Pages tagged: Купа

Купа Мургаш 2020, дистанция Епик

Posted: Mon, 28 Sep 2020 16:26:16 +0300
Author: Делян Кръстев

3300м положителна денивелация ..
Това число ме тревожеше, когато мислех за това състезание. Доколкото помня никога не съм правил толкова D+ за ден. Над 2км да, но над 3 ..

Витоша 100 се води предизвикателство за издържливостта, а трасето тук е с двойно повече изкачване.

Пропуснах ранната регистрация - късно забелязах, че ще се провежда състезанието. Записах се на 15-ти септември. Платих си 50-те лв стартова такса, и в четвъртък, на 24-ти се разходих до Павето да си взема номера. Приятно ме изненада, че ми дадоха и доста прилично джърси, което ми пасна и като размер.

Бях решил да мина трасето на части поне по веднъж. Никога не бях карал там и прочетох, че има някои доста неприятни участъци на спускане.

На 17-ти имах намерение да завъртя Класик дистанцията. За съжаление не можах да се организирам и тръгнах да катеря чак в 17:20. Стигнах до х.Мургаш и се пуснах обратно по здрач. Уикенда щях да пътувам, така че опознаването остана за седмицата преди състезанието.

В сряда, на 23-ти завъртях Класика, който представлява трасето на Епик без няколко допълнителни врътки. За съжаление бях изпуснал Фейсбук поста на Мамутите с актуалните GPS следи и го карах по миналогодишния трак, който се оказа, че пропуска катеренето по Желявската река и на няколко места ме прати в трета глуха да търся пътеката. Беше почти по тъмно и загубих поне едно 20-ина минути в лутане. От спускането в гората преди Буховския манастир се наложи да карам на фенерче със смартфона в ръка.
Иначе поне придобих представа какво ще представлява основната част от трасето.

Съботата преди състезанието бях решил да си дам почивка. И без друго тогава се изля сериозен дъжд. Оставаха ми четвъртък и петък, в които мислех да врътна спускането от вр.Готен и врътките около Потоп, Елешница и Желява. Четвъртъка също беше дъждовен и остана само петъка. Трябваше да избера коя от врътките да тествам. Качването към вр.Готен беше по-малко (500 - 600м Д+), състезанието беше след ден, така че реших да направя него. Още повече, че очаквах там да има предизвикателно спускане. За късмет този път вече бях видял, че има актуализирана GPS следа и спускането от вр.Готен към Бухово не е по директната пътека като 2019г, а са го изместили по-западно. Впоследствие се оказа, че и уж актуалният трак има разлика с това, което беше на състезанието. В долната част трака минаваше по път, докато на състезанието беше маркирано по пътеката в гората.

Та в петък около 15:15 се насочих нагоре. Срещнах няколко Мамута нагоре, които поставят маркировка. Помотах се на върха, където се качих на кулата. Спускането се оказа не толкова трудно, колкото очаквах. Имаше стръмни сипеи на няколко места, които в голямата си част можеха да се заобиколят странично по тревата, където имаше достатъчно сцепление. Носих на два участъка от по около 30-40-50 м, където беше стабилно наронен камънак и риска от пребиване по моему беше неоправдан.

В събота с отвориха небесата и поваля доста добре.

Ето какво си приготвих:

Колело - Реших да карам с мекицата този път - XC, 11.4kg, 26"x2.1
Стартов номер
Резервна вътрешна гума лепната с изолирбанд на рамката
Помпа
Каска
Телефон, Лична карта, Пари, ключ от колата
Ръкавици - два чифта. Един за спусканията по топлото и един за сутринта в студа.
Тулче
Лостчета за вадене на гумата
Очила
Храна
- 2 x 40г RooBar (167 ккал)
- 2 x 30г Bio Raw Bar Alesto (120 ккал)
- 3 x 35г IsoStar energy gel (112 ккал),
Вода + електролити на прах в бидона. Допълнителна доза електролитен прах.
Survival Blanket
Масльончица
Ветровка/Дъждобран
Второ якенце, което носих на част от първото изкачване и на първото спускане.
GPS часовник
Сол
Салфетки
Резервни накладки
Резервно парче за веригата
Фитили + макетно ножче

Платформени педали (без клипсове) и маратонки с добър контакт върху тях. Гумите нарочно ги оставих доста меки - около 1,2 бара - за по добро сцепление и комфорт. Имах намерение да съм внимателен на спусканията.

Навих си алармата за 6:20, легнах около 1:00, Станах малко преди 6:30. Спах добре и сутринта се чувствах относително свеж.

Направих си кафе и за изпът. Хапнах си закуската, която бях приготвил от предната вечер:

300г кисело мляко
90 гр мюсли
120 гр пресни червени боровинки
1/2 л портокалов фреш

Поех към Бухово малко след 7:00. 7:40 бях на старта. Свалих колелото и поразцъках съвсем лекичко около старта. Температурата беше около 6°C. Наложи се да си сложа ветровката и ръкавиците с дълги пръсти.

Дадоха старта в 8:01 .

Целта ми за това състезание беше да го завърша. Никога не бях карал толкова изкачване и нямах представа дали ще ми стигнат силите. Съответно не съм "натискал" никъде, за да не влизам в анаеробна зона, която да ми "изяде главата" по-късно. Стараех се да се потя колкото се може по-малко. Стръмните баирчета си ги карах едва-едва, където ставаше прекалено стръмно слизах да бутам.

Спирах на всички пунктове за по малко да отпочина и да се пораздвижа. Хапвах по парче банан, краставица със сол, фъстъци. Един Lion изядох на пункта до Потоп. Любезната жена на един Мамут беше направила баница, която беше най-якото нещо на пунктовете. За късмет през техният пункт се минаваше два пъти :-)

От Бухово до х.Мургаш ми отне около 1:21 ч и още 25 мин до върха. Спирах за малко, защото ми излезе веригата от t-pulley, нещо, което не ми се беше случвало до сега на този дерайльор (Shimano SLX 7100). Беше след локви + полепващи и хвърчащи камъчета, така че може някое камъче да се е лепнало на "правилното" място.

Имах намерение да спра на върха, да се облека за спускането, да цъкна някоя снимка. Вятърът горе обаче беше много силен и много студен. В смисъл - толкова силен, че по време на спускането във високата част ме отвяваше от пътеката. Спрях да се облека малко преди върха и реших, че спирането за първият гел ще бъде по-надолу, някъде на завет.

Денят беше кристално ясен. Дъждът от предният ден беше направил трасето стабилно. Нямаше и помен от пушилката и прахоляка, които бяха предните дни. Въздухът беше супер свеж и температурите идеални. Трудно мога да си представя по-подходящи условия за карането на това трасе.

Както писах врътките между Потоп и Желява не можах да ги мина тестово. Оказа се, че там има няколко доста предизвикателни участъка, които не са по силите на скромните ми спускачески умения. Част от тях мога да ги пробвам, но не точно в тоя ден, когато гонех друга цел. Та си носих колелцето надолу.

Желявската пътека ми се понрави доста. Не особено технично крос кънтри, което може да се спуска на скорост, макар и аз да я карах предпазливо, защото не знаех къде какво следва.

На пунктовете пиех по малко електролити и допълвах с вода. Това е първото състезание, на което реших да тествам електролити и енергийни гелове. Поуплашила ме беше денивелацията явно и реших хем да пробвам, хем да се подсиля. Втората доза електролити разтворих на пункта след първата врътката на Потоп. Първият гел го дръпнах на спускането от вр.Мургаш, третия късничко - след започване на катеренето към вр.Готен. Вторият не помня точно къде. От двата вида барчета изядох по едно само. Обикновено при продължителни натоварвания гледам да приемам доста сол. Сега също солих, но не чак толкова, залагайки на IsoStar-a . Усещаше се лека еуфория сякаш, която може и да няма връзка с добавките.

Проблеми с болки и схващания нямах. На няколко места се обадиха леки болежки във връзките около колената, които се оправяха веднага след лека промяна в позицията на въртене. Същото и с двата прасеца - когато се обадеше десния почвах да натискам повече с левия и обратно. Ако почнеше да ми протрива - ставах да повъртя известно време прав.

По обед вече напече доста и се усещаше на изкачванията в откритите участъци. Съответно потенето беше обилно и намалих темпото още повече.

До изкачването към вр.Готен стигнах в отлична кондиция. Нямах особена умора и си въртях спокойно нагоре. Същото се запази и до финала. Явно тактиката на умерено натоварване се оказа успешна. Почти съм убеден, че ако бях натискал нещата нямаше да се развият по този начин. Нямам нужната подготовка за толкова продължително интензивно натоварване.

По пунктовете поне на мен ми липсваше солената храна. Имаше краставици, сол, ябълки, банани и разни сладки неща. На един пункт имаше фъстъци. Хляб, сиренце и някакво месце нямаше.

Маркировката беше прекрасна. Всички разклони бяха маркирани идеално.

За разлика от В100 (където изкара само около 4:30ч) TomTom-а издържа геройски. Даже имаше батерия и за няколко мини активности, докато разцъквах следобед по центъра.

Трасето

Това трасе би било доста неприятно в горещ летен ден. Много открити участъци, много напечен камънак, прахоляк .. Но както писах тази година времето беше с нас и преминаването му беше удоволствие.

Мамутите правилно са преценили да го сложат есента. Доколкото виждам предни години дори е било в края на октомври.

Резултат

На Епик дистанцията стартирахме 25 човека, всичките мъже. От тях са завършили 21 - 11 в категория мъже и 10 в категория ветерани, където участвах и аз.

Официалното ми време е 7:24:06, което ми отрежда 6-то място при ветераните (10 финиширали) и 14-то място в генералното класиране (21 финиширали).

Времето през което съм се движил е 6ч 41мин (Стравата дава 6:52, но статистиката от TomTom-а е по-точна). Хапвания, почивки по пунктовете, спирания за тоалетна/обличане са около 43 мин. Стравата дава 3200 м D+, TomTom-а - 3500 .

Доволен съм, че успях да финиширам и от начинът, по който протече състезанието за мен. Засега са ми това възможностите и съм напълно удовлетворен от начина, по който проведох състезанието и резултата. Все пак, натоварване от над 7ч си е почти един IronMan за аматьор като мен.
А дай боже един ден да мога да го мина и в състезателно темпо :-)

Победител стана Александър Алексиев с време 4:16:32 . Отново без конкуренция - с повече от 30 мин преднина пред втория.

Благодарности

Благодарности на Велоклуб Мамут за чудесната организация и за това, че се бяха напънали да направят събитието въпреки проточващата се COVID-19 простотия.

Благодаря на Господ, че ми даде сили за това приключение и ме опази здрав!