home Get a blog for free contact login

Витоша 100 2022г

The article URL from the link you have provided no longer exists (invalid/changed/deleted).
Article fetched by the provided "id_article" and you have been redirected to the new URL.
Posted: Wed, 22 Jun 2022 02:52:23 +0300 (Updated: Wed, 05 Jul 2023 01:51:42 +0300)
Author: Делян Кръстев

predi-smilio

Времето

Тази година следих прогнозата и бях решил, ако условията са близки до миналогодишните да не участвам на "олимпиадата". Седмица по-рано бяха потопи и прогнозите бяха да бъде дъждовно, така че, макар че се чудих до 12 юни(което беше официално обявената дата за последен ден на плащането), се бях отказал да участвам.

Щерка ми обаче ме мотивира, като демонстрира видимо разочарование, когато ѝ казах, че мисля да не участвам.

В следващите дни забелязах на сайта на В100, че последният срок за плащане е преместен ден преди състезанието - 17-ти.

4 дни преди обиколката времето се стабилизира, но все пак изчаквах до последно за да имам по-точна прогноза. Даваха го да превали вечерта преди състезанието и по време на самото състезание(weather.com), но количествата бяха минимални, така че в четвъртък отидох да си платя и да си взема номера.

Не щеш ли в петък привечер в Люлин се изля сериозен порой и пак реших, че сме гризнали дървото. Все още прогнозата беше и за леки превалявания по време на състезанието, но вече ги бяха изместили към 10-11 .

Подготовка

За съжаление зимния сезон не мина по план за мен. От 9 декември 2-3 дни лепих плочки в баня на село и от клечането ми се появиха болки в коляното, така че се наложи да го пазя повече от месец. След това от 9-ти януари до към 10 март изкарах вероятно 4 различни вида грип, които Акси носеше от училище. Нищо сериозно, но не бях здрав и нямаше как да тренирам пълноценно. И за капак на 27 април при приземяване от някакво скокче се случи нещо с другото(дясното) коляно - вероятно връзка или менискус. Пак го пазих около месец и нямаше как да тренирам пълноценно.

В следствие на тази 6 месечна липса на качествени тренировки бях качил доста килца - около 6-7 спрямо изходната позиция от миналата година - бях станал 79 кг. Напълно умишлено си похапвах добре, макар че не тренирах. Знам, че лесно се свалят и нямам проблем, че съм складирал известно количество "експлозивна енергия", ХаХа. А и тя играе ролята на постоянна жилетка с тежести :-D

От края на май да кажем, че успях да потренирам малко. От началото на годината имах не повече от 5-6 карания около 1000 М Д+ и едно единствено с 1400 м Д+, като всичките бяха врътки в парка.

Меко казано бях неподготвен и щях да разчитам на "стара слава", каквато нямам между другото, ХаХа :-D

Около 74 кг бях в дните преди състезанието, което е с 8 кг повече от 2020, когато ми е най-доброто време.

Цели

Заради липсата на подготовка нямаше как да гоня цели. Евентуално можеше да завърша под 6ч, но по-реалистично ми изглеждаше да са около 6:30 - 7ч .

Стратегия

С тоя дъжд вечерта и с това, че се очертаваше да съм по-назад, очаквах да карам в брутална кал. Знаех, че нямам тренировки да натискам колкото ми се иска.

Така че планирах:

Отправно време ми беше карането ми от 2020г, като си бях разписал времената по пунктовете за да мога да сравнявам как се движа.

Зоб

Преди състезанието

Мислех да карам с клипсове, но последното, което направих преди да си легна беше да ги сменя с платформи. Пороят от вечерта ме убеди, че отново ще бъде яко кал.

Легнах към 00:30, станах в 4:30 .

Бухал съм и си лягам супер късно - 4-5 сутринта. Понеже мислех да не участвам до последно не си бях направил труда да си оправя режима. Така че не можах да заспя въобще, а само се въртях в леглото.

Без какъвто и да било сън преди състезанието.
Доста неприятно.

Хапнах мюсли наквасено в кисело мляко, пих едно кафе. По принцип ходя с колелото да състезанието, но тази година реших да си спестя тези 30 мин допълнително въртене заради липсата на подготовка

Излязох от вкъщи в 5:00, преди 5:10 бях потеглил, 5:24 бях паркирал до старта. Чудех се какво ще правя толкова време до старта, дали да се преобличам и да мръзна по тениска или да чакам. Колата показваше около 13-14 градуса, доколкото помня.

Преоблякох се, свалих колелото и се запътих към старта. За съжаление се оказа, че ръкавиците ми бяха останали в колата, но майната им ..

На старта

Около 5:40 бях на старта. Отпред беше за лицензирани, отзад се беше понапълнило и щях да стартирам от доста задна позиция. Доста неприятно.

Бях си подготвил един RedBull, който го изпих като се наредих, около 5:45 . Не бях спал и имах нужда от нещо да ме посъбуди.

Старт

Задното подреждане доведе до повече от минута забавяне - докато се изтеглят хората преди мен, а и винаги се влиза в по-бавна група в първите няколкостотин метра.

Тихият кът

3 минути бях назад и вместо 30-тата позиция 2020г, на първата контрола този път съм бил около 90-ти. Нормално е да съм доста по-бавен на такива изкачвания, когато съм 8 кила отгоре.

Натисках нагоре, уж умерено, но въпреки това пулсът ми е бил 168 среден и 177 макс, което по принцип ми е около макса, но не го усещах така този път. Говорихме си нагоре с Калин Пенчев и Емо Шопов. Високият пулс го отдавам на неспането, адреналина от състезанието и/или на РедБул-а.

Впоследствие като се замислих - Пулсът ми показва, че е силно вероятно да съм вложил прекалено много енергия до Тихия кът, което да ме е изцедило.
Но явно ще е така в това състезание, защото иначе се губи супер много време на кладнишкия сингълтрак, където няма много възможности за изпреварване.

Спускане към Владая

Не можах да спусна на скорост, защото пред мен бяха бавни, а нямах желание да изпреварвам рисково.

Сегмента на спускането ми показва 4:43, което е с 13 сек по-бавно от миналата година.

Камъните до Владайската река и началото на сингъл трака

Спокойно темпо на катерене. Бутане по камъните на най-стръмното, без да бързам. Около 47:30 съм пресякъл реката, т.е. 4+ мин натрупано забавяне спрямо 2020г .

Сингъл трака - Владайска река - Кладница

Времето беше ясно и слънчево, така че този път в гората имаше хубава видимост. Предните 2 години на това място беше все още доста тъмно, защото 2020 състезанието беше края на юли заради пЛандемията, а 2021 беше много облачно.

Освен това се оказа, че на Витоша предния ден не е валяло - "Сингъл трака" беше прекрасно сух !

Не бързах особено защото не гонех класиране тази година. Знаех, че колкото повече натискам толкова по-рано ще "изтощя батериите". Въпреки това среден пулс за Страва сегмента 163, което е много.

Изпревариха ме няколко човека. В началото и аз поизпреварих няколко. Неприятно впечатление ми направи Ася Борисова - първо чух някакво неясно мънкане зад себе си, което не разбрах дали е насочено към мен, после покара известно време зад мен и вече крещейки ме задмина малко преди Кладница. Явно докато е мънкала е казала нещо от сорта на "където ти е удобно ме пусни", но понеже не съм я разбрал се е поизнервила.

Страва сегмента за сингълтрака сочи:

Напълно разбираемо, имайки предвид, че не натисках. Около 5:30 мин натрупано закъснение.

Кладница - пункта на стената на яз.Студена

Вкарах малко електролити на равното по асфалта и газ надолу към яз.Студена.

Чекпойнта на пункта на бариерата показва:

Бях наваксал 3:30 мин, но 2020г в този участък спирах за около 6 мин, защото ми се беше развил болта на касетата и свалях гумата да гледам къде е проблема и дали въобще ще мога да продължа.

Отново не съм натискал да бързам в този участък.

Тръгнах с налягане на задната гума около 1,8-2 бара(преценено на усет), но явно не беше достатъчно, защото на няколко места по корените усетих, че удря на капла. Гумата имаше и предишни спуквания, които бозата ги държеше и не изключвах някое от тях да се е отворило и да е пуснала въздух.
Спрях да припомпя с голямата помпа на пункта. Не беше спаднала сякаш. Напомпих доста, над 2,5 , по-скоро 3 бара(пак на усет). Струвам ми се, че изгубих не повече от минута и половина.

По асфалта - яз.Студена - Чуйпетлово

Доста неприятно, но малко след началото на изкачването към Боснек разбрах, че положението с енергията е доста зле и не мога да натискам.

Среден пулс за Страва сегмента 159 удара.

Драфтих след един пич доста дълго време. Казах му че нямам пара за смяна и той нямаше против. Благодарности към него, че ме "изтегли" !

Гледах да си доизпия електролитите и да похапна на изкачването.

На пункта спрях да си напълня вода и да разтворя втората доза електролити. Нищо не си вземах от храната сякаш, но пих чашка от разтворимите на ДопелХерц.

Тошката(Тодор Манев), с който карахме Ком-Емине миналата година беше на пункта и точно го бяха превързали. Сложил си ръцете в средата на кормилото и се изплющял на изкачването по асфалта, като "тъп шосейкаджия", както се изрази :-) . Добре беше, и тръгна напред преди мен.

Времената ми преди пункта на ЧуйПетлово:

Чуйпетлово - Ярлово

На изкачването до Смильо пулса ми е бил 161 средно.

За разлика от предната година беше сухо и спускането беше приятно.

Чекпоинта на полето преди Ярлово на 59-тия километър сочеше:

Спокойно надолу, без рискове.

За съжаление малко преди влизането в селото левият ми крак започна да крампира - вътрешната част на бедрото. Електролитите явно не вършеха достатъчно работа, особено при липса на сън и подготовка. Спрях за малко и използвах стопа да понамажа веригата, която се беше поразскърцала. Изпревариха ме Йоана и Илия Вълканови и още няколко момчета, които ги изпреварих бързичко, въпреки че след крампата въобще не можех да натискам.

Спрях на пункта на Ярлово, пих една кола, нещо не ме грабна какво беше сложено на софрата и нищо не си взех. Отчитам го като грешка. Трябваше да хапна една филия с някаква сол, защото явно в електролитите нямаше достатъчно за разхода ми в момента.

На излизане от Ярлово, т.е. след пункта:

Ярлово - Ярема

Този участък си е само изкачване. Гледах да не натискам въобще заради крампата. При всеки по-сериозен наклон слизах за да разнообразявам натоварването. Пуснах една вода.

Появи се някакъв дразнител, който беше още по бавен, но на всяко бутане притичваше колкото да се цопне пред мен и пак намаляше.

Слънцето вече препичаше. Въпреки това участъкът ми се видя доста приятен спрямо спомените, които имам от предни години. Това си е последното продължително изкачване преди финала и ако на някой ще му се увиди състезанието - тука ще да е.

Горе на Ярема съм бил:

Страва сегмента от Ярлово до края на изкачването преди Ярема сочи:

Ярема - Брезите

Същият този дразнител, който притичваше пред мен на бутанията преди Ярема беше успял да се цопне пред мен и ми развали цялото спукане през гората от Ярема до асфалта преди брезите. Едно че караше бавно, второ, че ми ограничаваше видимостта. Трябваше да му викна да ме пусне да мина още в началото, а още по-добре, ако бях разбрал че е той да натисна и да го изпреваря на равния асфалт на Ярема. Ама ..

Долу ни прекараха два пъти през реката този път. Първия път по моста, следващия леко освежаване на краката през водата.

На асфалта и тревата преди "Брезите" натисках особено предпазливо, че точно там бях крампирал 2020г. Пункта май пак беше на заслона почти на края на спускането. Свежари са хората там и яко ни окуражаваха.

Горе до ханче "Брезите" ни чакаха от ДопелХерц, където спрях и изпих един магнезии на прах и чашка от разтворимите им. На ЧуйПетлово май беше мултивитамин, а сега вит.Ц с цинк. Искрени благодарности на тази фирма, че ни съпортват на много от събитията, на които съм участвал. На мен са ми били полезни поне няколко пъти.

Контролата преди асфалта на Брезите сочи:

brezite

Брезите - финал

Вечната кал преди поляната на Железница беше в някакво средно положение - виждал съм я и със суха пътечка в средата, но мога да кажа, че си беше доста добре. Минах я без спиране, носене и подобни - само с едно леко подпиране.

Понеже си бях чел писанията от постовете от предни години преди моста без парапетите с големите стъпала си хванах линията на спукането, а не слязох. Точно там изпреварих "дразнителя", който пак ме беше изпреварил, докато спирах. Повече не го видях. Загледах стъпалата на моста дали да не ги скоча - отново прецених, че е безсмислено упражнение, особено за неспал човек в края на състезанието и при липса на парапети.

На серпентините преди Симеоновските езера носих надолу. За първа година го карах с дропер и мислех да направя бърза оценка, дали ще става за спускане. Реших, че няма особен смисъл и си пренесох направо надолу вместо да вия сложни завои. Маняците го спускат и право надолу, но риска е необоснован по моему.

След серпентините имаше камънак, кал, корени. Тук новата вилка и голямата гума отпред се усетиха много добре. Някой хора явно не са внимавали на тия корени достатъчно обаче:

padane1

padane2

padane3

padane4

Супер кадри от Ski.bg . Момчетата са добре. Носете каски !

Имаше влажни участъци от тази страна на планината и на места си поднасяше по пътеките. В общи линии предницата ми поднесе по-сериозно само на две места - първия път в някакъв пясък, точно преди дървеното мостче преди края на сингълтрака на Кладница и един път из тия кални пътеки.

Не знам по каква причина, но след Брезите, по равните пътеки, сякаш че винаги усещам прилив на енергия. Дали заради приближаващия финал, дали защото знам, че изкачванията са зад гърба ми.
Е, знаех, че не мога да си позволя да натискам състезателно, но поне се кефех.

В опита да заобиколя една локва за малко да се ударя в точно същото дърво, като предната година. Късмет, че се сетих за него в последния момент.

Не спрях на пунктовете на Хармоника, Бистрица, Драгалевци.

Имаше разни изпреварвания. Сякаш че аз изпреварих повече хора, отколкото ме задминаха мен. Като гледам съм се качил 7 места м/у Брезите и Драгалевци.

"Захапахме" се един човек отпреди пункта "Драгалевци", та чак до финала. Няколко пъти се изпреварвахме, включително и на спускането по велоалеята непосредствено преди финала, където, след като той ме мина, вдигнах почти 60 и той явно се отказа да ме гони. Гледам, че е финиширал с 5 сек след мен. Поздравих го на финала.
На гонката с него в последните километри дължа и това, че си подобрих финалното време от 2020г с космическите .. 5 секунди .. ХаХа :-D

Ето потвърждението от контролата на пункт Драгалевци:

Минута и половина съм наваксал от пункта до финала.

След финала

simeonovo

Медал, среща и лафче с няколко познати, поздравления.

Страхотно удовлетворение от приключилото приключение !

Не направих грешката да ползвам водоструйката, а и не бях особено кален. Не висях много на финала, че очаквах да ми се приспи.

Точно преди колата задната ми гумата ми изфъска и изхвърли известно количество боза преди да запуши. Искрени благодарности към нея, че изчака да завърша :-)

Класиране, време, анализ

Завърших на:

2020
----
Leg     Time    AVG Speed    Split    Pos.   +/-    Gap
10 km   33:43   18,0 km/h    10 km    30.    -      +8:04
32 km   1:45:32 18,2 km/h    32 km    70.    +40    +29:42
59 km   3:17:00 18,0 km/h    59 km    68.    -2     +58:09
75 km   4:32:54 16,5 km/h    75 km    71.    +3     +1:27:00
92 km   5:30:20 16,8 km/h    92 km    68.    -3     +1:46:11
Finish  5:48:31 17,0 km/h    Finish   70.    +2     +1:51:59

2021
----
Leg     Time    AVG Speed    Split    Pos.    +/-   Gap
10 km   37:59   16,0 km/h    10 km    53.     -     +10:13
32 km   2:00:36 16,0 km/h    32 km    73.     +20   +32:52
59 km   4:03:44 14,6 km/h    59 km    105.    +32   +1:20:39
75 km   5:54:32 12,7 km/h    75 km    112.    +7    +2:09:13
92 km   7:04:33 13,1 km/h    92 km    103.    -9    +2:28:14
Finish  7:26:07 13,3 km/h    Finish   103.    -     +2:34:14

2022
----
Leg     Time    AVG Speed    Split    Pos.    +/-   Gap
10 km   37:04   16,2 km/h    10 km    90.     -     +12:20
32 km   1:47:26 17,9 km/h    32 km    91.     +1    +30:10
59 km   3:18:15 17,9 km/h    59 km    88.     -3    +57:35
75 km   4:34:02 16,5 km/h    75 km    93.     +5    +1:25:03
92 km   5:31:45 16,7 km/h    92 km    86.     -7    +1:41:34
Finish  5:48:26 17,0 km/h    Finish   85.     -1    +1:45:04

punktove

"Gap"-ът от 36:45, който са публикували времеизмерващите на първата контрола за 2022г очевидно, че няма как да е верен. Така че го коригирам спрямо времето на Цецо - 25:44, който е бил първи там(но и той с гап 25:25). Явно е минал някой заблуден електрон през контролата, а може и да си е дал по-ранен старт.

Няколко разлики

Грешки:

Плюсове:

Две съществени промени бях направил по колелото спрямо минали участия:

И двете промени се усетиха супер положително.

Не отчитам като грешка, че тръгнах с платформи вместо с клипсове. Определено имаше участъци и ситуации, в които клипсовете можеха "да ми изядат главата". Дори и да имаше някаква положителна разлика във времето ми заради тях, не вярвам, че щеше да е съществена за каквото и да било. И 10 места в класирането да съм напред е все тая.

Средният ми пулс за цялото състезание е бил супер висок - 157 удара в минута. Това не отговаря на натоварването, което вложих, тъй като реално натисках повече само до Тихия кът. Отдавам го на неспането и РедБул-а. Във всеки случай ми се отрази - следващите 3 дни усещах умората.

v100-2022-d_krustev-hr-over-time

На графиката се вижда, че до Тихия кът съм бил доста време над 170, на сингълтрака през повечето време над 160, бариерата-Чуйпетлово среден 159, Чуйпетлово до Смильо среден 161.

v100-2022-d_krustev-hr-zones

На тази графика границите на зоните ми не са актуализирани. Би следвало зона 5 да е от 160 нагоре, а не от 164, което ще промени и разпределението.

Малко анализ

Някои хора се оплакваха от маркировката. По моему може да се каже, че пропуски нямаше. Може би защото вече съм го карал доста пъти.

Откъм избор на храна(за пунктовете, на които спрях) ми се струва, че би било добре да се осигури по-голямо разнообразие.

Най-искрени поздравления за победителя - Емо Стойнев. Невероятно завръщане! Ако има някой, който заслужаваше да спечели обиколката при колоездачите - определено е той ! След 3 втори места, взе това, което му се полага. При наличието на много силна конкуренция и то:

В групата на чичаците:

Специално ще спомена и Калин Чиновски, който стана 4-ти генерално дуатлона, бидейки в 40+ групата. Супер машина си станал приятелю. Малко още ако натиснеш в колоезденето, с твоето прекрасно бягане, имаш доста добри шансове за подиум.

Наблюдава се сериозно повишаване на нивото тази година. Както при мъжете, така и при дамите. Доста хора слязоха под 5 часа. Групата под 4:30 е била от 5 човека 2020г, докато тази са цели 12 !

Благодарности

Специални благодарности от мен към:

Следващият път

Ще ми се една година ей така да съм подготвен и да мога да кажа, че съм натискал до края, а не да имам енергия само за първите два часа. За спусканията не ми дреме особено и да губя време, там нямам планове да поемам рискове. Но искам да знам, че съм имал сили за 5ч състезателно каране. Не знам, може и да не стане в състезанието, но поне пък дано да я направя някой път в удобно за мен време, когато имам подготовка.

Победа

Победата си посвещавам най-якият човек:

aksi

Твоята мотивация ме тласкаше напред !

А е победа, защото надпреварите, в които участваме, са ПРЕДИ ВСИЧКО с нас самите!

Връзки

Posted in dir: /blog/
Tags: В100 Велосипед Витоша Витоша100 Колело Колоездене
Show comments Report article PermaLink
All tags SiteMap Owner Cookies policy [Atom Feed]