Родината не е държавата, сине

Снимката е от х.Македония от 1.09.2024 г., 8 дни преди да почине татко

РОДИНАТА НЕ Е ДЪРЖАВАТА, СИНЕ
Онази, която ти пие кръвта!
Родина - това са просторите сини. 
Парчето небе. И парчето земя! 

Онази, попила кръвта на дедите. 
И белите кости - и черните дни... 
На майки сиротни попила сълзите - 
изпратили рожби по чужди земи. 

Родината, сине - това са полята. 
Забрадките бели - и черния хляб. 
Родина е тъмния вир на реката. 
И времето (с него си само богат!)

Родина - това е прегръдката, сине. 
Последната! Дето след нея боли...
Огнището! Струйката дим от комина.
И топла постеля за зимните дни. 

Родината, сине - са първите стъпки, 
които си правил по първия сняг.
На вишната, старата - младите пъпки. 
И щъркела, кацнал на двора по мрак. 

Родината не е държавата, сине!
(която и тебе прокуди от тук!)
Родина са буквите в твоето име!
И мъжката сила на твоя юмрук. 

Родина е, сине, тръпчивата болка, 
(която ще сети и твойто сърце). 
Когато се скиташ по пътища голи - 
с последния спомен за мойте ръце. 

Родината, обич... Е топлата стряха. 
И птицата, свила под нея гнездо. 
Ръката ми бяла, която ти маха...
На залеза златното зарево. 

Родина е ситна роса под звездите.
Гори заснежени, и златни жита.
Ръка на приятел - на майка сълзите. 
И грубите длани на твоя баща!

Родина е бащино, топло огнище
и питка, опечена в топлата жар... 
Изгубиш ли нея - изгубил си всичко!
Без нея си просяк! Дори да си цар.

Родина... Тя не е онази държава, 
която ти пие със сламка кръвта!
Родината, обич... е топлата пазва, 
в която смирен си притихнал сега. 

Родина са шепата дъхави билки - 
набрани по Еньовден, рано в зори!
Шевиците пъстри на бащина люлка...
Родина не можеш да купиш с пари!

Родина е виното в бъчвите стари - 
искрящо-рубинена, българска кръв!
Тя въглен е, който душата ти пари. 
И дългата нишка на пъпната връв!

Проклет да е трижди свят, който разделя
брат от сестрата, и майка от син!
Ако зажалиш за дом, и постеля - 
знаеш къде да се върнеш. Амин! 

--
Автор: Гълъбина Митева