Разобличавам Ковид лъжите от ден първи, когато се появиха. Не съм преставал да го правя до днес, както тук във виртуалното пространство, така и с хората, с които си говорим. От ден едно заклеймих местните слуги на пропагандата като фалшиви герои.
Това естествено си имаше своите последствия. Много хора чуха истината и от мен, което, убеден съм, им е повлияло. Други не можаха да пречупят съзнанието си и да спрат да вярват на статуквото и ме заклеймиха.
💬 "Във времената на повсеместна лъжа, да казваш истината е екстремизъм"
Остатъците от поклонниците на телевизора "изгубих", когато, също от ден едно, започнах да разобличавам лъжите тиражирани по масмедиите за войната в Украйна. От една страна тази група не ми липсва - някак си натурално се получи чистка. От друга страна смятам, че с правилния подход, доказателства и аргументи всеки един от тях е можело да бъде убеден, защото голяма част от тях са интелигентни хора. Това е по-трудната задача обаче.
💬 "Много по-лесно е да подведеш някого, отколкото да го убедиш, че е бил подведен"
А в случая става въпрос за борба срещу институции на доверието, които са градени поколения наред - масмедии и официални власти, допълнени от приятелски кръгове.
Днес, грижливо финансираната стена на лъжата се пропуква все повече и гласовете на заглушаваните започват да звънтят все по-отчетливо.
💬 "Можеш да държиш в заблуда малко хора за дълго време, можеш да подведеш много хора за кратко, но не можеш да лъжеш всички завинаги"
Никога в историята на човечеството не е впряган толкова ресурс за подмяна на истината. Никога ! И този факт говори достатъчно за мащаба на целите, които преследват.
💬 "Когато правото се превърне в безправие, съпротивата е задължителна."
Всеки сам избира борбите в живота си. За мен свободата е фундаментална - без нея нищо останало не може да бъде истинско.
Мартинката е като Божинката, само че е Мартинката. И също като Божинката, Мартинката е крал на бисерите. Само където не е крал, а е кралица.
Така че този сектор от хард диска на сървъра го запазваме за да можем да си записваме цитатите ѝ !
2023-03-18
2023-01-01
Отскоро се раждат деца, за които камината на големия телевизор е по-красива от реалната. Рибките във виртуалния аквариум са по-хубави от истински.
И ако успяха да объркат ценностната система на предните поколения, не ми се мисли докъде ще стигнат тия новите.
Силно се съмнявам, че откъсването от корените и дехуманизацията могат да доведат до нещо добро.
Дали ще бъде генетично таргетиран вирус, които ще изтреби човечеството. Дали мизантроп с достъп до ядрения червен бутон ще го натисне. И дали въобще ще остане някой, който да може да води "войната с тояги и камъни".
Вчера минавах през един от магазините за техника и имаше сложени слушалки за тест. От скъпите - около 700 лв. С кабелче, over-the-ear. Реших да ги пробвам от чисто любопитство.
И всъщност слушалките свиреха добре. Толкова добре, че качеството беше неразличимо от такива, които си бях купил преди 20-ина години за около 20 лв.
Истината е, че колкото и да се напъват да измислят как да ги рекламират, в едни такива слушалки няма нищо кои знае колко високотехнологично - две говорителчета.
Сега, вярно че има и нискокачествени, в които дори двете говорителчета са скапани, но в днешно време производството на две качествени говорителчета не е ракетна наука.
Нека да сложим и инфлацията и тия слушалки отпреди 20 г. днес да струват 45 лв.
Причината да има слушалки за 45 лв. , които свирят еднакво добре със слушалки за 700 лв., е подменената ценностна система на днешното общество.
Идеята на лаѝка, който ще се фука с марка и ще бичи чалга на слушалки за 700 лв., е не да се наслаждава на свръх качество в музикалното си изживяване, а да го видят колко е велик, понеже може да си позволи "престижен боклук с емблема".
Същото е и с другите играчки - маркови дрехи, часовници, телефони, коли. Скъпите телефони са особено подходящ пример, защото, освен че често биват купувани от бедняци на изплащане, огромна част от притежателите им не могат дори елементарна настройка да си променят.
Та толкова за материализма.
Има и един друг тип хора, които ви гледаме отстрани как се опитвате да прикриете вътрешната си празнота зад вещи.
Понякога ни е смешно.
Друг път ни е жал за вас.
ПП: Снимката е илюстративна
Не съм ОК някой да решава вместо мен какво да чета. Затова и не ползвам стандартните методи за достъп до социалните медии.
Така нареченият "TimeLine" във Фейсбук например, предлага поредица от постове, които от Мета са решили да промотират. Естествено там е пълно с боклук, с които само се троши време, докато се анализират поднесените бълвочи.
Решение има и с възможностите, които дава предоставения интерфейс.
Първо, критично е да бъдат разкарани всички реклами и спонсорирани постове. За целта се ползват т.нар. АдБлокери в браузер или на телефона ви.
ФБ предлага т.нар. "Most Recent feed", където се виждат постовете на всички хора и страници, които следвате в хронологичен ред. За да бъде използваем този feed обаче трябва доста да поразчистите и да отследвате всички, които постват котенца, цветенца вицове и подобни простотийки, които са интересни само на тях и майка им. Което за много хора с повече контакти и харесвания е трудна задача.
Другата възможност е да се ползва т.нар. "Favorites Feed", където може да бъдат добавени около 30 човека или страници, които наистина ви интересуват. Така в него ще бъдат нещата, които не искате да изпуснете, пак подредени хронологично.
Тези два feed-а са достъпни както през уеб така и през мобилните приложения.
От ФБ разбира се правят възможното да прецакат тези механизми, защото искат да виждате това, което те искат да ви покажат, а не това, което вие сте избрали.
Първо ограничиха "Favorites", да може да се преглежда само до 3 дни назад. След това забелязах, че въпреки, че някои страници са добавени там(примерно Glasove), на моменти постовете им не излизат или излиза само малка част от тях, което си е чист #ShadowBanning, доста наболял проблем в "Досиетата Туитър".
В Телеграм нещата са си наред.
Twitter също предлага възможност за сортиране в хронологичен ред.
ТикТок и Инстаграм ви съветвам да ги изтриете, защото единствено ви губят времето и ви влияят зле на психиката.
А дали ви пука за това дали медиите, в случая социалните, промиват мозъка на хората в онлайн обкръжението ви ?
Ако не сте много егоисти и искате и те да могат да контролират информационния си поток може да споделите този пост.
Св.Петър, казват, стоял на прага между живота и смъртта. Негово било решението коя порта да отвори - тази за Ада или за Рая. И това е вярно, но само донякъде.
Човек среща св.Петър още веднъж. Пак на прага на живота, пак с връзка ключове в ръка. Този път обаче, по-рано - при раждането. Врата отваря светията и пуска младата душа да броди по земята ..
Господ е дал всекиму две ръце, два крака, глава на рамената. Малък, голям, бял, черен - по 24 часа дневно. И свободна воля.
Бродим, лутаме се, търсим, намираме. И по целия път свободната воля все изнича из задния джоб. Някои все я тъпчат надолу, докато почти забравят, че е там. Други я закачат най-отпред.
И пътека, път, завои, шир. Ден след ден. Докато пак срещнем стареца с ключовете. Види ни, усмихне се, па ни попита:
- Е, що сътвори ? Ад ли беше твоят път или Рай съумя да съградиш ?
И не дочаква отговор, а в погледа всичко прочита. Наведе се, пък дрънне метала и се отключи една врата.
- Добре си дошъл !
Автор: Д.Кръстев
Случвало се е да вляза в #Инстаграм . Всеки път се чудя откъде накъде толкова народ се тълпи там.
Има един хубав афоризъм, приписван на М.Твен:
"По-добре да си мълчиш и всички да си мислят, че си прост, отколкото да си отвориш устата и да разсееш всички съмнения."
Празни хора с празни глави, които могат да се похвалят най-много със скъпа дреха, къде са отишли, каква скъпа играчка са си купили.
И вярно, тия по-добре да не си отварят устата и да си стоят там, в Инстаграм. И без това никой не иска да ги слуша.
Подменените ценности и опростяването издигнаха култа към материалното на пиедестал.
А някои хора са толкова бедни! Нямат нищо друго, освен пари.
На днешния ден искам да изкажа благодарност към съвременните ни будители.
Хора, които осъзнават, че освен това, което казваме огромно значение има и това, което премълчаваме.
Хора, които са избрали да не се оправят поединично, да се противопоставят, да не се носят по течението, да не мълчат.
Хора, част от които може да нямат висока трибуна, но остават непримирими.
Хора, заклеймяващи процесите протичащи в съвременния свят, които ни тласкат не към просперитет, а към робство.
Будители.
Благодаря ви!
Свободата е като хляба. Всеки ден се замесва, изпича, изяжда.
Свободата трябва всеки ден да е прясна, топла, сладка, достатъчна, ...
Как да ви кажа ..
Пак се надигна вълната срещу Хелоуин.
Какъв езически празник бил, колко бил чужд, кои били нашите празници, ...
Лошите глобални компании го били налагали, да можело хората да купуват повече.
Колкото хора, токова глупости ..
Не съм срещнал някой тук, който да го празнува тоя празник. Никой си няма представа нито какъв е, нито защо се чества, нито му дреме.
На хората им е приятно да се дегизират. Влизат в някаква роля, пък макар и за малко. Децата се радват на костюмите. Възрастните излизат от ежедневието, усмихват се, срещат се.
Проблем в тая работа не виждам.
Нито пък някаква глобална и дълбока конспирация.
Че видиш ли в глобалното село, целият свят е харесал нещо чуждо, заел е датата, на която да си облече костюми и да излезе да се позабавлява.
От известно време ми се върти идеята да се опитам да направя Everesting. Чувал бях за предизвикателството и отвреме навреме попадах на информация за опитите на хора, които го бяха правили.
Поразтърсих се за информация в нета и попаднах на официален сайт:
Прочетох каква информация са публикували хората, какви изисквания имат, какви съвети и препоръки дават.
Винаги съм си мислел за цялата денивелация - 8848 м. , но се оказа, че има и половинка - т.нар. "Everesting BaseCamp" или "Half Everesting". Естествено, че е по-добре първо да се пробва по-лесното и да се придобие опит, вместо да се хвърлим направо в дълбокото. Още повече, че съм далеч от нужната подготовка за пълното изкачване и вероятно щеше да бъде сериозно страдание да го завърша.
Докато обикалях със шосейката селата край родния ми край си бях харесал участък, който щеше да ми свърши работа. Пътят от Дряново към Радовци, който минаваше през селата Гърня, Глушка, Българени, Петковци и Игнатовци. По конкретно ме интересуваше участъка от края на Дряново до преди Глушка, който е само изкачване. Важен за мен бонус е, че е точно до родното село на баба ми - Пърша. Т.е. е точно в земите на дедите ми.
Участъка е дълъг 5,5 км с около 296 м Д+, като няма спускания и има 3-4 съвсем кратки равни участъци. Средния наклон на изкачването е около 5,3 %, което отговаря на предавките на шосейката и физическата ми подготовка. Най-стръмните участъци са не повече от 7-8% .
Пътят беше ремонтиран съвсем скоро, асфалтът беше в прекрасно състояние. В голямата си част е еднолентов, което е проблем за разминаването на автомобили, но кола с колело се разминава спокойно навсякъде. Селата вече са доста запустяли, а това си е чисто селски път, така че натовареността му е много ниска и е прекрасно за каране. За целия ден срещнах двайсетина коли. Мина само един камион, но докато хапвах.
Не бях правил точен анализ на сегмента. Когато разглеждах последните ми преминавания Стравата ми го даваше около 260 м Д+. Приятно се изненадах, когато на първото изкачване Гармина ми показа 299 м. Това намаляваше броя на нужните изкачвания от 17 на 15 и съответно и изминатите километри щяха да бъдат по-малко. Е, обиколката излезе малко по-дълга - 11,2 км вместо 11,0 .
Естествено нямах намерение да си давам зор. Продължителността на предизвикателството изисква да се кара с ниско натоварване. За целта си бях определил да карам в аеробна зона на пулса, което за мен е до около 144 удара в минута.
Колата ме чакаше в началото на изкачването. Слизах от колелото на всяка врътка и хапвах и пийвах по малко всеки път. Раздвижвах колене, кръст, рамена, китки, врат и др.
Ядох само нормална храна:
От бързите въглехидрати си бях взел:
Пих вода и електролити "IsoStar Hydrate&Perform", от които се оказа че са ми останали само на дъното на кутията и имаше по-малко от една доза - за около 300 мл.
Бях си направил и около 250 мл воднисто кафе.
Не съм имал проблеми с крампирания, не съм се потил обилно и не съм приемал дори и допълнителна сол.
Важно беше да имам нужния диапазон на скоростите за катерене спрямо наклона, продължителността на натоварването и физическите ми възможности. Големия ми венец отзад е 32 зъба, а отпред съм с 34. Тествано беше предварително и се доказа като напълно подходящо за мен. Да, карах доста на най-ниската предавка, но имаше качвания, на които почти не я включвах.
Сегменти с по-стръмен наклон също са подходящи за такова предизвикателство, но предавките и подготовката ми не отговарят за такива. Предавките ми са с най-лесното съотношение за катерене предлагано официално за шосейка от големите производители. Или поне много близо до него. Ако се търси по-ниска предавка може да се ползват off-the-shelf производители - примерно AbsoluteBlack имат вариант с 30 зъба плоча отпред. Или пък може да се ползва MTB или Gravel курбел/плочи/касета/декланшори/команди.
Обикновено карам на 5,5 атм. отпред и 6,5 отзад. Понеже асфалта е хубав обаче, напомпих с по половин атмосфера повече за по-малко съпротивление.
Веригата я мазах само веднъж - след втората врътка, ако не се лъжа.
Колелото ми е лекичко - около 7 кг.
Носих още около 1кг на колелото:
Счетох, че не ми трябва съпорт през цялото време, така че катерих с тези неща в мен в случай че аварирам далеч от колата. Можеше да ми отнеме час, докато сляза при нея, което щеше да прецака предизвикателството.
Бях планирал да стана в 7:20, но станах в 7:50. Обикновено съм бърз и смятах, че в 9 ще мога да стартирам. Не стана ясно с какво толкова се замотах сутринта, но стартирах в 9:57 .
Учудващо, беше топло още към 10:00 - 13 градуса. Стартирах с дълъг клин и си взех горнище за спускането, но още след първото качване разкарах горнището и го замених с ръкави. След второто смених и дългия клин с къс. Ръкавиците ги оставих през целия ден. Не беше достатъчно топло за да ми създават дискомфорт, а и имаш пясък тук там по завоите, така че ги оставих и за евентуална протекция при падане.
Пече до към 2-3 следобед, след което слънцето се скри зад облаците. Двайсетина градуса ми е идеалната температура за каране и може да се каже, че беше близко до нея през целия ден.
Прекрасен ден, прекрасни условия, красива есен.
Имаше един ден лятото, в който се бях подготвил да го правя това предизвикателство, но като станах сутринта и видях как припича разбрах, че не искам да си го причинявам. И колко само съм доволен от това си решение :-)
Баща ми беше хванал влака Трявна-Царева Ливада и си направил около 10 км пешеходна екскурзия - през селото на баба - Пърша. Така че към 14:30 пристигна да ме види. Бях заръчал на майка да ми направи баница и той ми я донесе. Беше събрал и една торба с прекрасни селски круши.
Видях колко време ми отнемаше всяка обиколка и си бях направил сметката, че с късния ми старт и това темпо ще вляза в тъмното. Помолих баща ми да се поразходи из Дряново до към 7 и да дойде да ми свети с фаровете на колата за последното качване. Ако не се беше съгласил щях да си светя с фенера на смартфона, защото не бях предвидил предна светлина.
Изкачванията си вървяха и спазването на дисциплина си казваше думата. Нямах умора или някакви болежки, макар че не бях правил дълги карания скоро.
На края на 15-тото изкачване имах точно 4424м според Гармина, което е колкото ми беше нужно - половината на 8848м - височината на Еверест.
Както бях видял обаче, явно с новите измервания върха е "пораснал" с един метър, така че за всеки случай пуснах до долу и врътнах още малко за да стигна 4500+ . Информацията от Гармина за активността изглеждаше така:
След десет часа каране очаквах да съм като пребито куче, но учудващо свърших в много добра кондиция.
На следващия ден се чувствах изморен и бавен, като недоспал, но нямах някакви сериозни болежки. Нито мускулни трески, нито протривания от седалката, нито набивания на китки, рамена и подобни.
Трябва да кажа, че не съм се готвил за предизвикателството. Не съм ходил да правя големи катерения или пък да правя дълги карания - имах едва няколко от по над 2 часа. Не си бях подготвял и специални храни, соли, гелове и подобни.
Тежах около 74 кг, което е с около 10кг над оптималното ми тегло за подобни предизвикателства за издържливост.
Макар, че този път нещата минаха гладко, не съм убеден, че има резон да се пробва цялото предизвикателство. Дори и с подготовка пак очаквам да ми отнеме двойно повече време, а 20 часа каране ще бъдат излишно страдание.
Благодаря на баща ми за помощта.
Благодаря на Господ, че "подреди звездите" така, че да се случат нещата.
Референции: