Гроздобер

Тоя месец се занимавам със селски труд. Вадя картофи, бера грозде .. и още неща, които са все неуместни за Инстаграм.

Първо, действа ми доста изграждащо. Припомням си какво е да си вадиш прехраната с ръцете си.

Но не за това ми е мисълта ..

Три дни от сутрин до вечер бера грозде и наблюдавам процеса. Бавно, методично, докато се трудя имам време и да помисля.

Някак си ми се прояснява, че нямаме никаква представа за стойността на това, което слагаме на трапезата си.
Не цената. Стойността.

Гроздето си е грозде. В Балкана го гледаме на асми, не на лозе. Сега, когато приближи времето за бране и придоби сладост го нападна всичката възможна гад. Наблюдавах:

• мравки
• пчели
• оси
• стършели
• вонещици (смрадливки)
• косове и още няколко вида пилета

и какво ли още не. Даже кучето не успявам да изгоня, като изтърва някое зърно на земята.

И пак .. не ми е това мисълта.

Като отидеш на пазара и си купиш грозде, винено грозде, то е в един вид, който няма нищо общо със селския. Ама нищо общо ..
Едни прекрасни подредени чепки, които нито мана ги е спохождала, нито акарите са ги разсипвали, нито цялата гад го е кълвала, хапала и дъвкала.

И гледам това истинското грозде, което всичко му налита и се питам как така аджеба това на пазара е в тоя вид ?!

Колко вида препарати са изсипани на всяка чепка ?
И колко още в почвата, за да го "опазят" ?
Когато си купиш грозде от пазара, то грозде ли е или е пълно с отровата, която го "пази" ?

И тук казвам грозде, но имам предвид всичката ни храна.

И чувам, камбаните бият ..
Два пъти за жена, три пъти за мъж.
Болниците пълни с хора с какви ли не причудливи болести. Ракът е особено на мода.

И как да не е, когато всички знаем много добре цената, но вече никой няма уважение към хората, които все още помнят стойността ..