Чувам мнения, включително от организаторите, че тази година са били най-трудните условия за "обиколката", откакто се провежда надпреварата. Нямам представа дали е така. За бегачите мисля, че е било и по-тежко. През лято господне 2017-то ги утрепа дъжд и успяха да финишират под 250 човека.
За нас колоездачите обаче може да се окаже, че наистина е била най-тежката година.

Цели

Мисля си, че имам потенциал за под 5ч на това трасе. Под 5:30 ми звучеше напълно реалистично. Щях да съм доволен и на подобряване на времето ми от миналата година.

Стратегия

ДрЪт съм вече и миналата година имах няколко неприятни падания. Натъртвания, ожулвания, после месеци болки и рани. Неприятна работа.

Ако условията не бяха добри нямах намерение да се състезавам и да гоня време. На изкачване нямаше проблем да си натискам колкото ми е кеф. На техничните участъци и особено на спусканията мислех да се пазя на всяка цена. Карам си като бабичка, ако трябва спирам и притиквам, даже и принасям.

Здравето ми е по-ценно от класирането на някакво си състезание.

А при такова пазене няма как да се гони време и класиране. Има си достатъчно откачалки - да си чупят главите.

Зоб

"Парен каша духа" е казал мъдрият народ. Миналата година ядох дървото с крампа преди брезите. Нещо, което е супер нетипично за мен. Затова тази година си приготвих:

• 500 мл електролити IsoStar Hydrate & Perform и още една доза на прах, която щях да разтворя по-късно
• 2 гела, slow carbs от Sila.bg . Не ги бях пробвал предварително, но не можах да си намеря на IsoStar по местните магазини
• 3 raw bars лепнати за рамката - RooBar и Livety

Преди състезанието

Легнах към 00:20, събудих се в 4:30 . Колко съм спал не знам, но със сигурност не спах добре. Вероятно е доста малко.

Старта на това състезание е ясно, че е прецакан. Не сме баничари, че да ставаме в 4:30 . С моя режим на сова нещата са още по-зле. Въпреки това обаче тази година не мога да се оплача от недоспиване. Мисля, че бях достатъчно свеж по време на състезанието и ми се приспа яко чак в късния следобед, след като се бях прибрал, почистил и взел топъл душ. От повече от 20 дена преди състезанието се стараех да си лягам в горе долу нормален час - около полунощ или малко по-късно.

Сутринта станах, хапнах 120 гр мюсли наквасено в кисело мляко и заквасена сметана от предната вечер. Пих едно кафе и свърших "една работа". Не щеш ли заваля. Всеки път ходя до старта с колелото. Тоя път обаче нямах желание да се мокря преди състезанието. По време на състезание не е особен проблем, защото се върти здраво и се топлим, но да чакам мокър на старта - не благодаря.

Докато отида до паркинга( на 400м е ) с колелото ме намокри и ме втресе. Беше си хладно сутринта и валеше доста. Прогнозата, доколкото можеше да ѝ се вярва беше за доста дъжд, съответно и кал. Реших да се придвижа до старта и ако вали да не стартирам. Или пък да отложа старта и да стартирам половин един час по-късно. Не ми дремеше за класиране така или иначе.

Тръгнах от вкъщи около 5:00, към 5:08 потеглих с колата, в 5:30 бях паркирал до резиденция Бояна. Като паркирах дъжда спря като по команда. Появи се един прекрасен изгрев. Естествено реших, че смотаните им прогнози пак са само за сплашване и дори и да валне ще е едва-едва, досущ както беше предните дни. Сутрин не валеше изобщо, само в късния следобед.

На старта

5:59 бях на старта. Стефан ме мерна на старта и се обади. Наредих се до него. Бяхме на предна позиция - групичката за уж под 5 часа (после се оказа, че тая групичка тази година е от един човек, а бяхме стотина).

Старт

6:00 - всички на черешата. Дъжда кога започна не знам точно, но беше рано.
Може и 6:01 да е било, пък може и до 6:05 "да ни е изчакал". Колкото да ме подлъже да стартирам и после гняс ..

Тихият кът

Досущ като предната година мислех да понатисна на изкачването до "Тихия кът" за да не ми се налага да вися по разни тапи от бавни състезатели.

Изпреварване на бая народ нагоре. Гледах пулс все пак за да не се избичвам излишно - да е под 170. На Тихия кът съм бил преди 50-та позиция, за около 32 минути, което е с 3 минути по-бавно от миналата година. На чекпойнта долу на Владая ми дава 56-ти, а надолу спусках едва едва и ме изпревариха доста хора.

Спускане към Владая

Щом започна спускането веднага стана ясно, че няма да е ден за състезания за мен. Мокро и тъмно в гората, очилата ми бяха потни и мокри от дъжда. Силно намалена видимост. Ако добавех висока скорост в супата имаше вариант бързичко да я прикипя и после да я духам няколко месеца, че недай си боже и някое счупване или ..

Сегмента на спускането ми показва 5:35, което е с 1:05 по-бавно от миналата година. Още почти минута забавяне на качването по камъните към началото на сингъл трака, но вече ми беше ясно, че не е нужно да се напъвам.

Камъните до Владайската река и началото на сингъл трака

Направи ми впечатление, че там на няколко от много стръмните места бутахме всички, а само Илия Вълканов натискаше Йоана да въртят нагоре. Мислех, че бързичко ще я настигна, но повече не ги видях. Отпрашили са напред. Малката не е особено бърза и силна, така че обикновено лесно я настигам и изпреварвам, но явно този път баща ѝ яко я надъхваше и са карали рисково. Падало и ревало е лапето, както четох по-късно.

Сингъл трака - Владайска река - Кладница

На сингъл трака очилата бързо се установи, че пречат. Прибрах ги в джоба на джърсито.

Пак беше тъмно в гората. 2020 старта беше през юли и не се беше съмнало като хората. Тази година проблема беше в облачността.

Тази година на сингъл трака аз бях тапата. Постоянно се оглеждах за хора зад мен и ги питах дали искат да им дам път да минат. Тъмно, дъжд, кал, ниска видимост. 31:12 - почти 7 мин по-бавен от миналата година.

Пренесох си велосипедО на слизането към асфалта. Имаше предупреждения за някаква дълбока канавка заради ремонт и така и така не бързах. Баба Ани от организаторите беше точно там, с огромна усмивка разправяше на всички да се пазят :-)

Кладница - пункта на стената на яз.Студена

Бързичко хапнах едно гелче на равното по асфалта и леко газ надолу към яз.Студена. От асфалта на Кладница до пункта на стената не съм загубил време спрямо миналата година, но тогава ми блокира касетата, която се оказа с развита гайка и спирах да я затягам, което ми е отнело около 6 мин. Така че да, пак съм си карал внимателничко и бавничко.

Спрях на пункта да проверя задната гума дали не е изпуснала и има нужда от припомпване. Нямаше.

Чекпойнта на стената ми показва:
2:00:36 и 76-та позиция
за сравнение 1:45:32 е било времето ми 2020г

20 места съм изгубил спрямо Владая. Е спускане на кално и мокро имаше де .. и баба навигираше спокойно ;)

15 минути натрупано закъснение

По асфалта - яз.Студена - Чуйпетлово

Известно време драфтих след разни хора.

Тука губя 5 минутки от миналата г, но валя доста силен дъжд, който ме измокри и ми изстина корема, което го сви и се наложи да спирам да върша "важни задачи". 3 минутки предполагам са от там.

Носех си 100гр печени солени фъстъци. Изядох ги. Доизпих си първия бидон с елетролити.

Пункта на ЧуйПетлово

На пункта на ЧуйПетлово спрях. Разтворих си втората доза с елетролити на чешмата. Измих си очилата. Друг участник ми услужи с масло. Мазахме веригите. Ядох вита баница поне 2 парченца, черешки малко, доколкото помня.

6 минути съм се мотал на пункта.

На изкачването ми беше топло, въпреки силния дъжд, и не се облякох като спрях. Като тръгвах усетих, че ми е станало студено. Облякох си ветровката и тръгнах. Поразтреперах се.

Странно беше, че не се усещаше бързане. Обикновено хората са яко напрЪднати на тоя етап и тия позиции.

Докато се мотах ме поизпревариха доста хора, включително и познати физиономии.

25 минути натрупано закъснение спрямо 2020г на тръгване от пункта.

Чуйпетлово - Ярлово

Неприятното за мен на тоя участък тази година беше, че има мнОООго спускане. Кал, коловози, пързаляне, подхлъзвания .. Така че бавничко.

Малко преди Ярлово, на полето на 59-тия километър слагат чекпоинт. Показваше:

4:03:44

, което 2020г е изглеждало така:

3:17:00

т.е. губя 21 минути само в този участък. За състезателите това е страшно много. За мен беше добре, защото се чувствах сигурен.

На пункта на Ярлово спрях, момчетата от сервиза ми намазаха веригата. Пих чайче, което сгряваше екстра. Хапнах две сандвичета и пих две "energy" прахчета на DoppelHertz.

И яваш-яваш ..

На излизане от Ярлово, т.е. след пункта, 2020г съм бил:

3:27:32

докато сега бях:

4:20:21

53 мин натрупано закъснение спрямо 2020г

Ярлово - Ярема

Този участък си е само изкачване. Треви, кал, бутане. Дори успях да се размрънкам докато движехме заедно с разни хора. Явно ми е било тегаво.

На моменти пекна и слънце, така че ветровката стана излишна. Понечих да я съблека и да я прибера в чантичката, която беше цялата в кал. Успях да откопчая и да прибера, но не успях да я закопчая обратно. Ръкавиците също бяха мокри и само ми спарваха ръцете. Дойде време да ги сваля и тях.

Солта от фъстъците се обади. Започнах да се потя и да ми влиза сол в очите и да ми щипе. Стигнах до някакво дере напълнено от дъжда и реших да се поизплакна. Беше ми яко топло, краката ми бяха много кални и мокри, така че влязох с двата крака в него. Кофти идея. Докато си миех лицето разбрах, колко е студена водата всъщност. Краката ми замръзнаха и отне бая време да се стоплят.

Спрях на рекичката на 66км, малко преди края на изкачването за да изплакна ципа на чантичката от калта. Ползвах капачката на бидона. Като гледам трака съм постоял 5 минути. Мислех, че са по-скоро 2-3. Поизпревари ме известно количество народ.

Изкачването свърши.

Сегмента от Ярлово до края на изкачването преди Ярема сочи:

• 00:42:06 2020г
• 01:04:04 2021г

Ето ги нови 22 минути забавяне

Като започнах да спускам бързичко разбрах, че очилата вече ще ми трябват. Спрях на чешмата преди асфалта на Ярема да ги измия и подсуша. Потяха се нещо, но ги одуха вятъра по асфалта и на спускането от Ярема вече вършеха работа.

Ярема - Брезите

Докато миех ципа на чантичката ме изпревари някаква мацка от BTRevolution. Настигнах я на края на изкачването и ме изпревари отново докато си миех очилата. Милата беше направила грешката да се обуе в клипсове в тая кал и ѝ личеше, че е адски несигурна. Ако аз пусках като бабичка, тя пускаше като бабичка на системи.

4 минути губя на спускането от Ярема до асфалта.

Не спирах на пункт "Брезите", който го бяха преместили на заслона почти на края на спускането. Не се минаваше от другата страна на реката през дървеното мостче, или пък преди него, като предни години. Ноисхме колелетата малко по камъните вместо това.

Горе на Брезите спрях, бидона го бях изпил и си напълних вода. Сипах и още две "energy-та" е него. Изпих чаша с витамини и чаша с магнезии+нещо си. И поех по приятната част към финала.

Брезите - финал

Преди голямата поляна на железница обикновено има яко кал. Тази година очаквах да е апокалипсис. Може би бях претръпнал вече, но ми се видя направо цвете тоя участък.

На серпентините преди Симеоновските езера носих надолу. Струва ми се, че ставаше за каране, но нали не бързах :-)

След серпентините има камънак, след него кореняци. Друс-друс, не е много приятно, но се преживява и "продължаваме напред".

Стигнах и моста без парапет. Борката Първанов се вижда на видеото му, че си го е скочил, както е редно. А аз слязох даже на спускането преди него. Като го огледах си имаше идеална линия, но от предни години си знам, че там е за носене и ..

Нещата след Брезите бяха доста приемливи откъм кал (не знам за тия на по-задни позиции как е било).

Не бях натискал до тук, бях си пил електролитите и хапвал редовно. Съответно, макар че бях 6 часа в състезанието краката ми бяха свежи. Вече никой не ме изпреварваше, даже задминах няколко човека.

В даден момент забелязах стърчащо остро дърво твърде късно и в опита си да го избегна си натресох ръката в леската от ляво. Слаб damage.

Не спирах на пунктовете на Хармоника, Бистрица, Драгалевци. От Железница до финала мога да кажа, че си карах нормално и си се изкефих. Все пак по-добре късно отколкото никога.

Не помня къде точно е било времеизмерването на организаторите (вероятно горе след пресичането на асфалта на брезите), но от 75км до финала ми дава:

2020: 1:15:37
2021: 1:31:35

Странно, не мислех, мислех, че съм се движил що годе добре по този участък. Особено пък имайки предвид, че тази година имах енергия, докато миналата вече бях здал багажа.

След финала

Медал ми връчиха.

Условията тази година дали внесоха яснота по въпроса защо на някои състезания дават медали за завършване, а не само за призовите места ?!

Водоноската ме чакаше. Поизпрах си дрехите и обувките. Измих си глава, крака, ръце. Да мога да вляза в колата все пак.

Облякох си сухите дрехи и се наредих на опашката за водоструйката на колелото.

Мислех да повися на финала, да похапна, да изчакам награждаването. Заваля обаче и ме отказа от тия ми намерения. Цяла сутрин ме валя, не исках да ми мокри и приятно сухите дрехи. Натоварих колелото на колата и се запътих към автомивка, след което и към вкъщи.

Класиране, време, анализ

Завърших на:

• 106-то място в генералното класиране.
• 103-то място при мъжете (3 жени пред мен)
• 31-во място при мъже 40+

Официалното ми време е: 07:26:07
2020г резултата ми е бил: 05:48:31

Сумарно за цялото състезание съм бил по-бавен с 01:37:36

2020
----
Leg     Time    AVG Speed    Split    Pos.   +/-    Gap
10 km   33:43   18,0 km/h    10 km    30.    -      +8:04
32 km   1:45:32 18,2 km/h    32 km    70.    +40    +29:42
59 km   3:17:00 18,0 km/h    59 km    68.    -2     +58:09
75 km   4:32:54 16,5 km/h    75 km    71.    +3     +1:27:00
92 km   5:30:20 16,8 km/h    92 km    68.    -3     +1:46:11
Finish  5:48:31 17,0 km/h    Finish   70.    +2     +1:51:59

2021
----
Leg     Time    AVG Speed    Split    Pos.   +/-    Gap
10 km   37:59   16,0 km/h    10 km    53.     -     +10:13
32 km   2:00:36 16,0 km/h    32 km    73.     +20   +32:52
59 km   4:03:44 14,6 km/h    59 km    105.    +32   +1:20:39
75 km   5:54:32 12,7 km/h    75 km    112.    +7    +2:09:13
92 km   7:04:33 13,1 km/h    92 km    103.    -9    +2:28:14
Finish  7:26:07 13,3 km/h    Finish   103.    -     +2:34:14

Кое беше по-добре от 2020г

• Бях се наспал една идея по-добре
• Маратонките ми държаха добре върху педалите.
• В сухо време бих карал В100 с клипсове. Трасето ми е познато и няма много технични участъци. При калта тази година обаче, поне за мен, беше неразумно да се кара с такива. Гледах доста хора как бедстват и заради тях.
• Имах електролити. Хранех се нормално.
• Нямах технически проблеми
• Не съм падал

Заради условията го нямаше адреналина от състезанието обаче, а той яко дърпа напред.

Връзки

• Активност в Страва: https://www.strava.com/activities/5495291457
• Видео репортаж на Борис Първанов: https://www.youtube.com/watch?v=ZixaCDEym1g
• Друго видео, което дава по-добра представа за калта: https://www.youtube.com/watch?v=_ADx18c8uNM
• Класиране: https://vitosha100km.bg/results/#0_32A0EE
• Поста ми от миналата година