Предните две години участвахме на Джуренец Куест с Акси. Тя караше на детското състезание до първи пункт, което е около 11 км с 430 м Д+ .

Тази година сама пожела да се включи на цялото трасе, което е около 34 км с 1100 м Д+ . Идеята ѝ хрумна и просто попита:

- Прайм ли го ?!

Предложих ѝ да карам с нея, защото ще и бъде първо по-сериозно изпитание.
По принцип нямаше проблем да кара сама и ако усетеше, че ѝ идва в повече катеренето просто да обърне и да се върне. Трасето го позволява, защото е кръгово, като първата половина е катерене, след което се спуска по друг път до старт/финала.

Желание да потренираме преди състезанието не изяви.

Прие да караме заедно за да е по-спокойна.

Вечерта си приготвихме всичко и сутринта към 9 поехме към с.Батулия, община Своге. Не обичаме да ставаме рано и старта беше в приятните 10:30 . Пристигнахме много навреме - 9:45 бяхме там. Спокойно свалихме колелетата, приготвихме се за състезанието, регистрирахме се и си взехме номерата.

На старта припичаше много добре, но времето беше хладно и малко след старта Гармина показа температура 9 градуса.

Важно беше да я следя да не се изсили и да си издумка енергията в началото, след което да страда. Е, при положение, че не е карала толкова никога, страдание щеше да има, нямаше как.

Сложих ѝ пулсомер и ѝ нагласих часовника да кара в зона на пулс между 160 и 185. Преценката за горната граница направих, като ѝ сложих 25 единици спрямо моя максимален, който е около 180(с нея имаме 28г разлика). От 205 извадих 20 единици, което щеше да бъде като аз да карам с макс 160, което за състезание с такова дълго изкачване си е консервативно. Оказа се, че горната граница ѝ е висока, явно защото няма тренираност дълго време сърцето да работи на такава честота. Каза, че до около 175 се чувства по-добре.

На първия пункт направихме по-дълга почивка, почти 15 мин, която ѝ повлия добре. До там си беше катерене, но не беше стръмно и го кара изцяло. До първи пункт бяхме спирали само веднъж, малко преди пункта за около минутка.

След това започна по-трудната част, в която вече ѝ се налагаше да слиза и да бута на по-стръмните участъци. Нормално е, въпреки че следяхме пулс, да няма енергия да го извърти цялото, след като нямаше тренировки.

Освен пулса гледах да я карам да хапва редовно за да има енергия. Бях ѝ разтворил половин литър електролити, които планирах да ги е изпила известно време преди да сме приключили с изкачването. Целата беше да не изхвърли солите от обилно потене и да започне да крампира.

Трите неща:

• Следенето на пулс
• Редовното хапване
• Приемането на електролити

бяха важни за да не "удари стената" и да успее да завърши в кондиция.

Общо имаше три пункта, на 11-ти, 16-ти и преди 23-ти км. Спирахме да си почине и на трите. На втория сме стояли под 7 мин, а на третия под 5 мин.

Имаше вода и вафли само на пунктовете. Носехме си по едно мини гелче, тя изсмука и един по-голям от Декатлонските. Носехме и по едно от суровите барчета. Аз го карах на ябълки и диви круши, които за моя радост изобилстваха, а са ми толкова любими :-)

Движехме се консервативно почти последни, като гледах да си кара в зоната и не ѝ давах зор. На спускането между втори и трети пункт в гората стана доста хладно - 10 градуса, а бяхме загрели на около 20 градуса преди това докато катерехме. Спряхме да се облечем.

Към края на изкачването сподели, че вече се чувства доста изцедена и не ѝ е останала енергия в краката.

В началото Акси спускаше доста добре. После изглежда ѝ се понабиха ръцете и започна да спуска значително по-бавно. Опитвах се да давам съвети, че кормилото не трябва да се стиска силно докато спуска. За неопитен колоездач в пресечен терен си е страшничко на спускане обаче, и инстинкта те кара да стискаш здраво.

Освен това изглежда нямаше доверие на предната гума и беше решила, че поднася значително по-лесно, отколкото се случва в действителност. Спускаше доста предпазливо един вид. Нямах намерение да я карам да спуска по-бързо - точно обратното. Насърчавах я да спуска така, както се чувства сигурна. Увереността и съответно скорост на спускане не се придобива с напътствия, а идва постепенно с опита.

Почти през цялото време гледах да се движа плътно до нея. На изкачването понякога малко отпред, на спускането отзад. В един участък малко преди финала тръгнах да се кефя по едни склончета и я изпреварих за малко. То пък точно там взе, че ѝ падна веригата и успяха да ни настигнат две момчета, които бяха зад нас. Докато бях спрял и се чудех защо се бави, при положение, че беше точно зад мен, те спрели и и помогнали да я оправи.

Една грешка направи само веднага след края на катеренето. Съзря някакъв "rock garden", през който се минаваше, и явно я стресна. Реши да слезе, но не преди него, а след като беше влязла в него. Вместо да се подпре от горната страна на склона, тръгна да слиза към стръмното, съответно горната тръба на рамката ѝ дойде висока, и щеше да се пребие, докато се опитва да задържи колелото да не се стовари върху камъните. За късмет овладя ситуацията и не можа да падне.

Почти не се е оплаквало моето желязно момиче, освен че седалката ѝ убива, което си беше нормално, защото маршрута ни отне 4:08 ч в пресечена местност с около 3:10 ч на седалките, а тя няма такава тренировка. Плюс това, тя, за разлика от мен, кара с обикновен клин без "памперс", който определено щеше да я облекчи.

Класиране разбира се не гонихме, така че завършихме доволно последни. Но самия факт, че успя да завърши такова предизвикателство в кондиция е далеч по-важен от разни класирания. Основното състезание винаги е с нас самите, нали ?
А тя него го спечели по убедителен начин !

Огромни поздравления от мен !

Отчитам като грешка преценката на горната граница на пулса. Ако бяхме направили тест предварително, това щеше да я съхрани значително и вероятно щеше да има енергия за цялото изкачване.

Времето беше разкошно за каране. Ясно небе, прекрасно слънце, свеж въздух, пощипващ студ тук-таме за цвят.

Благодарим на Господ, че подреди звездите, така че да се случи това приключение.

Референции:

• Моята активност в Страва: https://www.strava.com/activities/7860324865
• На Акси активността в Страва: https://www.strava.com/activities/7861351141
• Класиране: https://drace.bg/event/202/results
• Видео от финала: https://photos.app.goo.gl/YXnPvs1nHgZXJZJ5A

С акси сме в парка.
Нарисувах ѝ с тебешири един охлюв и тя поиска да му сложим едно цветенце и после слънце.

Каза, че това е най-хубавата рисунка с тебешири, която е виждала.

Акси сама решава да си продупчи ушичките. С мама нямаме толкова против и вече има обички :-)

Акси за първи път използва дума, която не знам - "пайети"

Акси се мота пред огледалото в коридора след като си измива зъбите преди лягане.
- Акси, ела да видиш какво е Дирижабъл.
Притичва и гледа в телевизора.
- Това ли е (дири)жабъл ?
- Да това е.
- И кой го яде тва нещо ?

:-D

Играем си с едно знаме на килима ..

- Акси, знаеш ли на кого е това знаме ?
- Не, на кого ?!
- На Америка.
- И тя ни е го подарила ли ?!

:-)

Рецепти за торта

2011

През 2011 правихме тортите за рожденните дни на Акси и Ани по следната рецепта:

http://az-jenata.bg/article/10062/Detska-torta-s-konfityur/

Копирам рецептата(с модификации):

Продукти

За блата:

• 5 яйца
• 3/4 ч. ч. олио
• 1 ч. ч. пр. мляко
• 2 ванилии
• 1 бакпулвер
• 3/4 ч. ч. захар
• 1 и 1/2 ч. ч. брашно

За плънката: полуготови кремове за торта

За сиропиране: компот.

Приготвяне:

Разбъркайте в купа 1 яйце, 4 жълтъка и захарта. Добавете олиото и брашното, а след него и бакпулвера. Бъркайки добавете и ванилията. Разбийте белтъците и поставете с леко бъркане в сместа. Поставете всичко в намазана с масло и обрашнена форма за торта и печете около 60 минути на 180 градусова фурна. Извадете и оставете да се охлади.

Ето първата торта:

Заготовката за втората торта:

И в завършен вид:

2012

През 2012 рецептата(с модификации) беше от тук:

http://forum.kulinar.bg/viewtopic.php?f=8&t=2879

Продукти за блата

за един блат:

• 2 яйца
• 1 ч.ч. захар
• 1 ч.ч. + 1 с.л. брашно
• 7 с.л. вода
• 1 равна ч.л. бакпулвер
• ароматизатор по усмотрение (ванилия, настъргана лимонова/портокалова кора, или някаква есенция)

Отделят се белтъците от жълтъците. Белтъците се разбиват на сняг с щипка сол (добавих солта от себе си, в оригиналната рецепта я няма). Жълтъците се разбиват отделно със захарта и водата. Към тях се прибавя брашното, пресято заедно с бакпулвера. Накрая внимателно се прибавят белтъците.

Сместа се изсипва в намаслена и поръсена с брашно форма / тава.

Блатът се пече, докато леко порозовее и клечка, забодена в средата не излезне суха, без полепнало по нея тесто.

Готовият блат е висок 3,5 - 4 см с диаметър 22 см. Ако се пече в микровълнова (5 мин под капак на 750 W и още 4 на 400 W (без капак) става поне 6 - 6,5 см.)

Забележка: едната с.л. брашно може да се замени с 1 с.л. какао или някакви ситносмлени ядки.

За средноголяма торта (с диаметър около 26 см) е достатъчно да се изпекат два такива блата и да се разделят на половинки.

Сиропирането отново беше с сок от компот.

Маслен крем

Правих маслен крем по тази рецепта:

http://recepti.gotvach.bg/r-4384-Маслен_крем

• масло - 200 г
• захар - 1/2 ч.ч. пудра + 1 ч.ч. кристална
• яйца - 4 броя
• ванилия - 1 ч.л. есенция

Разбийте яйцата с кристалната захар и сложете сместа на слаб огън. Разбърквайте, докато получите гъст крем, който пада на ленти. Отнемете крема от котлона и го бийте, докато се охлади.

Отделно разбийте мекото масло с пудрата захар и прибавете постепенно яйчения крем към масления, отново при непрекъснато бъркане. Ароматизирайте крема с ванилова есенция, разсипете в купички или използвайте за сладки, торти и т.н.

Тортите отново бяха две. Едната беше за детската градина с миналогодишната визия:

А втората торта беше пате:

Акси наближава да стане на 4 и все се каня да си запиша какви скилове имаше преди да направи 3.

Та преди да съм забравил:

Малко преди да навърши три се оправяше с YouTube и си пускаше клипчета, които я кефят. Можеше да си пуска програмка за рисуване от десктопа, да си сменя цветовете и инструментите и да си прави сладки детски драсканици :-)

Можеше разбира се да мести, крие и показва всякакви иконки, прозорци, плазмоиди, тоолбарове и др наляво надясно, така че на мама десктопа да се вижда в чудо.

Напоследък не цъка много на компа. Мама и дърпа юздите. Иначе може да прекарва доста време в сайтчета с флаш игрички.

Учим буквите от известно време, и наскоро ми прочете от една синя табела на улицата буква по буква "НОТАРИУС" :-)

Тази седмица Акси тръгна с колелото. Голяма мъка беше с триколката до сега. Колко пъти опитвам да я науча и тамън превърти по два пъти и се отказва и потегля като Фред Флинстон с нея.

Миналата година Ина ѝ подариха едно колелце и явно него е чакала. Гресирах го, смених му спуканата предна вътрешна гума(след като първата ми лепенка от миналата година изпусна и вулканизатора довърши старата гума с компресора :-D ). Преди работа само напомпихме гумите и мама ме зарадва с новината че Акси е потеглила почти от раз.

Привечер и се радвахме сама да си върти кръгчета и да я спъваме да не дава много газ :-D

Баба Шарка бързала бързала ..

Ако искате шарка, заповядайте на гости ! :-D