Pages tagged: морал

Автор: Тихомир Чергов

Ако утре махнат всичките камери в големите вериги и няма никаква охрана, която да те проверява и наблюдава, колко биха се изкушили да си пъхнат по някоя скъпа бутилка или скъпо сирене в сакото? Нека направим един мисловен експеримент, за да покажем всъщност какъв е първоизточникът на морала.

Първите хора, които ще започнат да си "взимат", ще са тези, за които "морално" е всичко, заради което няма да бъдат наказани и няма да има последствия и рискове. Единствената разлика между тях и крадците е, че те се страхуват от санкциите.

Втората група, чийто "морал" ще се пречупи, ще са тези, които ще се чувстват прецакани, че си плащат, докато други си взимат без пари. Така все повече хора ще започнат да си взимат и на никой вече няма да му прави впечатление.

И тогава ще се пречупи "моралът" на третата група хора- тези, които спазват правилата, защото ги е срам, че обществото ще ги заклейми като "загубеняци" и "отрепки" и "аутсайдери", ако не го правят...

Когато прекалено много хора си взимат неща, тогава няма кой да те заклейми и срамът като катализатор за "морал" изчезва.

Накрая, когато критично голяма маса хора започне да си прибира стоки от супермаркета без да плаща, ще се счупи "морала" и на последната и може би най-голяма група хора - тези, за които "морално" е това, което обществото им казва, че е морално. В момента, в който почти всеки си взима неща без пари, значи "нормите" са се променили, и вече е нормално и приемливо и ти да си взимаш.

Ще остане една малка група от хора, които имат истински морал - обективен, непроменлив, вечен, неподатлив на мода, обществено одобрение и норми, а идващ пряко от Бога.

Този мисловен експеримент можем да го приложим към всеки един друг морален казус. Той показва, че много хора, които се мислим за "морални" (включвам и себе си в това число), всъщност не сме такива, "моралът" ни не е обективен и непреходен, а е условен.

За някои хора "моралът" е да не те хванат и да няма рискове.

За други хора "моралът" е да не те хванат, но и да не те порицае обществото и да не те засрамва - всичко отвъд това е позволено. За трета група хора, моралът е морал само тогава, когато всички други го спазват - иначе ти си "балама" и "балък", ако го следваш, а другите го нарушават.

Може би най-голямата група хора с фалшив и условен морал са така наречените "примерни" и "образцови" граждани, които си мислят, че са много морални и стриктни, но чийто морал не идва от Бога, а от обществените норми, които са на мода към тоя момент и в тоя кратък период от време. Те се мислят за много морални, но на практика са "аутсорснали" морала си на обществото, което решава вместо тях кое е правилно и кое не.

Спомням си такива "образцови граждани" в университета в Германия, които искаха да изключат едно момче-първокурсниче от Хърватия, защото изрази недоволство от "гей парада" в кампуса, защото е против католическата му вяра. Същите тия "образцови граждани" в друго общество и време биха настоявали да бъде пребит с камъни някой, който леко им прилича на гей. Просто защото техният "велик морал" не е вечен и непреходен, а изцяло подчинен на модата в обществото към тоя момент.

Истинският и обективен морал не идва от законите, правилата или нравите в обществото, а идва от Бога. И нарушаването на тоя морал не е толкова вреда към другите, колкото към самия себе си и собствената душа.

С всяко малко неморално прегрешение, ти отричаш пред самия себе си Божията частица в теб и накърняваш целостта на душата си.

Подсъзнанието ти знае и помни всичко.

В съзнанието си можеш да лъжеш себе си колкото искаш, но никога не можеш да излъжеш подсъзнанието. Когато правиш нещо неморално, подсъзнанието запомня - "аз не съм създаден от Божий образ и подобие, нямам своя уникална и свята стойност, аз съм една покварена биомаса с разум и съзнание". И човек, който подсъзнателно вярва, че е "покварена биомаса", започва да действа и да се държи точно като такава.

Човек, който многократно върши морални престъпления, започва подсъзнателно да не уважава и да мрази себе си.

Може съзнателно да изглежда, че е с голямо самочувствие, че е егоист и мисли само за себе си, но подсъзнателно се презира и мрази.

И това се отразява на всяко негово действие и решение. Човек, който се презира вътрешно, е способен на всичко, за да се саморазрушава - но и за да НАКАЖЕ ХОРАТА, КОИТО ГО ОБИЧАТ. "Аз съм противен и покварен човек, а те ме обичат - значи заслужават да бъдат наказани".

Понякога не просто няма санкции и рискове за неморално постъпки, ами е точно обратното - моралът се наказва и санкционира. Ако постъпиш морално, ще има последствия, санкции и социален остракизъм за теб.

В такива моменти трябва да помниш, че истинският морал няма нищо общо с последствия, санкции, награди, другите хора и обществените норми.

Той е само между теб и Бог, и няма никой друг намесен.

Всеки път, когато постъпваш морално, затвърждаваш в подсъзнанието си, че не си просто някаква биомаса и животно с разум и реч, а си създаден по образа на самия Бог и той живее в теб.

А когато имаш това, нищо друго не ти трябва и нищо не може да те уплаши и нарани.

Моралният тест и критерий за всяка една ситуация е следният:

Как би постъпил Христос на мое място?

Това е - и абсолютно нищо друго.

Не санкциите, не наказанията, не поощренията, не какво мисли малоумното общество от овце, пропагандирани и промити от медии и олигарси.

Единственият критерий е "как би постъпил Христос в тази ситуация".

--

Препубликувам този текст на Тихомир Чергов, първо, защото съм напълно съгласен и второ, защото не съм го срещал така ясно описано.

Референция:

• https://trud.bg/a/articles/колко-хора-биха-започнали-да-си-крадат-от-големите-супермаркети-ако-няма-камери

Не срещнах някой да го казва, така че ще го кажа аз.

Група момченца се забавляваме с текущото ниво на ИИ или поне това, до което са ни пуснали достъп. Голямо напъване настана да се подведат ботовете да изпишат неща, които авторите им са се опитали да предотвратят, след което да се афишира колко били неуместни.

Т.е. аз се напъвам да го накарам да каже нещо морално неприемливо, и когато все пак той го каже, искам да направя сензация от казаното.

Това, с което си играем са т.нар. "language models" - "езикови модели". Обучават се с информация, която запазват в база данни(БД) подходяща за анализ при получаване на заявка за търсене в нея. Т.е. каквото му налеем в базата това знае. И колкото и напредничав да изглежда даден алгоритъм, всъщност всичко, което успява да извади, вече е в базата му с данни.

Големите морални дилеми идват тогава, когато анализа на фактите в БД е различен от общоприетото мнение. В повечето случаи, като драматични се тиражират случки, в които ботовете разбиват широко тиражирана демагогия.

В други случаи машината събира две и две и ни казва как в пет лесни стъпки да направим бомба. Всъщност сензация няма и информацията е в БД на бота, както и в Нета, и всеки целенасочено търсещ няма да има проблем да я открие. Но видиш ли машината става виновна затова, че е направила това, за което е създадена.

Отделно, че макар и полезен за много въпроси, сегашното ниво на ИИ е силно ограничено, което си проличава когато ИИ се оказва безсилен в решаването на задача, която и дете би анализирало безпроблемно. Днес например ChatGPT успя да ми извади списък с космически мисии съдържащ определен зададен от мен числов показател, но не можа да се справи да сортира списъка по цифровите стойности.

Цялата драма всъщност произлиза от това, че:

• ботовете ни поднасят тяхната сурова истина
• имаме грешни очаквания, които се дължат на непознаване на процеса на обработка на информацията, който машините извършват
• технологията е нова и не съществуват механизмите, които някои искат да са им на разположение, за да могат да се противопоставят на машинния анализ по дадени въпроси

Нещо, което аз намирам за интересно в текущите алгоритми е проявата на творчество, каквато не е била демонстрирана досега. Но пак, истинските въпроси, които трябва да бъдат задавани, по-скоро можем да категоризираме като философски:

• Какво всъщност е творчеството ?
• Възможен ли е напълно аналитичен подход към творческия процес ?
• Била ли е правилна дефиницията ни за "творчество" ?
• Доколко е правилна оценката ни за човешкото, за това, което мислим, че ни прави специални ?

И друго.

• В: А Може ли човечеството да просъществува и без тази технология ?
• Отг: Със сигурност.
• В: По-добре ли би било за нас да я няма ?
• Отг: Ако питате мен - Да. Едно главоболие по-малко.

Но така като гледам развитието на ИИ е тук и ще остане. В различните си форми и то. Дали е за добро или за зло предстои да видим. Това, което можем да направим е да се опитаме да разберем технологията за да можем да се възползваме от нея или пък да предупредим за опасностите, които крие.

Отскоро се раждат деца, за които камината на големия телевизор е по-красива от реалната. Рибките във виртуалния аквариум са по-хубави от истински.

И ако успяха да объркат ценностната система на предните поколения, не ми се мисли докъде ще стигнат тия новите.

Силно се съмнявам, че откъсването от корените и дехуманизацията могат да доведат до нещо добро.

Дали ще бъде генетично таргетиран вирус, които ще изтреби човечеството. Дали мизантроп с достъп до ядрения червен бутон ще го натисне. И дали въобще ще остане някой, който да може да води "войната с тояги и камъни".