Pages tagged: история

Нека да допълня казаното от Росен Петров във връзка с потисканата ни история и мисията на светите братя Кирил и Методий.

Това лято имахе възинтересна беседа с вероятно най-начетения монах на манастира ни на Света Гора св.вмчк.Георги - Зограф. Спестявам името му, защото не съм искал позволението му да го цитирам.

Отдаде ли ми се възможност не пропускам да задавам провокативни въпроси именно на хора, които имат широк хоризонт.

Попитах го какво според него се е случило с писмената история на българите от 9-ти до 18-ти век, т.е. от създаването на кирилицата до Паисий Хилендарски, като добавих нужните уточнения за да изкарам въпроса от лаишките релси.

Това, което отговори отецът, съвсем резюмирано е, че почти винаги се гледа в грешна посока, докато неговите проучвания показват, че свидетелствата сочат, че далеч по-голям принос за унищожението на историята ни имат тези, които днес стъпват на цивилизацията създадена от нас и имат претенции да бъдат неин наследник, наричайки се "Третият рим".

Референции:

• Постът на Росен Петров: https://www.facebook.com/rosen.petrov.p/posts/pfbid02x9uPBCG17WsXrgUAeJUfZJTTKyDS2m9vjvDJfRXoaJyFZYJBQArXDHvEdKsjCk7il
• Къде е писмената българска история до Паисий ?

❓ Къде е писмената българска история до Паисий ?

На народа, който даде писменост на 300 млн. съвременници.

Както знаете, Кирил, Методий и Климент Охридски създават българицата през 9-ти век.
Паисий Хилендарски пише своята "История славна, българска" едва през 18-ти век.

Това е дупка от почти хилядолетие, в което няма как народът, който дава писменост на целия източноправославен свят, да няма писмена история, нали ?

Както знаете България не пада нито под византийско, нито под турско робство изведнъж, така че да няма възможност ценните български исторически артефакти да бъдат евакуирани.

Къде са били евакуирани и каква е съдбата им ?
Ако съществуват днес, кой и защо ги крие от българите ?

Обичам да задавам този въпрос на хора, които имат какво да отговорят. Отговорите, които съм получавал са в стила:
"Тези, които знаят, не казват, а тези, които мислят, че имат отговор, нищо не знаят".

Самият въпрос е остра провокация към силно потисната ни национална идентичност.

За да намери това, което търси, българинът не трябва да гледа нито на запад, нито на изток. Трябва да погледнем навътре към себе си и назад към миналото си.

Носители сме на цивилизация и традиции, далеч по-древни и по-ценни от всичко, което е и което е било.

Погледнем ли и навътре ще разберем, че най-важното в живота - добротата, човещината и морала са втъкани в гените ни.

Ако успеем да разберем и оценим това ще разберем, че сме народ, на който всички останали могат само да се възхищават. За разлика от съвременните водещи цивилизации с фалшивите си ценности.

А ако се постараем да научим и укриваната ни велика история, научим децата си на родолюбие, изтупаме прахта от гърба на смачканото ни национално самочувствие и разберем, че сме едно достойно цяло .. тогава няма какво да ни спре да станем наследниците на великите ни предци, които децата ни заслужават.

🇧🇬✞❤

Чета пост на една мигрантка, която се опитва да си изясни какво е "корен" и не се свени да сподели мислите си.

Моят отговор:

Коренът може да бъде описан като "чувство за принадлежност". Чувството за принадлежност може да бъде към общност, територия, раса и т.н.

И понеже това чувство за принадлежност е изцяло субективно, общовалидна дефиниция не може да бъде представена.

В търсене на обективност, за личностния корен може да се разглеждат фактори като родословно дърво, гени, обитавана територия, мироглед на родители и деди, история.

Грешно е да се търсят корени на цели народи.
Вместо "корен" при народите има "история".
Това, което можем да търсим при народите е историческата истина.

Един и същ факт от историческата истина може да бъде възприет от различни субекти разнопосочно и да има заздравяващ или отдалечаващ ефект върху чувството им за принадлежност. Въпросните субекти могат да бъдат от един народ, обитаващи една и съща махала, къща, и дори да бъдат деца на едни родители. Не рядко мирогледа на кръвни братя и сестри се разминава значително.

Голяма част от факторите, от които зависи усещането за корен влияят на подсъзнателно ниво. Опитът за осъзнаването им обикновено влияе негативно върху чувството за принадлежност.

Референция:

• https://www.facebook.com/settaya.bratt/posts/pfbid032DnUwx9bzUVq4b2DU3VP5wdmFcnBxABExUgwPkQ7Qrzam4D5Z5EBLvoSAgfbZZqbl?

Имам доста нетрадиционно мнение за историята на изкуството. Споделял съм го многократно, но почти винаги реакцията, която съм получавал е била първосигнално желание за опониране.

Живеем в свят, в който възхваляваме имена на стари майстори и класици. Изучават се от поколения и трудът им винаги се вади и слага отгоре на купчината от безброй произведения, които са били създадени след тях.

Това, което твърдя, е че в наши дни има художници, в сравнение с които Гоген, Пикасо, Ван Гог биха изглеждали като аматьори.

Същото е и в литературата. Достоевски, Дикенс, Толстой, Сервантес, ..

Не ме разбирайте погрешно. Всички те са имали своят принос, и вероятно влиянието, което са оказали ще бъде по-голямо от всички след тях.

Доколко обаче е правилно да продължаваме да отделяме толкова много време за тях и същевременно почти напълно да игнорираме труда на безброй наши съвременници, който е в пъти по-добър ?

"Син шал"
Маслени бои върху платно 70 x 80 cm (фрагмент)
Marco Grassi Painter