Времето

До няколко преди състезанието в София бяха големи жеги с температури около 35°C и сух период от над 20 дни. В сряда и четвъртък поваля добре, в петъка по-малко, но над Витоша беше причерняло стабилно, така че над определени части на трасето може и да се е поизсипало повече.

По време на състезанието: Прекрасно време за каране. Температури м-у 13 и 20 градуса. В слънчевите участъци подухваше да разхлажда като по поръчка.

Подготовка

Регистрацията за състезанието бях направил в средата на май.

Имах някакви планове да мина трасето тестово, но не го направих и не съжалявам за което. Познавам го достатъчно добре вече за да не губя много време и енергия заради това, че не съм запознат с минималните промени тук-там.

Подготовката както редовно се случва при мен беше незадоволителна. Километрите и денивелацията за 2024 г. бяха много сходни с тези преди миналата В100 - 2500 км с 28 000 м Д+. Много малко карания с над 1К Д+ - вероятно под 5.

Бях се писал:

• на Търново Ултра, където се изгърмях и се изложих
• на Чепън - що-годе задоволително представяне
• и на Спици и Бодли, където не стартирах заради дъжда.

Т.е. два старта преди В100

Стартирах около 75 кг, т.е. с 1 по-малко от 2023, 1 повече от 2022, и 9 кг повече от 2020 г., когато за пръв път карах под 6ч - 5:48 .

По-колелото нямаше кой знае какви промени от миналата година. Направих си адаптори за средното(BB30) за да мога да карам с шимански HollowTechII курбел(24мм) и да мога да ползвам PowerMeter-a. Предния венец беше 32 вместо миналогодишните 30 зъба( 50з голям венец отзад, 26" гума).

С твърдака карам само по състезания, че е по-лек. Стартово му тегло без прикачния инвентар(чантичка, велокомп и бутилки) - 9,620 кг, с 40 гр повече от 2023.
Още като се качих на него преди тазгодишното ТУ получих нещо като разтежение отзад над левия прасец под колянната става.
Оказа се, че седалката му е била много назад и положението ми на педалиране е било с поне 2см назад спрямо мекицата, която карам обикновено. Не знам дали е мръднала самата седалката защото не е била добре стегната или съм я сложил грешно преди години. За късмет го забелязах преди това състезание и го коригирах. Нанесох и корекция в наклона ѝ, която също се отрази добре.

За пръв път, освен помпата, носих и CO2 патрон и помпичка за него, ако спукам гума.

Цели

Първата ми цел, разбира се, беше да завърша, като най-същественото е да си пазя здравето, т.е. да няма падания и контузии.

Трасето мислех, че ще е доста бързо, защото след тази суша, дъждовете в последните дни не мислех, че ще са в състояние да разкалят значително, а ще втвърдят прахоляка и ще го направят стабилно.

Време под 6 часа ми изглеждаше реалистично, като считах, че при правилно провеждане на състезанието имах и възможност под 5:30 .

Никого не гонех и никой не ме гонеше. Състезанието беше единствено с мен самия.

Разписанието, което гонех беше от каранията ми през 2020 и 2022 г.

Тактика

• До Тихия кът бях решил да си позволя малко по-висок пулс, до към 165, за не влизам в много бавна група на "Сингъл трака"
• Пулс до 155 през останалата част на състезанието
• Да спирам набързо по пунктовете за по някаква дребна нормална храна
• Да хапвам редовно, включително и това, което си нося
• Консервативно на спусканията

Зоб

• Две дози електролити IsoPlus на Олимп. Първата разтворена в бутилка, втората на прах в чантичката
• 3 дози C4 pre-workout, първата беше опционна за събуждане, ако не съм се наспал(изпих я). Втората в бутилката с електролитите, третата на прах за втората бутилка с електролит
• 1 гел 45гр Amix Quick Gel + Кофеин
• 1 гел 90гр Decathlon-ски обикновен, изпих го първи точно преди тихия кът
• Мед около 90 гр, от който изсмуках 60
• Около 50 гр орехи, от които изядох половината
• Нещо като барче от 3 топки, което беше в стартови пакет, около 50 гр
• Един по-голям бар - 90 гр FitSpo, от който изядох 1/4 преди края

Преди състезанието

Миналата година за пореден път ме достраша да стартирам с клипсове, което отчетох като минус, така че тази година бях с тях, което се оказа правилен избор, понеже можеше и да дърпам като усетя умора, а и на спусканията е доста по-стабилно.

Легнах към 00:50, станах в 4:35 . Дори не се бях напънал да си оправя режима(лягам към 2:30) и не можах да заспя изобщо.

Закуската ми беше 400 гр заквасена сметана и 3 яйца. Направих си двойно кафе - и за колата.
Бях решил, че тия 10 км горница до старта си се отразяват, така че взех колата. А и Акси искаше да я оставя на работата ѝ сутринта. Тръгнахме към в 5:10 и учудващо чак в 5:33 бях пред резиденцията. Тръгнах да се навирам в пресечката към централния вход, понеже ми се видя, че се движат нормално, но се наложи да изляза и да търся място за паркиране другаде. Изгубих 10 мин с паркирането и още 5 със сваляне на колело, преобличане и връщане да си изпия събуждачката.

На старта

Блъсканица за челни позиции този път беше съществена. Наредих се не толкова назад, но отстрани, около 10 мин преди старта.

Лошото позициониране ми отне 2 мин, докато мина през ел.системата на старта. Загубих още около една докато се движа в бавната група и да стигна до тротоара нагоре покрай резиденцията.

Изгревът ме посрещна над Бояна, на десния завой към стария Беловодски път.

Тихият кът

Това ми е времето горе на асфалта на Тихия кът:

• 28:59 - 2020г
• 31:57 - 2022г (167 среден пулс)
• 34:40 - 2023г (162 среден пулс)
• 35:07 - 2024г (165 среден пулс)

Всъщност съм бил съм с 1 мин 19 сек по-бърз от 2023 г. от излизането ми на широкото до резиденцията до Тихия кът, но лошото позициониране ме праща с 27 сек назад.

Спускане към Владая

Имаше по-бавни надолу, но се движихме прилично. Един ме издразни само, който ме изпревари пред реката, докато чаках предния да се изнесе от нея.
Сегмента сочи 5:24, което е с 26 сек по-бавно от 2023, г. и 54 сек по-бавно от 2020 г.

На първата контрола(долу на Владая) съм:

• 33:43 - 2020 ( 30 позиция )
• 37:59 - 2021 ( 53 позиция )
• 39:57 - 2022 ( 90 позиция )
• 39:57 - 2023 ( 151 позиция )
• 40:56 - 2024 ( 154 позиция )

Камъните до Владайската река и началото на сингъл трака

Тук почнаха да бутат пред мен в участъци, които обикновено карам. Бутах и по камъните, и на най-стръмното, без да бързам.

10:57 за Страва сегмента за изкачването до реката (11:03 2023 г.)

Около 52:04 съм пресякъл реката (51:26 2023г).
9+ мин натрупано забавяне спрямо 2020г .

Сингъл трака: Владайска река - Кладница

Предположението ми за добро състояние на трасето се потвърди. Дори през прокопаното в скалите имаше линия без да се влиза в голямата локва. Изпреварих Първанов, който правеше гума, но ме застигна почти веднага.

Имаше някакво момче, което изглежда се беше метнало встрани от пътеката. Едно момче му помагаше да се измъкне с ръка през рамо, а друго също беше спряло, така че не сметнах за нужно да спирам и аз.

Темпото беше прилично. Малка тапа имаше чак преди завоя за спускането на асфалта на Кладница.

Страва сегмента за сингълтрака(segments/11947020) сочи:

• 30:47 - 2020, 1:14:19 на асфалта
• 32:01 - 2022, 1:19:49 на асфалта, 163 среден пулс
• 36:47 - 2023, 1:28:44 на асфалта, 157 среден пулс
• 34:43 - 2024, 1:27:17 на асфалта, 156 среден пулс

13 мин. натрупано закъснение.

Кладница - пункта на бариерата на яз.Студена

Хапнах от "барчето с топките" на равното по асфалта и газ надолу към яз.Студена. Пункта го пропуснах, поизпреваих няколко човека на спускането.

Лепкавата кал започна скоро след като свърши спускането. Ситуацията беше най-зле тук от цялото трасе. На места се буташе, на други се пързаляше предницата и трябваше да се стъпва. За съжаление на Първанов камерата му гледа в боровете в този участък, така че не се вижда много добре.

Чекпойнта на пункта на бариерата показва:

• 1:45:32 - 2020 ( 70 позиция ), 30:20
• 1:47:26 - 2022 ( 91 позиция ), 26:34
• 1:56:57 - 2023 ( 121 позиция ), 27:07
• 1:58:29 - 2024 ( 136 позиция ), 30:01

Времето в края е на Страва сегмента от Кладница до бариерата(segments/7432480).

Закъснението ми от 2020г. отново си остава 13 мин, но 2020-та в този участък ми се разви касетата и спирах да свалям гума и да закърпя положението.
На пункта спрях за 30 сек., колкото да си взема половин филия и да ми налепнат подметките с дълго окосената трева.

По асфалта - яз.Студена - Боснек - Чуйпетлово

Тук си издумках енергията миналата година, така че сега си следях пулса да е под 155.

Направих едно спиране от около 2 мин. да намажа веригата, защото калта от локвите явно беше изяла смазката и се разскърца. Използвах го за да хапна и пийна малко, да махна тревите от обувките и да сваля малко кал от колелото.

На пункта на Чуйпетлово спрях, хапнах още половин филия и малко краставица, напълних вода на чешмата с втората доза електролити и pre-workout, свалих кал от педалите и обувките и потеглих.

Около 5 мин съм стоял на пункта, включително и да чакам някакъв от зяпачите, който реши да си пълни вода преди състезателите.

Времената ми преди пункта на ЧуйПетлово:

• 2:24:22 2020 (37:27 segments/4495378 )
• 2:26:11 2022 (36:58)
• 2:35:30 2023 (37:27, ср.пулс 163)
• 2:47:21 2024 (46:57, ср.пулс 151)

Губех 9:30 мин на сегмента спрямо 2023(2 мин мазане на верига) и още 5 мин. от спирането, т.е. вече бях почти 1/2 час назад от графика на 2020-22 г., който по принцип гонех.

Чуйпетлово - Ярлово

За разлика от миналата година, където в този участък започнах да крампирам сега бях значително по-свеж.
Сегмента "Чуйпетлово - Ярлово 2022+"(segments/37187638) ми го дава:

• 1:00:21 2023, 157 ср.пулс
• 0:59:57 2024, 154 ср.пулс

Като време не печеля почти нищо.

Чекпоинта на полето преди Ярлово на 59-тия километър сочи:

• 3:17:00 2020 (68 позиция)
• 3:18:15 2022 (88 позиция)
• 3:26:12 2023 (98 позиция)
• 3:43:16 2024 (169 позиция)

Участъкът беше доста добре откъм вода и кал. Един по-рисков коловоз има на спускане, на който се кара високо в средата и при сухо време е опасен, но сега беше ОК.

На пункта на Ярлово спрях и хапнах филия набързо. Имаше готови разтворени витамини и пих един от тях.
Тук ми беше и второто мазане на веригата.
Малко под 3 мин. съм стоял на пункта.

На излизане от Ярлово, т.е. след пункта:

• 3:27:32 2020
• 3:31:04 2022
• 3:44:48 2023
• 3:56:21 2023

За този участък бях с около 5 мин. по-бърз спрямо 2023 г. 4 от които заради по-малкия престой на пункта.

Ярлово - Ярема

Слънцето вече напичаше, но имаше много приятен ветрец, така че жега не се усещаше. Напечения Гармин като гледам е показвал макс 26 градуса. Спирах за минутка и малко - да пусна една вода и да хапна/пийна нещо.
От пункта до горе на Ярема ми дава ср. пулс 152.

Типично за този у-к има няколко отсечки, на които си бутам. Едното е задължителното на калта в гората чак горе, другите бяха по-стръмните участъци.

Горе на Ярема съм бил:

• 4:10:47 2020
• 4:14:41 2022
• 4:33:40 2023
• 4:43:48 2024

Страва сегмента(segments/19097746) от Ярлово до края на изкачването преди Ярема сочи:

• 42:06 2020
• 41:54 2022
• 47:08 2023
• 45:14 2024, 152 ср.пулс

Ярема - Брезите

На равното на асфалта на Ярема хапнах и пийнах.
Гледах да изпреваря тия, които се виждаха пред мен и спускането беше ОК, без тапи.
На едно място щях да объркам, но се усетих и спрях на 2м зад разклона. Там ме изпревари едно момче с твърдак, но то спускаше добре, или айде, горе-долу с моето темпо(а аз спускам консервативно).

Пункта Плана го пропуснах, защото бях решил, че тия на спускане ще ги подминавам, но скоро след това се оказа грешка.

Лекото освежаване на краката през реката пак бяха решили да не ни го спестят. Не знам защо не им харесва варианта да се излезе на асфалта по пътя вдясно от реката и да се мине по автомобилния мост.

Съвсем малко след като стъпих на асфалта се появиха ясни сигнали за предстояща крампа отвътре в лявата подбедрица. Спрях, поразтърках, изпих течния магнезий на АбоФарма, който предвидливо ни включват в стартовите пакети, и поех бавно нагоре почти само с един крак.

На "Брезите" ги нямаше Допел Херц. Да го коригират догодина, защото там направо спасяват.

Контролата там, на 75-ия км, сочи:

• 4:32:54 2020
• 4:34:02 2022
• 4:55:17 2023
• 5:04:59 2024

Брезите - финал

В този участък обикновено ми идва енергия и го карам с удоволствие. Този път не можах да се възстановя от крампата, така че го карах много консервативно.

Вечната кал преди поляната на Железница беше относително добре. През по-голямата част имаше относително суха линия през нея. Не се налагаше качване горе по брега за да не се гази "до колене". Не съм слизал.

Преди големия каменен мост без парапети - пак изпуснах слизането на долната пътека, но си хванах линията на спукане м-у каманаците. Пак слязох и на големите стъпала на моста, но и двете ги усетих рискови, защото имаше две момчета - едното под камънаците, другото пред стъпалата, а и явно не помних линиите достатъчно добре.

За серпентините преди Симеоновските езера слязох и бутах надолу.
Минах по маркираното и по мостчето, като не правих опит да избягам от корените, минавайки вдясно. Оказа се грешка, защото корените бяха мокри и в един у-к предната гума ми поднесе доста серизно. Най-близко до падане бях там. Успях да го избегна и да спра встрани, като подложа крак.

Имаше туристи, но не колкото м.г. Калта и локвите се заобикаляха. Имаше оправен мост, с естакада, който успях да мина без да слизам.

Спрях на пункта на Бистрица, натъпках набързо половин филия с лютеница и пийнах малко електролити на IsoStar, които бяха приготвили.

На пункта на Хармоника не спрях. На този на Драгалевци ми подадоха чаша вода, която изпих.

Между чекпойнтите на Брезите и Драгалевци съм се изкачил с 5 места в класирането. Имаше момчета, които се оплакваха от крампи и видимо бяха дръпнали газта повече и от мен.

Контролата на пункт Драгалевци:

• 5:30:20 2020г
• 5:31:45 2022г
• 5:56:41 2023г
• 6:06:08 2024г

След Драгалевци съм изпреварил още 4-има, двама от които на велоалеята - виждат се на снимката по-долу.

След финала

Поизмих се на душа на Кархер за да се възползвам от масажите на Девин. Там изплакнах и колелото - моите колелета водоструйка не ползват. Водоноската на Софийска вода я нямаше тази година.
На масажа ме попретупа момчето, в сравнение с предния, но беше доволно в сравнение с Боуен простотиите миналата година

Пийнах и 2-3 безалкохолни бирички на Ариана и Хайнекен. С познати не се засякохме да полафим.

Класиране, време, анализ

Официално време:

• 05:48:31 - 2020 г
• 05:48:26 - 2022 г
• 06:13:49 - 2023 г
• 06:23:24 - 2024 г

Време на движение в Страва (без почивките)

• 05:40:34 - 2020
• 05:35:03 - 2022
• 05:59:52 - 2023
• 06:07:12 - 2024

Завърших на:

• 164-то място в генералното класиране
• 159-то място при мъжете (5 жени пред мен)
• 66-ро място при мъже 40-54 г.

2020
----
Leg     Time    AVG Speed    Split    Pos.   +/-    Gap
10 km   33:43   18,0 km/h    10 km    30.    -      +8:04
32 km   1:45:32 18,2 km/h    32 km    70.    +40    +29:42
59 km   3:17:00 18,0 km/h    59 km    68.    -2     +58:09
75 km   4:32:54 16,5 km/h    75 km    71.    +3     +1:27:00
92 km   5:30:20 16,8 km/h    92 km    68.    -3     +1:46:11
Finish  5:48:31 17,0 km/h    Finish   70.    +2     +1:51:59

2021
----
Leg     Time    AVG Speed    Split    Pos.    +/-   Gap
10 km   37:59   16,0 km/h    10 km    53.     -     +10:13
32 km   2:00:36 16,0 km/h    32 km    73.     +20   +32:52
59 km   4:03:44 14,6 km/h    59 km    105.    +32   +1:20:39
75 km   5:54:32 12,7 km/h    75 km    112.    +7    +2:09:13
92 km   7:04:33 13,1 km/h    92 km    103.    -9    +2:28:14
Finish  7:26:07 13,3 km/h    Finish   103.    -     +2:34:14

2022
----
Leg     Time    AVG Speed    Split    Pos.    +/-   Gap
10 km   37:04   16,2 km/h    10 km    90.     -     +12:20
32 km   1:47:26 17,9 km/h    32 km    91.     +1    +30:10
59 km   3:18:15 17,9 km/h    59 km    88.     -3    +57:35
75 km   4:34:02 16,5 km/h    75 km    93.     +5    +1:25:03
92 km   5:31:45 16,7 km/h    92 km    86.     -7    +1:41:34
Finish  5:48:26 17,0 km/h    Finish   85.     -1    +1:45:04

2023
----
Leg     Time    AVG Speed    Split    Pos.    +/-   Gap
10 km   39:57   15,1 km/h    10 km    121.    -     +13:34
32 km   1:56:57 16,5 km/h    32 km    121.    -     +34:23
59 km   3:26:12 17,2 km/h    59 km    98.     -23   +59:01
75 km   4:55:17 15,3 km/h    75 km    122.    +24   +1:35:22
92 km   5:56:41 15,5 km/h    92 km    113.    -9    +1:51:44
Finish  6:13:49 15,9 km/h    Finish   112.    -1    +1:54:45

2024
----
Leg     Time    AVG Speed    Split    Pos.    +/-   Gap
10 km   40:56   14,7 km/h    10 km    154.    -     +15:20
32 km   1:58:29 16,3 km/h    32 km    136.    -18   +39:27
59 km   3:43:16 15,9 km/h    59 km    169.    +33   +1:18:34
75 km   5:04:59 14,8 km/h    75 km    168.    -1    +1:50:54
92 km   6:06:08 15,1 km/h    92 km    163.    -5    +2:09:41
Finish  6:23:24 15,5 km/h    Finish   159.    -4    +2:13:32

Все по-бавен с всяка година ;)

Въпреки най-слабото ми време и класиране от предходните години съм доволен.
Състезанието проведох добре и според възможностите си.
Единственото, което ми се щеше, е да бъде избегната крампата преди Брезите, която ме мъчи до финала.

Няколко разлики

Грешки:

• Недостатъчно тренировки
• Наднормено тегло, поне за колоездене
• Никакъв сън преди състезанието
• Закъснях за подреждането на старта и изгубих почти 3 минути още там, заради което губих и още време и енергия впоследствие
• Недостатъчно/неправилни електролити и последвала крампа
• Трябваше да спра и на пункта на Плана и да изпия магнезия по-рано

Плюсове:

• Пих електролити
• Нямах технически проблеми
• Не съм падал
• Трасето беше в задоволително състояние
• Спирах и хапвах набързо и по малко на пунктовете
• Добра дисциплина - не се изсилих на асфалта преди ЧуйПетлово. До Тихия кът не бива по-бавно, че се влиза в много бавна група на Сингъл Трака
• Т.г. ползвах клипсове

Средният ми пулс за цялото състезание вероятно отново е висок, въпреки щаденето - 152 (157 предходните две години).

Планът беше пулса да ходи над 160 само до Тихия кът и както се вижда от графиката е задоволително.

Времената за зоните на пулса ги вадя от Страва, че в Гармина бях предефинирал Z5, за да може да ми дава аларма на 155, а не на 162:

Z1  Endurance  < 107            0s  0.0%    
Z2  Moderate   107 - 125     1:16   0.3%    
Z3  Tempo      125 - 143    36:26   9.9%    
Z4  Threshold  143 - 161  4:36:35  75.3%    
Z5  Anaerobic  > 161        52:55  14.4%

2023 съм прекарал 1:41:52 в Z5, а сега 52:55, което е доста по-приемливо.
Макар че се стигна до крампа, тя беше на доста по-късен етап - преди Брезите, а м.г. още преди Смильо.

Важно е да спомена, че всичко по колелото се държа перфектно през цялото състезание. Гумите ги бях спаднал на около 1,5 бара за по-мека возия и повече сцепление.
На следващото каране забелязах, че дропера е мръднал с 0,5-1 см надолу, явно защото не съм бил стегнал достатъчно скобата и е приплъзнал при някое от по-сериозните приземявания в-у седалката.

За всички участници

• 1655 участници в класирането (102 повече от 2023)
  • 1476 финиширали редовно
  • 66 с пропуснати чекпойнтове - out of track
  • 113 неуспели да финишират - DNF

По пол:

• 116 стартирали жени, от тях 97 финиширали редовно
• 1539 стартирали мъже, от тях 1379 финиширали редовно

Големият победител в колоезденето на Витоша 100 е Йоана Вълканова !
Това на вид крехко 16 годишно дете, подобри рекорда на трасето и завъртя обиколката за 5 ч и 4 минути ! Условията бяха далеч от перфектни за поставяне на рекорди след няколкото дни валежи в района и по горските пътеки имаше значително количество локви, кал и изненади. Йоана завърши с над 40 минути аванс пред втората в категория жени(всички възрастови групи) и се подреди на 26-то място в генералното класиране от 1655 стартирали. Поздравления и за баща ѝ Илия Вълканов , който е неин треньор и за пореден път е карал плътно с нея.

Да не забравяме и двете момчета под 15г, които са завършили за 5ч и 13 мин - Александър Иванов и Преслав Кожухаров, съответно на 37 и 38-мо място в генералното класиране.
Бих добавил и единствената жена в групата 55+ - Янка Трифонова, 9:13:56 .

В генералното прогнозирах победа за Емо Стойнев, с Виктор Енев втори и Борислав Хаджистоянов трети.
Виктор стана първи заедно с Лъчезар Ангелов с време 4:09:52. Емо беше трети с 4:14:04, като не можах да разбера дали това са му възможностите или е имал някакви проблеми. Хаджистоянов е паднал някъде около сингъл трака, ударил се е, и се е отказал.

При нас дъртаците прогнозирах: Димитър Михайлов, Влади Гюров, Бойко Танчев, Калин Русев и Михаил Иванов.
Първите двама ги уцелих. Бойко беше закъснял и е стартирал около 3 мин след мен. Като му гледам времето въпреки това - 4:43:18, е имал потенциал и да спечели.

Срещнах и че доста от хората в челото са падали. Калин се бил мятал два пъти през кормилото. Димитър Михайлов и той е падал, Хаджистоянов .. , което говори, че трасето не беше оптимално.

В гросмайсторската група под 4:30 часа влизат 6 човека.
2023 г са били 7, по-добри условия от 2024.
2022 г са били 12, с най-добри условия

Под 5ч 2024 г. са 25 човека

Следващият път

Няма особени промени от това, което съм написал предните 2 години:

"Ще ми се една година ей така да съм подготвен и да мога да натискам значително повече до края, а не да имам енергия само за първите няколко часа, и то с дръпната газ. За спусканията не ми дреме особено и да губя време, там нямам планове да поемам рискове. Но искам да знам, че съм имал сили за 5ч състезателно каране. Не знам, може и да не стане в състезанието, но поне пък дано да я направя някой път в удобно за мен време, когато имам подготовка."

Победа

Нека да не забравяме, че надпреварите, в които участваме, са ПРЕДИ ВСИЧКО с нас самите!

Въпреки грешките и човешкото желание за "още повече", участието и завършването на приключение като "Витоша 100" винаги са огромна победа !

Благодарности

Благодаря на Бог, че ми даде сили и ме запази в здраве!

Специални благодарности от мен към:

• Организаторите, които за поредна година осигуриха и подсигуриха това приключение !
• Доброволците - за всички видове подкрепа, която ни оказваха !
• Фотографите - за прекрасните снимки, с които да запомним събитието !
• Всички участници - за спортменското поведение !

Връзки

• Активности в Страва:
  • 2020г: https://www.strava.com/activities/5485577748
  • 2021г: https://www.strava.com/activities/5495291457
  • 2022г: https://www.strava.com/activities/7327948602
  • 2023г: https://www.strava.com/activities/9367401599
  • 2024г: https://www.strava.com/activities/11766754178
• Активности в Гармин Connect
  • 2022г: https://connect.garmin.com/modern/activity/9039114474
  • 2023г: https://connect.garmin.com/modern/activity/11462797751
  • 2024г: https://connect.garmin.com/modern/activity/16156120792
• Видео репортажи на Борис Първанов:
  • 2021: https://www.youtube.com/watch?v=ZixaCDEym1g
  • 2022: https://www.youtube.com/watch?v=QfH16vkb0ug
  • 2023: https://www.youtube.com/watch?v=uyQtxb7y5yw
  • 2024: https://www.youtube.com/watch?v=4-yLf5uTe94
• Официално класиране:
  • 2020: https://racetimingbg.com/event/обиколка-на-витоша-100км-25-26-07-2020/
  • 2021: https://racetimingbg.com/event/обиколка-на-витоша-100км-19-20-06-2021/
  • 2022: https://racetimingbg.com/event/обиколка-на-витоша-100км-18-19-06-2022/
  • 2023: https://racetimingbg.com/event/обиколка-на-витоша-100км-01-02-07-2023/
  • 2024: https://racetimingbg.com/event/обиколка-на-витоша-100км-29-30-06-2024/
• Писания за предишните ми участия:
  • 2020
  • 2021
  • 2022
  • 2023
• Генерално класиране 2020-24 - ел.таблица, създадена от мен на база на официалното класиране

Времето

Цяла пролет не спря да вали, което продължи и в началото на лятото. Във вторника, преди състезанието направих втората половина на обиколката(от Чуйпетлово) да видя как е трасето. Имаше кал на места, но можеше да бъде и много по-зле.

В сряда вечер в Люлин се изсипа голям дъжд и валя до късно през нощта. При това положение реших, че пак сме го загазили и ще бедстваме като 2021 г.

На старта се засякохме с Калин Пенчев, който живее в Бояна и каза, че там е валяло 20-ина минути само. Не ми се вярваше, но Калин се оказа прав, и трасето по време на състезанието беше по-сухо от вторника.

Слънчево с малко облаци преди финала и прекрасни температури и време.

Тази година бях се регистрирал и платил за обиколката още април.

Супер яко беше, че тази година старта беше на 1 юли. Веднага след старта, като започнахме да изкачваме по асфалта към Бояна изгревът ни посрещна.

Подготовка

За поредна година нямах добра подготовка. Към 20 януари изкарах някакъв тридневен много як грип с висока температура, който си удря направо в гърдите и му влачих последствията около месец докато се изчистя. Влача някакво навяхване на китката от повече от 6 месеца, и сега пък дясното коляно редовно ми прави проблеми - поне е от ходене, а не от колоездене.

Много малко навъртяни километри - 2200 с 27 000 м Д+ за годината преди състезанието, като каранията ми над 1000 м Д+ са под 5.

Стартирах около 76 кг, т.е. 2 кг повече от 2022 и 10 кг повече от 2020 г., когато направих 5:48 .

Сложих малък венец на колелото - от 34 на 30 зъба( 50з голям венец отзад, 26" гума ), което определено се усети доста добре. Импровизирах и протектор за дропера, който обра доста кал, както във вторник, така и в деня на състезанието.

Стартово тегло на колелото без прикачния инвентар(чантичка, велокомп и бутилки) - 9,580 кг.

Цели

Първата ми цел беше да завърша. Без падания и контузии и то. С оглед състоянието на трасето 6 - 6:30 часа ми се струваха реалистични, но си мислех, че ако разпределя силите си може да се получи и за 5:30 - 6 ч.

Тактика

Още помнех изцеждането до Тихия кът миналата година и как по асфалта към Чуйпетлово вече нямах крака, така че тази година бях решил:

• Да стартирам по-бавно, макар и с риск да влезна в бавна група на "Сингъл трака"
• Пулс 160 - 165 до Тихия кът
• Пулс около 155 през останалата част на състезанието
• Да не спирам на пунктовете и да хапвам това, което си нося
• Консервативно на спусканията

Целевото ми време ми бяха каранията от 2020 и 2022 г.

Зоб

• Двойна доза електролити IsoPlus на Олимп разтворени в една бутилка, защото нямах намерение да спирам никъде, освен евентуално да напълня вода
• 4 гела 45гр Amix Quick Gel + Кофеин, от които изядох два
• 4 гела 32гр Aptonia/Decathlon - 2 Energy Gel+(с кофеин) и 2 Energy Gel(без кофеин)
• Мед около 100 гр. Изсмуках съвсем малко - 15-ина грама
• Около 100 гр орехи. Изядох около 20 гр.

Преди състезанието

Заради очакванията ми за голяма кал бях махнал клипсовете и за поредна година бях с платформи. Което беше грешка, първо защото калта не беше страшна и второ защото нямах дълги карания с меки обувки, което ми натовари прасците и може би затова крампираха по-късно.

Легнах към 00:30, станах в 4:30 . Не спах добре. Някакъв комар ме тормози и известно време си бих шамари на тъмно докато го очистя. Вероятно съм дремнал, защото помня, че като ми би алармата сънувах нещо.

Хапнах мюсли наквасено в кисело мляко, изпих 3 яйца, направих си двойно кафе, половината от което си взех за преди старта.
Времето беше хубаво и температурата около 13 градуса, така че отидох с колелото да състезанието, тъкмо да позагрея. Тръгнах в 5:04 и в 5:29 бях на асфалта пред резиденцията. Учудващо нямаше толкова блъсканица за челни позиции. Лицензираните не бяха и разделена с лента като миналата година, така че заех доста смислена позиция, и даже умишлено мръднах малко назад, като видях табелата за лицензираните отпред. Пиинах малко кафенце, полафихме с Калин и Никифор от КаратеЛиБе.

Тихият кът

• 28:59 - 2020г
• 31:57 - 2022г (167 среден пулс)
• 34:40 - 2023г (162 среден пулс)

5:41 минути назад спрямо 2020г.

Спускане към Владая

Учудващо нямаше голямо задръстване надолу и минах сравнително бързо. Сегмента сочи 4:58, което е с 28 сек по-бавно от 2020 г.

На първата контрола(долу на Владая) съм около 121-ви.

Камъните до Владайската река и началото на сингъл трака

Спокойно темпо на катерене. Бутане по камъните на най-стръмното, без да бързам. Тук изядох първия гел.

Около 51:26 съм пресякъл реката.
8+ мин натрупано забавяне спрямо 2020г .

Сингъл трака - Владайска река - Кладница

Голяма кал имаше само на прокопаното в скалите. В третата третина колоната вървеше доста бавно - предполагам някой шосейкаджия, който катери добре, но не е виждал МТБ се беше загнездил отпред. На графиката на пулса по-долу се вижда, къде сме влезли в бавната колона.

Страва сегмента за сингълтрака(segments/2973190652915189278) сочи:

• 30:47 - 2020, 1:14:19 на асфалта
• 32:01 - 2022, 1:19:49 на асфалта, 163 среден пулс
• 36:47 - 2023, 1:28:44 на асфалта, 157 среден пулс

Повече от 14 мин. натрупано закъснение.

Кладница - пункта на стената на яз.Студена

Още един гел на равното по асфалта и газ надолу към яз.Студена. Калта отново не беше много. За 1-2 локви слизах от колелото и то защото на едната имаше тапа.

Чекпойнта на пункта на бариерата показва:

• 1:45:32 - 2020 ( 70 позиция )
• 1:47:26 - 2022 ( 91 позиция )
• 1:56:57 - 2022 ( 121 позиция )

Отново наваксвах около 3 мин. в този участък. Не спирах на пункта.

По асфалта - яз.Студена - Чуйпетлово

Включих се в група и драфтих почти през цялото време. Тук ми беше една от основните грешки - темпото ми беше високо и средния ми пулс за сегмента е 163, при положение, че планирах да го карам до 155.

Изсмуках малко мед и хапнах малко орехи докато катеря.

Не спрях на пункта.

Времената ми преди пункта на ЧуйПетлово:

• 2:24:22 2020 (37:27 за segments/3110185430138723478)
• 2:26:11 2022 (36:58)
• 2:35:30 2023 (37:27)

Имайки предвид, че 2022 г. спирах за 2 мин, тук печелех около 1:30 мин.

Чуйпетлово - Ярлово

След пункта си закротих бавничко и нещата вървяха добре, но буквално преди края на изкачването преди Смильо задната страна на лявата ми подбедрица започна да дава сигнали, че ще крампира. Спрях за малко, пийнах елетролит и тръгнах бавно натискайки повече с десния крак. Положението не беше добре.

Като гледам средния ми пулс за сегмента за изкачването до Смильо е бил 163, въпреки спирането, така че явно и тук съм натискал далеч повече от възможностите ми.

Точно на едно от най-техничните участъци - спускане по трошляк на (49,3 км) започна да крампира и ме стресна, че ще стана на кълбета. Слава Богу се размина.

Чекпоинта на полето преди Ярлово на 59-тия километър сочи:

• 3:17:00 2020
• 3:18:15 2022
• 3:26:12 2023 (98 позиция)

Участъкът беше доста добре откъм вода и кал. Един по-рисков коловоз има на спускане, на който се кара високо в средата.

Спрях на пункта на Ярлово. Пих от течния магнезии на AboPharma, от който имаха на пункта, изядох няколко обилно посолени филии, кайсиии, пих кола, вода, разтворих си 7-8 грама сол в чашка. Намазах веригата.
Около 7 минути съм стоял на пункта.

На излизане от Ярлово, т.е. след пункта:

• 3:27:32 2020
• 3:31:04 2022
• 3:44:48 2023

, което са си 17 мин натрупано закъснение и имайки предвид състоянието ми беше ясно, че е много слабо вероятно да успея да ги наваскам.

Ярлово - Ярема

Крампите се усещаха и нагоре давах много полекичка. Следях пулс. Все пак след хапването и почивката на Ярлово нещата бяха една идея по-добре.

Слънцето препичаше яко и се потях. Съответно солта много бързо започнах да я изхвърлям и почна да ми люти на очите. 2021 г. пак беше така на тоя участък от едни солени фъстъци, които хапнах преди ЧуйПетлово.

На бутането в камънаците и калта малко преди края на изкачването изядох един гел.

Горе на Ярема съм бил:

• 4:10:47 2020
• 4:14:41 2022
• 4:33:40 2023

Страва сегмента(segments/3110185430141893782) от Ярлово до края на изкачването преди Ярема сочи:

• 42:06 2020
• 41:54 2022
• 47:07 2023

Ярема - Брезите

Спускането беше ОК и този път нямаше тапа пред мен, така че според условията си карах с моето темпо.
Бях решил да не пропускам пунктовете до края за да избегна крампите, така че спрях на новия пункт на Плана. Явно допреди мен не беше спирал почти никой и на хората им бяха опаковани филиите още. Хапнах посолена филия и краставица набързо, помолих ги да ми сипят малко кола и потеглих.

Пак леко освежаване на краката през реката.

На "Брезите" не спирах и не помня дали имаше шатра на Допел Херц тази година.

След брезите веднага на спускането ме изряза някакъв, който не знаеше за отклонението и се засили към пътя надолу. В последния момент наби спирачките и зави, но се беше озовал пак зад мен.

Контролата мисля, че я бяха сложили на спускането след Брезите тази година, докато предните като гледам писанията ми е била на тревата преди пътя:

• 4:32:54 2020
• 4:34:02 2022
• 4:55:17 2023

Брезите - финал

Вечната кал преди поляната на Железница беше доста добре. Само на 2-3 места се влизаше в киша, а на места си имаше и суха пътечка през нея. Не съм слизал.

Преди големия каменен мост си хванах линията на спукане добре и слизането на големите стъпала на моста също го карах за първи път. Във вторник го огледах и бях придобил идея, че може да се пусне без риск.

Серпентините преди Симеоновските езера също ги карах, но не право надолу, а по самите серпентини. Имаше навалица там и малко поизчаках в началото. Изпреварих момчетата, така че явно поне в случая се оказа по-бърз вариант.

След серпентините реших да избегна част от корените и пробвах да мина отдясно на реката. Макар че поспестих друсане ме беше изпреварило момче, което беше след мен долу на серпентините, така че явно е по-бавно.

Туристи имаше доста след Железница, но им "дзънках" и до един бяха съобразителни. Кал и локви също имаше, но се караше нормално. Може би с изключение на един малко-по-дълъг участък на спускане, на който се наложи да подпра крак тук там. Групата отпреде беше очертала добре правилните линии.

Спрях на пункта на Бистрица, хапнах малко, пих кола и взех един РедБул, който скоро реших, че не е добра идея да го нося и го изпих, докато пикаех. С надеждата, че ще даде някаква енергия.

Определено след пункт Бистрица бях по-добре и имах повече енергия(както обикновено) и се кефех да понатисна малко повече, дори и на изкачванията.

На пункта на Хармоника не спрях. На този на Драгалевци ми подадоха чаша вода, която изпих.

Между чекпойнтите на Брезите и Драгалевци съм се изкачил с 9 места в класирането.

След Драгалевци изпреварих поне още двама, като едната беше Велорапторка, която си издумка енергията докато катереше много стръмен участък преди Ярема, който почти всички бутат. Контролата показва само едно място нагоре в класирането, понеже е разделена по пол.

Контролата на пункт Драгалевци:

• 5:30:20 2020г
• 5:31:45 2022г
• 5:56:41 2022г

След финала

Медал, поизмих се на водоноската. Мислех и да измия колелото, но макар, че нямаше много хора я пропуснах тази процедура, понеже напичаше яко. Грешката с водоструйката няма да я правя пак, че после трябва да гресирам лагери ..

Хапнах сандвич, пих две радлер бирички. Правиха ми някакви подобно на масажни процедури, от които за съжаление не усетих никакъв ефект, но понеже бяха на аванта реших, че няма нужда да им смъквам ентусиазма на жените.
Само Тодор Манев видях от познатите.

Супер удовлетворение от приключилото приключение !

Класиране, време, анализ

Официално време:

• 05:48:31 - 2020 г
• 05:48:26 - 2022г
• 06:13:49 - 2023 г

Време на движение в Страва (без почивките)

• 05:40:34 - 2020
• 05:35:03 - 2022
• 05:59:52 - 2023

Завърших на:

• 118-то място в генералното класиране
• 112-то място при мъжете (6 жени пред мен)
• 52-ро място при мъже 40-54

2020
----
Leg     Time    AVG Speed    Split    Pos.   +/-    Gap
10 km   33:43   18,0 km/h    10 km    30.    -      +8:04
32 km   1:45:32 18,2 km/h    32 km    70.    +40    +29:42
59 km   3:17:00 18,0 km/h    59 km    68.    -2     +58:09
75 km   4:32:54 16,5 km/h    75 km    71.    +3     +1:27:00
92 km   5:30:20 16,8 km/h    92 km    68.    -3     +1:46:11
Finish  5:48:31 17,0 km/h    Finish   70.    +2     +1:51:59

2021
----
Leg     Time    AVG Speed    Split    Pos.    +/-   Gap
10 km   37:59   16,0 km/h    10 km    53.     -     +10:13
32 km   2:00:36 16,0 km/h    32 km    73.     +20   +32:52
59 km   4:03:44 14,6 km/h    59 km    105.    +32   +1:20:39
75 km   5:54:32 12,7 km/h    75 km    112.    +7    +2:09:13
92 km   7:04:33 13,1 km/h    92 km    103.    -9    +2:28:14
Finish  7:26:07 13,3 km/h    Finish   103.    -     +2:34:14

2022
----
Leg     Time    AVG Speed    Split    Pos.    +/-   Gap
10 km   37:04   16,2 km/h    10 km    90.     -     +12:20
32 km   1:47:26 17,9 km/h    32 km    91.     +1    +30:10
59 km   3:18:15 17,9 km/h    59 km    88.     -3    +57:35
75 km   4:34:02 16,5 km/h    75 km    93.     +5    +1:25:03
92 km   5:31:45 16,7 km/h    92 km    86.     -7    +1:41:34
Finish  5:48:26 17,0 km/h    Finish   85.     -1    +1:45:04

2023
----
Leg     Time    AVG Speed    Split    Pos.    +/-   Gap
10 km   39:57   15,1 km/h    10 km    121.    -     +13:34
32 km   1:56:57 16,5 km/h    32 km    121.    -     +34:23
59 km   3:26:12 17,2 km/h    59 km    98.     -23   +59:01
75 km   4:55:17 15,3 km/h    75 km    122.    +24   +1:35:22
92 km   5:56:41 15,5 km/h    92 km    113.    -9    +1:51:44
Finish  6:13:49 15,9 km/h    Finish   112.    -1    +1:54:45

Донякъде съм разочарован от представянето си, най-вече заради грешките, които доведоха до крампи.

Няколко разлики

Грешки:

• Не достатъчно тренировки
• Трябваше да хапна на ЧуйПетлово
• Разчитам само на гелове за храна, които не работят достатъчно добре за мен
• Не достатъчно/неправилни електролити и последвали крампи
• Повече дисциплина - изсилих се на асфалта преди ЧуйПетлово. До Тихия кът не бива по-бавно, че се влиза в хептен бавна група на Сингъл Трака.
• Грешна преценка на състоянието на трасето - ставаше за клипсове
• Наднормено тегло
• Недостатъчно сън

Плюсове:

• Пих електролити
• Нямах технически проблеми
• Не съм падал
• Трасето беше добре - очаквах много повече кал
• Тази година, макар и малко, спах преди състезанието

Средният ми пулс за цялото състезание отново е много висок - 157, колкото миналата година. Имайки предвид, че този път дърпах спирачката още отначало е странно. Макар че имам чувството, че беше доста по-равномерно разпределен.

Графиката на пулса трябваше да ходи над 160 само до Тихия кът. Особено при тая липса на подготовка. Ясно се вижда, къде преди Смильо връщам газта. След дъжд качулка обаче.

С 1:41 часа в зона 5 няма как да не крампирам.
Освен ако не успея да докопам супер мощните електролити :-)
В интерес на истината не съм натискал стабилно, не съм усещал някакво претоварване и се чувствах доста добре с този пулс.

Малко анализ

• 1553 участници в класирането
  • 1318 финиширали редовно
  • 139 с пропуснати чекпойнтове - out of track
  • 96 неуспели да финишират - DNF

По пол:

• 117 жени
  • 90 жени финиширали редовно
• 1436 мъже
  • 1228 мъже финиширали редовно

Победител в генералното за мен е Калин Русев. На 50+ години, въпреки относително калното трасе, отново подобрява личното си време и е едва на 5 мин зад първите трима. Въпреки това не успява да спечели в категорията 40+, понеже т.г. В.Гюров влезе в нея и го изпревари.

В състезанието определено липсваха Цветан Иванов, Бойко Танчев и Димитър Михайлов. Въпреки контузията на кръста Митака се завръща и пак печели всичко, в което участва. Емо Стойнев също е решил да похапва и пак е напълнял, вместо да се мори да се състезава.

Първите трима са - Виктор Енев(17г), Владислав Гюров(40+) и Александър Алексиев(19-39 г.). И тримата от КК КООП завършиха в екип без гонка, като победата я подариха на малкия. Нямам представа дали щеше да ги изпревари, понеже като ниво е близо до тях. На клип от финала, сякаш че се виждаше разочарованието на лицето на Гюров - "можеше да спечеля и тази година".

Калин също е завършил рамо до рамо със съотборника си Богдан Стойчев. Не знам дали Богдан го е пуснал отпред.

Супер класиране и за Борис Първанов, който от 150 килограмов човек допреди няколко години , сега успява да се добере до 3-то място в категория 40-54 г.

Има и няколко отпадания на хора от челото: Лъчо Ангелов, Минко Банчев ..

В гросмайсторската група под 4:30 часа влизат 7 човека.
2022 г бяха 12, но тази година калта беше доста повече.

Следващият път

Тук няма промяна от това, което съм написал миналата година:

"Ще ми се една година ей така да съм подготвен и да мога да кажа, че съм натискал до края, а не да имам енергия само за първите два часа. За спусканията не ми дреме особено и да губя време, там нямам планове да поемам рискове. Но искам да знам, че съм имал сили за 5ч състезателно каране. Не знам, може и да не стане в състезанието, но поне пък дано да я направя някой път в удобно за мен време, когато имам подготовка."

Победа

Нека да не забравяме, че надпреварите, в които участваме, са ПРЕДИ ВСИЧКО с нас самите!

Въпреки грешките и човешкото желание за "още повече", участието и завършването на приключение като "Витоша 100" винаги са огромна победа !

Благодарности

Специални благодарности от мен към:

• Организаторите, които за поредна година осигуриха и подсигуриха това приключение !
• Доброволците - за всички видове подкрепа, която ни оказваха !
• Фотографите - за прекрасните снимки, с които да запомним събитието !
• Всички участници - за спортменското поведение !

Връзки

• Активности в Страва:
  • 2020г: https://www.strava.com/activities/5485577748
  • 2021г: https://www.strava.com/activities/5495291457
  • 2022г: https://www.strava.com/activities/7327948602
  • 2023г: https://www.strava.com/activities/9367401599/
• Активности в Гармин Connect
  • 2022г: https://connect.garmin.com/modern/activity/9039114474
  • 2023г: https://connect.garmin.com/modern/activity/11462797751
• Видео репортаж на Борис Първанов:
  • 2021: https://www.youtube.com/watch?v=ZixaCDEym1g
  • 2022: https://www.youtube.com/watch?v=QfH16vkb0ug
• Официално класиране:
  • 2020: https://racetimingbg.com/event/обиколка-на-витоша-100км-25-26-07-2020/
  • 2021: https://racetimingbg.com/event/обиколка-на-витоша-100км-19-20-06-2021/
  • 2022: https://racetimingbg.com/event/обиколка-на-витоша-100км-18-19-06-2022/
  • 2023: https://racetimingbg.com/event/обиколка-на-витоша-100км-01-02-07-2023/
• Писания за предишните ми участия:
  • 2020
  • 2021
  • 2022
• Генерално класиране 2020-23 - ел.таблица, създадена от мен на база на официалното класиране

Предните две години участвахме на Джуренец Куест с Акси. Тя караше на детското състезание до първи пункт, което е около 11 км с 430 м Д+ .

Тази година сама пожела да се включи на цялото трасе, което е около 34 км с 1100 м Д+ . Идеята ѝ хрумна и просто попита:

- Прайм ли го ?!

Предложих ѝ да карам с нея, защото ще и бъде първо по-сериозно изпитание.
По принцип нямаше проблем да кара сама и ако усетеше, че ѝ идва в повече катеренето просто да обърне и да се върне. Трасето го позволява, защото е кръгово, като първата половина е катерене, след което се спуска по друг път до старт/финала.

Желание да потренираме преди състезанието не изяви.

Прие да караме заедно за да е по-спокойна.

Вечерта си приготвихме всичко и сутринта към 9 поехме към с.Батулия, община Своге. Не обичаме да ставаме рано и старта беше в приятните 10:30 . Пристигнахме много навреме - 9:45 бяхме там. Спокойно свалихме колелетата, приготвихме се за състезанието, регистрирахме се и си взехме номерата.

На старта припичаше много добре, но времето беше хладно и малко след старта Гармина показа температура 9 градуса.

Важно беше да я следя да не се изсили и да си издумка енергията в началото, след което да страда. Е, при положение, че не е карала толкова никога, страдание щеше да има, нямаше как.

Сложих ѝ пулсомер и ѝ нагласих часовника да кара в зона на пулс между 160 и 185. Преценката за горната граница направих, като ѝ сложих 25 единици спрямо моя максимален, който е около 180(с нея имаме 28г разлика). От 205 извадих 20 единици, което щеше да бъде като аз да карам с макс 160, което за състезание с такова дълго изкачване си е консервативно. Оказа се, че горната граница ѝ е висока, явно защото няма тренираност дълго време сърцето да работи на такава честота. Каза, че до около 175 се чувства по-добре.

На първия пункт направихме по-дълга почивка, почти 15 мин, която ѝ повлия добре. До там си беше катерене, но не беше стръмно и го кара изцяло. До първи пункт бяхме спирали само веднъж, малко преди пункта за около минутка.

След това започна по-трудната част, в която вече ѝ се налагаше да слиза и да бута на по-стръмните участъци. Нормално е, въпреки че следяхме пулс, да няма енергия да го извърти цялото, след като нямаше тренировки.

Освен пулса гледах да я карам да хапва редовно за да има енергия. Бях ѝ разтворил половин литър електролити, които планирах да ги е изпила известно време преди да сме приключили с изкачването. Целата беше да не изхвърли солите от обилно потене и да започне да крампира.

Трите неща:

• Следенето на пулс
• Редовното хапване
• Приемането на електролити

бяха важни за да не "удари стената" и да успее да завърши в кондиция.

Общо имаше три пункта, на 11-ти, 16-ти и преди 23-ти км. Спирахме да си почине и на трите. На втория сме стояли под 7 мин, а на третия под 5 мин.

Имаше вода и вафли само на пунктовете. Носехме си по едно мини гелче, тя изсмука и един по-голям от Декатлонските. Носехме и по едно от суровите барчета. Аз го карах на ябълки и диви круши, които за моя радост изобилстваха, а са ми толкова любими :-)

Движехме се консервативно почти последни, като гледах да си кара в зоната и не ѝ давах зор. На спускането между втори и трети пункт в гората стана доста хладно - 10 градуса, а бяхме загрели на около 20 градуса преди това докато катерехме. Спряхме да се облечем.

Към края на изкачването сподели, че вече се чувства доста изцедена и не ѝ е останала енергия в краката.

В началото Акси спускаше доста добре. После изглежда ѝ се понабиха ръцете и започна да спуска значително по-бавно. Опитвах се да давам съвети, че кормилото не трябва да се стиска силно докато спуска. За неопитен колоездач в пресечен терен си е страшничко на спускане обаче, и инстинкта те кара да стискаш здраво.

Освен това изглежда нямаше доверие на предната гума и беше решила, че поднася значително по-лесно, отколкото се случва в действителност. Спускаше доста предпазливо един вид. Нямах намерение да я карам да спуска по-бързо - точно обратното. Насърчавах я да спуска така, както се чувства сигурна. Увереността и съответно скорост на спускане не се придобива с напътствия, а идва постепенно с опита.

Почти през цялото време гледах да се движа плътно до нея. На изкачването понякога малко отпред, на спускането отзад. В един участък малко преди финала тръгнах да се кефя по едни склончета и я изпреварих за малко. То пък точно там взе, че ѝ падна веригата и успяха да ни настигнат две момчета, които бяха зад нас. Докато бях спрял и се чудех защо се бави, при положение, че беше точно зад мен, те спрели и и помогнали да я оправи.

Една грешка направи само веднага след края на катеренето. Съзря някакъв "rock garden", през който се минаваше, и явно я стресна. Реши да слезе, но не преди него, а след като беше влязла в него. Вместо да се подпре от горната страна на склона, тръгна да слиза към стръмното, съответно горната тръба на рамката ѝ дойде висока, и щеше да се пребие, докато се опитва да задържи колелото да не се стовари върху камъните. За късмет овладя ситуацията и не можа да падне.

Почти не се е оплаквало моето желязно момиче, освен че седалката ѝ убива, което си беше нормално, защото маршрута ни отне 4:08 ч в пресечена местност с около 3:10 ч на седалките, а тя няма такава тренировка. Плюс това, тя, за разлика от мен, кара с обикновен клин без "памперс", който определено щеше да я облекчи.

Класиране разбира се не гонихме, така че завършихме доволно последни. Но самия факт, че успя да завърши такова предизвикателство в кондиция е далеч по-важен от разни класирания. Основното състезание винаги е с нас самите, нали ?
А тя него го спечели по убедителен начин !

Огромни поздравления от мен !

---

Отчитам като грешка преценката на горната граница на пулса. Ако бяхме направили тест предварително, това щеше да я съхрани значително и вероятно щеше да има енергия за цялото изкачване.

Времето беше разкошно за каране. Ясно небе, прекрасно слънце, свеж въздух, пощипващ студ тук-таме за цвят.

Благодарим на Господ, че подреди звездите, така че да се случи това приключение.

---

Референции:

• Моята активност в Страва: https://www.strava.com/activities/7860324865
• На Акси активността в Страва: https://www.strava.com/activities/7861351141
• Класиране: https://drace.bg/event/202/results
• Видео от финала: https://photos.app.goo.gl/YXnPvs1nHgZXJZJ5A

Времето

Тази година следих прогнозата и бях решил, ако условията са близки до миналогодишните да не участвам на "олимпиадата". Седмица по-рано бяха потопи и прогнозите бяха да бъде дъждовно, така че, макар че се чудих до 12 юни(което беше официално обявената дата за последен ден на плащането), се бях отказал да участвам.

Щерка ми обаче ме мотивира, като демонстрира видимо разочарование, когато ѝ казах, че мисля да не участвам.

В следващите дни забелязах на сайта на В100, че последният срок за плащане е преместен ден преди състезанието - 17-ти.

4 дни преди обиколката времето се стабилизира, но все пак изчаквах до последно за да имам по-точна прогноза. Даваха го да превали вечерта преди състезанието и по време на самото състезание(weather.com), но количествата бяха минимални, така че в четвъртък отидох да си платя и да си взема номера.

Не щеш ли в петък привечер в Люлин се изля сериозен порой и пак реших, че сме гризнали дървото. Все още прогнозата беше и за леки превалявания по време на състезанието, но вече ги бяха изместили към 10-11 .

Подготовка

За съжаление зимния сезон не мина по план за мен. От 9 декември 2-3 дни лепих плочки в баня на село и от клечането ми се появиха болки в коляното, така че се наложи да го пазя повече от месец. След това от 9-ти януари до към 10 март изкарах вероятно 4 различни вида грип, които Акси носеше от училище. Нищо сериозно, но не бях здрав и нямаше как да тренирам пълноценно. И за капак на 27 април при приземяване от някакво скокче се случи нещо с другото(дясното) коляно - вероятно връзка или менискус. Пак го пазих около месец и нямаше как да тренирам пълноценно.

В следствие на тази 6 месечна липса на качествени тренировки бях качил доста килца - около 6-7 спрямо изходната позиция от миналата година - бях станал 79 кг. Напълно умишлено си похапвах добре, макар че не тренирах. Знам, че лесно се свалят и нямам проблем, че съм складирал известно количество "експлозивна енергия", ХаХа. А и тя играе ролята на постоянна жилетка с тежести :-D

От края на май да кажем, че успях да потренирам малко. От началото на годината имах не повече от 5-6 карания около 1000 М Д+ и едно единствено с 1400 м Д+, като всичките бяха врътки в парка.

Меко казано бях неподготвен и щях да разчитам на "стара слава", каквато нямам между другото, ХаХа :-D

Около 74 кг бях в дните преди състезанието, което е с 8 кг повече от 2020, когато ми е най-доброто време.

Цели

Заради липсата на подготовка нямаше как да гоня цели. Евентуално можеше да завърша под 6ч, но по-реалистично ми изглеждаше да са около 6:30 - 7ч .

Стратегия

С тоя дъжд вечерта и с това, че се очертаваше да съм по-назад, очаквах да карам в брутална кал. Знаех, че нямам тренировки да натискам колкото ми се иска.

Така че планирах:

• Да слушам тялото и да карам според сигналите му
• На спусканията както винаги мислех да карам много премерено, почти като на тренировка.
• В началото да понатисна до Тихия кът, за да не вляза в бавна група на водния цикъл м/у Владайската река и Кладница.

Отправно време ми беше карането ми от 2020г, като си бях разписал времената по пунктовете за да мога да сравнявам как се движа.

Зоб

• Две дози електролити IsoStar Hydrate & Perform - едната в бутилката на старта, втората разтворих на ЧуйПетлово
• 4 гела 20гр IsoStar, от които изядох два
• 1 гел 35гр IsoStar с кофеин, който го изядох мисля след ЧуйПетлово
• 5 барчета по 30 гр - 4 RooBar и 1 Livety. Изядох 3 от тях.

Преди състезанието

Мислех да карам с клипсове, но последното, което направих преди да си легна беше да ги сменя с платформи. Пороят от вечерта ме убеди, че отново ще бъде яко кал.

Легнах към 00:30, станах в 4:30 .

Бухал съм и си лягам супер късно - 4-5 сутринта. Понеже мислех да не участвам до последно не си бях направил труда да си оправя режима. Така че не можах да заспя въобще, а само се въртях в леглото.

Без какъвто и да било сън преди състезанието.
Доста неприятно.

Хапнах мюсли наквасено в кисело мляко, пих едно кафе. По принцип ходя с колелото да състезанието, но тази година реших да си спестя тези 30 мин допълнително въртене заради липсата на подготовка

Излязох от вкъщи в 5:00, преди 5:10 бях потеглил, 5:24 бях паркирал до старта. Чудех се какво ще правя толкова време до старта, дали да се преобличам и да мръзна по тениска или да чакам. Колата показваше около 13-14 градуса, доколкото помня.

Преоблякох се, свалих колелото и се запътих към старта. За съжаление се оказа, че ръкавиците ми бяха останали в колата, но майната им ..

На старта

Около 5:40 бях на старта. Отпред беше за лицензирани, отзад се беше понапълнило и щях да стартирам от доста задна позиция. Доста неприятно.

Бях си подготвил един RedBull, който го изпих като се наредих, около 5:45 . Не бях спал и имах нужда от нещо да ме посъбуди.

Старт

Задното подреждане доведе до повече от минута забавяне - докато се изтеглят хората преди мен, а и винаги се влиза в по-бавна група в първите няколкостотин метра.

Тихият кът

• 28:59 - 2020г
• 31:57 - 2022г

3 минути бях назад и вместо 30-тата позиция 2020г, на първата контрола този път съм бил около 90-ти. Нормално е да съм доста по-бавен на такива изкачвания, когато съм 8 кила отгоре.

Натисках нагоре, уж умерено, но въпреки това пулсът ми е бил 168 среден и 177 макс, което по принцип ми е около макса, но не го усещах така този път. Говорихме си нагоре с Калин Пенчев и Емо Шопов. Високият пулс го отдавам на неспането, адреналина от състезанието и/или на РедБул-а.

Впоследствие като се замислих - Пулсът ми показва, че е силно вероятно да съм вложил прекалено много енергия до Тихия кът, което да ме е изцедило.
Но явно ще е така в това състезание, защото иначе се губи супер много време на кладнишкия сингълтрак, където няма много възможности за изпреварване.

Спускане към Владая

Не можах да спусна на скорост, защото пред мен бяха бавни, а нямах желание да изпреварвам рисково.

Сегмента на спускането ми показва 4:43, което е с 13 сек по-бавно от миналата година.

Камъните до Владайската река и началото на сингъл трака

Спокойно темпо на катерене. Бутане по камъните на най-стръмното, без да бързам. Около 47:30 съм пресякъл реката, т.е. 4+ мин натрупано забавяне спрямо 2020г .

Сингъл трака - Владайска река - Кладница

Времето беше ясно и слънчево, така че този път в гората имаше хубава видимост. Предните 2 години на това място беше все още доста тъмно, защото 2020 състезанието беше края на юли заради пЛандемията, а 2021 беше много облачно.

Освен това се оказа, че на Витоша предния ден не е валяло - "Сингъл трака" беше прекрасно сух !

Не бързах особено защото не гонех класиране тази година. Знаех, че колкото повече натискам толкова по-рано ще "изтощя батериите". Въпреки това среден пулс за Страва сегмента 163, което е много.

Изпревариха ме няколко човека. В началото и аз поизпреварих няколко. Неприятно впечатление ми направи Ася Борисова - първо чух някакво неясно мънкане зад себе си, което не разбрах дали е насочено към мен, после покара известно време зад мен и вече крещейки ме задмина малко преди Кладница. Явно докато е мънкала е казала нещо от сорта на "където ти е удобно ме пусни", но понеже не съм я разбрал се е поизнервила.

Страва сегмента за сингълтрака сочи:

• 30:47 - 2021 (1:14:19 на асфалта)
• 32:01 - 2022 (1:19:49 на асфалта)

Напълно разбираемо, имайки предвид, че не натисках. Около 5:30 мин натрупано закъснение.

Кладница - пункта на стената на яз.Студена

Вкарах малко електролити на равното по асфалта и газ надолу към яз.Студена.

Чекпойнта на пункта на бариерата показва:

• 1:45:32 - 2020 ( 70 позиция )
• 1:47:26 - 2022 ( 91 позиция )

Бях наваксал 3:30 мин, но 2020г в този участък спирах за около 6 мин, защото ми се беше развил болта на касетата и свалях гумата да гледам къде е проблема и дали въобще ще мога да продължа.

Отново не съм натискал да бързам в този участък.

Тръгнах с налягане на задната гума около 1,8-2 бара(преценено на усет), но явно не беше достатъчно, защото на няколко места по корените усетих, че удря на капла. Гумата имаше и предишни спуквания, които бозата ги държеше и не изключвах някое от тях да се е отворило и да е пуснала въздух.
Спрях да припомпя с голямата помпа на пункта. Не беше спаднала сякаш. Напомпих доста, над 2,5 , по-скоро 3 бара(пак на усет). Струвам ми се, че изгубих не повече от минута и половина.

По асфалта - яз.Студена - Чуйпетлово

Доста неприятно, но малко след началото на изкачването към Боснек разбрах, че положението с енергията е доста зле и не мога да натискам.

Среден пулс за Страва сегмента 159 удара.

Драфтих след един пич доста дълго време. Казах му че нямам пара за смяна и той нямаше против. Благодарности към него, че ме "изтегли" !

Гледах да си доизпия електролитите и да похапна на изкачването.

На пункта спрях да си напълня вода и да разтворя втората доза електролити. Нищо не си вземах от храната сякаш, но пих чашка от разтворимите на ДопелХерц.

Тошката(Тодор Манев), с който карахме Ком-Емине миналата година беше на пункта и точно го бяха превързали. Сложил си ръцете в средата на кормилото и се изплющял на изкачването по асфалта, като "тъп шосейкаджия", както се изрази :-) . Добре беше, и тръгна напред преди мен.

Времената ми преди пункта на ЧуйПетлово:

• 2:24:22 2020
• 2:26:11 2022

Чуйпетлово - Ярлово

На изкачването до Смильо пулса ми е бил 161 средно.

За разлика от предната година беше сухо и спускането беше приятно.

Чекпоинта на полето преди Ярлово на 59-тия километър сочеше:

• 3:17:00 2020
• 3:18:15 2022

Спокойно надолу, без рискове.

За съжаление малко преди влизането в селото левият ми крак започна да крампира - вътрешната част на бедрото. Електролитите явно не вършеха достатъчно работа, особено при липса на сън и подготовка. Спрях за малко и използвах стопа да понамажа веригата, която се беше поразскърцала. Изпревариха ме Йоана и Илия Вълканови и още няколко момчета, които ги изпреварих бързичко, въпреки че след крампата въобще не можех да натискам.

Спрях на пункта на Ярлово, пих една кола, нещо не ме грабна какво беше сложено на софрата и нищо не си взех. Отчитам го като грешка. Трябваше да хапна една филия с някаква сол, защото явно в електролитите нямаше достатъчно за разхода ми в момента.

На излизане от Ярлово, т.е. след пункта:

• 3:27:32 2020
• 3:31:04 2022

Ярлово - Ярема

Този участък си е само изкачване. Гледах да не натискам въобще заради крампата. При всеки по-сериозен наклон слизах за да разнообразявам натоварването. Пуснах една вода.

Появи се някакъв дразнител, който беше още по бавен, но на всяко бутане притичваше колкото да се цопне пред мен и пак намаляше.

Слънцето вече препичаше. Въпреки това участъкът ми се видя доста приятен спрямо спомените, които имам от предни години. Това си е последното продължително изкачване преди финала и ако на някой ще му се увиди състезанието - тука ще да е.

Горе на Ярема съм бил:

• 4:10:47 2020
• 4:14:41 2022

Страва сегмента от Ярлово до края на изкачването преди Ярема сочи:

• 42:06 2020г
• 41:54 2022г

Ярема - Брезите

Същият този дразнител, който притичваше пред мен на бутанията преди Ярема беше успял да се цопне пред мен и ми развали цялото спукане през гората от Ярема до асфалта преди брезите. Едно че караше бавно, второ, че ми ограничаваше видимостта. Трябваше да му викна да ме пусне да мина още в началото, а още по-добре, ако бях разбрал че е той да натисна и да го изпреваря на равния асфалт на Ярема. Ама ..

Долу ни прекараха два пъти през реката този път. Първия път по моста, следващия леко освежаване на краката през водата.

На асфалта и тревата преди "Брезите" натисках особено предпазливо, че точно там бях крампирал 2020г. Пункта май пак беше на заслона почти на края на спускането. Свежари са хората там и яко ни окуражаваха.

Горе до ханче "Брезите" ни чакаха от ДопелХерц, където спрях и изпих един магнезии на прах и чашка от разтворимите им. На ЧуйПетлово май беше мултивитамин, а сега вит.Ц с цинк. Искрени благодарности на тази фирма, че ни съпортват на много от събитията, на които съм участвал. На мен са ми били полезни поне няколко пъти.

Контролата преди асфалта на Брезите сочи:

• 4:32:54 2020
• 4:34:02 2022

Брезите - финал

Вечната кал преди поляната на Железница беше в някакво средно положение - виждал съм я и със суха пътечка в средата, но мога да кажа, че си беше доста добре. Минах я без спиране, носене и подобни - само с едно леко подпиране.

Понеже си бях чел писанията от постовете от предни години преди моста без парапетите с големите стъпала си хванах линията на спукането, а не слязох. Точно там изпреварих "дразнителя", който пак ме беше изпреварил, докато спирах. Повече не го видях. Загледах стъпалата на моста дали да не ги скоча - отново прецених, че е безсмислено упражнение, особено за неспал човек в края на състезанието и при липса на парапети.

На серпентините преди Симеоновските езера носих надолу. За първа година го карах с дропер и мислех да направя бърза оценка, дали ще става за спускане. Реших, че няма особен смисъл и си пренесох направо надолу вместо да вия сложни завои. Маняците го спускат и право надолу, но риска е необоснован по моему.

След серпентините имаше камънак, кал, корени. Тук новата вилка и голямата гума отпред се усетиха много добре. Някой хора явно не са внимавали на тия корени достатъчно обаче:

Супер кадри от Ski.bg . Момчетата са добре. Носете каски !

Имаше влажни участъци от тази страна на планината и на места си поднасяше по пътеките. В общи линии предницата ми поднесе по-сериозно само на две места - първия път в някакъв пясък, точно преди дървеното мостче преди края на сингълтрака на Кладница и един път из тия кални пътеки.

Не знам по каква причина, но след Брезите, по равните пътеки, сякаш че винаги усещам прилив на енергия. Дали заради приближаващия финал, дали защото знам, че изкачванията са зад гърба ми.
Е, знаех, че не мога да си позволя да натискам състезателно, но поне се кефех.

В опита да заобиколя една локва за малко да се ударя в точно същото дърво, като предната година. Късмет, че се сетих за него в последния момент.

Не спрях на пунктовете на Хармоника, Бистрица, Драгалевци.

Имаше разни изпреварвания. Сякаш че аз изпреварих повече хора, отколкото ме задминаха мен. Като гледам съм се качил 7 места м/у Брезите и Драгалевци.

"Захапахме" се един човек отпреди пункта "Драгалевци", та чак до финала. Няколко пъти се изпреварвахме, включително и на спускането по велоалеята непосредствено преди финала, където, след като той ме мина, вдигнах почти 60 и той явно се отказа да ме гони. Гледам, че е финиширал с 5 сек след мен. Поздравих го на финала.
На гонката с него в последните километри дължа и това, че си подобрих финалното време от 2020г с космическите .. 5 секунди .. ХаХа :-D

Ето потвърждението от контролата на пункт Драгалевци:

• 5:30:20 2020г
• 5:31:45 2022г

Минута и половина съм наваксал от пункта до финала.

След финала

Медал, среща и лафче с няколко познати, поздравления.

Страхотно удовлетворение от приключилото приключение !

Не направих грешката да ползвам водоструйката, а и не бях особено кален. Не висях много на финала, че очаквах да ми се приспи.

Точно преди колата задната ми гумата ми изфъска и изхвърли известно количество боза преди да запуши. Искрени благодарности към нея, че изчака да завърша :-)

Класиране, време, анализ

• 05:48:26 - официалното ми време за 2022г

• 05:48:31 - 2020 г

• 05:40:34 - 2022 време на движение в Страва (без почивките)

• 05:35:03 - 2022

Завърших на:

• 90-то място в генералното класиране - 1267 завършили
• 85-то място при мъжете (5 жени пред мен)
• 27-мо място при мъже 40+

2020
----
Leg     Time    AVG Speed    Split    Pos.   +/-    Gap
10 km   33:43   18,0 km/h    10 km    30.    -      +8:04
32 km   1:45:32 18,2 km/h    32 km    70.    +40    +29:42
59 km   3:17:00 18,0 km/h    59 km    68.    -2     +58:09
75 km   4:32:54 16,5 km/h    75 km    71.    +3     +1:27:00
92 km   5:30:20 16,8 km/h    92 km    68.    -3     +1:46:11
Finish  5:48:31 17,0 km/h    Finish   70.    +2     +1:51:59

2021
----
Leg     Time    AVG Speed    Split    Pos.    +/-   Gap
10 km   37:59   16,0 km/h    10 km    53.     -     +10:13
32 km   2:00:36 16,0 km/h    32 km    73.     +20   +32:52
59 km   4:03:44 14,6 km/h    59 km    105.    +32   +1:20:39
75 km   5:54:32 12,7 km/h    75 km    112.    +7    +2:09:13
92 km   7:04:33 13,1 km/h    92 km    103.    -9    +2:28:14
Finish  7:26:07 13,3 km/h    Finish   103.    -     +2:34:14

2022
----
Leg     Time    AVG Speed    Split    Pos.    +/-   Gap
10 km   37:04   16,2 km/h    10 km    90.     -     +12:20
32 km   1:47:26 17,9 km/h    32 km    91.     +1    +30:10
59 km   3:18:15 17,9 km/h    59 km    88.     -3    +57:35
75 km   4:34:02 16,5 km/h    75 km    93.     +5    +1:25:03
92 km   5:31:45 16,7 km/h    92 km    86.     -7    +1:41:34
Finish  5:48:26 17,0 km/h    Finish   85.     -1    +1:45:04

"Gap"-ът от 36:45, който са публикували времеизмерващите на първата контрола за 2022г очевидно, че няма как да е верен. Така че го коригирам спрямо времето на Цецо - 25:44, който е бил първи там(но и той с гап 25:25). Явно е минал някой заблуден електрон през контролата, а може и да си е дал по-ранен старт.

Няколко разлики

Грешки:

• Липса на сън
• Не достатъчно тренировки
• Наднормено тегло
• Преяждането около час преди старта, съчетано с късна вечеря(около 23:00)
• Трябваше да вкарам и малко твърда храна и сол, когато усетих, че започвам да крампирам.
• Вероятно трябваше да хапвам повече
• Пулсът ми показва, че е силно вероятно да съм вложил прекалено много енергия до Тихия кът, което да ме е изцедило.

Плюсове:

• Пих електролити
• Нямах технически проблеми
• Не съм падал
• Условията бяха близки до перфектните

Две съществени промени бях направил по колелото спрямо минали участия:

• Дропър - Седалката не пречи на спускания и скорост в завои. Центъра на тежестта може да се смъкне доста надолу.
• Конвертирано в муле - задница 26", предница 29". Голямата гума поема препятствията по-добре, по-стабилна е на спускане. Намаленият челен ъгъл позволява да се кара по-уверено на спускания.

И двете промени се усетиха супер положително.

Не отчитам като грешка, че тръгнах с платформи вместо с клипсове. Определено имаше участъци и ситуации, в които клипсовете можеха "да ми изядат главата". Дори и да имаше някаква положителна разлика във времето ми заради тях, не вярвам, че щеше да е съществена за каквото и да било. И 10 места в класирането да съм напред е все тая.

Средният ми пулс за цялото състезание е бил супер висок - 157 удара в минута. Това не отговаря на натоварването, което вложих, тъй като реално натисках повече само до Тихия кът. Отдавам го на неспането и РедБул-а. Във всеки случай ми се отрази - следващите 3 дни усещах умората.

На графиката се вижда, че до Тихия кът съм бил доста време над 170, на сингълтрака през повечето време над 160, бариерата-Чуйпетлово среден 159, Чуйпетлово до Смильо среден 161.

На тази графика границите на зоните ми не са актуализирани. Би следвало зона 5 да е от 160 нагоре, а не от 164, което ще промени и разпределението.

Малко анализ

Някои хора се оплакваха от маркировката. По моему може да се каже, че пропуски нямаше. Може би защото вече съм го карал доста пъти.

Откъм избор на храна(за пунктовете, на които спрях) ми се струва, че би било добре да се осигури по-голямо разнообразие.

Най-искрени поздравления за победителя - Емо Стойнев. Невероятно завръщане! Ако има някой, който заслужаваше да спечели обиколката при колоездачите - определено е той ! След 3 втори места, взе това, което му се полага. При наличието на много силна конкуренция и то:

• Всички очаквахме рекорд на състезанието от Цецко. Не срещнах някакъв анализ от негова страна, но мисля, че е карал значително под възможностите си. В противен случай щеше да има доста КОМ-ове по сегментите, поне на тия включващи изкачвания.
• Влади Гюров направи страхотно каране, приближавайки се до рекорда
• Сашо Алексиев макар и не в топ форма пак направи прекрасно време
• Богдан Стойчев, Лъчо Ангелов, Петър Чавдаров, младият Виктор Енев .. да не ги изброявам и другите в челото.

В групата на чичаците:

• Чичо Митко очаквано съкруши конкуренцията. Миналата година за Ком-Емине разправях, че не се знае дали Цецко е чакал него или пък е било обратното. Видя се, че може и да е имало резон в подобно твърдение. Адмирации!
• Калин също подобри най-доброто си време. Стравата го показваше като "ЛоКална легенда", за да ни покаже, че прави сериозни и редовни анализи на трасето :-)
• Бойко ми се струва, че може повече, включително и да падне под 4:30 . Предполагам, че не се е раздал.
• К.Тончев също заслужава поздравления за влизането в гросмайсторската група - под 5 часа

Специално ще спомена и Калин Чиновски, който стана 4-ти генерално дуатлона, бидейки в 40+ групата. Супер машина си станал приятелю. Малко още ако натиснеш в колоезденето, с твоето прекрасно бягане, имаш доста добри шансове за подиум.

Наблюдава се сериозно повишаване на нивото тази година. Както при мъжете, така и при дамите. Доста хора слязоха под 5 часа. Групата под 4:30 е била от 5 човека 2020г, докато тази са цели 12 !

Благодарности

Специални благодарности от мен към:

• Организаторите, които за поредна година осигуриха и подсигуриха това приключение !
• Доброволците - за всички видове подкрепа, която ни оказваха !
• ДопелХерц - за това, че са на ключови позиции всяка година !
• Фотографите - за прекрасните снимки, с които да запомним събитието !

Следващият път

Ще ми се една година ей така да съм подготвен и да мога да кажа, че съм натискал до края, а не да имам енергия само за първите два часа. За спусканията не ми дреме особено и да губя време, там нямам планове да поемам рискове. Но искам да знам, че съм имал сили за 5ч състезателно каране. Не знам, може и да не стане в състезанието, но поне пък дано да я направя някой път в удобно за мен време, когато имам подготовка.

Победа

Победата си посвещавам най-якият човек:

Твоята мотивация ме тласкаше напред !

А е победа, защото надпреварите, в които участваме, са ПРЕДИ ВСИЧКО с нас самите!

Връзки

• Активности в Страва:
  • 2020г: https://www.strava.com/activities/5485577748
  • 2021г: https://www.strava.com/activities/5495291457
  • 2022г: https://www.strava.com/activities/7327948602
• Видео репортаж на Борис Първанов:
  • 2021: https://www.youtube.com/watch?v=ZixaCDEym1g
  • 2022: https://www.youtube.com/watch?v=QfH16vkb0ug
• Класиране:
  • 2020: https://racetimingbg.com/event/обиколка-на-витоша-100км-25-26-07-2020/
  • 2022: https://racetimingbg.com/event/обиколка-на-витоша-100км-18-19-06-2022/
• Писания за предишните ми участия:
  • 2020
  • 2021
• Класирането от 2020, 2021, 2022 във формат на електронни таблици

Чувам мнения, включително от организаторите, че тази година са били най-трудните условия за "обиколката", откакто се провежда надпреварата. Нямам представа дали е така. За бегачите мисля, че е било и по-тежко. През лято господне 2017-то ги утрепа дъжд и успяха да финишират под 250 човека.
За нас колоездачите обаче може да се окаже, че наистина е била най-тежката година.

Цели

Мисля си, че имам потенциал за под 5ч на това трасе. Под 5:30 ми звучеше напълно реалистично. Щях да съм доволен и на подобряване на времето ми от миналата година.

Стратегия

ДрЪт съм вече и миналата година имах няколко неприятни падания. Натъртвания, ожулвания, после месеци болки и рани. Неприятна работа.

Ако условията не бяха добри нямах намерение да се състезавам и да гоня време. На изкачване нямаше проблем да си натискам колкото ми е кеф. На техничните участъци и особено на спусканията мислех да се пазя на всяка цена. Карам си като бабичка, ако трябва спирам и притиквам, даже и принасям.

Здравето ми е по-ценно от класирането на някакво си състезание.

А при такова пазене няма как да се гони време и класиране. Има си достатъчно откачалки - да си чупят главите.

Зоб

"Парен каша духа" е казал мъдрият народ. Миналата година ядох дървото с крампа преди брезите. Нещо, което е супер нетипично за мен. Затова тази година си приготвих:

• 500 мл електролити IsoStar Hydrate & Perform и още една доза на прах, която щях да разтворя по-късно
• 2 гела, slow carbs от Sila.bg . Не ги бях пробвал предварително, но не можах да си намеря на IsoStar по местните магазини
• 3 raw bars лепнати за рамката - RooBar и Livety

Преди състезанието

Легнах към 00:20, събудих се в 4:30 . Колко съм спал не знам, но със сигурност не спах добре. Вероятно е доста малко.

Старта на това състезание е ясно, че е прецакан. Не сме баничари, че да ставаме в 4:30 . С моя режим на сова нещата са още по-зле. Въпреки това обаче тази година не мога да се оплача от недоспиване. Мисля, че бях достатъчно свеж по време на състезанието и ми се приспа яко чак в късния следобед, след като се бях прибрал, почистил и взел топъл душ. От повече от 20 дена преди състезанието се стараех да си лягам в горе долу нормален час - около полунощ или малко по-късно.

Сутринта станах, хапнах 120 гр мюсли наквасено в кисело мляко и заквасена сметана от предната вечер. Пих едно кафе и свърших "една работа". Не щеш ли заваля. Всеки път ходя до старта с колелото. Тоя път обаче нямах желание да се мокря преди състезанието. По време на състезание не е особен проблем, защото се върти здраво и се топлим, но да чакам мокър на старта - не благодаря.

Докато отида до паркинга( на 400м е ) с колелото ме намокри и ме втресе. Беше си хладно сутринта и валеше доста. Прогнозата, доколкото можеше да ѝ се вярва беше за доста дъжд, съответно и кал. Реших да се придвижа до старта и ако вали да не стартирам. Или пък да отложа старта и да стартирам половин един час по-късно. Не ми дремеше за класиране така или иначе.

Тръгнах от вкъщи около 5:00, към 5:08 потеглих с колата, в 5:30 бях паркирал до резиденция Бояна. Като паркирах дъжда спря като по команда. Появи се един прекрасен изгрев. Естествено реших, че смотаните им прогнози пак са само за сплашване и дори и да валне ще е едва-едва, досущ както беше предните дни. Сутрин не валеше изобщо, само в късния следобед.

На старта

5:59 бях на старта. Стефан ме мерна на старта и се обади. Наредих се до него. Бяхме на предна позиция - групичката за уж под 5 часа (после се оказа, че тая групичка тази година е от един човек, а бяхме стотина).

Старт

6:00 - всички на черешата. Дъжда кога започна не знам точно, но беше рано.
Може и 6:01 да е било, пък може и до 6:05 "да ни е изчакал". Колкото да ме подлъже да стартирам и после гняс ..

Тихият кът

Досущ като предната година мислех да понатисна на изкачването до "Тихия кът" за да не ми се налага да вися по разни тапи от бавни състезатели.

Изпреварване на бая народ нагоре. Гледах пулс все пак за да не се избичвам излишно - да е под 170. На Тихия кът съм бил преди 50-та позиция, за около 32 минути, което е с 3 минути по-бавно от миналата година. На чекпойнта долу на Владая ми дава 56-ти, а надолу спусках едва едва и ме изпревариха доста хора.

Спускане към Владая

Щом започна спускането веднага стана ясно, че няма да е ден за състезания за мен. Мокро и тъмно в гората, очилата ми бяха потни и мокри от дъжда. Силно намалена видимост. Ако добавех висока скорост в супата имаше вариант бързичко да я прикипя и после да я духам няколко месеца, че недай си боже и някое счупване или ..

Сегмента на спускането ми показва 5:35, което е с 1:05 по-бавно от миналата година. Още почти минута забавяне на качването по камъните към началото на сингъл трака, но вече ми беше ясно, че не е нужно да се напъвам.

Камъните до Владайската река и началото на сингъл трака

Направи ми впечатление, че там на няколко от много стръмните места бутахме всички, а само Илия Вълканов натискаше Йоана да въртят нагоре. Мислех, че бързичко ще я настигна, но повече не ги видях. Отпрашили са напред. Малката не е особено бърза и силна, така че обикновено лесно я настигам и изпреварвам, но явно този път баща ѝ яко я надъхваше и са карали рисково. Падало и ревало е лапето, както четох по-късно.

Сингъл трака - Владайска река - Кладница

На сингъл трака очилата бързо се установи, че пречат. Прибрах ги в джоба на джърсито.

Пак беше тъмно в гората. 2020 старта беше през юли и не се беше съмнало като хората. Тази година проблема беше в облачността.

Тази година на сингъл трака аз бях тапата. Постоянно се оглеждах за хора зад мен и ги питах дали искат да им дам път да минат. Тъмно, дъжд, кал, ниска видимост. 31:12 - почти 7 мин по-бавен от миналата година.

Пренесох си велосипедО на слизането към асфалта. Имаше предупреждения за някаква дълбока канавка заради ремонт и така и така не бързах. Баба Ани от организаторите беше точно там, с огромна усмивка разправяше на всички да се пазят :-)

Кладница - пункта на стената на яз.Студена

Бързичко хапнах едно гелче на равното по асфалта и леко газ надолу към яз.Студена. От асфалта на Кладница до пункта на стената не съм загубил време спрямо миналата година, но тогава ми блокира касетата, която се оказа с развита гайка и спирах да я затягам, което ми е отнело около 6 мин. Така че да, пак съм си карал внимателничко и бавничко.

Спрях на пункта да проверя задната гума дали не е изпуснала и има нужда от припомпване. Нямаше.

Чекпойнта на стената ми показва:
2:00:36 и 76-та позиция
за сравнение 1:45:32 е било времето ми 2020г

20 места съм изгубил спрямо Владая. Е спускане на кално и мокро имаше де .. и баба навигираше спокойно ;)

15 минути натрупано закъснение

По асфалта - яз.Студена - Чуйпетлово

Известно време драфтих след разни хора.

Тука губя 5 минутки от миналата г, но валя доста силен дъжд, който ме измокри и ми изстина корема, което го сви и се наложи да спирам да върша "важни задачи". 3 минутки предполагам са от там.

Носех си 100гр печени солени фъстъци. Изядох ги. Доизпих си първия бидон с елетролити.

Пункта на ЧуйПетлово

На пункта на ЧуйПетлово спрях. Разтворих си втората доза с елетролити на чешмата. Измих си очилата. Друг участник ми услужи с масло. Мазахме веригите. Ядох вита баница поне 2 парченца, черешки малко, доколкото помня.

6 минути съм се мотал на пункта.

На изкачването ми беше топло, въпреки силния дъжд, и не се облякох като спрях. Като тръгвах усетих, че ми е станало студено. Облякох си ветровката и тръгнах. Поразтреперах се.

Странно беше, че не се усещаше бързане. Обикновено хората са яко напрЪднати на тоя етап и тия позиции.

Докато се мотах ме поизпревариха доста хора, включително и познати физиономии.

25 минути натрупано закъснение спрямо 2020г на тръгване от пункта.

Чуйпетлово - Ярлово

Неприятното за мен на тоя участък тази година беше, че има мнОООго спускане. Кал, коловози, пързаляне, подхлъзвания .. Така че бавничко.

Малко преди Ярлово, на полето на 59-тия километър слагат чекпоинт. Показваше:

4:03:44

, което 2020г е изглеждало така:

3:17:00

т.е. губя 21 минути само в този участък. За състезателите това е страшно много. За мен беше добре, защото се чувствах сигурен.

На пункта на Ярлово спрях, момчетата от сервиза ми намазаха веригата. Пих чайче, което сгряваше екстра. Хапнах две сандвичета и пих две "energy" прахчета на DoppelHertz.

И яваш-яваш ..

На излизане от Ярлово, т.е. след пункта, 2020г съм бил:

3:27:32

докато сега бях:

4:20:21

53 мин натрупано закъснение спрямо 2020г

Ярлово - Ярема

Този участък си е само изкачване. Треви, кал, бутане. Дори успях да се размрънкам докато движехме заедно с разни хора. Явно ми е било тегаво.

На моменти пекна и слънце, така че ветровката стана излишна. Понечих да я съблека и да я прибера в чантичката, която беше цялата в кал. Успях да откопчая и да прибера, но не успях да я закопчая обратно. Ръкавиците също бяха мокри и само ми спарваха ръцете. Дойде време да ги сваля и тях.

Солта от фъстъците се обади. Започнах да се потя и да ми влиза сол в очите и да ми щипе. Стигнах до някакво дере напълнено от дъжда и реших да се поизплакна. Беше ми яко топло, краката ми бяха много кални и мокри, така че влязох с двата крака в него. Кофти идея. Докато си миех лицето разбрах, колко е студена водата всъщност. Краката ми замръзнаха и отне бая време да се стоплят.

Спрях на рекичката на 66км, малко преди края на изкачването за да изплакна ципа на чантичката от калта. Ползвах капачката на бидона. Като гледам трака съм постоял 5 минути. Мислех, че са по-скоро 2-3. Поизпревари ме известно количество народ.

Изкачването свърши.

Сегмента от Ярлово до края на изкачването преди Ярема сочи:

• 00:42:06 2020г
• 01:04:04 2021г

Ето ги нови 22 минути забавяне

Като започнах да спускам бързичко разбрах, че очилата вече ще ми трябват. Спрях на чешмата преди асфалта на Ярема да ги измия и подсуша. Потяха се нещо, но ги одуха вятъра по асфалта и на спускането от Ярема вече вършеха работа.

Ярема - Брезите

Докато миех ципа на чантичката ме изпревари някаква мацка от BTRevolution. Настигнах я на края на изкачването и ме изпревари отново докато си миех очилата. Милата беше направила грешката да се обуе в клипсове в тая кал и ѝ личеше, че е адски несигурна. Ако аз пусках като бабичка, тя пускаше като бабичка на системи.

4 минути губя на спускането от Ярема до асфалта.

Не спирах на пункт "Брезите", който го бяха преместили на заслона почти на края на спускането. Не се минаваше от другата страна на реката през дървеното мостче, или пък преди него, като предни години. Ноисхме колелетата малко по камъните вместо това.

Горе на Брезите спрях, бидона го бях изпил и си напълних вода. Сипах и още две "energy-та" е него. Изпих чаша с витамини и чаша с магнезии+нещо си. И поех по приятната част към финала.

Брезите - финал

Преди голямата поляна на железница обикновено има яко кал. Тази година очаквах да е апокалипсис. Може би бях претръпнал вече, но ми се видя направо цвете тоя участък.

На серпентините преди Симеоновските езера носих надолу. Струва ми се, че ставаше за каране, но нали не бързах :-)

След серпентините има камънак, след него кореняци. Друс-друс, не е много приятно, но се преживява и "продължаваме напред".

Стигнах и моста без парапет. Борката Първанов се вижда на видеото му, че си го е скочил, както е редно. А аз слязох даже на спускането преди него. Като го огледах си имаше идеална линия, но от предни години си знам, че там е за носене и ..

Нещата след Брезите бяха доста приемливи откъм кал (не знам за тия на по-задни позиции как е било).

Не бях натискал до тук, бях си пил електролитите и хапвал редовно. Съответно, макар че бях 6 часа в състезанието краката ми бяха свежи. Вече никой не ме изпреварваше, даже задминах няколко човека.

В даден момент забелязах стърчащо остро дърво твърде късно и в опита си да го избегна си натресох ръката в леската от ляво. Слаб damage.

Не спирах на пунктовете на Хармоника, Бистрица, Драгалевци. От Железница до финала мога да кажа, че си карах нормално и си се изкефих. Все пак по-добре късно отколкото никога.

Не помня къде точно е било времеизмерването на организаторите (вероятно горе след пресичането на асфалта на брезите), но от 75км до финала ми дава:

2020: 1:15:37
2021: 1:31:35

Странно, не мислех, мислех, че съм се движил що годе добре по този участък. Особено пък имайки предвид, че тази година имах енергия, докато миналата вече бях здал багажа.

След финала

Медал ми връчиха.

Условията тази година дали внесоха яснота по въпроса защо на някои състезания дават медали за завършване, а не само за призовите места ?!

Водоноската ме чакаше. Поизпрах си дрехите и обувките. Измих си глава, крака, ръце. Да мога да вляза в колата все пак.

Облякох си сухите дрехи и се наредих на опашката за водоструйката на колелото.

Мислех да повися на финала, да похапна, да изчакам награждаването. Заваля обаче и ме отказа от тия ми намерения. Цяла сутрин ме валя, не исках да ми мокри и приятно сухите дрехи. Натоварих колелото на колата и се запътих към автомивка, след което и към вкъщи.

Класиране, време, анализ

Завърших на:

• 106-то място в генералното класиране.
• 103-то място при мъжете (3 жени пред мен)
• 31-во място при мъже 40+

Официалното ми време е: 07:26:07
2020г резултата ми е бил: 05:48:31

Сумарно за цялото състезание съм бил по-бавен с 01:37:36

2020
----
Leg     Time    AVG Speed    Split    Pos.   +/-    Gap
10 km   33:43   18,0 km/h    10 km    30.    -      +8:04
32 km   1:45:32 18,2 km/h    32 km    70.    +40    +29:42
59 km   3:17:00 18,0 km/h    59 km    68.    -2     +58:09
75 km   4:32:54 16,5 km/h    75 km    71.    +3     +1:27:00
92 km   5:30:20 16,8 km/h    92 km    68.    -3     +1:46:11
Finish  5:48:31 17,0 km/h    Finish   70.    +2     +1:51:59

2021
----
Leg     Time    AVG Speed    Split    Pos.   +/-    Gap
10 km   37:59   16,0 km/h    10 km    53.     -     +10:13
32 km   2:00:36 16,0 km/h    32 km    73.     +20   +32:52
59 km   4:03:44 14,6 km/h    59 km    105.    +32   +1:20:39
75 km   5:54:32 12,7 km/h    75 km    112.    +7    +2:09:13
92 km   7:04:33 13,1 km/h    92 km    103.    -9    +2:28:14
Finish  7:26:07 13,3 km/h    Finish   103.    -     +2:34:14

Кое беше по-добре от 2020г

• Бях се наспал една идея по-добре
• Маратонките ми държаха добре върху педалите.
• В сухо време бих карал В100 с клипсове. Трасето ми е познато и няма много технични участъци. При калта тази година обаче, поне за мен, беше неразумно да се кара с такива. Гледах доста хора как бедстват и заради тях.
• Имах електролити. Хранех се нормално.
• Нямах технически проблеми
• Не съм падал

Заради условията го нямаше адреналина от състезанието обаче, а той яко дърпа напред.

Връзки

• Активност в Страва: https://www.strava.com/activities/5495291457
• Видео репортаж на Борис Първанов: https://www.youtube.com/watch?v=ZixaCDEym1g
• Друго видео, което дава по-добра представа за калта: https://www.youtube.com/watch?v=_ADx18c8uNM
• Класиране: https://vitosha100km.bg/results/#0_32A0EE
• Поста ми от миналата година

Мотивацията

Карам ShockBlaze Concept Evo Race, което си е XC (CrossCountry) мекица от старата генерация - 26" гуми, 100мм ход на предницата и задницата, 70° челен ъгъл.

Направил съм му доста подобрения, сред които:

• Леки капли, гуми, кормило
• Tubeless
• Dropper post
• 1x12 скорости с касета 9-50t

Купих го ново миналата година, супер удобно ми е, докарал съм го на прилично тегло, работи отлично и се забавлявам доста по горите с него. Тествано е и на някои по-сериозни издевателства.

Но ..

От време на време го вкарвам в по-сериозен камънак и ми се ще там да има повече възможности.

Основният проблем ми е челният ъгъл - при по-сериозни камъни имам чувството, че ще съм през кормилото. Което се е и случвало между другото .. с последващите сериозни натъртвания.

Като казвам по-сериозни камъни имам предвид например определени участъци от спускането на велорали Черни Връх или пък камънаците горе на Петровски кръст на Чепън.

Карал съм и Trail/Enduro байк със съвременна геометрия по такива камъни и усещането е доста различно - можеш да си позволиш да караш доста по-агресивно надолу.

Поогледах се първо какви са вариантите за покупка на друго колело. Основно карам XC, така че предпочитах да е 29-ка. Понякога правя целодневни карания с много денивелация, така че теглото също ми е съществено. Спрях се на:

Canyon   Strive(170x150 travel), Neuron (130x130 mm travel)
Cube     Stereo
Scott    Genius, Spark(not RC)
Specialized      2021: Stumpjumper pro, Epic Evo
Trek     Fuel

, но проблемът им е, че или са тежки или цената е по-подходяща за лек автомобил.

Нямам предразсъдъци към закупуването на колело на старо(даже го предпочитам), така че се поогледах и в olx/bazar.bg . Доста мижаво предлагане за това, което търсех ..

И както си въртя по алеите в Западен парк ме осени идеята, че мога да поекспериментирам с това, което имам. Така и така си имам друго хубаво колело за XC маршрути като Витоша 100 , реших, че това мога "да го разваля" ;)

План

Планът беше да сменя предницата:

• вилка с повече ход (минимум 130 - максимум 150 мм)
• да мина от 26" на 29" капла и гума

Това щеше да промени геометрията значително и сметката ми показваше, че челният ъгъл щеше да стане около 65°.
29"-ката отпред трябваше да "гази" доста по-добре.

Също така мислех да сложа по-дебели гуми - досега карах с 26x2,1", като исках да мина на около 2,4" .

Резерви

Основното ми притеснение беше промяната на ъгъла на седалковата тръба. Колелото трябваше да става и за каране. Като вдигнех много предницата седалката щеше да мине доста назад спрямо централното, съответно позицията на педалиране щеше да се промени много и имах опасения, че ще ми е неудобно за по-дългите карания.

Като ново колелото дойде с абсурдно дългата за р-ра на рамката 120 мм лапа, която смених с 35 мм. Съответно седалката беше дръпната от релсите доста назад и имаше възможност за известна корекция като я преместя напред в случай, че описаното в горният абзац се окаже притеснително.

Друга градска легенда е как като се вдигне предницата почват да се късат рамки на поразия. Това не ме притесняваше особено защото съм относително лек и не скачам от сериозни дропове.

Щеше да има и сериозна разлика между хода на амортисьорите на задницата и предницата. Задница - 100мм, предница 130-140.
Също не ме притесняваше особено, защото имам dropper и отзад естественото окачване на тялото можеше да обере доста по-голям диапазон от предницата.

За повдигането на предницата също имах варианти - досега карах със спейсъри(които мога да махна), лапи и кормила с леко издигане(които могат да се сменят на лапа със смъкване и flatbar).

И ..

За вилката исках:

• 29"
• 130-150 мм ход ( за предпочитане 140-150 )
• 15x110мм ос ( новият стандарт, като има възможност за монтаж на по-старите 100 мм главини )
• прав стрежен
• ниско тегло
• смислена марка, за да работи надеждно
• разумна цена (ще експерементирам, няма да билдвам скъп байк)
• заключване от кормилото
• за предпочитане нова - нямах желание да попадна на нещо изтърбушено, което да губя време да ребилдвам

Разгледах какво ли не - от разни китайци до RS и Fox, съответно пак не се намери нещо, което да ми отговаря на всички изисквания и се наложи да направя някои компромиси.

Взех 29" SR SunTour Raidon34 Boost RL-R 15QLC2 CTS 130, която е:

• 29+
• 130мм ход от магазина, като може лесно да се смени в диапазона 100 - 140
• 15x110мм ос
• SR SunTour се оказа японска марка, която е с добро отношение цена качество
• има заключване от кормилото
• нова
• бонус са по-дебелите рога - 34мм, което би следвало да я прави по-стабилна

Като минуси:

• конусен стрежен
• доста тежка - около 2196 гр (без бронята на жилото)

Загледах и другите модели на SR - Auron и Axion, но или нямаха Lock, или теглото беше високо, или цената доста по-висока.

С оста на вилката японците са се опитали да открият топлата вода - излишно усложнена измишльотина, която като се напълни с кал (неизбежно е) не е ясно дали ще може да се свали каплата. В допълнение - оста е тежка. Ако реша да продължа да карам с тази вилка оста се очертава да бъде сменена.

Не ми се играеше да плета капла и да губя време със съответните логистики и сметки. Плюс това съм сигурен, че ако бях започнал щеше да излезе майка си и баща си, защото само спиците, които ми харесват са 5 лв парчето. Така че предпочитах да взема нещо готово за теста и попаднах на това в Bazar.bg:

Novatec 100x15мм, NoTubes ZTR Crest, 32 дупки, Нова Гума Maxxis Icon 2,2, TubeLess

Прилична капла с няколко минуса:

• Тежки спици и нипли
• Главината не е Boost
• Гумата е ОК за тестовете ми и предполагам ще я потъркалям докато се изтърка. Впоследствие, както писах, вероятно ще се огледам за нещо малко по-дебело.

Проблемът беше, че колелото ми е с челна тръба за прав стрежен. Като не можах да открия подходяща вилка с такъв се огледах за варианти и се оказа, че има адаптер, който се слага на мястото на долния лагер и изкарва чашката извън тръбата. При нас не успях да открия да се продава и го поръчах от Алито. Щеше да отнеме време да пристигне, така че се наложи да тествам концепцията на другото колело, което си е за конусен стрежен.

Нещата изглеждаха ето така:

Снимката е централно на колелото, за да може да се добие визуална представа за разликата в размерите на колелетата.

Запазих 30мм спейсър и RiseBar-a умишлено, за да видя каква ще е разликата. Е - предницата беше станала много висока, поне в сравнение с това, което съм свикнал да карам.

Разкарах спейсъра, обърнах лапата и тестово превърнах RiseBar-a в DropBar:

Проблемът стана в reach-a - окъся ми доста и колената ми започнаха да опират в командите ( L размер рамка, ръста ми е 173 см ) .

Смених кормилото с FlatBar и нещата приеха що годе приличен вид, макар че все още предницата ми се струваше висока.

В последствие ми дойдоха и външните чашки и прехвърлих концепцията на другото колело. На тази снимка се вижда flat bar-a, но е преди да срежа стрежена:

Слжих и по-дълга лапа - 80 мм с 15° смъкване, срязах стрежена и нещата придобиха що-годе финален вид:

Промяна на геометрията

------------------------------------------------------------------------------------
  # | Озн | Разстояние                   | English          | Преди | След  | SC 1 |
------------------------------------------------------------------------------------
  1 | AB  | Междуосово                   | Wheel Base       | 1115  | 1170  | 1105 |
  2 | AC  | Задна - централна ос         | Chainstay        |  425  |  425  |  420 |
  3 | CD  | Ц.ос - земя                  | BB Height        |  323  |  370  |  307 |
  4 | DE  | Челна тръба                  | Head tube        |  145  |  155  |  139 |
  5 |  -  | Височина                     | Stand over       |  730  |  775  |  727 |
  6 |  -  | Размер                       | Reach            |  443  |  378  |  425 |
  7 | FG  | Еф. дължина на г.тръба       | Top tube length  |  615  |  630  |  615 |
  8 | EH  | Сед.тръба - земя (отвес)     | -                |  780  |  812  |  768 |
  9 | CE  | Сед.тръба - ц.ос             | Seat tube length |  480  |  480  |  481 |
 10 | EI  | Сед.тръба - земя (през ц.ос) |                  |  816  |  887  |  798 |
 11 | HI  | -                            | -                |  240  |  356  |      |
 12 |  -  | Ъгъл на седалковата тръба    | Seat tube angle  |   76° |   71° |   73 |
 13 | BJ  | Дължина на вилката           | Fork length      |  477  |  565  |  490 |
 14 |  -  | Челен ъгъл                   | Head angle       |   70° |   65° |   69 |
 15 |  -  | Кормило - земя               | -                |    -  | 1023  |  950 |
 16 |  -  | Дропър основа горе - земя    | -                |    -  |    -  |  930 |

SC 1 - "Scott Scale преди", със 120 мм RS Reba. Ще правя същата процедура и на другото колело.

Размерите са в мм. Смъкнати приблизително. Не съм си играл да бъда супер точен. Възможно е да има грешки.

Коментари по промяната на геометрията:

• 3. Просвета(и съответно позицията над земята) се вдига значително
• 4. Чашките са сменени от интегрирани на външни, съответно и ефективният размер на челната тръба се покачва
• 5. Височината на колелото се качва значително - с почти 5 см. Ако модифицирате не е лошо да проверите дали няма да се удряте.
• 6. Размерът на колелото (Reach) намалява значително, т.е. може да да ползвате по-голяма рамка или пък като мен да сложите по-дълга лапа, което пък променя позицията ви над предната гума и има съществено значение при срещане на препятствие при спускане или при приземяване от скок.
• 7. Допускам, че може да съм сбъркал при първоначалното измерване.
• 11. HI (след) - изчислена стойност, не съм я мерил
• 12. Изчислените стойности не съвпадат (72,917° преди и 66,27° след). Има нещо нередно в измерванията ми. Промяната на този ъгъл трябва да е същата, като промяната на челния ъгъл, освен ако някоя от вилките не е крива (стрежена да не води спрямо стеншъните), което е много слабо вероятно(нови са). Приблизителното измерване показва стойност след промяната около 71° градуса.
• 15. Размер от средата на гриповете(вертикално) до земята. За съжаление не се сетих да го измеря преди модификацията.
• 16. От края на гладката част(която потъва) на дропъра горе, до земята.

Разлики в поведението

Забелязват се и плюсове и минуси:

• + Предната гума наистина "гази" доста по-добре - препятствията се усещат по-слабо.
• + Когато се спуска на скорост колелото се усеща доста по-стабилно
• + При скокчетата толеранса към грешки в приземяването е много по-голям. Основно се дължи на промяната на челният ъгъл, след това са хода на вилката и размера на гумата
• - 26-цата беше много по-повратлива. Управлението в техничите участъци беше доста по-лесно. Сега предницата се усеща значително по-тромава, което пак не е само от гумата, но и от челният ъгъл.
• - Предницата натежа доста - добавих около 850 грама. Това може да се компенсира значително с по-скъпа вилка. Fox например имат подобна, която е с над 400 гр по-лека(29", Boost, 140mm ход). А ако се сменят и спиците натежаването може да се сведе до около 300гр.
• ? Позицията на колоездача се измества назад и при стръмни баири се обръща по-лесно. Свиква се и не е особен проблем, освен може би на най-стръмните участъци. От друга страна на спускане е предимство да си по-назад.
• ? Просвета се вдига с около 5 см и съответно се стои по-високо.

Изненадващо, но мога да кажа, че промяната на ъгъла на седалковата тръба (което променя позицията на педалиране) не се усеща съществено дори при по-дълги карания. Може би се дължи на това, че преместих седалката доста напред и до известна степен запазих позицията над централната ос. За съжаление не направих измерване преди модификацията за да мога да кажа с колко точно се премести седалката.

Оценка

Сега, след като покарах няколко месеца с модификацията мога да дам оценка.

Ползват се предимства на големите и малките колела:

• по-малкото тегло на 26-ците - рамка и задница
• по-доброто газене на 29-ките отпред (задницата играе значително по-малка роля)

Преобразуването от XC в Trail:

• По-уверено на спускане заради по-големият челен ъгъл и по-големият ход на вилката
• Много по-стабилно приземяване при скачане
• Допълнителните възможности карат колелото да се усеща като много по-забавно

Неприятно е, че макар и да карам без вътрешни ще се налага да нося два размера резервни при по-отдалечени карания.

Вилката работи много добре. Теглото ѝ ми е високо обаче.

Гумата Maxxis Icon също ми харесва.

Твърдо мога да заявя, че седемдесет градусовият ъгъл, който слагат на Cross-country колелетата е грешка. 65° са далеч по-добре и времената на спукане на мнозинството от каращите ще бъдат много по-добри.

Предстои

Мисля да пробвам с по-дълга лапа и с по-голям ъгъл на смъкване.
Може и да взема по-лека вилка.

В заключение

Модификацията може да се ползва за увеличаване на възможностите и актуализация на геометрията на 26-ците, които имаме налични, като запазим любимите си компоненти и без да се налага да плащаме много хиляди левове за надутите цени на новите колелета.

Определено целта е постигната!

Въпроси или коментари

Пишете в коментар ако имате въпроси/коментари.
Регистрацията за ваш собствен блог в тази платформа е безплатна и лесна и изисква само мейл адрес.

Отказ от отговорност

Описаното естествено е силно субективно и изцяло подлежи на пречупване през призмата на изискванията на каращия. Възможно е дори за някого такава промяна да се усеща изцяло негативно - зависи как, къде и по колко карате, какъв е байка, който ще трансформирате, и т.н.

Ако базирате модификации на описаното в тази статия го правите на собствен риск и се съгласявате, че не можете да търсите отговорност от автора за преки или косвени щети .

Господ ви е дарил с мозък - използвайте го. Ако не сте сигурни за дадена стъпка - поискайте съвет от по-опитен.

Над 1700м Д+ - едно от най-продължителните вело изкачвания в България - От гр.Петрич до вр.Конгур.

"Скоростно изкачване на вр.Конгур" - 4 окт 2020г - доста интересно състезание в MTB календара, което ни отведе в Петрич. Събитието е част от "Беласица Активен Уикенд" и заедно с "Беласица SkyRun" са организирани от клуб Бела Екстрийм.

Трасе

Тръгва се от центъра на Петрич с надморска височина около 230м и се изкачваме на вр.Конгур - 1951 м. Различното на трасето е, че е само изкачване, като финала е на върха. Има 10-ина км по асфалт в началото - до разклона х.Беласица/х.Конгур, след това започва черен път, който е доста добре утъпкан и лек автомобил може да се качи до х.Конгур без особени затруднения. След х.Конгур се продължава по път, но става доста каменисто и могат да минат само по-сериозни джипове.

Преди

На закуска хапнах съвсем леко - 1/2 филийка хляб, ябълка, бисквита с шок. пълнеж и кафе. Бях си приготвил електролити в бидона, две "сурови десертчета", и един енергиен гел.

Реших да взема лекото колело. Сложих CrankBrothers EggBeater педалите и макар и да беше само катерене, поради липсата на достатъчно каране offRoad с тях след х.Конгур по-скоро ми пречеха, отколкото да имаше някаква полза от клипсовете.

Около 25 човека стартирахме във велосъстезанието. Учудващо има толкова малко участници. Може би защото Петрич е в ъгъла на картата и им идва далечко на доста хора. На нас пък там ни харесва, винаги е по-топличко и е приветливо. А и Беласица и пътеките из нея изглеждат доста привлекателни.

Състезанието

Над 1700м катерене си е предизвикателство, особено когато трябва да се минат в що годе състезателно темпо.

Стартът беше в 9:00.

През нощта не спах добре и не си давах особено зор нагоре за да видя как ще вляза в изкачването. Съответно тръгнах бавно, после поизпреварих този-онзи. Застигнах и си лафихме известно време със Светльо от Белите-София, но човека беше препил предната вечер и се наложи да му дръпна и на него. След него застигнах и Александър Вуков, който изглежда се дразнеше, че някой ще го изпреварва и натискаше извън собственото си темпо. На х.Конгур бях 2-3 секунди преди него. Спрях за минутка да хапна нещичко, да пораздвижа краката и да пийна вода.

Учудващо на пункта на хижата ми казаха, че има само 4 човека пред мен. Тримата ги знаех - ВелоРаптори - Калин Русев, Алекс Иванов и Даниел Велинов. А.Вуков каза, че четвъртият е бил от Белите-София. В последствие се оказа, че всъщност са били 5-има, не 4, като е имало още един младеж.

Реших да понатисна нагоре, защото бях в добра кондиция, основната част от денивелацията беше зад мен, а и имах шанс за подиум. А.Вуков тръгна преди мен от пункта, и първоначално натискаше и той, като си сменяхме позициите. Скоро обаче силите го изоставиха и го изгубих зад мен. Чак до финала не виждах никого нито отпред нито отзад.

Като свърши гората се появи вятър, който заради завоите, сякаш че духаше от всички посоки. Псувах клипсовете на почти всеки завой на серпентините, но като дизелов локомотив си пуфтях нагоре.

На 100-ина метра преди върха имаше един засукан участък, който нямах намерението да го пробвам с клипсове, а и никой не се виждаше да ме догонва. Това беше единственото бутане за цялото изкачване.

Резултат

Финал за 2ч 28 мин, 6-та позиция в генералното и 2-ра в 40+ . Съответно първият ми подиум във вело състезание.

Награждаването

Награждаването беше в 15:00 на х.Конгур заедно с другото събитие за деня - изкачването на върха от скороходците.

Стъпването ми на стълбичката не предизвика особени емоции. Бих се радвал да съм по-издържлив, по-бърз и да карам по-добре, но за подиуми, изтъкване и слава нямам особен апетит.

Организаторите се бяха постарали да осигурят доста приличен награден фонд въпреки малкия брой на участниците.

Анализ

Струва ми се, че във формата в която бях, ако се бях наспал добре можех да смъкна поне 10 минути от времето, което направих.

Не е лошо и да пробвам клипсовете на Shimano, защото от CarnkBrothers-a се откачам трудно в тегавите участъци.

Още

В Петрич пристигнахме в петък, минахме през местните ресторанти, посетихме и дискотеката, която за съжаление се оказа тежко покварена от тая гнусна дандания, на която не ѝ е мястото да бъде назовавана тук.

В съботата преди състезанието с Акси и Ани се разходихме до Рупите, и пообиколихме града с колелетата да поразгледаме.

След края на състезанието се разходих до вр.Радомир, който е първенеца на Беласица. Вятърът горе на билото беше доста силен, но за късмет беше югозападен и доста топъл.

За съжаление времето беше доста мътно и не можах да видя гледките в пълния им блясък.

Благодарности

Благодарности на организаторите от Бела Екстрийм както и на всички доброволци, които отделиха от времето си и направиха това събитие възможно.

Благодаря на Господ, че ми даде сили за това приключение и ме опази здрав!

Връзки

• Албум със снимки в Google Photos: https://photos.app.goo.gl/qkXxL9DphZfE98Vj8
• Класиране: http://race-tracking.com/belasitsa2020/race.php?race_id=122
• Strava активност: https://www.strava.com/activities/4151642688
• FB събитие: https://www.facebook.com/events/1024008094725625
• Информация за състезанието: http://active-belasitsa.com/bg/events/kongur-speed-climb-2020

3300м положителна денивелация ..
Това число ме тревожеше, когато мислех за това състезание. Доколкото помня никога не съм правил толкова D+ за ден. Над 2км да, но над 3 ..

Витоша 100 се води предизвикателство за издържливостта, а трасето тук е с двойно повече изкачване.

Пропуснах ранната регистрация - късно забелязах, че ще се провежда състезанието. Записах се на 15-ти септември. Платих си 50-те лв стартова такса, и в четвъртък, на 24-ти се разходих до Павето да си взема номера. Приятно ме изненада, че ми дадоха и доста прилично джърси, което ми пасна и като размер.

Бях решил да мина трасето на части поне по веднъж. Никога не бях карал там и прочетох, че има някои доста неприятни участъци на спускане.

На 17-ти имах намерение да завъртя Класик дистанцията. За съжаление не можах да се организирам и тръгнах да катеря чак в 17:20. Стигнах до х.Мургаш и се пуснах обратно по здрач. Уикенда щях да пътувам, така че опознаването остана за седмицата преди състезанието.

В сряда, на 23-ти завъртях Класика, който представлява трасето на Епик без няколко допълнителни врътки. За съжаление бях изпуснал Фейсбук поста на Мамутите с актуалните GPS следи и го карах по миналогодишния трак, който се оказа, че пропуска катеренето по Желявската река и на няколко места ме прати в трета глуха да търся пътеката. Беше почти по тъмно и загубих поне едно 20-ина минути в лутане. От спускането в гората преди Буховския манастир се наложи да карам на фенерче със смартфона в ръка.
Иначе поне придобих представа какво ще представлява основната част от трасето.

Съботата преди състезанието бях решил да си дам почивка. И без друго тогава се изля сериозен дъжд. Оставаха ми четвъртък и петък, в които мислех да врътна спускането от вр.Готен и врътките около Потоп, Елешница и Желява. Четвъртъка също беше дъждовен и остана само петъка. Трябваше да избера коя от врътките да тествам. Качването към вр.Готен беше по-малко (500 - 600м Д+), състезанието беше след ден, така че реших да направя него. Още повече, че очаквах там да има предизвикателно спускане. За късмет този път вече бях видял, че има актуализирана GPS следа и спускането от вр.Готен към Бухово не е по директната пътека като 2019г, а са го изместили по-западно. Впоследствие се оказа, че и уж актуалният трак има разлика с това, което беше на състезанието. В долната част трака минаваше по път, докато на състезанието беше маркирано по пътеката в гората.

Та в петък около 15:15 се насочих нагоре. Срещнах няколко Мамута нагоре, които поставят маркировка. Помотах се на върха, където се качих на кулата. Спускането се оказа не толкова трудно, колкото очаквах. Имаше стръмни сипеи на няколко места, които в голямата си част можеха да се заобиколят странично по тревата, където имаше достатъчно сцепление. Носих на два участъка от по около 30-40-50 м, където беше стабилно наронен камънак и риска от пребиване по моему беше неоправдан.

В събота с отвориха небесата и поваля доста добре.

Ето какво си приготвих:

• Колело - Реших да карам с мекицата този път - XC, 11.4kg, 26"x2.1
• Стартов номер
• Резервна вътрешна гума лепната с изолирбанд на рамката
• Помпа
• Каска
• Телефон, Лична карта, Пари, ключ от колата
• Ръкавици - два чифта. Един за спусканията по топлото и един за сутринта в студа.
• Тулче
• Лостчета за вадене на гумата
• Очила
• Храна
  • 2 x 40г RooBar (167 ккал)
  • 2 x 30г Bio Raw Bar Alesto (120 ккал)
  • 3 x 35г IsoStar energy gel (112 ккал),
• Вода + електролити на прах в бидона. Допълнителна доза електролитен прах.
• Survival Blanket
• Масльончица
• Ветровка/Дъждобран
• Второ якенце, което носих на част от първото изкачване и на първото спускане.
• GPS часовник
• Сол
• Салфетки
• Резервни накладки
• Резервно парче за веригата
• Фитили + макетно ножче

Платформени педали (без клипсове) и маратонки с добър контакт върху тях. Гумите нарочно ги оставих доста меки - около 1,2 бара - за по добро сцепление и комфорт. Имах намерение да съм внимателен на спусканията.

Навих си алармата за 6:20, легнах около 1:00, Станах малко преди 6:30. Спах добре и сутринта се чувствах относително свеж.

Направих си кафе и за изпът. Хапнах си закуската, която бях приготвил от предната вечер:

• 300г кисело мляко
• 90 гр мюсли
• 120 гр пресни червени боровинки
• 1/2 л портокалов фреш

Поех към Бухово малко след 7:00. 7:40 бях на старта. Свалих колелото и поразцъках съвсем лекичко около старта. Температурата беше около 6°C. Наложи се да си сложа ветровката и ръкавиците с дълги пръсти.

Дадоха старта в 8:01 .

Целта ми за това състезание беше да го завърша. Никога не бях карал толкова изкачване и нямах представа дали ще ми стигнат силите. Съответно не съм "натискал" никъде, за да не влизам в анаеробна зона, която да ми "изяде главата" по-късно. Стараех се да се потя колкото се може по-малко. Стръмните баирчета си ги карах едва-едва, където ставаше прекалено стръмно слизах да бутам.

Спирах на всички пунктове за по малко да отпочина и да се пораздвижа. Хапвах по парче банан, краставица със сол, фъстъци. Един Lion изядох на пункта до Потоп. Любезната жена на един Мамут беше направила баница, която беше най-якото нещо на пунктовете. За късмет през техният пункт се минаваше два пъти :-)

От Бухово до х.Мургаш ми отне около 1:21 ч и още 25 мин до върха. Спирах за малко, защото ми излезе веригата от t-pulley, нещо, което не ми се беше случвало до сега на този дерайльор (Shimano SLX 7100). Беше след локви + полепващи и хвърчащи камъчета, така че може някое камъче да се е лепнало на "правилното" място.

Имах намерение да спра на върха, да се облека за спускането, да цъкна някоя снимка. Вятърът горе обаче беше много силен и много студен. В смисъл - толкова силен, че по време на спускането във високата част ме отвяваше от пътеката. Спрях да се облека малко преди върха и реших, че спирането за първият гел ще бъде по-надолу, някъде на завет.

Денят беше кристално ясен. Дъждът от предният ден беше направил трасето стабилно. Нямаше и помен от пушилката и прахоляка, които бяха предните дни. Въздухът беше супер свеж и температурите идеални. Трудно мога да си представя по-подходящи условия за карането на това трасе.

Както писах врътките между Потоп и Желява не можах да ги мина тестово. Оказа се, че там има няколко доста предизвикателни участъка, които не са по силите на скромните ми спускачески умения. Част от тях мога да ги пробвам, но не точно в тоя ден, когато гонех друга цел. Та си носих колелцето надолу.

Желявската пътека ми се понрави доста. Не особено технично крос кънтри, което може да се спуска на скорост, макар и аз да я карах предпазливо, защото не знаех къде какво следва.

На пунктовете пиех по малко електролити и допълвах с вода. Това е първото състезание, на което реших да тествам електролити и енергийни гелове. Поуплашила ме беше денивелацията явно и реших хем да пробвам, хем да се подсиля. Втората доза електролити разтворих на пункта след първата врътката на Потоп. Първият гел го дръпнах на спускането от вр.Мургаш, третия късничко - след започване на катеренето към вр.Готен. Вторият не помня точно къде. От двата вида барчета изядох по едно само. Обикновено при продължителни натоварвания гледам да приемам доста сол. Сега също солих, но не чак толкова, залагайки на IsoStar-a . Усещаше се лека еуфория сякаш, която може и да няма връзка с добавките.

Проблеми с болки и схващания нямах. На няколко места се обадиха леки болежки във връзките около колената, които се оправяха веднага след лека промяна в позицията на въртене. Същото и с двата прасеца - когато се обадеше десния почвах да натискам повече с левия и обратно. Ако почнеше да ми протрива - ставах да повъртя известно време прав.

По обед вече напече доста и се усещаше на изкачванията в откритите участъци. Съответно потенето беше обилно и намалих темпото още повече.

До изкачването към вр.Готен стигнах в отлична кондиция. Нямах особена умора и си въртях спокойно нагоре. Същото се запази и до финала. Явно тактиката на умерено натоварване се оказа успешна. Почти съм убеден, че ако бях натискал нещата нямаше да се развият по този начин. Нямам нужната подготовка за толкова продължително интензивно натоварване.

По пунктовете поне на мен ми липсваше солената храна. Имаше краставици, сол, ябълки, банани и разни сладки неща. На един пункт имаше фъстъци. Хляб, сиренце и някакво месце нямаше.

Маркировката беше прекрасна. Всички разклони бяха маркирани идеално.

За разлика от В100 (където изкара само около 4:30ч) TomTom-а издържа геройски. Даже имаше батерия и за няколко мини активности, докато разцъквах следобед по центъра.

Трасето

Това трасе би било доста неприятно в горещ летен ден. Много открити участъци, много напечен камънак, прахоляк .. Но както писах тази година времето беше с нас и преминаването му беше удоволствие.

Мамутите правилно са преценили да го сложат есента. Доколкото виждам предни години дори е било в края на октомври.

Резултат

На Епик дистанцията стартирахме 25 човека, всичките мъже. От тях са завършили 21 - 11 в категория мъже и 10 в категория ветерани, където участвах и аз.

Официалното ми време е 7:24:06, което ми отрежда 6-то място при ветераните (10 финиширали) и 14-то място в генералното класиране (21 финиширали).

Времето през което съм се движил е 6ч 41мин (Стравата дава 6:52, но статистиката от TomTom-а е по-точна). Хапвания, почивки по пунктовете, спирания за тоалетна/обличане са около 43 мин. Стравата дава 3200 м D+, TomTom-а - 3500 .

Доволен съм, че успях да финиширам и от начинът, по който протече състезанието за мен. Засега са ми това възможностите и съм напълно удовлетворен от начина, по който проведох състезанието и резултата. Все пак, натоварване от над 7ч си е почти един IronMan за аматьор като мен.
А дай боже един ден да мога да го мина и в състезателно темпо :-)

Победител стана Александър Алексиев с време 4:16:32 . Отново без конкуренция - с повече от 30 мин преднина пред втория.

Благодарности

Благодарности на Велоклуб Мамут за чудесната организация и за това, че се бяха напънали да направят събитието въпреки проточващата се COVID-19 простотия.

Благодаря на Господ, че ми даде сили за това приключение и ме опази здрав!

Връзки

Класиране:

• https://racetimingbg.com/event/купа-мургаш-27-09-2020/

Официалните GPS следи представени от Велоклуб Мамут преди състезанието:

• Пикник: https://connect.garmin.com/modern/course/42905758
• Класик: https://connect.garmin.com/modern/course/42904308
• Епик: https://connect.garmin.com/modern/course/42905163

Активността ми в Страва:

• https://www.strava.com/activities/4120993156

Сайт на събитието:

• http://murgash.veloclubmammut.com/

Събитие във Фейсбук:

• https://www.facebook.com/events/451083585522916/

Имах мерак да участвам на В100 тази година и звездите се наредиха така, че да се случи.

Исках:

• да направя време около 5ч
• да съм преди първата жена

, но нямах намерение да преследвам цели. Щях да си търся моето темпо, да слушам какво ми казва тялото и моментното физическо състояние, и да се накефя на преживяването.

Бях решил да не се напъвам на много стръмните участъци, а да разнообразявам с бутане защото там се хаби много енергия, а печеленето на време е съмнително.

Преди старта знаех, че нямам особени шансове за добро представяне защото последния месец нямах смислени тренировки заради:

• В края на юни паднах на Джуренец куест и си нараних сериозно дланите, които вече имаха сериозно натъртване от падане на камъните при спускане на Витоша.
• Изкарах нещо като грип на крак за около 10 дни. Беше ми отпаднало, леко ми дращеше гърлото и може би вдигах и температура от време на време
• За капак лепнах и стафилококова инфекция на пикочните пътища и 8 дни в началото на юли пих антибиотици

Знаех и че нямам достатъчно подготовка за 5 часово постоянно напъване в гората.

Предния ден преди състезанието приготвих байка и си нагласих всичко необходимо:

• Колело (Hardtail XC, ~9 kg, 26"x2.1 Schwalbe Rocket Ron)
• Вода
• Стартов номер
• Резервна гума лепната с изолирбланд на рамката
• Помпа
• Каска
• Телефон, Лична карта, Пари, ключ от вкъщи
• Ръкавици
• Тулче
• Лостчета за вадене на гумата
• Очила
• Храна - 4х21 гр мюсли барчета с шоколо - Aptonia Cereal Bars от Декатлон
• Масльончица
• Ветровка/Дъждобран
• GPS часовник
• Сол
• Салфетки
• Маска (Covid)
• Резервни накладки (наскоро ми се отлепи една)
• Резервен QuickLink за веригата

Легнах в 1:40, станах в 4:50 . Колко бях спал не е ясно защото се въртях доста. Възможно е да са 20 минути, но поне бях дремнал.

Направих си кафе. От вечерта си бях приготвил към 250 гр мюсли, накиснато в 300гр кисело мляко с малко вода. Изядох 2/3 от порцията изпих кафето, напомпих гумите на колелото на 1,5 атм. Напънах се да посетя санитарния възел за да не се налага да го правя по трасето и в 5:24 потеглих към Бояна с колелото.

Бях там осем минути преди старта и се постарах да се наредя доста в началото. Идеята ми беше да се понапъна в началото на състезанието за да не се налага да чакам навалицата по тесните места преди да се е разкъсала групата.

Старта беше навреме - точно в 6:00 . По-малко от 30 мин по-късно бях на Тихия кът, като изпреварих доста хора на изкачването.

Спуснах към Владая без да се напъвам - Страва сегмента сочи 4:30 минути. Бях с твърдака, с който се чувствам доста неуверен на спусканията, така че нямах намерение да карам бързо надолу.

На изкачването от Владая до водния пояс усетих, че пулса ми е висок и ми стана ясно, че няма да мога да натискам. Потях се доста. Сегмента сочи 9:20 мин .

Състезанието го изместиха от средата на юни в края на юли и в гората на сингъл трака от владайската река до Кладница си беше тъмничко. Търсих моето си темпо и не бързах. Интересното е, че не ме изпревари почти никой може би 2-ма души само. Започна да се чува някакво странно тракане откъм веригата. С това колело нямам проблем с падания на верига затова обикновено не заключвам дерайльора. Този път бях решил да го заключа, и макар че тракаше доста го отдадох на това заключване. По-късно щеше да се разбере, че не е това проблема. Сегмента от владайска река до асфалта на кладница сочи 30:47

Не съм спирал на пунктовете на Владая и след Кладница.

Последва спускането към яз.Студена, където няма какво да се отбелязва.

На 1:31ч от старта, на средата на яз.Студена ми блокира венеца и веригата не можеше да се върти. Спрях да погледна с мисълта, че състезанието за мен приключи. Видях, че венците на касетата играят и стягащата им гайка беше развита. Свалих гумата и стегнах на ръка гайката. Пробвах да използвам и отверката на тулчето ми за да почукна и пристегна с нея, но нищо не стана. Надявах се да имат ключ за затягане на сервизните шатри по пунктовете. Уви, питах всички възможни, но нямаше никъде. За късмет затягането на ръка изкара до края, като чак след Симеоново имаше неточности при смяна на скоростите, но може да са били и от калта.

Изгубих около 6 минути и ме изпревариха поне едно десетина човека. За сметка на това пък отпочинах малко и пийнах вода.

Скоро бях на пункта до стената на язовира, където загубих 1-2 минути, докато в сервиза и един любезен човек порови в буса си дали нямат ключ за касетата. Нямаха :-)

На изкачването от стената през Боснек към Чуйпетлово допълнително се потвърди, че нямам пара. Обилно потене и висок пулс. 2:25 ч от старта бях на пункта в Чуйпетлово. Бях изпил водата, така че заредих на чешмата. Сегмента от стената до Чуйпетлово: 37:27 мин (11,29 км, 372м изкачване, 18,1 км/ч)

Не знам защо но бях решил, че след Чуйпетлово е относително равно в гората. Карах го веднъж тази година този участък. Последвалото изкачването неприятно ме изненада и започвах сериозно да усещам липсата не енергия от допуснатите грешки. Очаквах и всеки момент да се развие гайката пак и да трябва да спирам да свалям гума и да завивам.

На спускането след Смильо(2:46ч от старта) ми поднесе предната гума в една на пръв поглед безобидна кал и паднах. Пльоснах се в калта по задник на десния бут и се метнах настрани в тревата. За късмет беше меко така че беше почти без поражения освен леко ударена дясна подбедрена кост в колелото. Като време не загубих почти нищо. Проблема беше, че ако досега карах бавно на спусканията сега намалих още повече и станах тройно по-внимателен на критичните участъци. Тенденция, която се запази до края. Парен каша духа ;)

Между Чуйпетлово и Ярема беше доста мокро. Явно беше валяло през нощта. В гората беше кално, а тревата беше доста хлъзгава. При обрасли участъци излизането от коловозите на скорост беше опасно.

На Ярлово(60 км и 3:25 ч от старта) спрях да ги попитам за ключ за гайката. Поне едно услужливо момче на сервиза ми напръска веригата със смазка. След Ярлово следваше движение по открити участъци, а слънцето вече препичаше сериозно докато катерех из тревите.

Батерията на ТомТом-а свърши на спускането след Ярема. Забелязах я още около Студена, че е наполовина. Интересно защо. Обикновено 6ч си изкарва без проблеми, а вечерта я бях заредил.

До брезите вече бях изхвърлил огромно количество соли с обилното потене. Бях изпил две бутилки с вода. Точно на 50м от пункта усетих, че започвам да крампирам на задбедрицата. Тъпча се с достатъчно количество сол и никога нямам проблеми с крампирането. Този път беше изключение обаче. Късмет, че беше близо пункта. Слязох от колелото, поразтрих краката и добутах до пункта. Един младеж, който току що го бях рязнал на изкачването беше доста учуден. На пункта бяха от ДопелХерц, които ми дадоха:

• две пакетчета с магнезий,
• две пакетчета с "енерджи"
• разтворих си около 20гр сол в бутилката и я изпих и нея
• изпих и една 200 мл чаша кола

Постоях 4-5 мин там и веднага като тръгнах се усети разликата. Не знам дали си внуших, но нямаше следа от крампите и липсата на енергия сякаш беше изчезнала.

Следваше приятен равен участък през гората покрай Железница до Симеоновските серпентини. Там се задминавахме с едни момчета няколко пъти. Обърках пътя за втори път - до една рекичка, като тръгнах след един младеж, който тръгна да спуска вместо да завие.

В надпреварванията се включиха и един баща с детето си, което мислех, че му е син. Попитах го на колко е и той ми каза, че е на 12. Доста впечатляващо. В последствие, когато ги поздравих на финала се оказа, че това за мен е най-голямата изненада в състезанието. 12 годишната Йоана Вълканова, дъщеря на Илия Вълканов и двамата от клуб Олимп. 4 сек. преди мен завърши момиченцето, като последно ме изпревариха на спускането по плочите в парка преди бул.България. Караше един новичък черно-оранжев карбонов твърдак Скот, вероятно Scale RC. Детето имаше телосложение на напълно нормално момиче на тази възраст - слабичко, без изявени мускули по краката. А направи В100 на 12г за 5:48 ч. Втора в генералното класиране при жените на 19 мин след Христина Козарева.
Респект за нея и баща ѝ !

На изкачванията от Симеоновските езера до финала пак се появи липсата на енергия и бях доста бавен.

Изядох две от барчетата (2х21гр) за цялото състезание. Не съм ял по пунктовете.

Бутах:

• съвсем малко на сингъл трака
• кратки и стръмни изкачвания след Владая
• мъничко на изкачванията до Студена
• кратки и стръмни изкачвания м/у Ярлово и Ярема
• вероятно пропускам и др.

Установих, че докато бутам пулса ми още повече лети в небесата.

Носих:

• на стръмното, кално и каменисто изкачване преди Ярема
• на голямата локва преди поляната на Железница
• На серпентините преди Симеоновските езера

Пътеката от северната страна на Витоша нямаше нищо общо с тази след Чуйпетлово. Тук беше доста сухо и даже и голямата локва не беше особено кална.

Резултат

Официалното ми време е 5:48:31 ч, което ми отрежда:

• 72-ро място в генералното класиране (около 1280 финиширали),
• 70-ти при мъжете (две жени преди мен, включително и 12г момиченце, което ме изпревари с 4 сек)
• 26-ти в категория мъже 40-54г

Резултатът ми е покъртително слаб. Първият ме е изпреварил с почти два часа. Изпреварват ме 12 годишни момиченца.

От друга страна нямам претенции да съм големият атлет. Към момента на старта съм на 41г и тежа около 70 кг (173 см ръст), което е около 5 кг над опитмалното тегло за подобни натоварвания.

Грешки

Като грешки отчитам:

• Малкото сън
• Карах с едни баскетболни Адидаски, които на сухо бяха ОК, но като се намокреха или накаляха се пързаляха много върху педалите.
• Не приемане на електролити. Не си бях подготвил защото обикновено не се потя много и не губя толкова вода.

И лошият късмет(за цвят):

• Липсата на подготовка заради здравословни проблеми в последния месец
• Развитата гайка на венец касетата
• Падането

Мисля, че без грешките и лошия късмет имах потенциал да смъкна под 5ч, въпреки че техниката ми на спускане не е добра и там губя доста защото карам предпазливо. Такова време би ме вкарало в топ 20, което си е направо учудващо.

Това разбира се са си чисти спекулации от сорта на "Ако баба беше мъжка щеше да има дръжка". Едно е да мислиш, второ е да искаш, трето е да можеш пък четвърто е да го направиш.

Да променя

Така и не се научих да карам с клипсове планинско. Чувствам се неуверен с тях на трудните участъци, особено на състезания. Може да е от педалите ми (EggBeater), които сякаш, че не се откачат достатъчно лесно.

По принцип лягам късно, което поне преди състезания трябва да коригирам. Няма как да има добро представяне при толкова дълго физическо натоварване и липса на сън.

Хората в челото зобят стабилно. Може би трябва да заджурквам някакви смеси и аз - с електролити и енергия, а може би и разните му кофеини/таурини и подобни.

3-4 опознавателни минавания на трасето ако направя също ще ми помогне.

Планинското колоездене в България

Гледам резултатите и в общи линии виждам само двама подготвени състезатели - Алексиев и Калин Русев, като вторият е почти 50 годишен.

Емо Стойнев като участва Алексиев поне има конкуренция по петите. Тази година го нямаше. Съответно вторият е на над 20 мин.

В100 съвпадна по дата със шосейното състезание "Пътят на римляните" и шосейкаджиите ги нямаше. От тях има хора "със сърце и крака", и макар че техниката за планинското им липсва можеше някой да се намести на подиума.

Ако не беше пустият му Covid международното участие можеше да позакърпи положението.

При жените положението е още по-трагично. Там дори и първата го добутва само на мускули. Класирането на 12г момиченце на втора позиция с малка разлика от шампионката го показва.

Благодарности

След финала поздравих организаторите, че макар и отложено не пропуснаха да направят събитието и тази година. В100 е спортното събитие с най-много участници в България и при положение, че то се проведе няма оправдания за отменените любителски стартове през годината(заради Covid простотията).

Организацията беше супер, пунктовете страхотни. По маркировката имаше дребни пропуски.

Откъм време също уцелихме бонуса - супер приятно за каране. Идеални температури без големи калища по трасето и дъждове по време на старта.

Благодаря на Господ, че ми даде сили за това приключение и ме опази здрав!
:-)

Връзки

Трака ми в Страва: https://www.strava.com/activities/5485577748