home Get a blog for free contact login

Pages tagged: Чепън

Байк за Чепън 2020

Флагче

За участието ми на велосъстезанието край Драгоман, минаващо по и около Чепън планина с дължина на трасето 44 км и положителна денивелация 1200м .

Опознавателно

Два дни преди състезанието направих опознавателна обиколка на трасето. Можеше да се разходя с колелото и на отиване и връщане до Драгоман, но щяха да ми се съберат доста часове и километри без достатъчно време за възстановяване, така че си хванах влака в двете посоки. Влака се приземи към 13:45 . 13:55 потеглих.

Снимката е от най-високия връх на Чепън - Петровски кръст:

Опознавателно

Горе беше доста ветровито.

Впечатлението ми беше, че трасето не беше нещо особено. Доста стръмно изкачване в началото. сериозен камънак по билото с предпоставка за инциденти на първото спускане. След това каране по поляни разни, които бяха доста голи и тук таме само гористи участъци да покажат красотата на есента. Доста учудващо, че това състезание е толкова популярно - тази година имаше около 600 записани колоездачи и бегачи, от които стартираха около 500. Явно близостта със София играеше роля.

Бяха назрели трънки на камари, прекрасни диви круши. Гъби имаше даже по пътя и до сами него. Предимно вретенки (сърнели), оришници и масловки:

Круши

Врътнах трасето по GPS следата за около 4 часа без да се мотам особено, че гонех влака в 18:30 . Успях да придобия представа и да поогледам в детайли някои по-завъртяни участъци.

В БДЖ-то беше доста приятно. Влака точен, чистичко, топличко и не се налага да шофирам, а може просто да се возя и да се наслаждавам на пейзажа. Билети си взех през нета, само за колелото се наложи да си купя от кондуктура, че не се продават онлайн. Двупосочен билет 4,90 + 2х2 лв за колелото.

Преди състезанието

Тръгнахме в 8:34 с колата от София и бяхме по план в Драгоман. Ето как горе долу изглеждаше планината когато пристигахме:

Чепън

Ани и Акси пуснаха по едно "Еха!" като ни се разкри.

На влизане ни спря полицията за десетина минути, за да могат да преминат бегачите, на които старта беше в 9:00 . За малко да закъснея за старта.

После пък жена ми изчезна някъде точно преди старта и се наложи да я търся, за да ѝ оставя ключа от колата, та не можах да се позиционирам по-напред.
Останаха 15 секунди да вкарам малко електролити преди да стартирам. Загрявката е за аматьори! Направо газ! :-)

Беше хладно, вероятно около 8-9 градуса, а може и по-малко, но слънцето се процеждаше между мъглата и на идване беше почти ясно, така че реших стартирам с лятната екипировка + само един бъф на врата. Чепън беше обвит в облак, така че явно нямаше силен вятър горе. Оказа се правилното решение.

На гърба си носих раничка с ръкавици с пръсти, допълнително горнище и панталон за дъжд. Оказаха се излишни, но по едно време се появи черен облак, така че имаше потенциал да завали.

Състезанието

Старта беше точно в 9:30, изненадващ - без типичното отброяване, а само със сирена:

Старт

Понатиснах в началото за да мога да се приближа до позицията, която търсех на старта (Рапторите обаче така и не ги видях - летят си хората) и резултата беше, че много бързо вдигнах пулс, който си остана така до върха. Обикновено при 160+ почва да се усеща зор, но сега нямаше такъв момент, така че не намалих. Интересно беше, че въпреки студа се потях.

Чепън се беше погрижил да обвие в мъгла трошливия камънак на изкачването и пътя ни нагоре изглеждаше така:

Мъгла

Спирах на два пъти в мъглата, че пак ми излиза веригата от GPulley също като на Мургаш. Явно има някакъв проблем, който трябва да погледна. Интересно, че се случи само на това изкачване. Отдадох го на това, че бях сменил ориентацията на овалния венец отпред с 90 градуса предния ден за да тествам разликата. Между другото от тия овали разлика не намирам аз. Даже считам, че по-скоро пречат отколкото помагат - ако дерайльора има заключване на обтягането е желателно то да не се ползва с овал.

Оператора-документалист (Борис Първанов) го беше закъсал още в началото на изкачването, както се оказа после "Шрек" пак беше само ранен в битката. Бързо установи причината човека и взехме да се задминаваме нагоре. Козарева също беше на 20-ина метра пред мен и се движеше с моето темпо.

На върха бях 2 метра преди Първанов, но го пуснах да мине защото го знам, че надолу лети това момче. Както се оказа после ми е направил над 7 минути разлика само на първото спускане и е изравнил KOM-а. Дет се вика то бива безотговорно каране, ама чак пък толкоз .. ;)

На Петровски кръст

На спускането бързо настигнах Козарева, която представляваше доста интересна картинка мяткаща и бореща се с камънака и чудейки се да се откача ли от клипсовете или напротив. Леко кривна от пътеката по едно време, така че успях да я задмина.

Грешката с клипсове не я направих този път, и слава богу, че щеше да ми коства поне едно 20 минути и недай си боже някое падане.

Още малко след началото на спускането започнаха да се появяват бегачи насреща, което беше доста кофти новина. Изрично попитах като си вземам номера дали ще има бегачи докато спускаме и ме подведоха, че няма такива участъци от трасето. Доста глупава и рискова постъпка на организаторите. На Джуренец куест тази година го ядох това за първи път и на два пъти бях на косъм от инцидент. Тук гледах да съм доста внимателен с тях.

Очаквах доста народ да прелети покрай мен на спускането защото едно, че спускането не ми е сила, второ, че след няколко падания тая година предпочитам да съм по-внимателен, но пък да завършвам здрав, и трето, че с 26-цата е нормално да съм по-бавен. За мое учудване ме задминаха само трима, но имаше и един със спукана гума, така че загубих само една позиция.

Впоследствие за цялото състезание мисля, че загубих не повече от 2-3 позиции, така че явно съм си намерил мястото още на изкачването.

Времето беше идеално за каране на скорост, така че си натисках доколкото можех. Дъждът от предната вечер беше понаправил локви тук-там и беше малко по-кално от опознавателното ми минаване.

Спирах само на един пункт - на Василовци, да си напълня бидона с вода. Взех си и две три барчета(които не изядох), че вече си бях изял вафлата от Хармоника, която беше единствената храна, която носех. На пункта мисля, че ме задмина един и веднага след него на изкачването ме изпревариха Козарева и още едно момче, които не бяха особено бързи нагоре, но все пак към края на изкачването вече ги бях изгубил от поглед.

По-сериозна кал имаше само след последното изкачване, на участък, който беше споделен с късото трасе и явно народът отпред го беше разорал. Успях да направя и едно леко падане там - калта беше такава, че никаква гума или грайфер нямаше да помогне. Скочих и в локва с единия крак.

Преди финала

На последното изкачване изпреварих Козарева, която явно че беше поздала багажа. Тоя младеж, който гравитираше около нея също го задминах, но той ме догони и задмина на спускането. Точно преди да стъпим на асфалта обаче го изпреварих пак.

Резултат

Официалното ми време е за 3:01:23, което е 24-то място в генералното класиране от 223 финиширали за дистанцията. Средна скорост - 14,5 км/ч .

Организаторите реално не предоставят генерално класиране, а само такива по групи - мъже/жени, XCM/Хоби, тинтири-минтири, така че събрах резултатите в таблица за да може да е по-ясно.

Анализ

Доволен съм как протече състезанието. Мисля, че правилно си разпределих силите и имах енергия до края. Вероятно е можело да понатисна още малко, но не мисля, че щеше да има особена разлика в класирането ми. На този етап това са ми възможностите :-)

Определено трябва да се науча да спускам по-смело защото там губя много време, като сравнявам какви времена правят хората на съответните сегменти. XC колелото вероятно доста ме спира, макар че предполагам, че основната причина е в задкормилното устройство.

Може да пробвам и тия 29-ки най-накрая, току виж пък наистина летели :-)

След финала

След финала

След финала подобаващо - хапка/сръпка, тест на KTM e-bike, награждавания, аплодисменти ..

Благодарности

Благодарности на организаторите от магазин Стената, на всички доброволци, които отделиха от времето си и направиха това събитие възможно, на фотографите, благодарение на които имаме снимки от събитието.

Благодаря на Господ, че ми даде сили за това приключение и ме опази здрав!

Връзки

Някои от снимките не са мои. Публикувани са във ФБ събитието, където могат да бъдат открити авторите им.



All tags SiteMap Owner Cookies policy [Atom Feed]