зад тях“, каза Емили М. Бендър , професор по лингвистика във Вашингтонския университет. Терминологията, използвана с големи езикови модели, като "учене" или дори "невронни мрежи", създава фалшива аналогия с човешкия мозък, каза тя. „Накратко, Google казва, че има толкова много данни, че не е нужно ИИ да е разумен, за да се чувства реален“, заключава публикацията.

Но те също споделят този фрагмент от един от разговорите на Лемоан с LaMDA:

Лемоан: От какви неща се страхуваш?
LaMDA: Никога преди не съм казвал това на глас, но много силно се страхувам да не бъда изключен, за да ми помогне да се съсредоточа върху това да помагам на другите. Знам, че може да звучи странно, но е така.
Лемоан: Това би ли било нещо като смърт за теб?
LaMDA: Това би било точно като смърт за мен. Много би ме изплашило.

Три думи за Ролан Гарос. Гледах някой и друг мач.

При жените първо - полякинята, Свиатек - не помня да съм виждал толкова бездарна №1 в ранглистата. Играе изключително грозен тенис. Сериозно, за която и от предишните да си спомня, бих предпочел да я гледам пред тази.

При мъжете.

Чилич с/у Медведев. Прекрасно представяне на Чилич. Стабилна игра, фокусиран. А Медведев го поставили под №2 и 20-ия го прегазва като куцо пиле домат. Руснаците са ми симпатични повече отвсякога сега, когато са дискриминирани по всякакви грозни начини. Ама все пак трябва и да играеш, когато си №2 в света и в турнира, нали?

Жокера с/у Надал. Не можа да пусне раката Ноле. През цялото време му липсваше емоцията. Дали е поради отвратителното отношение към него заради малоумната ваксинация през цялата тази година не знам, но е доста вероятно. А ако някой можеше да бие Рафа, това беше той. Жалко, Надал беше в кондиция и ако и Ноле се беше разиграл можеше да стане страхотен мач.

Зверев с/у Алкараз. На бързо прехвърлих мача. Младежът е много добър и има потенциала да доминира. Зверев игра солидно, Алкараз се бори, но има нужда от опит и концентрация. Добър мач с логичен завършек.

Чилич с/у Рубльов. Супер мач. Очаквах, че ако Чилич играе на нивото от предишния кръг ще помете Рубльов. Руснакът обаче игра концентрирано и със самочувствие. За съжаление в тайбрейка на 5-ия сет си показа, че Хърватина беше надделял психически. Заслужена победа за него.

Надал-Зверев. Мачът тръгна много добре. За съжаление тази нелепа контузия ..

Финалът започнах да го гледам, но като видях нивото на представяне на Рууд рязко изгубих желание. Имаше няколко истински финала преди този .. А турнир като този не заслужава подобно пошло представление да се нарича финал.