Pages tagged: Състезание

За участието ми на велосъстезанието край Драгоман, минаващо по и около Чепън планина с дължина на трасето 44 км и положителна денивелация 1200м .

Опознавателно

Два дни преди състезанието направих опознавателна обиколка на трасето. Можеше да се разходя с колелото и на отиване и връщане до Драгоман, но щяха да ми се съберат доста часове и километри без достатъчно време за възстановяване, така че си хванах влака в двете посоки. Влака се приземи към 13:45 . 13:55 потеглих.

Снимката е от най-високия връх на Чепън - Петровски кръст:

Горе беше доста ветровито.

Впечатлението ми беше, че трасето не беше нещо особено. Доста стръмно изкачване в началото. сериозен камънак по билото с предпоставка за инциденти на първото спускане. След това каране по поляни разни, които бяха доста голи и тук таме само гористи участъци да покажат красотата на есента. Доста учудващо, че това състезание е толкова популярно - тази година имаше около 600 записани колоездачи и бегачи, от които стартираха около 500. Явно близостта със София играеше роля.

Бяха назрели трънки на камари, прекрасни диви круши. Гъби имаше даже по пътя и до сами него. Предимно вретенки (сърнели), оришници и масловки:

Врътнах трасето по GPS следата за около 4 часа без да се мотам особено, че гонех влака в 18:30 . Успях да придобия представа и да поогледам в детайли някои по-завъртяни участъци.

В БДЖ-то беше доста приятно. Влака точен, чистичко, топличко и не се налага да шофирам, а може просто да се возя и да се наслаждавам на пейзажа. Билети си взех през нета, само за колелото се наложи да си купя от кондуктура, че не се продават онлайн. Двупосочен билет 4,90 + 2х2 лв за колелото.

Преди състезанието

Тръгнахме в 8:34 с колата от София и бяхме по план в Драгоман. Ето как горе долу изглеждаше планината когато пристигахме:

Ани и Акси пуснаха по едно "Еха!" като ни се разкри.

На влизане ни спря полицията за десетина минути, за да могат да преминат бегачите, на които старта беше в 9:00 . За малко да закъснея за старта.

После пък жена ми изчезна някъде точно преди старта и се наложи да я търся, за да ѝ оставя ключа от колата, та не можах да се позиционирам по-напред.
Останаха 15 секунди да вкарам малко електролити преди да стартирам. Загрявката е за аматьори! Направо газ! :-)

Беше хладно, вероятно около 8-9 градуса, а може и по-малко, но слънцето се процеждаше между мъглата и на идване беше почти ясно, така че реших стартирам с лятната екипировка + само един бъф на врата. Чепън беше обвит в облак, така че явно нямаше силен вятър горе. Оказа се правилното решение.

На гърба си носих раничка с ръкавици с пръсти, допълнително горнище и панталон за дъжд. Оказаха се излишни, но по едно време се появи черен облак, така че имаше потенциал да завали.

Състезанието

Старта беше точно в 9:30, изненадващ - без типичното отброяване, а само със сирена:

Понатиснах в началото за да мога да се приближа до позицията, която търсех на старта (Рапторите обаче така и не ги видях - летят си хората) и резултата беше, че много бързо вдигнах пулс, който си остана така до върха. Обикновено при 160+ почва да се усеща зор, но сега нямаше такъв момент, така че не намалих. Интересно беше, че въпреки студа се потях.

Чепън се беше погрижил да обвие в мъгла трошливия камънак на изкачването и пътя ни нагоре изглеждаше така:

Спирах на два пъти в мъглата, че пак ми излиза веригата от GPulley също като на Мургаш. Явно има някакъв проблем, който трябва да погледна. Интересно, че се случи само на това изкачване. Отдадох го на това, че бях сменил ориентацията на овалния венец отпред с 90 градуса предния ден за да тествам разликата. Между другото от тия овали разлика не намирам аз. Даже считам, че по-скоро пречат отколкото помагат - ако дерайльора има заключване на обтягането е желателно то да не се ползва с овал.

Оператора-документалист (Борис Първанов) го беше закъсал още в началото на изкачването, както се оказа после "Шрек" пак беше само ранен в битката. Бързо установи причината човека и взехме да се задминаваме нагоре. Козарева също беше на 20-ина метра пред мен и се движеше с моето темпо.

На върха бях 2 метра преди Първанов, но го пуснах да мине защото го знам, че надолу лети това момче. Както се оказа после ми е направил над 7 минути разлика само на първото спускане и е изравнил KOM-а. Дет се вика то бива безотговорно каране, ама чак пък толкоз .. ;)

На спускането бързо настигнах Козарева, която представляваше доста интересна картинка мяткаща и бореща се с камънака и чудейки се да се откача ли от клипсовете или напротив. Леко кривна от пътеката по едно време, така че успях да я задмина.

Грешката с клипсове не я направих този път, и слава богу, че щеше да ми коства поне едно 20 минути и недай си боже някое падане.

Още малко след началото на спускането започнаха да се появяват бегачи насреща, което беше доста кофти новина. Изрично попитах като си вземам номера дали ще има бегачи докато спускаме и ме подведоха, че няма такива участъци от трасето. Доста глупава и рискова постъпка на организаторите. На Джуренец куест тази година го ядох това за първи път и на два пъти бях на косъм от инцидент. Тук гледах да съм доста внимателен с тях.

Очаквах доста народ да прелети покрай мен на спускането защото едно, че спускането не ми е сила, второ, че след няколко падания тая година предпочитам да съм по-внимателен, но пък да завършвам здрав, и трето, че с 26-цата е нормално да съм по-бавен. За мое учудване ме задминаха само трима, но имаше и един със спукана гума, така че загубих само една позиция.

Впоследствие за цялото състезание мисля, че загубих не повече от 2-3 позиции, така че явно съм си намерил мястото още на изкачването.

Времето беше идеално за каране на скорост, така че си натисках доколкото можех. Дъждът от предната вечер беше понаправил локви тук-там и беше малко по-кално от опознавателното ми минаване.

Спирах само на един пункт - на Василовци, да си напълня бидона с вода. Взех си и две три барчета(които не изядох), че вече си бях изял вафлата от Хармоника, която беше единствената храна, която носех. На пункта мисля, че ме задмина един и веднага след него на изкачването ме изпревариха Козарева и още едно момче, които не бяха особено бързи нагоре, но все пак към края на изкачването вече ги бях изгубил от поглед.

По-сериозна кал имаше само след последното изкачване, на участък, който беше споделен с късото трасе и явно народът отпред го беше разорал. Успях да направя и едно леко падане там - калта беше такава, че никаква гума или грайфер нямаше да помогне. Скочих и в локва с единия крак.

На последното изкачване изпреварих Козарева, която явно че беше поздала багажа. Тоя младеж, който гравитираше около нея също го задминах, но той ме догони и задмина на спускането. Точно преди да стъпим на асфалта обаче го изпреварих пак.

Резултат

Официалното ми време е за 3:01:23, което е 24-то място в генералното класиране от 223 финиширали за дистанцията. Средна скорост - 14,5 км/ч .

Организаторите реално не предоставят генерално класиране, а само такива по групи - мъже/жени, XCM/Хоби, тинтири-минтири, така че събрах резултатите в таблица за да може да е по-ясно.

Анализ

Доволен съм как протече състезанието. Мисля, че правилно си разпределих силите и имах енергия до края. Вероятно е можело да понатисна още малко, но не мисля, че щеше да има особена разлика в класирането ми. На този етап това са ми възможностите :-)

Определено трябва да се науча да спускам по-смело защото там губя много време, като сравнявам какви времена правят хората на съответните сегменти. XC колелото вероятно доста ме спира, макар че предполагам, че основната причина е в задкормилното устройство.

Може да пробвам и тия 29-ки най-накрая, току виж пък наистина летели :-)

След финала

След финала подобаващо - хапка/сръпка, тест на KTM e-bike, награждавания, аплодисменти ..

Благодарности

Благодарности на организаторите от магазин Стената, на всички доброволци, които отделиха от времето си и направиха това събитие възможно, на фотографите, благодарение на които имаме снимки от събитието.

Благодаря на Господ, че ми даде сили за това приключение и ме опази здрав!

Връзки

• Страва активност на опознавателното минаване: https://www.strava.com/activities/4198993153
• Страва активност на състезанието: https://www.strava.com/activities/4207510074
• Още снимки: https://photos.app.goo.gl/7Ao4p1tJMiq5Zx2W9
• Официалното класиране: https://racetimingbg.com/event/байк-рън-за-чепън-17-10-2020/
• Генерално класиране колоездене за дистанция 44 км: https://docs.google.com/spreadsheets/d/1tlgcQ3IJBsuebz_6ivOy6xywKiUPRmTM4LWDfdryWMw
• ФБ събитие: https://www.facebook.com/events/1029369787422419/
• Видео от състезанието на Борис Първанов: https://www.youtube.com/watch?v=hXtdJUvpKh0

Някои от снимките не са мои. Публикувани са във ФБ събитието, където могат да бъдат открити авторите им.

Над 1700м Д+ - едно от най-продължителните вело изкачвания в България - От гр.Петрич до вр.Конгур.

"Скоростно изкачване на вр.Конгур" - 4 окт 2020г - доста интересно състезание в MTB календара, което ни отведе в Петрич. Събитието е част от "Беласица Активен Уикенд" и заедно с "Беласица SkyRun" са организирани от клуб Бела Екстрийм.

Трасе

Тръгва се от центъра на Петрич с надморска височина около 230м и се изкачваме на вр.Конгур - 1951 м. Различното на трасето е, че е само изкачване, като финала е на върха. Има 10-ина км по асфалт в началото - до разклона х.Беласица/х.Конгур, след това започва черен път, който е доста добре утъпкан и лек автомобил може да се качи до х.Конгур без особени затруднения. След х.Конгур се продължава по път, но става доста каменисто и могат да минат само по-сериозни джипове.

Преди

На закуска хапнах съвсем леко - 1/2 филийка хляб, ябълка, бисквита с шок. пълнеж и кафе. Бях си приготвил електролити в бидона, две "сурови десертчета", и един енергиен гел.

Реших да взема лекото колело. Сложих CrankBrothers EggBeater педалите и макар и да беше само катерене, поради липсата на достатъчно каране offRoad с тях след х.Конгур по-скоро ми пречеха, отколкото да имаше някаква полза от клипсовете.

Около 25 човека стартирахме във велосъстезанието. Учудващо има толкова малко участници. Може би защото Петрич е в ъгъла на картата и им идва далечко на доста хора. На нас пък там ни харесва, винаги е по-топличко и е приветливо. А и Беласица и пътеките из нея изглеждат доста привлекателни.

Състезанието

Над 1700м катерене си е предизвикателство, особено когато трябва да се минат в що годе състезателно темпо.

Стартът беше в 9:00.

През нощта не спах добре и не си давах особено зор нагоре за да видя как ще вляза в изкачването. Съответно тръгнах бавно, после поизпреварих този-онзи. Застигнах и си лафихме известно време със Светльо от Белите-София, но човека беше препил предната вечер и се наложи да му дръпна и на него. След него застигнах и Александър Вуков, който изглежда се дразнеше, че някой ще го изпреварва и натискаше извън собственото си темпо. На х.Конгур бях 2-3 секунди преди него. Спрях за минутка да хапна нещичко, да пораздвижа краката и да пийна вода.

Учудващо на пункта на хижата ми казаха, че има само 4 човека пред мен. Тримата ги знаех - ВелоРаптори - Калин Русев, Алекс Иванов и Даниел Велинов. А.Вуков каза, че четвъртият е бил от Белите-София. В последствие се оказа, че всъщност са били 5-има, не 4, като е имало още един младеж.

Реших да понатисна нагоре, защото бях в добра кондиция, основната част от денивелацията беше зад мен, а и имах шанс за подиум. А.Вуков тръгна преди мен от пункта, и първоначално натискаше и той, като си сменяхме позициите. Скоро обаче силите го изоставиха и го изгубих зад мен. Чак до финала не виждах никого нито отпред нито отзад.

Като свърши гората се появи вятър, който заради завоите, сякаш че духаше от всички посоки. Псувах клипсовете на почти всеки завой на серпентините, но като дизелов локомотив си пуфтях нагоре.

На 100-ина метра преди върха имаше един засукан участък, който нямах намерението да го пробвам с клипсове, а и никой не се виждаше да ме догонва. Това беше единственото бутане за цялото изкачване.

Резултат

Финал за 2ч 28 мин, 6-та позиция в генералното и 2-ра в 40+ . Съответно първият ми подиум във вело състезание.

Награждаването

Награждаването беше в 15:00 на х.Конгур заедно с другото събитие за деня - изкачването на върха от скороходците.

Стъпването ми на стълбичката не предизвика особени емоции. Бих се радвал да съм по-издържлив, по-бърз и да карам по-добре, но за подиуми, изтъкване и слава нямам особен апетит.

Организаторите се бяха постарали да осигурят доста приличен награден фонд въпреки малкия брой на участниците.

Анализ

Струва ми се, че във формата в която бях, ако се бях наспал добре можех да смъкна поне 10 минути от времето, което направих.

Не е лошо и да пробвам клипсовете на Shimano, защото от CarnkBrothers-a се откачам трудно в тегавите участъци.

Още

В Петрич пристигнахме в петък, минахме през местните ресторанти, посетихме и дискотеката, която за съжаление се оказа тежко покварена от тая гнусна дандания, на която не ѝ е мястото да бъде назовавана тук.

В съботата преди състезанието с Акси и Ани се разходихме до Рупите, и пообиколихме града с колелетата да поразгледаме.

След края на състезанието се разходих до вр.Радомир, който е първенеца на Беласица. Вятърът горе на билото беше доста силен, но за късмет беше югозападен и доста топъл.

За съжаление времето беше доста мътно и не можах да видя гледките в пълния им блясък.

Благодарности

Благодарности на организаторите от Бела Екстрийм както и на всички доброволци, които отделиха от времето си и направиха това събитие възможно.

Благодаря на Господ, че ми даде сили за това приключение и ме опази здрав!

Връзки

• Албум със снимки в Google Photos: https://photos.app.goo.gl/qkXxL9DphZfE98Vj8
• Класиране: http://race-tracking.com/belasitsa2020/race.php?race_id=122
• Strava активност: https://www.strava.com/activities/4151642688
• FB събитие: https://www.facebook.com/events/1024008094725625
• Информация за състезанието: http://active-belasitsa.com/bg/events/kongur-speed-climb-2020

3300м положителна денивелация ..
Това число ме тревожеше, когато мислех за това състезание. Доколкото помня никога не съм правил толкова D+ за ден. Над 2км да, но над 3 ..

Витоша 100 се води предизвикателство за издържливостта, а трасето тук е с двойно повече изкачване.

Пропуснах ранната регистрация - късно забелязах, че ще се провежда състезанието. Записах се на 15-ти септември. Платих си 50-те лв стартова такса, и в четвъртък, на 24-ти се разходих до Павето да си взема номера. Приятно ме изненада, че ми дадоха и доста прилично джърси, което ми пасна и като размер.

Бях решил да мина трасето на части поне по веднъж. Никога не бях карал там и прочетох, че има някои доста неприятни участъци на спускане.

На 17-ти имах намерение да завъртя Класик дистанцията. За съжаление не можах да се организирам и тръгнах да катеря чак в 17:20. Стигнах до х.Мургаш и се пуснах обратно по здрач. Уикенда щях да пътувам, така че опознаването остана за седмицата преди състезанието.

В сряда, на 23-ти завъртях Класика, който представлява трасето на Епик без няколко допълнителни врътки. За съжаление бях изпуснал Фейсбук поста на Мамутите с актуалните GPS следи и го карах по миналогодишния трак, който се оказа, че пропуска катеренето по Желявската река и на няколко места ме прати в трета глуха да търся пътеката. Беше почти по тъмно и загубих поне едно 20-ина минути в лутане. От спускането в гората преди Буховския манастир се наложи да карам на фенерче със смартфона в ръка.
Иначе поне придобих представа какво ще представлява основната част от трасето.

Съботата преди състезанието бях решил да си дам почивка. И без друго тогава се изля сериозен дъжд. Оставаха ми четвъртък и петък, в които мислех да врътна спускането от вр.Готен и врътките около Потоп, Елешница и Желява. Четвъртъка също беше дъждовен и остана само петъка. Трябваше да избера коя от врътките да тествам. Качването към вр.Готен беше по-малко (500 - 600м Д+), състезанието беше след ден, така че реших да направя него. Още повече, че очаквах там да има предизвикателно спускане. За късмет този път вече бях видял, че има актуализирана GPS следа и спускането от вр.Готен към Бухово не е по директната пътека като 2019г, а са го изместили по-западно. Впоследствие се оказа, че и уж актуалният трак има разлика с това, което беше на състезанието. В долната част трака минаваше по път, докато на състезанието беше маркирано по пътеката в гората.

Та в петък около 15:15 се насочих нагоре. Срещнах няколко Мамута нагоре, които поставят маркировка. Помотах се на върха, където се качих на кулата. Спускането се оказа не толкова трудно, колкото очаквах. Имаше стръмни сипеи на няколко места, които в голямата си част можеха да се заобиколят странично по тревата, където имаше достатъчно сцепление. Носих на два участъка от по около 30-40-50 м, където беше стабилно наронен камънак и риска от пребиване по моему беше неоправдан.

В събота с отвориха небесата и поваля доста добре.

Ето какво си приготвих:

• Колело - Реших да карам с мекицата този път - XC, 11.4kg, 26"x2.1
• Стартов номер
• Резервна вътрешна гума лепната с изолирбанд на рамката
• Помпа
• Каска
• Телефон, Лична карта, Пари, ключ от колата
• Ръкавици - два чифта. Един за спусканията по топлото и един за сутринта в студа.
• Тулче
• Лостчета за вадене на гумата
• Очила
• Храна
  • 2 x 40г RooBar (167 ккал)
  • 2 x 30г Bio Raw Bar Alesto (120 ккал)
  • 3 x 35г IsoStar energy gel (112 ккал),
• Вода + електролити на прах в бидона. Допълнителна доза електролитен прах.
• Survival Blanket
• Масльончица
• Ветровка/Дъждобран
• Второ якенце, което носих на част от първото изкачване и на първото спускане.
• GPS часовник
• Сол
• Салфетки
• Резервни накладки
• Резервно парче за веригата
• Фитили + макетно ножче

Платформени педали (без клипсове) и маратонки с добър контакт върху тях. Гумите нарочно ги оставих доста меки - около 1,2 бара - за по добро сцепление и комфорт. Имах намерение да съм внимателен на спусканията.

Навих си алармата за 6:20, легнах около 1:00, Станах малко преди 6:30. Спах добре и сутринта се чувствах относително свеж.

Направих си кафе и за изпът. Хапнах си закуската, която бях приготвил от предната вечер:

• 300г кисело мляко
• 90 гр мюсли
• 120 гр пресни червени боровинки
• 1/2 л портокалов фреш

Поех към Бухово малко след 7:00. 7:40 бях на старта. Свалих колелото и поразцъках съвсем лекичко около старта. Температурата беше около 6°C. Наложи се да си сложа ветровката и ръкавиците с дълги пръсти.

Дадоха старта в 8:01 .

Целта ми за това състезание беше да го завърша. Никога не бях карал толкова изкачване и нямах представа дали ще ми стигнат силите. Съответно не съм "натискал" никъде, за да не влизам в анаеробна зона, която да ми "изяде главата" по-късно. Стараех се да се потя колкото се може по-малко. Стръмните баирчета си ги карах едва-едва, където ставаше прекалено стръмно слизах да бутам.

Спирах на всички пунктове за по малко да отпочина и да се пораздвижа. Хапвах по парче банан, краставица със сол, фъстъци. Един Lion изядох на пункта до Потоп. Любезната жена на един Мамут беше направила баница, която беше най-якото нещо на пунктовете. За късмет през техният пункт се минаваше два пъти :-)

От Бухово до х.Мургаш ми отне около 1:21 ч и още 25 мин до върха. Спирах за малко, защото ми излезе веригата от t-pulley, нещо, което не ми се беше случвало до сега на този дерайльор (Shimano SLX 7100). Беше след локви + полепващи и хвърчащи камъчета, така че може някое камъче да се е лепнало на "правилното" място.

Имах намерение да спра на върха, да се облека за спускането, да цъкна някоя снимка. Вятърът горе обаче беше много силен и много студен. В смисъл - толкова силен, че по време на спускането във високата част ме отвяваше от пътеката. Спрях да се облека малко преди върха и реших, че спирането за първият гел ще бъде по-надолу, някъде на завет.

Денят беше кристално ясен. Дъждът от предният ден беше направил трасето стабилно. Нямаше и помен от пушилката и прахоляка, които бяха предните дни. Въздухът беше супер свеж и температурите идеални. Трудно мога да си представя по-подходящи условия за карането на това трасе.

Както писах врътките между Потоп и Желява не можах да ги мина тестово. Оказа се, че там има няколко доста предизвикателни участъка, които не са по силите на скромните ми спускачески умения. Част от тях мога да ги пробвам, но не точно в тоя ден, когато гонех друга цел. Та си носих колелцето надолу.

Желявската пътека ми се понрави доста. Не особено технично крос кънтри, което може да се спуска на скорост, макар и аз да я карах предпазливо, защото не знаех къде какво следва.

На пунктовете пиех по малко електролити и допълвах с вода. Това е първото състезание, на което реших да тествам електролити и енергийни гелове. Поуплашила ме беше денивелацията явно и реших хем да пробвам, хем да се подсиля. Втората доза електролити разтворих на пункта след първата врътката на Потоп. Първият гел го дръпнах на спускането от вр.Мургаш, третия късничко - след започване на катеренето към вр.Готен. Вторият не помня точно къде. От двата вида барчета изядох по едно само. Обикновено при продължителни натоварвания гледам да приемам доста сол. Сега също солих, но не чак толкова, залагайки на IsoStar-a . Усещаше се лека еуфория сякаш, която може и да няма връзка с добавките.

Проблеми с болки и схващания нямах. На няколко места се обадиха леки болежки във връзките около колената, които се оправяха веднага след лека промяна в позицията на въртене. Същото и с двата прасеца - когато се обадеше десния почвах да натискам повече с левия и обратно. Ако почнеше да ми протрива - ставах да повъртя известно време прав.

По обед вече напече доста и се усещаше на изкачванията в откритите участъци. Съответно потенето беше обилно и намалих темпото още повече.

До изкачването към вр.Готен стигнах в отлична кондиция. Нямах особена умора и си въртях спокойно нагоре. Същото се запази и до финала. Явно тактиката на умерено натоварване се оказа успешна. Почти съм убеден, че ако бях натискал нещата нямаше да се развият по този начин. Нямам нужната подготовка за толкова продължително интензивно натоварване.

По пунктовете поне на мен ми липсваше солената храна. Имаше краставици, сол, ябълки, банани и разни сладки неща. На един пункт имаше фъстъци. Хляб, сиренце и някакво месце нямаше.

Маркировката беше прекрасна. Всички разклони бяха маркирани идеално.

За разлика от В100 (където изкара само около 4:30ч) TomTom-а издържа геройски. Даже имаше батерия и за няколко мини активности, докато разцъквах следобед по центъра.

Трасето

Това трасе би било доста неприятно в горещ летен ден. Много открити участъци, много напечен камънак, прахоляк .. Но както писах тази година времето беше с нас и преминаването му беше удоволствие.

Мамутите правилно са преценили да го сложат есента. Доколкото виждам предни години дори е било в края на октомври.

Резултат

На Епик дистанцията стартирахме 25 човека, всичките мъже. От тях са завършили 21 - 11 в категория мъже и 10 в категория ветерани, където участвах и аз.

Официалното ми време е 7:24:06, което ми отрежда 6-то място при ветераните (10 финиширали) и 14-то място в генералното класиране (21 финиширали).

Времето през което съм се движил е 6ч 41мин (Стравата дава 6:52, но статистиката от TomTom-а е по-точна). Хапвания, почивки по пунктовете, спирания за тоалетна/обличане са около 43 мин. Стравата дава 3200 м D+, TomTom-а - 3500 .

Доволен съм, че успях да финиширам и от начинът, по който протече състезанието за мен. Засега са ми това възможностите и съм напълно удовлетворен от начина, по който проведох състезанието и резултата. Все пак, натоварване от над 7ч си е почти един IronMan за аматьор като мен.
А дай боже един ден да мога да го мина и в състезателно темпо :-)

Победител стана Александър Алексиев с време 4:16:32 . Отново без конкуренция - с повече от 30 мин преднина пред втория.

Благодарности

Благодарности на Велоклуб Мамут за чудесната организация и за това, че се бяха напънали да направят събитието въпреки проточващата се COVID-19 простотия.

Благодаря на Господ, че ми даде сили за това приключение и ме опази здрав!

Връзки

Класиране:

• https://racetimingbg.com/event/купа-мургаш-27-09-2020/

Официалните GPS следи представени от Велоклуб Мамут преди състезанието:

• Пикник: https://connect.garmin.com/modern/course/42905758
• Класик: https://connect.garmin.com/modern/course/42904308
• Епик: https://connect.garmin.com/modern/course/42905163

Активността ми в Страва:

• https://www.strava.com/activities/4120993156

Сайт на събитието:

• http://murgash.veloclubmammut.com/

Събитие във Фейсбук:

• https://www.facebook.com/events/451083585522916/