Pages tagged: история

За да намери това, което търси, българинът не трябва да гледа нито на запад, нито на изток. Трябва да погледнем навътре към себе си и назад към миналото си.

Носители сме на цивилизация и традиции, далеч по-древни и по-ценни от всичко, което е и което е било.

Погледнем ли и навътре ще разберем, че най-важното в живота - добротата, човещината и морала са втъкани в гените ни.

Ако успеем да разберем и оценим това ще разберем, че сме народ, на който всички останали могат само да се възхищават. За разлика от съвременните водещи цивилизации с фалшивите си ценности.

А ако се постараем да научим и укриваната ни велика история, научим децата си на родолюбие, изтупаме прахта от гърба на смачканото ни национално самочувствие и разберем, че сме едно достойно цяло .. тогава няма какво да ни спре да станем наследниците на великите ни предци, които децата ни заслужават.

🇧🇬✞❤

Чета пост на една мигрантка, която се опитва да си изясни какво е "корен" и не се свени да сподели мислите си.

Моят отговор:

Коренът може да бъде описан като "чувство за принадлежност". Чувството за принадлежност може да бъде към общност, територия, раса и т.н.

И понеже това чувство за принадлежност е изцяло субективно, общовалидна дефиниция не може да бъде представена.

В търсене на обективност, за личностния корен може да се разглеждат фактори като родословно дърво, гени, обитавана територия, мироглед на родители и деди, история.

Грешно е да се търсят корени на цели народи.
Вместо "корен" при народите има "история".
Това, което можем да търсим при народите е историческата истина.

Един и същ факт от историческата истина може да бъде възприет от различни субекти разнопосочно и да има заздравяващ или отдалечаващ ефект върху чувството им за принадлежност. Въпросните субекти могат да бъдат от един народ, обитаващи една и съща махала, къща, и дори да бъдат деца на едни родители. Не рядко мирогледа на кръвни братя и сестри се разминава значително.

Голяма част от факторите, от които зависи усещането за корен влияят на подсъзнателно ниво. Опитът за осъзнаването им обикновено влияе негативно върху чувството за принадлежност.

Референция:

• https://www.facebook.com/settaya.bratt/posts/pfbid032DnUwx9bzUVq4b2DU3VP5wdmFcnBxABExUgwPkQ7Qrzam4D5Z5EBLvoSAgfbZZqbl?

Имам доста нетрадиционно мнение за историята на изкуството. Споделял съм го многократно, но почти винаги реакцията, която съм получавал е била първосигнално желание за опониране.

Живеем в свят, в който възхваляваме имена на стари майстори и класици. Изучават се от поколения и трудът им винаги се вади и слага отгоре на купчината от безброй произведения, които са били създадени след тях.

Това, което твърдя, е че в наши дни има художници, в сравнение с които Гоген, Пикасо, Ван Гог биха изглеждали като аматьори.

Същото е и в литературата. Достоевски, Дикенс, Толстой, Сервантес, ..

Не ме разбирайте погрешно. Всички те са имали своят принос, и вероятно влиянието, което са оказали ще бъде по-голямо от всички след тях.

Доколко обаче е правилно да продължаваме да отделяме толкова много време за тях и същевременно почти напълно да игнорираме труда на безброй наши съвременници, който е в пъти по-добър ?

"Син шал"
Маслени бои върху платно 70 x 80 cm (фрагмент)
Marco Grassi Painter