Карам ShockBlaze Concept Evo Race, което си е XC (CrossCountry) мекица от старата генерация - 26" гуми, 100мм ход на предницата и задницата, 70° челен ъгъл.
Направил съм му доста подобрения, сред които:
Купих го ново миналата година, супер удобно ми е, докарал съм го на прилично тегло, работи отлично и се забавлявам доста по горите с него. Тествано е и на някои по-сериозни издевателства.
Но ..
От време на време го вкарвам в по-сериозен камънак и ми се ще там да има повече възможности.
Основният проблем ми е челният ъгъл - при по-сериозни камъни имам чувството, че ще съм през кормилото. Което се е и случвало между другото .. с последващите сериозни натъртвания.
Като казвам по-сериозни камъни имам предвид например определени участъци от спускането на велорали Черни Връх или пък камънаците горе на Петровски кръст на Чепън.
Карал съм и Trail/Enduro байк със съвременна геометрия по такива камъни и усещането е доста различно - можеш да си позволиш да караш доста по-агресивно надолу.
Поогледах се първо какви са вариантите за покупка на друго колело. Основно карам XC, така че предпочитах да е 29-ка. Понякога правя целодневни карания с много денивелация, така че теглото също ми е съществено. Спрях се на:
Canyon Strive(170x150 travel), Neuron (130x130 mm travel)
Cube Stereo
Scott Genius, Spark(not RC)
Specialized 2021: Stumpjumper pro, Epic Evo
Trek Fuel
, но проблемът им е, че или са тежки или цената е по-подходяща за лек автомобил.
Нямам предразсъдъци към закупуването на колело на старо(даже го предпочитам), така че се поогледах и в olx/bazar.bg . Доста мижаво предлагане за това, което търсех ..
И както си въртя по алеите в Западен парк ме осени идеята, че мога да поекспериментирам с това, което имам. Така и така си имам друго хубаво колело за XC маршрути като Витоша 100 , реших, че това мога "да го разваля" ;)
Планът беше да сменя предницата:
Това щеше да промени геометрията значително и сметката ми показваше,
че челният ъгъл щеше да стане около 65°.
29"-ката отпред трябваше да "гази" доста по-добре.
Също така мислех да сложа по-дебели гуми - досега карах с 26x2,1", като исках да мина на около 2,4" .
Основното ми притеснение беше промяната на ъгъла на седалковата тръба. Колелото трябваше да става и за каране. Като вдигнех много предницата седалката щеше да мине доста назад спрямо централното, съответно позицията на педалиране щеше да се промени много и имах опасения, че ще ми е неудобно за по-дългите карания.
Като ново колелото дойде с абсурдно дългата за р-ра на рамката 120 мм лапа, която смених с 35 мм. Съответно седалката беше дръпната от релсите доста назад и имаше възможност за известна корекция като я преместя напред в случай, че описаното в горният абзац се окаже притеснително.
Друга градска легенда е как като се вдигне предницата почват да се късат рамки на поразия. Това не ме притесняваше особено защото съм относително лек и не скачам от сериозни дропове.
Щеше да има и сериозна разлика между хода на амортисьорите на задницата
и предницата. Задница - 100мм, предница 130-140.
Също не ме притесняваше особено, защото имам dropper и отзад
естественото окачване на тялото можеше да обере доста по-голям
диапазон от предницата.
За повдигането на предницата също имах варианти - досега карах със спейсъри(които мога да махна), лапи и кормила с леко издигане(които могат да се сменят на лапа със смъкване и flatbar).
За вилката исках:
Разгледах какво ли не - от разни китайци до RS и Fox, съответно пак не се намери нещо, което да ми отговаря на всички изисквания и се наложи да направя някои компромиси.
Взех 29" SR SunTour Raidon34 Boost RL-R 15QLC2 CTS 130
, която е:
Като минуси:
Загледах и другите модели на SR - Auron и Axion, но или нямаха Lock, или теглото беше високо, или цената доста по-висока.
С оста на вилката японците са се опитали да открият топлата вода - излишно усложнена измишльотина, която като се напълни с кал (неизбежно е) не е ясно дали ще може да се свали каплата. В допълнение - оста е тежка. Ако реша да продължа да карам с тази вилка оста се очертава да бъде сменена.
Не ми се играеше да плета капла и да губя време със съответните логистики и сметки. Плюс това съм сигурен, че ако бях започнал щеше да излезе майка си и баща си, защото само спиците, които ми харесват са 5 лв парчето. Така че предпочитах да взема нещо готово за теста и попаднах на това в Bazar.bg:
Novatec 100x15мм, NoTubes ZTR Crest, 32 дупки, Нова Гума Maxxis Icon 2,2, TubeLess
Прилична капла с няколко минуса:
Проблемът беше, че колелото ми е с челна тръба за прав стрежен. Като не можах да открия подходяща вилка с такъв се огледах за варианти и се оказа, че има адаптер, който се слага на мястото на долния лагер и изкарва чашката извън тръбата. При нас не успях да открия да се продава и го поръчах от Алито. Щеше да отнеме време да пристигне, така че се наложи да тествам концепцията на другото колело, което си е за конусен стрежен.
Нещата изглеждаха ето така:
Снимката е централно на колелото, за да може да се добие визуална представа за разликата в размерите на колелетата.
Запазих 30мм спейсър и RiseBar-a умишлено, за да видя каква ще е разликата. Е - предницата беше станала много висока, поне в сравнение с това, което съм свикнал да карам.
Разкарах спейсъра, обърнах лапата и тестово превърнах RiseBar-a в DropBar:
Проблемът стана в reach-a - окъся ми доста и колената ми започнаха да опират в командите ( L размер рамка, ръста ми е 173 см ) .
Смених кормилото с FlatBar и нещата приеха що годе приличен вид, макар че все още предницата ми се струваше висока.
В последствие ми дойдоха и външните чашки и прехвърлих концепцията на другото колело. На тази снимка се вижда flat bar-a, но е преди да срежа стрежена:
Слжих и по-дълга лапа - 80 мм с 15° смъкване, срязах стрежена и нещата придобиха що-годе финален вид:
------------------------------------------------------------------------------------
# | Озн | Разстояние | English | Преди | След | SC 1 |
------------------------------------------------------------------------------------
1 | AB | Междуосово | Wheel Base | 1115 | 1170 | 1105 |
2 | AC | Задна - централна ос | Chainstay | 425 | 425 | 420 |
3 | CD | Ц.ос - земя | BB Height | 323 | 370 | 307 |
4 | DE | Челна тръба | Head tube | 145 | 155 | 139 |
5 | - | Височина | Stand over | 730 | 775 | 727 |
6 | - | Размер | Reach | 443 | 378 | 425 |
7 | FG | Еф. дължина на г.тръба | Top tube length | 615 | 630 | 615 |
8 | EH | Сед.тръба - земя (отвес) | - | 780 | 812 | 768 |
9 | CE | Сед.тръба - ц.ос | Seat tube length | 480 | 480 | 481 |
10 | EI | Сед.тръба - земя (през ц.ос) | | 816 | 887 | 798 |
11 | HI | - | - | 240 | 356 | |
12 | - | Ъгъл на седалковата тръба | Seat tube angle | 76° | 71° | 73 |
13 | BJ | Дължина на вилката | Fork length | 477 | 565 | 490 |
14 | - | Челен ъгъл | Head angle | 70° | 65° | 69 |
15 | - | Кормило - земя | - | - | 1023 | 950 |
16 | - | Дропър основа горе - земя | - | - | - | 930 |
SC 1 - "Scott Scale преди", със 120 мм RS Reba. Ще правя същата процедура и на другото колело.
Размерите са в мм. Смъкнати приблизително. Не съм си играл да бъда супер точен. Възможно е да има грешки.
Коментари по промяната на геометрията:
Забелязват се и плюсове и минуси:
Изненадващо, но мога да кажа, че промяната на ъгъла на седалковата тръба (което променя позицията на педалиране) не се усеща съществено дори при по-дълги карания. Може би се дължи на това, че преместих седалката доста напред и до известна степен запазих позицията над централната ос. За съжаление не направих измерване преди модификацията за да мога да кажа с колко точно се премести седалката.
Сега, след като покарах няколко месеца с модификацията мога да дам оценка.
Ползват се предимства на големите и малките колела:
Преобразуването от XC в Trail:
Неприятно е, че макар и да карам без вътрешни ще се налага да нося два размера резервни при по-отдалечени карания.
Вилката работи много добре. Теглото ѝ ми е високо обаче.
Гумата Maxxis Icon също ми харесва.
Твърдо мога да заявя, че седемдесет градусовият ъгъл, който слагат на Cross-country колелетата е грешка. 65° са далеч по-добре и времената на спукане на мнозинството от каращите ще бъдат много по-добри.
Мисля да пробвам с по-дълга лапа и с по-голям ъгъл на смъкване.
Може и да взема по-лека вилка.
Модификацията може да се ползва за увеличаване на възможностите и актуализация на геометрията на 26-ците, които имаме налични, като запазим любимите си компоненти и без да се налага да плащаме много хиляди левове за надутите цени на новите колелета.
Определено целта е постигната!
Пишете в коментар ако имате въпроси/коментари.
Регистрацията за ваш собствен блог в тази платформа е безплатна и лесна и изисква само мейл адрес.
Описаното естествено е силно субективно и изцяло подлежи на пречупване през призмата на изискванията на каращия. Възможно е дори за някого такава промяна да се усеща изцяло негативно - зависи как, къде и по колко карате, какъв е байка, който ще трансформирате, и т.н.
Ако базирате модификации на описаното в тази статия го правите на собствен риск и се съгласявате, че не можете да търсите отговорност от автора за преки или косвени щети .
Господ ви е дарил с мозък - използвайте го. Ако не сте сигурни за дадена стъпка - поискайте съвет от по-опитен.
Над 1700м Д+ - едно от най-продължителните вело изкачвания в България - От гр.Петрич до вр.Конгур.
"Скоростно изкачване на вр.Конгур" - 4 окт 2020г - доста интересно състезание в MTB календара, което ни отведе в Петрич. Събитието е част от "Беласица Активен Уикенд" и заедно с "Беласица SkyRun" са организирани от клуб Бела Екстрийм.
Тръгва се от центъра на Петрич с надморска височина около 230м и се изкачваме на вр.Конгур - 1951 м. Различното на трасето е, че е само изкачване, като финала е на върха. Има 10-ина км по асфалт в началото - до разклона х.Беласица/х.Конгур, след това започва черен път, който е доста добре утъпкан и лек автомобил може да се качи до х.Конгур без особени затруднения. След х.Конгур се продължава по път, но става доста каменисто и могат да минат само по-сериозни джипове.
На закуска хапнах съвсем леко - 1/2 филийка хляб, ябълка, бисквита с шок. пълнеж и кафе. Бях си приготвил електролити в бидона, две "сурови десертчета", и един енергиен гел.
Реших да взема лекото колело. Сложих CrankBrothers EggBeater педалите и макар и да беше само катерене, поради липсата на достатъчно каране offRoad с тях след х.Конгур по-скоро ми пречеха, отколкото да имаше някаква полза от клипсовете.
Около 25 човека стартирахме във велосъстезанието. Учудващо има толкова малко участници. Може би защото Петрич е в ъгъла на картата и им идва далечко на доста хора. На нас пък там ни харесва, винаги е по-топличко и е приветливо. А и Беласица и пътеките из нея изглеждат доста привлекателни.
Над 1700м катерене си е предизвикателство, особено когато трябва да се минат в що годе състезателно темпо.
Стартът беше в 9:00.
През нощта не спах добре и не си давах особено зор нагоре за да видя как ще вляза в изкачването. Съответно тръгнах бавно, после поизпреварих този-онзи. Застигнах и си лафихме известно време със Светльо от Белите-София, но човека беше препил предната вечер и се наложи да му дръпна и на него. След него застигнах и Александър Вуков, който изглежда се дразнеше, че някой ще го изпреварва и натискаше извън собственото си темпо. На х.Конгур бях 2-3 секунди преди него. Спрях за минутка да хапна нещичко, да пораздвижа краката и да пийна вода.
Учудващо на пункта на хижата ми казаха, че има само 4 човека пред мен. Тримата ги знаех - ВелоРаптори - Калин Русев, Алекс Иванов и Даниел Велинов. А.Вуков каза, че четвъртият е бил от Белите-София. В последствие се оказа, че всъщност са били 5-има, не 4, като е имало още един младеж.
Реших да понатисна нагоре, защото бях в добра кондиция, основната част от денивелацията беше зад мен, а и имах шанс за подиум. А.Вуков тръгна преди мен от пункта, и първоначално натискаше и той, като си сменяхме позициите. Скоро обаче силите го изоставиха и го изгубих зад мен. Чак до финала не виждах никого нито отпред нито отзад.
Като свърши гората се появи вятър, който заради завоите, сякаш че духаше от всички посоки. Псувах клипсовете на почти всеки завой на серпентините, но като дизелов локомотив си пуфтях нагоре.
На 100-ина метра преди върха имаше един засукан участък, който нямах намерението да го пробвам с клипсове, а и никой не се виждаше да ме догонва. Това беше единственото бутане за цялото изкачване.
Финал за 2ч 28 мин, 6-та позиция в генералното и 2-ра в 40+ . Съответно първият ми подиум във вело състезание.
Награждаването беше в 15:00 на х.Конгур заедно с другото събитие за деня - изкачването на върха от скороходците.
Стъпването ми на стълбичката не предизвика особени емоции. Бих се радвал да съм по-издържлив, по-бърз и да карам по-добре, но за подиуми, изтъкване и слава нямам особен апетит.
Организаторите се бяха постарали да осигурят доста приличен награден фонд въпреки малкия брой на участниците.
Струва ми се, че във формата в която бях, ако се бях наспал добре можех да смъкна поне 10 минути от времето, което направих.
Не е лошо и да пробвам клипсовете на Shimano, защото от CarnkBrothers-a се откачам трудно в тегавите участъци.
В Петрич пристигнахме в петък, минахме през местните ресторанти, посетихме и дискотеката, която за съжаление се оказа тежко покварена от тая гнусна дандания, на която не ѝ е мястото да бъде назовавана тук.
В съботата преди състезанието с Акси и Ани се разходихме до Рупите, и пообиколихме града с колелетата да поразгледаме.
След края на състезанието се разходих до вр.Радомир, който е първенеца на Беласица. Вятърът горе на билото беше доста силен, но за късмет беше югозападен и доста топъл.
За съжаление времето беше доста мътно и не можах да видя гледките в пълния им блясък.
Благодарности на организаторите от Бела Екстрийм както и на всички доброволци, които отделиха от времето си и направиха това събитие възможно.
Благодаря на Господ, че ми даде сили за това приключение и ме опази здрав!