Чета пост на една мигрантка, която се опитва да си изясни какво е "корен" и не се свени да сподели мислите си.
Моят отговор:
Коренът може да бъде описан като "чувство за принадлежност". Чувството за принадлежност може да бъде към общност, територия, раса и т.н.
И понеже това чувство за принадлежност е изцяло субективно, общовалидна дефиниция не може да бъде представена.
В търсене на обективност, за личностния корен може да се разглеждат фактори като родословно дърво, гени, обитавана територия, мироглед на родители и деди, история.
Грешно е да се търсят корени на цели народи.
Вместо "корен" при народите има "история".
Това, което можем да търсим при народите е историческата истина.
Един и същ факт от историческата истина може да бъде възприет от различни субекти разнопосочно и да има заздравяващ или отдалечаващ ефект върху чувството им за принадлежност. Въпросните субекти могат да бъдат от един народ, обитаващи една и съща махала, къща, и дори да бъдат деца на едни родители. Не рядко мирогледа на кръвни братя и сестри се разминава значително.
Голяма част от факторите, от които зависи усещането за корен влияят на подсъзнателно ниво. Опитът за осъзнаването им обикновено влияе негативно върху чувството за принадлежност.
Референция:
Имам доста нетрадиционно мнение за историята на изкуството. Споделял съм го многократно, но почти винаги реакцията, която съм получавал е била първосигнално желание за опониране.
Живеем в свят, в който възхваляваме имена на стари майстори и класици. Изучават се от поколения и трудът им винаги се вади и слага отгоре на купчината от безброй произведения, които са били създадени след тях.
Това, което твърдя, е че в наши дни има художници, в сравнение с които Гоген, Пикасо, Ван Гог биха изглеждали като аматьори.
Същото е и в литературата. Достоевски, Дикенс, Толстой, Сервантес, ..
Не ме разбирайте погрешно. Всички те са имали своят принос, и вероятно влиянието, което са оказали ще бъде по-голямо от всички след тях.
Доколко обаче е правилно да продължаваме да отделяме толкова много време за тях и същевременно почти напълно да игнорираме труда на безброй наши съвременници, който е в пъти по-добър ?
"Син шал"
Маслени бои върху платно
70 x 80 cm (фрагмент)
Marco Grassi Painter