home Get a blog for free contact login

Витоша 100 2023г

Posted: Sun, 02 Jul 2023 10:28:59 +0300 (Updated: Wed, 05 Jul 2023 02:01:37 +0300)
Author: Делян Кръстев

predi-smilio

Времето

Цяла пролет не спря да вали, което продължи и в началото на лятото. Във вторника, преди състезанието направих втората половина на обиколката(от Чуйпетлово) да видя как е трасето. Имаше кал на места, но можеше да бъде и много по-зле.

В сряда вечер в Люлин се изсипа голям дъжд и валя до късно през нощта. При това положение реших, че пак сме го загазили и ще бедстваме като 2021 г.

На старта се засякохме с Калин Пенчев, който живее в Бояна и каза, че там е валяло 20-ина минути само. Не ми се вярваше, но Калин се оказа прав, и трасето по време на състезанието беше по-сухо от вторника.

Слънчево с малко облаци преди финала и прекрасни температури и време.

Тази година бях се регистрирал и платил за обиколката още април.

Супер яко беше, че тази година старта беше на 1 юли. Веднага след старта, като започнахме да изкачваме по асфалта към Бояна изгревът ни посрещна.

Подготовка

За поредна година нямах добра подготовка. Към 20 януари изкарах някакъв тридневен много як грип с висока температура, който си удря направо в гърдите и му влачих последствията около месец докато се изчистя. Влача някакво навяхване на китката от повече от 6 месеца, и сега пък дясното коляно редовно ми прави проблеми - поне е от ходене, а не от колоездене.

Много малко навъртяни километри - 2200 с 27 000 м Д+ за годината преди състезанието, като каранията ми над 1000 м Д+ са под 5.

Стартирах около 76 кг, т.е. 2 кг повече от 2022 и 10 кг повече от 2020 г., когато направих 5:48 .

Сложих малък венец на колелото - от 34 на 30 зъба( 50з голям венец отзад, 26" гума ), което определено се усети доста добре. Импровизирах и протектор за дропера, който обра доста кал, както във вторник, така и в деня на състезанието.

Стартово тегло на колелото без прикачния инвентар(чантичка, велокомп и бутилки) - 9,580 кг.

Цели

Първата ми цел беше да завърша. Без падания и контузии и то. С оглед състоянието на трасето 6 - 6:30 часа ми се струваха реалистични, но си мислех, че ако разпределя силите си може да се получи и за 5:30 - 6 ч.

Тактика

Още помнех изцеждането до Тихия кът миналата година и как по асфалта към Чуйпетлово вече нямах крака, така че тази година бях решил:

Целевото ми време ми бяха каранията от 2020 и 2022 г.

Зоб

Преди състезанието

Заради очакванията ми за голяма кал бях махнал клипсовете и за поредна година бях с платформи. Което беше грешка, първо защото калта не беше страшна и второ защото нямах дълги карания с меки обувки, което ми натовари прасците и може би затова крампираха по-късно.

Легнах към 00:30, станах в 4:30 . Не спах добре. Някакъв комар ме тормози и известно време си бих шамари на тъмно докато го очистя. Вероятно съм дремнал, защото помня, че като ми би алармата сънувах нещо.

Хапнах мюсли наквасено в кисело мляко, изпих 3 яйца, направих си двойно кафе, половината от което си взех за преди старта.
Времето беше хубаво и температурата около 13 градуса, така че отидох с колелото да състезанието, тъкмо да позагрея. Тръгнах в 5:04 и в 5:29 бях на асфалта пред резиденцията. Учудващо нямаше толкова блъсканица за челни позиции. Лицензираните не бяха и разделена с лента като миналата година, така че заех доста смислена позиция, и даже умишлено мръднах малко назад, като видях табелата за лицензираните отпред. Пиинах малко кафенце, полафихме с Калин и Никифор от КаратеЛиБе.

predi-starta

Тихият кът

5:41 минути назад спрямо 2020г.

Спускане към Владая

Учудващо нямаше голямо задръстване надолу и минах сравнително бързо. Сегмента сочи 4:58, което е с 28 сек по-бавно от 2020 г.

На първата контрола(долу на Владая) съм около 121-ви.

Камъните до Владайската река и началото на сингъл трака

Спокойно темпо на катерене. Бутане по камъните на най-стръмното, без да бързам. Тук изядох първия гел.

Около 51:26 съм пресякъл реката.
8+ мин натрупано забавяне спрямо 2020г .

Сингъл трака - Владайска река - Кладница

Голяма кал имаше само на прокопаното в скалите. В третата третина колоната вървеше доста бавно - предполагам някой шосейкаджия, който катери добре, но не е виждал МТБ се беше загнездил отпред. На графиката на пулса по-долу се вижда, къде сме влезли в бавната колона.

Страва сегмента за сингълтрака(segments/2973190652915189278) сочи:

Повече от 14 мин. натрупано закъснение.

Кладница - пункта на стената на яз.Студена

Още един гел на равното по асфалта и газ надолу към яз.Студена. Калта отново не беше много. За 1-2 локви слизах от колелото и то защото на едната имаше тапа.

Чекпойнта на пункта на бариерата показва:

Отново наваксвах около 3 мин. в този участък. Не спирах на пункта.

По асфалта - яз.Студена - Чуйпетлово

Включих се в група и драфтих почти през цялото време. Тук ми беше една от основните грешки - темпото ми беше високо и средния ми пулс за сегмента е 163, при положение, че планирах да го карам до 155.

Изсмуках малко мед и хапнах малко орехи докато катеря.

Не спрях на пункта.

Времената ми преди пункта на ЧуйПетлово:

Имайки предвид, че 2022 г. спирах за 2 мин, тук печелех около 1:30 мин.

Чуйпетлово - Ярлово

След пункта си закротих бавничко и нещата вървяха добре, но буквално преди края на изкачването преди Смильо задната страна на лявата ми подбедрица започна да дава сигнали, че ще крампира. Спрях за малко, пийнах елетролит и тръгнах бавно натискайки повече с десния крак. Положението не беше добре.

Като гледам средния ми пулс за сегмента за изкачването до Смильо е бил 163, въпреки спирането, така че явно и тук съм натискал далеч повече от възможностите ми.

Точно на едно от най-техничните участъци - спускане по трошляк на (49,3 км) започна да крампира и ме стресна, че ще стана на кълбета. Слава Богу се размина.

Чекпоинта на полето преди Ярлово на 59-тия километър сочи:

Участъкът беше доста добре откъм вода и кал. Един по-рисков коловоз има на спускане, на който се кара високо в средата.

Спрях на пункта на Ярлово. Пих от течния магнезии на AboPharma, от който имаха на пункта, изядох няколко обилно посолени филии, кайсиии, пих кола, вода, разтворих си 7-8 грама сол в чашка. Намазах веригата.
Около 7 минути съм стоял на пункта.

На излизане от Ярлово, т.е. след пункта:

, което са си 17 мин натрупано закъснение и имайки предвид състоянието ми беше ясно, че е много слабо вероятно да успея да ги наваскам.

Ярлово - Ярема

Крампите се усещаха и нагоре давах много полекичка. Следях пулс. Все пак след хапването и почивката на Ярлово нещата бяха една идея по-добре.

Слънцето препичаше яко и се потях. Съответно солта много бързо започнах да я изхвърлям и почна да ми люти на очите. 2021 г. пак беше така на тоя участък от едни солени фъстъци, които хапнах преди ЧуйПетлово.

На бутането в камънаците и калта малко преди края на изкачването изядох един гел.

Горе на Ярема съм бил:

Страва сегмента(segments/3110185430141893782) от Ярлово до края на изкачването преди Ярема сочи:

Ярема - Брезите

Спускането беше ОК и този път нямаше тапа пред мен, така че според условията си карах с моето темпо.
Бях решил да не пропускам пунктовете до края за да избегна крампите, така че спрях на новия пункт на Плана. Явно допреди мен не беше спирал почти никой и на хората им бяха опаковани филиите още. Хапнах посолена филия и краставица набързо, помолих ги да ми сипят малко кола и потеглих.

Пак леко освежаване на краката през реката.

На "Брезите" не спирах и не помня дали имаше шатра на Допел Херц тази година.

След брезите веднага на спускането ме изряза някакъв, който не знаеше за отклонението и се засили към пътя надолу. В последния момент наби спирачките и зави, но се беше озовал пак зад мен.

Контролата мисля, че я бяха сложили на спускането след Брезите тази година, докато предните като гледам писанията ми е била на тревата преди пътя:

Брезите - финал

Вечната кал преди поляната на Железница беше доста добре. Само на 2-3 места се влизаше в киша, а на места си имаше и суха пътечка през нея. Не съм слизал.

Преди големия каменен мост си хванах линията на спукане добре и слизането на големите стъпала на моста също го карах за първи път. Във вторник го огледах и бях придобил идея, че може да се пусне без риск.

Серпентините преди Симеоновските езера също ги карах, но не право надолу, а по самите серпентини. Имаше навалица там и малко поизчаках в началото. Изпреварих момчетата, така че явно поне в случая се оказа по-бърз вариант.

След серпентините реших да избегна част от корените и пробвах да мина отдясно на реката. Макар че поспестих друсане ме беше изпреварило момче, което беше след мен долу на серпентините, така че явно е по-бавно.

Туристи имаше доста след Железница, но им "дзънках" и до един бяха съобразителни. Кал и локви също имаше, но се караше нормално. Може би с изключение на един малко-по-дълъг участък на спускане, на който се наложи да подпра крак тук там. Групата отпреде беше очертала добре правилните линии.

Спрях на пункта на Бистрица, хапнах малко, пих кола и взех един РедБул, който скоро реших, че не е добра идея да го нося и го изпих, докато пикаех. С надеждата, че ще даде някаква енергия.

Определено след пункт Бистрица бях по-добре и имах повече енергия(както обикновено) и се кефех да понатисна малко повече, дори и на изкачванията.

На пункта на Хармоника не спрях. На този на Драгалевци ми подадоха чаша вода, която изпих.

Между чекпойнтите на Брезите и Драгалевци съм се изкачил с 9 места в класирането.

След Драгалевци изпреварих поне още двама, като едната беше Велорапторка, която си издумка енергията докато катереше много стръмен участък преди Ярема, който почти всички бутат. Контролата показва само едно място нагоре в класирането, понеже е разделена по пол.

Контролата на пункт Драгалевци:

След финала

sled-finala

Медал, поизмих се на водоноската. Мислех и да измия колелото, но макар, че нямаше много хора я пропуснах тази процедура, понеже напичаше яко. Грешката с водоструйката няма да я правя пак, че после трябва да гресирам лагери ..

Хапнах сандвич, пих две радлер бирички. Правиха ми някакви подобно на масажни процедури, от които за съжаление не усетих никакъв ефект, но понеже бяха на аванта реших, че няма нужда да им смъквам ентусиазма на жените.
Само Тодор Манев видях от познатите.

Супер удовлетворение от приключилото приключение !

Класиране, време, анализ

Официално време:

Време на движение в Страва (без почивките)

Завърших на:

2020
----
Leg     Time    AVG Speed    Split    Pos.   +/-    Gap
10 km   33:43   18,0 km/h    10 km    30.    -      +8:04
32 km   1:45:32 18,2 km/h    32 km    70.    +40    +29:42
59 km   3:17:00 18,0 km/h    59 km    68.    -2     +58:09
75 km   4:32:54 16,5 km/h    75 km    71.    +3     +1:27:00
92 km   5:30:20 16,8 km/h    92 km    68.    -3     +1:46:11
Finish  5:48:31 17,0 km/h    Finish   70.    +2     +1:51:59

2021
----
Leg     Time    AVG Speed    Split    Pos.    +/-   Gap
10 km   37:59   16,0 km/h    10 km    53.     -     +10:13
32 km   2:00:36 16,0 km/h    32 km    73.     +20   +32:52
59 km   4:03:44 14,6 km/h    59 km    105.    +32   +1:20:39
75 km   5:54:32 12,7 km/h    75 km    112.    +7    +2:09:13
92 km   7:04:33 13,1 km/h    92 km    103.    -9    +2:28:14
Finish  7:26:07 13,3 km/h    Finish   103.    -     +2:34:14

2022
----
Leg     Time    AVG Speed    Split    Pos.    +/-   Gap
10 km   37:04   16,2 km/h    10 km    90.     -     +12:20
32 km   1:47:26 17,9 km/h    32 km    91.     +1    +30:10
59 km   3:18:15 17,9 km/h    59 km    88.     -3    +57:35
75 km   4:34:02 16,5 km/h    75 km    93.     +5    +1:25:03
92 km   5:31:45 16,7 km/h    92 km    86.     -7    +1:41:34
Finish  5:48:26 17,0 km/h    Finish   85.     -1    +1:45:04

2023
----
Leg     Time    AVG Speed    Split    Pos.    +/-   Gap
10 km   39:57   15,1 km/h    10 km    121.    -     +13:34
32 km   1:56:57 16,5 km/h    32 km    121.    -     +34:23
59 km   3:26:12 17,2 km/h    59 km    98.     -23   +59:01
75 km   4:55:17 15,3 km/h    75 km    122.    +24   +1:35:22
92 km   5:56:41 15,5 km/h    92 km    113.    -9    +1:51:44
Finish  6:13:49 15,9 km/h    Finish   112.    -1    +1:54:45

Донякъде съм разочарован от представянето си, най-вече заради грешките, които доведоха до крампи.

punktove

Няколко разлики

Грешки:

Плюсове:

Средният ми пулс за цялото състезание отново е много висок - 157, колкото миналата година. Имайки предвид, че този път дърпах спирачката още отначало е странно. Макар че имам чувството, че беше доста по-равномерно разпределен.

v100-2023-d_krustev-hr-over-time

Графиката на пулса трябваше да ходи над 160 само до Тихия кът. Особено при тая липса на подготовка. Ясно се вижда, къде преди Смильо връщам газта. След дъжд качулка обаче.

v100-2023-d_krustev-hr-zones

С 1:41 часа в зона 5 няма как да не крампирам.
Освен ако не успея да докопам супер мощните електролити :-)
В интерес на истината не съм натискал стабилно, не съм усещал някакво претоварване и се чувствах доста добре с този пулс.

Малко анализ

По пол:

Победител в генералното за мен е Калин Русев. На 50+ години, въпреки относително калното трасе, отново подобрява личното си време и е едва на 5 мин зад първите трима. Въпреки това не успява да спечели в категорията 40+, понеже т.г. В.Гюров влезе в нея и го изпревари.

В състезанието определено липсваха Цветан Иванов, Бойко Танчев и Димитър Михайлов. Въпреки контузията на кръста Митака се завръща и пак печели всичко, в което участва. Емо Стойнев също е решил да похапва и пак е напълнял, вместо да се мори да се състезава.

Първите трима са - Виктор Енев(17г), Владислав Гюров(40+) и Александър Алексиев(19-39 г.). И тримата от КК КООП завършиха в екип без гонка, като победата я подариха на малкия. Нямам представа дали щеше да ги изпревари, понеже като ниво е близо до тях. На клип от финала, сякаш че се виждаше разочарованието на лицето на Гюров - "можеше да спечеля и тази година".

Калин също е завършил рамо до рамо със съотборника си Богдан Стойчев. Не знам дали Богдан го е пуснал отпред.

Супер класиране и за Борис Първанов, който от 150 килограмов човек допреди няколко години , сега успява да се добере до 3-то място в категория 40-54 г.

Има и няколко отпадания на хора от челото: Лъчо Ангелов, Минко Банчев ..

В гросмайсторската група под 4:30 часа влизат 7 човека.
2022 г бяха 12, но тази година калта беше доста повече.

Следващият път

Тук няма промяна от това, което съм написал миналата година:

"Ще ми се една година ей така да съм подготвен и да мога да кажа, че съм натискал до края, а не да имам енергия само за първите два часа. За спусканията не ми дреме особено и да губя време, там нямам планове да поемам рискове. Но искам да знам, че съм имал сили за 5ч състезателно каране. Не знам, може и да не стане в състезанието, но поне пък дано да я направя някой път в удобно за мен време, когато имам подготовка."

Победа

aksi

Нека да не забравяме, че надпреварите, в които участваме, са ПРЕДИ ВСИЧКО с нас самите!

Въпреки грешките и човешкото желание за "още повече", участието и завършването на приключение като "Витоша 100" винаги са огромна победа !

Благодарности

Специални благодарности от мен към:

Връзки

Posted in dir: /blog/
Tags: В100 Велосипед Витоша Витоша100 Колело Колоездене
Show comments Report article PermaLink
All tags SiteMap Owner Cookies policy [Atom Feed]