Св.Петър, казват, стоял на прага между живота и смъртта. Негово било решението коя порта да отвори - тази за Ада или за Рая. И това е вярно, но само донякъде.
Човек среща св.Петър още веднъж. Пак на прага на живота, пак с връзка ключове в ръка. Този път обаче, по-рано - при раждането. Врата отваря светията и пуска младата душа да броди по земята ..
Господ е дал всекиму две ръце, два крака, глава на рамената. Малък, голям, бял, черен - по 24 часа дневно. И свободна воля.
Бродим, лутаме се, търсим, намираме. И по целия път свободната воля все изнича из задния джоб. Някои все я тъпчат надолу, докато почти забравят, че е там. Други я закачат най-отпред.
И пътека, път, завои, шир. Ден след ден. Докато пак срещнем стареца с ключовете. Види ни, усмихне се, па ни попита:
- Е, що сътвори ? Ад ли беше твоят път или Рай съумя да съградиш ?
И не дочаква отговор, а в погледа всичко прочита. Наведе се, пък дрънне метала и се отключи една врата.
- Добре си дошъл !
Автор: Д.Кръстев