Pages tagged: Господ

Чест и почитание към Пламен Мирянов за всичко, което прави с фондацията си Нашият Дом е България.

На вчерашния празник присъствахме на поредното БогоЛюбиво прекрасно събитие организирано от тях, в което чествахме Светия Кръст Господен.

По повода ще си позволя да цитирам светогорския отец Георги, който в една от беседите си ни сподели нещо, което повечето миряни не знаем:

"Никой не стои по-високо от Кръста, нито светците, нито дори ангелите."

На Кръста се жертва Агнецът, за да можем да живеем ние.
На Кръста, Господ Иисус Христос показва любовта си към човека.
Чрез Кръста, Господ ни дава всички уроци накуп - за себеотрицанието, смисъла, саможертвата и любовта.
За Пътя, Живота и Истината.

Г-н Мирянов организира събития, строи и възстановява, създава общност, проповядва и слави Господа, помага, люби Родината. И само той знае още какво.

Не се сещам за друг такъв от хората с възможности в България.

От мен има благодарност и признателност.

--
ПП: На събитието в топ центъра на София, се огледах за така наречените ни "държавници".
Нямаше ги. Е, те имат други приоритети ...

Аз може и да не го разбирам Исляма, но да караш хората да се молят на господа за теб е жалко.

Господ ще ти прати изпитанията, които счете, че трябва да понесеш.

Първата ти крачка към Господа трябва да бъде смачкването на гордостта. Отрицанието от себе си.
Вярата в провидението Му, че Той винаги вижда пътя ти правилно. Не си ти, малкият, творението, който да казва на Твореца как да променя пътят ти, въпреки желанията ти. Защото тази мисъл е греховна - да счетеш, че можеш да чертаеш пътя си по-добре от Него.

Освен себеотрицанието има има и много други стъпки, за да можеш да бъдеш достоен за религиозен лидер, но без него ..

И не, не мога да приема, че отправянето на такава молба към поклонниците е от смирение.
Искането на прошка и молитвата са личен акт. Ако някой те обича и цени, усеща заплаха за теб или иска Господ да ти даде сили в правдивите ти дела, той ще се моли за теб или за успеха на делата ти без да го изискваш от него.

Едно е да кажеш: Молете се за каузата, молете се за Иран, молете се за успех на доброто. Или "Имам нужда от молитвите ви за да успеем" ..

Съвсем друго е да кажеш "Молете се за мен".

В момент на отчаяние - човешка слабост, разбираемо е ..
В друг случай - не.

И когато визирам шиитския лидер, същото се отнася и за предишния лидер на римокатолиците - папа Франциск, които редовно призоваваше за същото - "Per favore, non dimenticatevi di pregare per me".

Мене - кучета ме яли.
Ако Господ рече, душата ми в пъкъла отива. Така ще съм заслужил.
А делото .. Ах, делото! То да е правдиво. От него Господ да пази далеч гнусните ръчички на лукавия.
Защото за ей това дело е дара на живота, не за лична облага, не за лично спасение.
А за общото ..

--

Йоан 13:
34 Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.
35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.

❤✝️

Това е постът на иранския аятолах, който ме провокира да напиша горния текст:

Ayatollah Mojtaba Khamenei @MKhamenei_ir · 27.05

I ask all pilgrims to include me in your benevolent prayers too.

Леко напомняне, че понякога идилията е въпрос на това, да вдигнеш поглед от ежедневието и да я оцениш ..

Солта на живота е винаги в точното количество. Толкова, от колкото имаме нужда в този момент.

Господ се е погрижил, а Той не греши.
Никога.
❤️✝️

Св.Петър, казват, стоял на прага между живота и смъртта. Негово било решението коя порта да отвори - тази за Ада или за Рая. И това е вярно, но само донякъде.

Човек среща св.Петър още веднъж. Пак на прага на живота, пак с връзка ключове в ръка. Този път обаче, по-рано - при раждането. Врата отваря светията и пуска младата душа да броди по земята ..

Господ е дал всекиму две ръце, два крака, глава на рамената. Малък, голям, бял, черен - по 24 часа дневно. И свободна воля.

Бродим, лутаме се, търсим, намираме. И по целия път свободната воля все изнича из задния джоб. Някои все я тъпчат надолу, докато почти забравят, че е там. Други я закачат най-отпред.

И пътека, път, завои, шир. Ден след ден. Докато пак срещнем стареца с ключовете. Види ни, усмихне се, па ни попита:

- Е, що сътвори ? Ад ли беше твоят път или Рай съумя да съградиш ?

И не дочаква отговор, а в погледа всичко прочита. Наведе се, пък дрънне метала и се отключи една врата.

- Добре си дошъл !

Автор: Д.Кръстев