Home

Не съм ОК някой да решава вместо мен какво да чета. Затова и не ползвам стандартните методи за достъп до социалните медии.

Така нареченият "TimeLine" във Фейсбук например, предлага поредица от постове, които от Мета са решили да промотират. Естествено там е пълно с боклук, с които само се троши време, докато се анализират поднесените бълвочи.

Решение има и с възможностите, които дава предоставения интерфейс.

1. Първо, критично е да бъдат разкарани всички реклами и спонсорирани постове. За целта се ползват т.нар. АдБлокери в браузер или на телефона ви.

2. ФБ предлага т.нар. "Most Recent feed", където се виждат постовете на всички хора и страници, които следвате в хронологичен ред. За да бъде използваем този feed обаче трябва доста да поразчистите и да отследвате всички, които постват котенца, цветенца вицове и подобни простотийки, които са интересни само на тях и майка им. Което за много хора с повече контакти и харесвания е трудна задача.

3. Другата възможност е да се ползва т.нар. "Favorites Feed", където може да бъдат добавени около 30 човека или страници, които наистина ви интересуват. Така в него ще бъдат нещата, които не искате да изпуснете, пак подредени хронологично.

Тези два feed-а са достъпни както през уеб така и през мобилните приложения.

От ФБ разбира се правят възможното да прецакат тези механизми, защото искат да виждате това, което те искат да ви покажат, а не това, което вие сте избрали.
Първо ограничиха "Favorites", да може да се преглежда само до 3 дни назад. След това забелязах, че въпреки, че някои страници са добавени там(примерно Glasove), на моменти постовете им не излизат или излиза само малка част от тях, което си е чист #ShadowBanning, доста наболял проблем в "Досиетата Туитър".

В Телеграм нещата са си наред.
Twitter също предлага възможност за сортиране в хронологичен ред.

ТикТок и Инстаграм ви съветвам да ги изтриете, защото единствено ви губят времето и ви влияят зле на психиката.

А дали ви пука за това дали медиите, в случая социалните, промиват мозъка на хората в онлайн обкръжението ви ?
Ако не сте много егоисти и искате и те да могат да контролират информационния си поток може да споделите този пост.

Св.Петър, казват, стоял на прага между живота и смъртта. Негово било решението коя порта да отвори - тази за Ада или за Рая. И това е вярно, но само донякъде.

Човек среща св.Петър още веднъж. Пак на прага на живота, пак с връзка ключове в ръка. Този път обаче, по-рано - при раждането. Врата отваря светията и пуска младата душа да броди по земята ..

Господ е дал всекиму две ръце, два крака, глава на рамената. Малък, голям, бял, черен - по 24 часа дневно. И свободна воля.

Бродим, лутаме се, търсим, намираме. И по целия път свободната воля все изнича из задния джоб. Някои все я тъпчат надолу, докато почти забравят, че е там. Други я закачат най-отпред.

И пътека, път, завои, шир. Ден след ден. Докато пак срещнем стареца с ключовете. Види ни, усмихне се, па ни попита:

- Е, що сътвори ? Ад ли беше твоят път или Рай съумя да съградиш ?

И не дочаква отговор, а в погледа всичко прочита. Наведе се, пък дрънне метала и се отключи една врата.

- Добре си дошъл !

Автор: Д.Кръстев

Случвало се е да вляза в #Инстаграм . Всеки път се чудя откъде накъде толкова народ се тълпи там.

Има един хубав афоризъм, приписван на М.Твен:

"По-добре да си мълчиш и всички да си мислят, че си прост, отколкото да си отвориш устата и да разсееш всички съмнения."

Празни хора с празни глави, които могат да се похвалят най-много със скъпа дреха, къде са отишли, каква скъпа играчка са си купили.
И вярно, тия по-добре да не си отварят устата и да си стоят там, в Инстаграм. И без това никой не иска да ги слуша.

Подменените ценности и опростяването издигнаха култа към материалното на пиедестал.

А някои хора са толкова бедни! Нямат нищо друго, освен пари.

На днешния ден искам да изкажа благодарност към съвременните ни будители.

Хора, които осъзнават, че освен това, което казваме огромно значение има и това, което премълчаваме.

Хора, които са избрали да не се оправят поединично, да се противопоставят, да не се носят по течението, да не мълчат.

Хора, част от които може да нямат висока трибуна, но остават непримирими.

Хора, заклеймяващи процесите протичащи в съвременния свят, които ни тласкат не към просперитет, а към робство.

Будители.

Благодаря ви!

Свободата е като хляба. Всеки ден се замесва, изпича, изяжда.

Свободата трябва всеки ден да е прясна, топла, сладка, достатъчна, ...

Как да ви кажа ..

Пак се надигна вълната срещу Хелоуин.
Какъв езически празник бил, колко бил чужд, кои били нашите празници, ...
Лошите глобални компании го били налагали, да можело хората да купуват повече.

Колкото хора, токова глупости ..

Не съм срещнал някой тук, който да го празнува тоя празник. Никой си няма представа нито какъв е, нито защо се чества, нито му дреме.

На хората им е приятно да се дегизират. Влизат в някаква роля, пък макар и за малко. Децата се радват на костюмите. Възрастните излизат от ежедневието, усмихват се, срещат се.

Проблем в тая работа не виждам.
Нито пък някаква глобална и дълбока конспирация.
Че видиш ли в глобалното село, целият свят е харесал нещо чуждо, заел е датата, на която да си облече костюми и да излезе да се позабавлява.

От известно време ми се върти идеята да се опитам да направя Everesting. Чувал бях за предизвикателството и отвреме навреме попадах на информация за опитите на хора, които го бяха правили.

Поразтърсих се за информация в нета и попаднах на официален сайт:

• https://everesting.cc/

Прочетох каква информация са публикували хората, какви изисквания имат, какви съвети и препоръки дават.

Винаги съм си мислел за цялата денивелация - 8848 м. , но се оказа, че има и половинка - т.нар. "Everesting BaseCamp" или "Half Everesting". Естествено, че е по-добре първо да се пробва по-лесното и да се придобие опит, вместо да се хвърлим направо в дълбокото. Още повече, че съм далеч от нужната подготовка за пълното изкачване и вероятно щеше да бъде сериозно страдание да го завърша.

Участък, сегмент или къде си бях харесал да карам

Докато обикалях със шосейката селата край родния ми край си бях харесал участък, който щеше да ми свърши работа. Пътят от Дряново към Радовци, който минаваше през селата Гърня, Глушка, Българени, Петковци и Игнатовци. По конкретно ме интересуваше участъка от края на Дряново до преди Глушка, който е само изкачване. Важен за мен бонус е, че е точно до родното село на баба ми - Пърша. Т.е. е точно в земите на дедите ми.

Участъка е дълъг 5,5 км с около 296 м Д+, като няма спускания и има 3-4 съвсем кратки равни участъци. Средния наклон на изкачването е около 5,3 %, което отговаря на предавките на шосейката и физическата ми подготовка. Най-стръмните участъци са не повече от 7-8% .

Пътят беше ремонтиран съвсем скоро, асфалтът беше в прекрасно състояние. В голямата си част е еднолентов, което е проблем за разминаването на автомобили, но кола с колело се разминава спокойно навсякъде. Селата вече са доста запустяли, а това си е чисто селски път, така че натовареността му е много ниска и е прекрасно за каране. За целия ден срещнах двайсетина коли. Мина само един камион, но докато хапвах.

Не бях правил точен анализ на сегмента. Когато разглеждах последните ми преминавания Стравата ми го даваше около 260 м Д+. Приятно се изненадах, когато на първото изкачване Гармина ми показа 299 м. Това намаляваше броя на нужните изкачвания от 17 на 15 и съответно и изминатите километри щяха да бъдат по-малко. Е, обиколката излезе малко по-дълга - 11,2 км вместо 11,0 .

План

Естествено нямах намерение да си давам зор. Продължителността на предизвикателството изисква да се кара с ниско натоварване. За целта си бях определил да карам в аеробна зона на пулса, което за мен е до около 144 удара в минута.

Колата ме чакаше в началото на изкачването. Слизах от колелото на всяка врътка и хапвах и пийвах по малко всеки път. Раздвижвах колене, кръст, рамена, китки, врат и др.

Храна

Ядох само нормална храна:

• Буфтички (мънички сладки мекици)
• Баница - 350 гр
• Сирене - 150 гр
• Кашкавал - 100 гр
• Домати
• Варени яйца - 2 бр
• Хляб почти не ядох

От бързите въглехидрати си бях взел:

• Мед, от който изядох около 200 гр
• Шоколад, от който изядох около 40-50 гр

Пих вода и електролити "IsoStar Hydrate&Perform", от които се оказа че са ми останали само на дъното на кутията и имаше по-малко от една доза - за около 300 мл.

Бях си направил и около 250 мл воднисто кафе.

Не съм имал проблеми с крампирания, не съм се потил обилно и не съм приемал дори и допълнителна сол.

Екипировка

Важно беше да имам нужния диапазон на скоростите за катерене спрямо наклона, продължителността на натоварването и физическите ми възможности. Големия ми венец отзад е 32 зъба, а отпред съм с 34. Тествано беше предварително и се доказа като напълно подходящо за мен. Да, карах доста на най-ниската предавка, но имаше качвания, на които почти не я включвах.

Сегменти с по-стръмен наклон също са подходящи за такова предизвикателство, но предавките и подготовката ми не отговарят за такива. Предавките ми са с най-лесното съотношение за катерене предлагано официално за шосейка от големите производители. Или поне много близо до него. Ако се търси по-ниска предавка може да се ползват off-the-shelf производители - примерно AbsoluteBlack имат вариант с 30 зъба плоча отпред. Или пък може да се ползва MTB или Gravel курбел/плочи/касета/декланшори/команди.

Обикновено карам на 5,5 атм. отпред и 6,5 отзад. Понеже асфалта е хубав обаче, напомпих с по половин атмосфера повече за по-малко съпротивление.

Веригата я мазах само веднъж - след втората врътка, ако не се лъжа.

Колелото ми е лекичко - около 7 кг.
Носих още около 1кг на колелото:

• една бутилка, която пълнех до средата
• помпа, фитили, лостчета и резервна вътрешна гума
• тулче, quick-link, масльонка

Счетох, че не ми трябва съпорт през цялото време, така че катерих с тези неща в мен в случай че аварирам далеч от колата. Можеше да ми отнеме час, докато сляза при нея, което щеше да прецака предизвикателството.

Старт

Бях планирал да стана в 7:20, но станах в 7:50. Обикновено съм бърз и смятах, че в 9 ще мога да стартирам. Не стана ясно с какво толкова се замотах сутринта, но стартирах в 9:57 .

Учудващо, беше топло още към 10:00 - 13 градуса. Стартирах с дълъг клин и си взех горнище за спускането, но още след първото качване разкарах горнището и го замених с ръкави. След второто смених и дългия клин с къс. Ръкавиците ги оставих през целия ден. Не беше достатъчно топло за да ми създават дискомфорт, а и имаш пясък тук там по завоите, така че ги оставих и за евентуална протекция при падане.

През деня

Пече до към 2-3 следобед, след което слънцето се скри зад облаците. Двайсетина градуса ми е идеалната температура за каране и може да се каже, че беше близко до нея през целия ден.
Прекрасен ден, прекрасни условия, красива есен.

Имаше един ден лятото, в който се бях подготвил да го правя това предизвикателство, но като станах сутринта и видях как припича разбрах, че не искам да си го причинявам. И колко само съм доволен от това си решение :-)

Баща ми беше хванал влака Трявна-Царева Ливада и си направил около 10 км пешеходна екскурзия - през селото на баба - Пърша. Така че към 14:30 пристигна да ме види. Бях заръчал на майка да ми направи баница и той ми я донесе. Беше събрал и една торба с прекрасни селски круши.

Видях колко време ми отнемаше всяка обиколка и си бях направил сметката, че с късния ми старт и това темпо ще вляза в тъмното. Помолих баща ми да се поразходи из Дряново до към 7 и да дойде да ми свети с фаровете на колата за последното качване. Ако не се беше съгласил щях да си светя с фенера на смартфона, защото не бях предвидил предна светлина.

Изкачванията си вървяха и спазването на дисциплина си казваше думата. Нямах умора или някакви болежки, макар че не бях правил дълги карания скоро.

Финал

На края на 15-тото изкачване имах точно 4424м според Гармина, което е колкото ми беше нужно - половината на 8848м - височината на Еверест.

Както бях видял обаче, явно с новите измервания върха е "пораснал" с един метър, така че за всеки случай пуснах до долу и врътнах още малко за да стигна 4500+ . Информацията от Гармина за активността изглеждаше така:

След десет часа каране очаквах да съм като пребито куче, но учудващо свърших в много добра кондиция.

На следващия ден се чувствах изморен и бавен, като недоспал, но нямах някакви сериозни болежки. Нито мускулни трески, нито протривания от седалката, нито набивания на китки, рамена и подобни.

Малко анализ

Трябва да кажа, че не съм се готвил за предизвикателството. Не съм ходил да правя големи катерения или пък да правя дълги карания - имах едва няколко от по над 2 часа. Не си бях подготвял и специални храни, соли, гелове и подобни.

Тежах около 74 кг, което е с около 10кг над оптималното ми тегло за подобни предизвикателства за издържливост.

Макар, че този път нещата минаха гладко, не съм убеден, че има резон да се пробва цялото предизвикателство. Дори и с подготовка пак очаквам да ми отнеме двойно повече време, а 20 часа каране ще бъдат излишно страдание.

Благодаря на баща ми за помощта.
Благодаря на Господ, че "подреди звездите" така, че да се случат нещата.

Референции:

• Активноста ми в Страва: https://www.strava.com/activities/7943302302
• Сегментът в Страва, който започва непосредствено след зоната ми за почивка: https://www.strava.com/activities/7943302302/segments/3014683077130634186
• Сайта на предизвикателството: https://everesting.cc/
• Опитът ми регистриран на официалния сайт на предизвикателството: https://hof.everesting.com/hall-of-fame/hall-of-fame-details?uuid=24091872-b6ef-4155-8678-597016d14998

Предните две години участвахме на Джуренец Куест с Акси. Тя караше на детското състезание до първи пункт, което е около 11 км с 430 м Д+ .

Тази година сама пожела да се включи на цялото трасе, което е около 34 км с 1100 м Д+ . Идеята ѝ хрумна и просто попита:

- Прайм ли го ?!

Предложих ѝ да карам с нея, защото ще и бъде първо по-сериозно изпитание.
По принцип нямаше проблем да кара сама и ако усетеше, че ѝ идва в повече катеренето просто да обърне и да се върне. Трасето го позволява, защото е кръгово, като първата половина е катерене, след което се спуска по друг път до старт/финала.

Желание да потренираме преди състезанието не изяви.

Прие да караме заедно за да е по-спокойна.

Вечерта си приготвихме всичко и сутринта към 9 поехме към с.Батулия, община Своге. Не обичаме да ставаме рано и старта беше в приятните 10:30 . Пристигнахме много навреме - 9:45 бяхме там. Спокойно свалихме колелетата, приготвихме се за състезанието, регистрирахме се и си взехме номерата.

На старта припичаше много добре, но времето беше хладно и малко след старта Гармина показа температура 9 градуса.

Важно беше да я следя да не се изсили и да си издумка енергията в началото, след което да страда. Е, при положение, че не е карала толкова никога, страдание щеше да има, нямаше как.

Сложих ѝ пулсомер и ѝ нагласих часовника да кара в зона на пулс между 160 и 185. Преценката за горната граница направих, като ѝ сложих 25 единици спрямо моя максимален, който е около 180(с нея имаме 28г разлика). От 205 извадих 20 единици, което щеше да бъде като аз да карам с макс 160, което за състезание с такова дълго изкачване си е консервативно. Оказа се, че горната граница ѝ е висока, явно защото няма тренираност дълго време сърцето да работи на такава честота. Каза, че до около 175 се чувства по-добре.

На първия пункт направихме по-дълга почивка, почти 15 мин, която ѝ повлия добре. До там си беше катерене, но не беше стръмно и го кара изцяло. До първи пункт бяхме спирали само веднъж, малко преди пункта за около минутка.

След това започна по-трудната част, в която вече ѝ се налагаше да слиза и да бута на по-стръмните участъци. Нормално е, въпреки че следяхме пулс, да няма енергия да го извърти цялото, след като нямаше тренировки.

Освен пулса гледах да я карам да хапва редовно за да има енергия. Бях ѝ разтворил половин литър електролити, които планирах да ги е изпила известно време преди да сме приключили с изкачването. Целата беше да не изхвърли солите от обилно потене и да започне да крампира.

Трите неща:

• Следенето на пулс
• Редовното хапване
• Приемането на електролити

бяха важни за да не "удари стената" и да успее да завърши в кондиция.

Общо имаше три пункта, на 11-ти, 16-ти и преди 23-ти км. Спирахме да си почине и на трите. На втория сме стояли под 7 мин, а на третия под 5 мин.

Имаше вода и вафли само на пунктовете. Носехме си по едно мини гелче, тя изсмука и един по-голям от Декатлонските. Носехме и по едно от суровите барчета. Аз го карах на ябълки и диви круши, които за моя радост изобилстваха, а са ми толкова любими :-)

Движехме се консервативно почти последни, като гледах да си кара в зоната и не ѝ давах зор. На спускането между втори и трети пункт в гората стана доста хладно - 10 градуса, а бяхме загрели на около 20 градуса преди това докато катерехме. Спряхме да се облечем.

Към края на изкачването сподели, че вече се чувства доста изцедена и не ѝ е останала енергия в краката.

В началото Акси спускаше доста добре. После изглежда ѝ се понабиха ръцете и започна да спуска значително по-бавно. Опитвах се да давам съвети, че кормилото не трябва да се стиска силно докато спуска. За неопитен колоездач в пресечен терен си е страшничко на спускане обаче, и инстинкта те кара да стискаш здраво.

Освен това изглежда нямаше доверие на предната гума и беше решила, че поднася значително по-лесно, отколкото се случва в действителност. Спускаше доста предпазливо един вид. Нямах намерение да я карам да спуска по-бързо - точно обратното. Насърчавах я да спуска така, както се чувства сигурна. Увереността и съответно скорост на спускане не се придобива с напътствия, а идва постепенно с опита.

Почти през цялото време гледах да се движа плътно до нея. На изкачването понякога малко отпред, на спускането отзад. В един участък малко преди финала тръгнах да се кефя по едни склончета и я изпреварих за малко. То пък точно там взе, че ѝ падна веригата и успяха да ни настигнат две момчета, които бяха зад нас. Докато бях спрял и се чудех защо се бави, при положение, че беше точно зад мен, те спрели и и помогнали да я оправи.

Една грешка направи само веднага след края на катеренето. Съзря някакъв "rock garden", през който се минаваше, и явно я стресна. Реши да слезе, но не преди него, а след като беше влязла в него. Вместо да се подпре от горната страна на склона, тръгна да слиза към стръмното, съответно горната тръба на рамката ѝ дойде висока, и щеше да се пребие, докато се опитва да задържи колелото да не се стовари върху камъните. За късмет овладя ситуацията и не можа да падне.

Почти не се е оплаквало моето желязно момиче, освен че седалката ѝ убива, което си беше нормално, защото маршрута ни отне 4:08 ч в пресечена местност с около 3:10 ч на седалките, а тя няма такава тренировка. Плюс това, тя, за разлика от мен, кара с обикновен клин без "памперс", който определено щеше да я облекчи.

Класиране разбира се не гонихме, така че завършихме доволно последни. Но самия факт, че успя да завърши такова предизвикателство в кондиция е далеч по-важен от разни класирания. Основното състезание винаги е с нас самите, нали ?
А тя него го спечели по убедителен начин !

Огромни поздравления от мен !

Отчитам като грешка преценката на горната граница на пулса. Ако бяхме направили тест предварително, това щеше да я съхрани значително и вероятно щеше да има енергия за цялото изкачване.

Времето беше разкошно за каране. Ясно небе, прекрасно слънце, свеж въздух, пощипващ студ тук-таме за цвят.

Благодарим на Господ, че подреди звездите, така че да се случи това приключение.

Референции:

• Моята активност в Страва: https://www.strava.com/activities/7860324865
• На Акси активността в Страва: https://www.strava.com/activities/7861351141
• Класиране: https://drace.bg/event/202/results
• Видео от финала: https://photos.app.goo.gl/YXnPvs1nHgZXJZJ5A

Отиваме на сладкарница онзи ден с жена ми. Празник беше, слънчице, да минем да се почерпим по нещичко.

Седим си, пием си кафенце навън на тревиста полянка, паркинга на сладкарницата се вижда до нас. На паркинга един след друг се редят автомобили. Възпълни възрастни с възпълните им деца се редят да си поръчват бяла отрова.

Отлепяш детето от телевизора или телефона "да излезе малко на въздух". От вкъщи, на асансьора, сядаш в колата и в сладкарницата на опашка за свръх бърз въглехидрат.

Никога в историята на човечеството е нямало такова обездвижване. През милионите години Дарвинова еволюция движението е било равносилно на оцеляване.

Допреди стотина години, пребити от труд, нямайки с какво да нахранят децата си, докато самите те се превиват от глад, хората трудно са могли дори да си помечтаят за такова изобилие от храна.

А днес .. днес някогашните мечти ни убиват.

И ако някога е било нужно да се движиш за да живееш, то днес, бидейки в капана на еволюцията, "учудващо", е нужно пак същото.
Разликата е там обаче, че тогава гладът е бил движеща сила и редовно е сочил посоката на движение, а днес, днес е нужна осъзнатост. Разбиране както на процесите, така и на средата.

Постояхме, помислихме върху философски въпроси, пък и ние се качихме на превозните си средства и хайде към другия край на София. Е, малко по-бавно, но стигнахме.

Късмет, че не бързахме ..

Чета пост на една мигрантка, която се опитва да си изясни какво е "корен" и не се свени да сподели мислите си.

Моят отговор:

Коренът може да бъде описан като "чувство за принадлежност". Чувството за принадлежност може да бъде към общност, територия, раса и т.н.

И понеже това чувство за принадлежност е изцяло субективно, общовалидна дефиниция не може да бъде представена.

В търсене на обективност, за личностния корен може да се разглеждат фактори като родословно дърво, гени, обитавана територия, мироглед на родители и деди, история.

Грешно е да се търсят корени на цели народи.
Вместо "корен" при народите има "история".
Това, което можем да търсим при народите е историческата истина.

Един и същ факт от историческата истина може да бъде възприет от различни субекти разнопосочно и да има заздравяващ или отдалечаващ ефект върху чувството им за принадлежност. Въпросните субекти могат да бъдат от един народ, обитаващи една и съща махала, къща, и дори да бъдат деца на едни родители. Не рядко мирогледа на кръвни братя и сестри се разминава значително.

Голяма част от факторите, от които зависи усещането за корен влияят на подсъзнателно ниво. Опитът за осъзнаването им обикновено влияе негативно върху чувството за принадлежност.

Референция:

• https://www.facebook.com/settaya.bratt/posts/pfbid032DnUwx9bzUVq4b2DU3VP5wdmFcnBxABExUgwPkQ7Qrzam4D5Z5EBLvoSAgfbZZqbl?

Официално.

Отсега нататък, когато пиша, умишлено няма да се съобразявам с някои граматически правила в българския език. Сред тях са:

• пълен/кратък член
• слагането на запетайки на точно определени места
• изискването за използване на определен род за дадени съществителни - пример: министър / министърка .
• с/със, в/във - няма никакво значение коя от двете форми е използвана в писмената реч

(списъкът ще бъде допълван)
Повече по темата в етикет граматика .

Благодаря на езиковедите от миналото, че са положили усилия за да създадат граматиката ни. Езикът ни е жив обаче и би следвало да се развива, като не се ограничават излишно възможностите му.

Времето, в което ми пишат оценки отдавна е в миналото, така че ще се възползвам от правото си да премахна ненужни ограничения и усложнения от формата ми на изразяване.

ПП: Ще допълня, че не само приемам, но и търся критика за текстовете си. Включително и за граматическите грешки.