Home

Признавам бях обнадежден от назначението на създателя и собственика на Еконт за транспортен министър. Човека взе да говори с размах - 4 нови моста на Дунав, 3 тунела под балкана ..

Показа се при Цветанка след има няма месец, и започна да ми попарва ентусиазма. Човека направо си защитаваше концесията на Летище София.

После направи среща и с румънците. И не щеш ли този път медиите си отвориха устата - румънците не мислели да строят мостове. Абре Ники, абре Събчо ..

И докога бе майнольо, ще се доверяваш на политици ??!!! Ама тоя не е политик, бизнесмен е, със собствен бизнес развит от нищото .. Аха .. Да ама не, г-н Бучаров ..

И пави са от БезЛого да го обвиняват, че е в конфликт на интереси, докато "Български Пощи" са под шапката на неговото министерство.

• https://bezlogo.com/2022/01/продължаваме-измамата.html
• https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/infrastructure/2022/01/29/4307180_niama_da_ima_nito_edin_nov_most_nad_dunav_v/

Мотивацията

Карам ShockBlaze Concept Evo Race, което си е XC (CrossCountry) мекица от старата генерация - 26" гуми, 100мм ход на предницата и задницата, 70° челен ъгъл.

Направил съм му доста подобрения, сред които:

• Леки капли, гуми, кормило
• Tubeless
• Dropper post
• 1x12 скорости с касета 9-50t

Купих го ново миналата година, супер удобно ми е, докарал съм го на прилично тегло, работи отлично и се забавлявам доста по горите с него. Тествано е и на някои по-сериозни издевателства.

Но ..

От време на време го вкарвам в по-сериозен камънак и ми се ще там да има повече възможности.

Основният проблем ми е челният ъгъл - при по-сериозни камъни имам чувството, че ще съм през кормилото. Което се е и случвало между другото .. с последващите сериозни натъртвания.

Като казвам по-сериозни камъни имам предвид например определени участъци от спускането на велорали Черни Връх или пък камънаците горе на Петровски кръст на Чепън.

Карал съм и Trail/Enduro байк със съвременна геометрия по такива камъни и усещането е доста различно - можеш да си позволиш да караш доста по-агресивно надолу.

Поогледах се първо какви са вариантите за покупка на друго колело. Основно карам XC, така че предпочитах да е 29-ка. Понякога правя целодневни карания с много денивелация, така че теглото също ми е съществено. Спрях се на:

Canyon   Strive(170x150 travel), Neuron (130x130 mm travel)
Cube     Stereo
Scott    Genius, Spark(not RC)
Specialized      2021: Stumpjumper pro, Epic Evo
Trek     Fuel

, но проблемът им е, че или са тежки или цената е по-подходяща за лек автомобил.

Нямам предразсъдъци към закупуването на колело на старо(даже го предпочитам), така че се поогледах и в olx/bazar.bg . Доста мижаво предлагане за това, което търсех ..

И както си въртя по алеите в Западен парк ме осени идеята, че мога да поекспериментирам с това, което имам. Така и така си имам друго хубаво колело за XC маршрути като Витоша 100 , реших, че това мога "да го разваля" ;)

План

Планът беше да сменя предницата:

• вилка с повече ход (минимум 130 - максимум 150 мм)
• да мина от 26" на 29" капла и гума

Това щеше да промени геометрията значително и сметката ми показваше, че челният ъгъл щеше да стане около 65°.
29"-ката отпред трябваше да "гази" доста по-добре.

Също така мислех да сложа по-дебели гуми - досега карах с 26x2,1", като исках да мина на около 2,4" .

Резерви

Основното ми притеснение беше промяната на ъгъла на седалковата тръба. Колелото трябваше да става и за каране. Като вдигнех много предницата седалката щеше да мине доста назад спрямо централното, съответно позицията на педалиране щеше да се промени много и имах опасения, че ще ми е неудобно за по-дългите карания.

Като ново колелото дойде с абсурдно дългата за р-ра на рамката 120 мм лапа, която смених с 35 мм. Съответно седалката беше дръпната от релсите доста назад и имаше възможност за известна корекция като я преместя напред в случай, че описаното в горният абзац се окаже притеснително.

Друга градска легенда е как като се вдигне предницата почват да се късат рамки на поразия. Това не ме притесняваше особено защото съм относително лек и не скачам от сериозни дропове.

Щеше да има и сериозна разлика между хода на амортисьорите на задницата и предницата. Задница - 100мм, предница 130-140.
Също не ме притесняваше особено, защото имам dropper и отзад естественото окачване на тялото можеше да обере доста по-голям диапазон от предницата.

За повдигането на предницата също имах варианти - досега карах със спейсъри(които мога да махна), лапи и кормила с леко издигане(които могат да се сменят на лапа със смъкване и flatbar).

И ..

За вилката исках:

• 29"
• 130-150 мм ход ( за предпочитане 140-150 )
• 15x110мм ос ( новият стандарт, като има възможност за монтаж на по-старите 100 мм главини )
• прав стрежен
• ниско тегло
• смислена марка, за да работи надеждно
• разумна цена (ще експерементирам, няма да билдвам скъп байк)
• заключване от кормилото
• за предпочитане нова - нямах желание да попадна на нещо изтърбушено, което да губя време да ребилдвам

Разгледах какво ли не - от разни китайци до RS и Fox, съответно пак не се намери нещо, което да ми отговаря на всички изисквания и се наложи да направя някои компромиси.

Взех 29" SR SunTour Raidon34 Boost RL-R 15QLC2 CTS 130, която е:

• 29+
• 130мм ход от магазина, като може лесно да се смени в диапазона 100 - 140
• 15x110мм ос
• SR SunTour се оказа японска марка, която е с добро отношение цена качество
• има заключване от кормилото
• нова
• бонус са по-дебелите рога - 34мм, което би следвало да я прави по-стабилна

Като минуси:

• конусен стрежен
• доста тежка - около 2196 гр (без бронята на жилото)

Загледах и другите модели на SR - Auron и Axion, но или нямаха Lock, или теглото беше високо, или цената доста по-висока.

С оста на вилката японците са се опитали да открият топлата вода - излишно усложнена измишльотина, която като се напълни с кал (неизбежно е) не е ясно дали ще може да се свали каплата. В допълнение - оста е тежка. Ако реша да продължа да карам с тази вилка оста се очертава да бъде сменена.

Не ми се играеше да плета капла и да губя време със съответните логистики и сметки. Плюс това съм сигурен, че ако бях започнал щеше да излезе майка си и баща си, защото само спиците, които ми харесват са 5 лв парчето. Така че предпочитах да взема нещо готово за теста и попаднах на това в Bazar.bg:

Novatec 100x15мм, NoTubes ZTR Crest, 32 дупки, Нова Гума Maxxis Icon 2,2, TubeLess

Прилична капла с няколко минуса:

• Тежки спици и нипли
• Главината не е Boost
• Гумата е ОК за тестовете ми и предполагам ще я потъркалям докато се изтърка. Впоследствие, както писах, вероятно ще се огледам за нещо малко по-дебело.

Проблемът беше, че колелото ми е с челна тръба за прав стрежен. Като не можах да открия подходяща вилка с такъв се огледах за варианти и се оказа, че има адаптер, който се слага на мястото на долния лагер и изкарва чашката извън тръбата. При нас не успях да открия да се продава и го поръчах от Алито. Щеше да отнеме време да пристигне, така че се наложи да тествам концепцията на другото колело, което си е за конусен стрежен.

Нещата изглеждаха ето така:

Снимката е централно на колелото, за да може да се добие визуална представа за разликата в размерите на колелетата.

Запазих 30мм спейсър и RiseBar-a умишлено, за да видя каква ще е разликата. Е - предницата беше станала много висока, поне в сравнение с това, което съм свикнал да карам.

Разкарах спейсъра, обърнах лапата и тестово превърнах RiseBar-a в DropBar:

Проблемът стана в reach-a - окъся ми доста и колената ми започнаха да опират в командите ( L размер рамка, ръста ми е 173 см ) .

Смених кормилото с FlatBar и нещата приеха що годе приличен вид, макар че все още предницата ми се струваше висока.

В последствие ми дойдоха и външните чашки и прехвърлих концепцията на другото колело. На тази снимка се вижда flat bar-a, но е преди да срежа стрежена:

Слжих и по-дълга лапа - 80 мм с 15° смъкване, срязах стрежена и нещата придобиха що-годе финален вид:

Промяна на геометрията

------------------------------------------------------------------------------------
  # | Озн | Разстояние                   | English          | Преди | След  | SC 1 |
------------------------------------------------------------------------------------
  1 | AB  | Междуосово                   | Wheel Base       | 1115  | 1170  | 1105 |
  2 | AC  | Задна - централна ос         | Chainstay        |  425  |  425  |  420 |
  3 | CD  | Ц.ос - земя                  | BB Height        |  323  |  370  |  307 |
  4 | DE  | Челна тръба                  | Head tube        |  145  |  155  |  139 |
  5 |  -  | Височина                     | Stand over       |  730  |  775  |  727 |
  6 |  -  | Размер                       | Reach            |  443  |  378  |  425 |
  7 | FG  | Еф. дължина на г.тръба       | Top tube length  |  615  |  630  |  615 |
  8 | EH  | Сед.тръба - земя (отвес)     | -                |  780  |  812  |  768 |
  9 | CE  | Сед.тръба - ц.ос             | Seat tube length |  480  |  480  |  481 |
 10 | EI  | Сед.тръба - земя (през ц.ос) |                  |  816  |  887  |  798 |
 11 | HI  | -                            | -                |  240  |  356  |      |
 12 |  -  | Ъгъл на седалковата тръба    | Seat tube angle  |   76° |   71° |   73 |
 13 | BJ  | Дължина на вилката           | Fork length      |  477  |  565  |  490 |
 14 |  -  | Челен ъгъл                   | Head angle       |   70° |   65° |   69 |
 15 |  -  | Кормило - земя               | -                |    -  | 1023  |  950 |
 16 |  -  | Дропър основа горе - земя    | -                |    -  |    -  |  930 |

SC 1 - "Scott Scale преди", със 120 мм RS Reba. Ще правя същата процедура и на другото колело.

Размерите са в мм. Смъкнати приблизително. Не съм си играл да бъда супер точен. Възможно е да има грешки.

Коментари по промяната на геометрията:

• 3. Просвета(и съответно позицията над земята) се вдига значително
• 4. Чашките са сменени от интегрирани на външни, съответно и ефективният размер на челната тръба се покачва
• 5. Височината на колелото се качва значително - с почти 5 см. Ако модифицирате не е лошо да проверите дали няма да се удряте.
• 6. Размерът на колелото (Reach) намалява значително, т.е. може да да ползвате по-голяма рамка или пък като мен да сложите по-дълга лапа, което пък променя позицията ви над предната гума и има съществено значение при срещане на препятствие при спускане или при приземяване от скок.
• 7. Допускам, че може да съм сбъркал при първоначалното измерване.
• 11. HI (след) - изчислена стойност, не съм я мерил
• 12. Изчислените стойности не съвпадат (72,917° преди и 66,27° след). Има нещо нередно в измерванията ми. Промяната на този ъгъл трябва да е същата, като промяната на челния ъгъл, освен ако някоя от вилките не е крива (стрежена да не води спрямо стеншъните), което е много слабо вероятно(нови са). Приблизителното измерване показва стойност след промяната около 71° градуса.
• 15. Размер от средата на гриповете(вертикално) до земята. За съжаление не се сетих да го измеря преди модификацията.
• 16. От края на гладката част(която потъва) на дропъра горе, до земята.

Разлики в поведението

Забелязват се и плюсове и минуси:

• + Предната гума наистина "гази" доста по-добре - препятствията се усещат по-слабо.
• + Когато се спуска на скорост колелото се усеща доста по-стабилно
• + При скокчетата толеранса към грешки в приземяването е много по-голям. Основно се дължи на промяната на челният ъгъл, след това са хода на вилката и размера на гумата
• - 26-цата беше много по-повратлива. Управлението в техничите участъци беше доста по-лесно. Сега предницата се усеща значително по-тромава, което пак не е само от гумата, но и от челният ъгъл.
• - Предницата натежа доста - добавих около 850 грама. Това може да се компенсира значително с по-скъпа вилка. Fox например имат подобна, която е с над 400 гр по-лека(29", Boost, 140mm ход). А ако се сменят и спиците натежаването може да се сведе до около 300гр.
• ? Позицията на колоездача се измества назад и при стръмни баири се обръща по-лесно. Свиква се и не е особен проблем, освен може би на най-стръмните участъци. От друга страна на спускане е предимство да си по-назад.
• ? Просвета се вдига с около 5 см и съответно се стои по-високо.

Изненадващо, но мога да кажа, че промяната на ъгъла на седалковата тръба (което променя позицията на педалиране) не се усеща съществено дори при по-дълги карания. Може би се дължи на това, че преместих седалката доста напред и до известна степен запазих позицията над централната ос. За съжаление не направих измерване преди модификацията за да мога да кажа с колко точно се премести седалката.

Оценка

Сега, след като покарах няколко месеца с модификацията мога да дам оценка.

Ползват се предимства на големите и малките колела:

• по-малкото тегло на 26-ците - рамка и задница
• по-доброто газене на 29-ките отпред (задницата играе значително по-малка роля)

Преобразуването от XC в Trail:

• По-уверено на спускане заради по-големият челен ъгъл и по-големият ход на вилката
• Много по-стабилно приземяване при скачане
• Допълнителните възможности карат колелото да се усеща като много по-забавно

Неприятно е, че макар и да карам без вътрешни ще се налага да нося два размера резервни при по-отдалечени карания.

Вилката работи много добре. Теглото ѝ ми е високо обаче.

Гумата Maxxis Icon също ми харесва.

Твърдо мога да заявя, че седемдесет градусовият ъгъл, който слагат на Cross-country колелетата е грешка. 65° са далеч по-добре и времената на спукане на мнозинството от каращите ще бъдат много по-добри.

Предстои

Мисля да пробвам с по-дълга лапа и с по-голям ъгъл на смъкване.
Може и да взема по-лека вилка.

В заключение

Модификацията може да се ползва за увеличаване на възможностите и актуализация на геометрията на 26-ците, които имаме налични, като запазим любимите си компоненти и без да се налага да плащаме много хиляди левове за надутите цени на новите колелета.

Определено целта е постигната!

Въпроси или коментари

Пишете в коментар ако имате въпроси/коментари.
Регистрацията за ваш собствен блог в тази платформа е безплатна и лесна и изисква само мейл адрес.

Отказ от отговорност

Описаното естествено е силно субективно и изцяло подлежи на пречупване през призмата на изискванията на каращия. Възможно е дори за някого такава промяна да се усеща изцяло негативно - зависи как, къде и по колко карате, какъв е байка, който ще трансформирате, и т.н.

Ако базирате модификации на описаното в тази статия го правите на собствен риск и се съгласявате, че не можете да търсите отговорност от автора за преки или косвени щети .

Господ ви е дарил с мозък - използвайте го. Ако не сте сигурни за дадена стъпка - поискайте съвет от по-опитен.

За участието ми на велосъстезанието край Драгоман, минаващо по и около Чепън планина с дължина на трасето 44 км и положителна денивелация 1200м .

Опознавателно

Два дни преди състезанието направих опознавателна обиколка на трасето. Можеше да се разходя с колелото и на отиване и връщане до Драгоман, но щяха да ми се съберат доста часове и километри без достатъчно време за възстановяване, така че си хванах влака в двете посоки. Влака се приземи към 13:45 . 13:55 потеглих.

Снимката е от най-високия връх на Чепън - Петровски кръст:

Горе беше доста ветровито.

Впечатлението ми беше, че трасето не беше нещо особено. Доста стръмно изкачване в началото. сериозен камънак по билото с предпоставка за инциденти на първото спускане. След това каране по поляни разни, които бяха доста голи и тук таме само гористи участъци да покажат красотата на есента. Доста учудващо, че това състезание е толкова популярно - тази година имаше около 600 записани колоездачи и бегачи, от които стартираха около 500. Явно близостта със София играеше роля.

Бяха назрели трънки на камари, прекрасни диви круши. Гъби имаше даже по пътя и до сами него. Предимно вретенки (сърнели), оришници и масловки:

Врътнах трасето по GPS следата за около 4 часа без да се мотам особено, че гонех влака в 18:30 . Успях да придобия представа и да поогледам в детайли някои по-завъртяни участъци.

В БДЖ-то беше доста приятно. Влака точен, чистичко, топличко и не се налага да шофирам, а може просто да се возя и да се наслаждавам на пейзажа. Билети си взех през нета, само за колелото се наложи да си купя от кондуктура, че не се продават онлайн. Двупосочен билет 4,90 + 2х2 лв за колелото.

Преди състезанието

Тръгнахме в 8:34 с колата от София и бяхме по план в Драгоман. Ето как горе долу изглеждаше планината когато пристигахме:

Ани и Акси пуснаха по едно "Еха!" като ни се разкри.

На влизане ни спря полицията за десетина минути, за да могат да преминат бегачите, на които старта беше в 9:00 . За малко да закъснея за старта.

После пък жена ми изчезна някъде точно преди старта и се наложи да я търся, за да ѝ оставя ключа от колата, та не можах да се позиционирам по-напред.
Останаха 15 секунди да вкарам малко електролити преди да стартирам. Загрявката е за аматьори! Направо газ! :-)

Беше хладно, вероятно около 8-9 градуса, а може и по-малко, но слънцето се процеждаше между мъглата и на идване беше почти ясно, така че реших стартирам с лятната екипировка + само един бъф на врата. Чепън беше обвит в облак, така че явно нямаше силен вятър горе. Оказа се правилното решение.

На гърба си носих раничка с ръкавици с пръсти, допълнително горнище и панталон за дъжд. Оказаха се излишни, но по едно време се появи черен облак, така че имаше потенциал да завали.

Състезанието

Старта беше точно в 9:30, изненадващ - без типичното отброяване, а само със сирена:

Понатиснах в началото за да мога да се приближа до позицията, която търсех на старта (Рапторите обаче така и не ги видях - летят си хората) и резултата беше, че много бързо вдигнах пулс, който си остана така до върха. Обикновено при 160+ почва да се усеща зор, но сега нямаше такъв момент, така че не намалих. Интересно беше, че въпреки студа се потях.

Чепън се беше погрижил да обвие в мъгла трошливия камънак на изкачването и пътя ни нагоре изглеждаше така:

Спирах на два пъти в мъглата, че пак ми излиза веригата от GPulley също като на Мургаш. Явно има някакъв проблем, който трябва да погледна. Интересно, че се случи само на това изкачване. Отдадох го на това, че бях сменил ориентацията на овалния венец отпред с 90 градуса предния ден за да тествам разликата. Между другото от тия овали разлика не намирам аз. Даже считам, че по-скоро пречат отколкото помагат - ако дерайльора има заключване на обтягането е желателно то да не се ползва с овал.

Оператора-документалист (Борис Първанов) го беше закъсал още в началото на изкачването, както се оказа после "Шрек" пак беше само ранен в битката. Бързо установи причината човека и взехме да се задминаваме нагоре. Козарева също беше на 20-ина метра пред мен и се движеше с моето темпо.

На върха бях 2 метра преди Първанов, но го пуснах да мине защото го знам, че надолу лети това момче. Както се оказа после ми е направил над 7 минути разлика само на първото спускане и е изравнил KOM-а. Дет се вика то бива безотговорно каране, ама чак пък толкоз .. ;)

На спускането бързо настигнах Козарева, която представляваше доста интересна картинка мяткаща и бореща се с камънака и чудейки се да се откача ли от клипсовете или напротив. Леко кривна от пътеката по едно време, така че успях да я задмина.

Грешката с клипсове не я направих този път, и слава богу, че щеше да ми коства поне едно 20 минути и недай си боже някое падане.

Още малко след началото на спускането започнаха да се появяват бегачи насреща, което беше доста кофти новина. Изрично попитах като си вземам номера дали ще има бегачи докато спускаме и ме подведоха, че няма такива участъци от трасето. Доста глупава и рискова постъпка на организаторите. На Джуренец куест тази година го ядох това за първи път и на два пъти бях на косъм от инцидент. Тук гледах да съм доста внимателен с тях.

Очаквах доста народ да прелети покрай мен на спускането защото едно, че спускането не ми е сила, второ, че след няколко падания тая година предпочитам да съм по-внимателен, но пък да завършвам здрав, и трето, че с 26-цата е нормално да съм по-бавен. За мое учудване ме задминаха само трима, но имаше и един със спукана гума, така че загубих само една позиция.

Впоследствие за цялото състезание мисля, че загубих не повече от 2-3 позиции, така че явно съм си намерил мястото още на изкачването.

Времето беше идеално за каране на скорост, така че си натисках доколкото можех. Дъждът от предната вечер беше понаправил локви тук-там и беше малко по-кално от опознавателното ми минаване.

Спирах само на един пункт - на Василовци, да си напълня бидона с вода. Взех си и две три барчета(които не изядох), че вече си бях изял вафлата от Хармоника, която беше единствената храна, която носех. На пункта мисля, че ме задмина един и веднага след него на изкачването ме изпревариха Козарева и още едно момче, които не бяха особено бързи нагоре, но все пак към края на изкачването вече ги бях изгубил от поглед.

По-сериозна кал имаше само след последното изкачване, на участък, който беше споделен с късото трасе и явно народът отпред го беше разорал. Успях да направя и едно леко падане там - калта беше такава, че никаква гума или грайфер нямаше да помогне. Скочих и в локва с единия крак.

На последното изкачване изпреварих Козарева, която явно че беше поздала багажа. Тоя младеж, който гравитираше около нея също го задминах, но той ме догони и задмина на спускането. Точно преди да стъпим на асфалта обаче го изпреварих пак.

Резултат

Официалното ми време е за 3:01:23, което е 24-то място в генералното класиране от 223 финиширали за дистанцията. Средна скорост - 14,5 км/ч .

Организаторите реално не предоставят генерално класиране, а само такива по групи - мъже/жени, XCM/Хоби, тинтири-минтири, така че събрах резултатите в таблица за да може да е по-ясно.

Анализ

Доволен съм как протече състезанието. Мисля, че правилно си разпределих силите и имах енергия до края. Вероятно е можело да понатисна още малко, но не мисля, че щеше да има особена разлика в класирането ми. На този етап това са ми възможностите :-)

Определено трябва да се науча да спускам по-смело защото там губя много време, като сравнявам какви времена правят хората на съответните сегменти. XC колелото вероятно доста ме спира, макар че предполагам, че основната причина е в задкормилното устройство.

Може да пробвам и тия 29-ки най-накрая, току виж пък наистина летели :-)

След финала

След финала подобаващо - хапка/сръпка, тест на KTM e-bike, награждавания, аплодисменти ..

Благодарности

Благодарности на организаторите от магазин Стената, на всички доброволци, които отделиха от времето си и направиха това събитие възможно, на фотографите, благодарение на които имаме снимки от събитието.

Благодаря на Господ, че ми даде сили за това приключение и ме опази здрав!

Връзки

• Страва активност на опознавателното минаване: https://www.strava.com/activities/4198993153
• Страва активност на състезанието: https://www.strava.com/activities/4207510074
• Още снимки: https://photos.app.goo.gl/7Ao4p1tJMiq5Zx2W9
• Официалното класиране: https://racetimingbg.com/event/байк-рън-за-чепън-17-10-2020/
• Генерално класиране колоездене за дистанция 44 км: https://docs.google.com/spreadsheets/d/1tlgcQ3IJBsuebz_6ivOy6xywKiUPRmTM4LWDfdryWMw
• ФБ събитие: https://www.facebook.com/events/1029369787422419/
• Видео от състезанието на Борис Първанов: https://www.youtube.com/watch?v=hXtdJUvpKh0

Някои от снимките не са мои. Публикувани са във ФБ събитието, където могат да бъдат открити авторите им.

Ако бях спускач, определено щях да карам електричка.

А макар и да обичам катеренето повече пак сериозно се замислям .. Защото нищо не ми пречи да си цъкна копчето и да си карам само на педали като ми се кара.

Но като бързам .. особено нагоре ..

И още нещо има. XC (CrossCountry) колелетата са по-леки и съответно по-бързи нагоре и по равно, но са доста по-малко забавни на спускане. Докато с такъв дзвер получаваш доброто и от двата свята ..

Пробвах днес този и още един KTM и ми хареса. Асфалт, баирчета, offroad.

Тежички бяха - около 24 кг и определено преди да купувам бих пробвал и нещо по-леко. Моторите им също мисля, че не бяха от най-мощните - 250 вата. Въпреки това "дърпаха" доста добре.

Над 1700м Д+ - едно от най-продължителните вело изкачвания в България - От гр.Петрич до вр.Конгур.

"Скоростно изкачване на вр.Конгур" - 4 окт 2020г - доста интересно състезание в MTB календара, което ни отведе в Петрич. Събитието е част от "Беласица Активен Уикенд" и заедно с "Беласица SkyRun" са организирани от клуб Бела Екстрийм.

Трасе

Тръгва се от центъра на Петрич с надморска височина около 230м и се изкачваме на вр.Конгур - 1951 м. Различното на трасето е, че е само изкачване, като финала е на върха. Има 10-ина км по асфалт в началото - до разклона х.Беласица/х.Конгур, след това започва черен път, който е доста добре утъпкан и лек автомобил може да се качи до х.Конгур без особени затруднения. След х.Конгур се продължава по път, но става доста каменисто и могат да минат само по-сериозни джипове.

Преди

На закуска хапнах съвсем леко - 1/2 филийка хляб, ябълка, бисквита с шок. пълнеж и кафе. Бях си приготвил електролити в бидона, две "сурови десертчета", и един енергиен гел.

Реших да взема лекото колело. Сложих CrankBrothers EggBeater педалите и макар и да беше само катерене, поради липсата на достатъчно каране offRoad с тях след х.Конгур по-скоро ми пречеха, отколкото да имаше някаква полза от клипсовете.

Около 25 човека стартирахме във велосъстезанието. Учудващо има толкова малко участници. Може би защото Петрич е в ъгъла на картата и им идва далечко на доста хора. На нас пък там ни харесва, винаги е по-топличко и е приветливо. А и Беласица и пътеките из нея изглеждат доста привлекателни.

Състезанието

Над 1700м катерене си е предизвикателство, особено когато трябва да се минат в що годе състезателно темпо.

Стартът беше в 9:00.

През нощта не спах добре и не си давах особено зор нагоре за да видя как ще вляза в изкачването. Съответно тръгнах бавно, после поизпреварих този-онзи. Застигнах и си лафихме известно време със Светльо от Белите-София, но човека беше препил предната вечер и се наложи да му дръпна и на него. След него застигнах и Александър Вуков, който изглежда се дразнеше, че някой ще го изпреварва и натискаше извън собственото си темпо. На х.Конгур бях 2-3 секунди преди него. Спрях за минутка да хапна нещичко, да пораздвижа краката и да пийна вода.

Учудващо на пункта на хижата ми казаха, че има само 4 човека пред мен. Тримата ги знаех - ВелоРаптори - Калин Русев, Алекс Иванов и Даниел Велинов. А.Вуков каза, че четвъртият е бил от Белите-София. В последствие се оказа, че всъщност са били 5-има, не 4, като е имало още един младеж.

Реших да понатисна нагоре, защото бях в добра кондиция, основната част от денивелацията беше зад мен, а и имах шанс за подиум. А.Вуков тръгна преди мен от пункта, и първоначално натискаше и той, като си сменяхме позициите. Скоро обаче силите го изоставиха и го изгубих зад мен. Чак до финала не виждах никого нито отпред нито отзад.

Като свърши гората се появи вятър, който заради завоите, сякаш че духаше от всички посоки. Псувах клипсовете на почти всеки завой на серпентините, но като дизелов локомотив си пуфтях нагоре.

На 100-ина метра преди върха имаше един засукан участък, който нямах намерението да го пробвам с клипсове, а и никой не се виждаше да ме догонва. Това беше единственото бутане за цялото изкачване.

Резултат

Финал за 2ч 28 мин, 6-та позиция в генералното и 2-ра в 40+ . Съответно първият ми подиум във вело състезание.

Награждаването

Награждаването беше в 15:00 на х.Конгур заедно с другото събитие за деня - изкачването на върха от скороходците.

Стъпването ми на стълбичката не предизвика особени емоции. Бих се радвал да съм по-издържлив, по-бърз и да карам по-добре, но за подиуми, изтъкване и слава нямам особен апетит.

Организаторите се бяха постарали да осигурят доста приличен награден фонд въпреки малкия брой на участниците.

Анализ

Струва ми се, че във формата в която бях, ако се бях наспал добре можех да смъкна поне 10 минути от времето, което направих.

Не е лошо и да пробвам клипсовете на Shimano, защото от CarnkBrothers-a се откачам трудно в тегавите участъци.

Още

В Петрич пристигнахме в петък, минахме през местните ресторанти, посетихме и дискотеката, която за съжаление се оказа тежко покварена от тая гнусна дандания, на която не ѝ е мястото да бъде назовавана тук.

В съботата преди състезанието с Акси и Ани се разходихме до Рупите, и пообиколихме града с колелетата да поразгледаме.

След края на състезанието се разходих до вр.Радомир, който е първенеца на Беласица. Вятърът горе на билото беше доста силен, но за късмет беше югозападен и доста топъл.

За съжаление времето беше доста мътно и не можах да видя гледките в пълния им блясък.

Благодарности

Благодарности на организаторите от Бела Екстрийм както и на всички доброволци, които отделиха от времето си и направиха това събитие възможно.

Благодаря на Господ, че ми даде сили за това приключение и ме опази здрав!

Връзки

• Албум със снимки в Google Photos: https://photos.app.goo.gl/qkXxL9DphZfE98Vj8
• Класиране: http://race-tracking.com/belasitsa2020/race.php?race_id=122
• Strava активност: https://www.strava.com/activities/4151642688
• FB събитие: https://www.facebook.com/events/1024008094725625
• Информация за състезанието: http://active-belasitsa.com/bg/events/kongur-speed-climb-2020

3300м положителна денивелация ..
Това число ме тревожеше, когато мислех за това състезание. Доколкото помня никога не съм правил толкова D+ за ден. Над 2км да, но над 3 ..

Витоша 100 се води предизвикателство за издържливостта, а трасето тук е с двойно повече изкачване.

Пропуснах ранната регистрация - късно забелязах, че ще се провежда състезанието. Записах се на 15-ти септември. Платих си 50-те лв стартова такса, и в четвъртък, на 24-ти се разходих до Павето да си взема номера. Приятно ме изненада, че ми дадоха и доста прилично джърси, което ми пасна и като размер.

Бях решил да мина трасето на части поне по веднъж. Никога не бях карал там и прочетох, че има някои доста неприятни участъци на спускане.

На 17-ти имах намерение да завъртя Класик дистанцията. За съжаление не можах да се организирам и тръгнах да катеря чак в 17:20. Стигнах до х.Мургаш и се пуснах обратно по здрач. Уикенда щях да пътувам, така че опознаването остана за седмицата преди състезанието.

В сряда, на 23-ти завъртях Класика, който представлява трасето на Епик без няколко допълнителни врътки. За съжаление бях изпуснал Фейсбук поста на Мамутите с актуалните GPS следи и го карах по миналогодишния трак, който се оказа, че пропуска катеренето по Желявската река и на няколко места ме прати в трета глуха да търся пътеката. Беше почти по тъмно и загубих поне едно 20-ина минути в лутане. От спускането в гората преди Буховския манастир се наложи да карам на фенерче със смартфона в ръка.
Иначе поне придобих представа какво ще представлява основната част от трасето.

Съботата преди състезанието бях решил да си дам почивка. И без друго тогава се изля сериозен дъжд. Оставаха ми четвъртък и петък, в които мислех да врътна спускането от вр.Готен и врътките около Потоп, Елешница и Желява. Четвъртъка също беше дъждовен и остана само петъка. Трябваше да избера коя от врътките да тествам. Качването към вр.Готен беше по-малко (500 - 600м Д+), състезанието беше след ден, така че реших да направя него. Още повече, че очаквах там да има предизвикателно спускане. За късмет този път вече бях видял, че има актуализирана GPS следа и спускането от вр.Готен към Бухово не е по директната пътека като 2019г, а са го изместили по-западно. Впоследствие се оказа, че и уж актуалният трак има разлика с това, което беше на състезанието. В долната част трака минаваше по път, докато на състезанието беше маркирано по пътеката в гората.

Та в петък около 15:15 се насочих нагоре. Срещнах няколко Мамута нагоре, които поставят маркировка. Помотах се на върха, където се качих на кулата. Спускането се оказа не толкова трудно, колкото очаквах. Имаше стръмни сипеи на няколко места, които в голямата си част можеха да се заобиколят странично по тревата, където имаше достатъчно сцепление. Носих на два участъка от по около 30-40-50 м, където беше стабилно наронен камънак и риска от пребиване по моему беше неоправдан.

В събота с отвориха небесата и поваля доста добре.

Ето какво си приготвих:

• Колело - Реших да карам с мекицата този път - XC, 11.4kg, 26"x2.1
• Стартов номер
• Резервна вътрешна гума лепната с изолирбанд на рамката
• Помпа
• Каска
• Телефон, Лична карта, Пари, ключ от колата
• Ръкавици - два чифта. Един за спусканията по топлото и един за сутринта в студа.
• Тулче
• Лостчета за вадене на гумата
• Очила
• Храна
  • 2 x 40г RooBar (167 ккал)
  • 2 x 30г Bio Raw Bar Alesto (120 ккал)
  • 3 x 35г IsoStar energy gel (112 ккал),
• Вода + електролити на прах в бидона. Допълнителна доза електролитен прах.
• Survival Blanket
• Масльончица
• Ветровка/Дъждобран
• Второ якенце, което носих на част от първото изкачване и на първото спускане.
• GPS часовник
• Сол
• Салфетки
• Резервни накладки
• Резервно парче за веригата
• Фитили + макетно ножче

Платформени педали (без клипсове) и маратонки с добър контакт върху тях. Гумите нарочно ги оставих доста меки - около 1,2 бара - за по добро сцепление и комфорт. Имах намерение да съм внимателен на спусканията.

Навих си алармата за 6:20, легнах около 1:00, Станах малко преди 6:30. Спах добре и сутринта се чувствах относително свеж.

Направих си кафе и за изпът. Хапнах си закуската, която бях приготвил от предната вечер:

• 300г кисело мляко
• 90 гр мюсли
• 120 гр пресни червени боровинки
• 1/2 л портокалов фреш

Поех към Бухово малко след 7:00. 7:40 бях на старта. Свалих колелото и поразцъках съвсем лекичко около старта. Температурата беше около 6°C. Наложи се да си сложа ветровката и ръкавиците с дълги пръсти.

Дадоха старта в 8:01 .

Целта ми за това състезание беше да го завърша. Никога не бях карал толкова изкачване и нямах представа дали ще ми стигнат силите. Съответно не съм "натискал" никъде, за да не влизам в анаеробна зона, която да ми "изяде главата" по-късно. Стараех се да се потя колкото се може по-малко. Стръмните баирчета си ги карах едва-едва, където ставаше прекалено стръмно слизах да бутам.

Спирах на всички пунктове за по малко да отпочина и да се пораздвижа. Хапвах по парче банан, краставица със сол, фъстъци. Един Lion изядох на пункта до Потоп. Любезната жена на един Мамут беше направила баница, която беше най-якото нещо на пунктовете. За късмет през техният пункт се минаваше два пъти :-)

От Бухово до х.Мургаш ми отне около 1:21 ч и още 25 мин до върха. Спирах за малко, защото ми излезе веригата от t-pulley, нещо, което не ми се беше случвало до сега на този дерайльор (Shimano SLX 7100). Беше след локви + полепващи и хвърчащи камъчета, така че може някое камъче да се е лепнало на "правилното" място.

Имах намерение да спра на върха, да се облека за спускането, да цъкна някоя снимка. Вятърът горе обаче беше много силен и много студен. В смисъл - толкова силен, че по време на спускането във високата част ме отвяваше от пътеката. Спрях да се облека малко преди върха и реших, че спирането за първият гел ще бъде по-надолу, някъде на завет.

Денят беше кристално ясен. Дъждът от предният ден беше направил трасето стабилно. Нямаше и помен от пушилката и прахоляка, които бяха предните дни. Въздухът беше супер свеж и температурите идеални. Трудно мога да си представя по-подходящи условия за карането на това трасе.

Както писах врътките между Потоп и Желява не можах да ги мина тестово. Оказа се, че там има няколко доста предизвикателни участъка, които не са по силите на скромните ми спускачески умения. Част от тях мога да ги пробвам, но не точно в тоя ден, когато гонех друга цел. Та си носих колелцето надолу.

Желявската пътека ми се понрави доста. Не особено технично крос кънтри, което може да се спуска на скорост, макар и аз да я карах предпазливо, защото не знаех къде какво следва.

На пунктовете пиех по малко електролити и допълвах с вода. Това е първото състезание, на което реших да тествам електролити и енергийни гелове. Поуплашила ме беше денивелацията явно и реших хем да пробвам, хем да се подсиля. Втората доза електролити разтворих на пункта след първата врътката на Потоп. Първият гел го дръпнах на спускането от вр.Мургаш, третия късничко - след започване на катеренето към вр.Готен. Вторият не помня точно къде. От двата вида барчета изядох по едно само. Обикновено при продължителни натоварвания гледам да приемам доста сол. Сега също солих, но не чак толкова, залагайки на IsoStar-a . Усещаше се лека еуфория сякаш, която може и да няма връзка с добавките.

Проблеми с болки и схващания нямах. На няколко места се обадиха леки болежки във връзките около колената, които се оправяха веднага след лека промяна в позицията на въртене. Същото и с двата прасеца - когато се обадеше десния почвах да натискам повече с левия и обратно. Ако почнеше да ми протрива - ставах да повъртя известно време прав.

По обед вече напече доста и се усещаше на изкачванията в откритите участъци. Съответно потенето беше обилно и намалих темпото още повече.

До изкачването към вр.Готен стигнах в отлична кондиция. Нямах особена умора и си въртях спокойно нагоре. Същото се запази и до финала. Явно тактиката на умерено натоварване се оказа успешна. Почти съм убеден, че ако бях натискал нещата нямаше да се развият по този начин. Нямам нужната подготовка за толкова продължително интензивно натоварване.

По пунктовете поне на мен ми липсваше солената храна. Имаше краставици, сол, ябълки, банани и разни сладки неща. На един пункт имаше фъстъци. Хляб, сиренце и някакво месце нямаше.

Маркировката беше прекрасна. Всички разклони бяха маркирани идеално.

За разлика от В100 (където изкара само около 4:30ч) TomTom-а издържа геройски. Даже имаше батерия и за няколко мини активности, докато разцъквах следобед по центъра.

Трасето

Това трасе би било доста неприятно в горещ летен ден. Много открити участъци, много напечен камънак, прахоляк .. Но както писах тази година времето беше с нас и преминаването му беше удоволствие.

Мамутите правилно са преценили да го сложат есента. Доколкото виждам предни години дори е било в края на октомври.

Резултат

На Епик дистанцията стартирахме 25 човека, всичките мъже. От тях са завършили 21 - 11 в категория мъже и 10 в категория ветерани, където участвах и аз.

Официалното ми време е 7:24:06, което ми отрежда 6-то място при ветераните (10 финиширали) и 14-то място в генералното класиране (21 финиширали).

Времето през което съм се движил е 6ч 41мин (Стравата дава 6:52, но статистиката от TomTom-а е по-точна). Хапвания, почивки по пунктовете, спирания за тоалетна/обличане са около 43 мин. Стравата дава 3200 м D+, TomTom-а - 3500 .

Доволен съм, че успях да финиширам и от начинът, по който протече състезанието за мен. Засега са ми това възможностите и съм напълно удовлетворен от начина, по който проведох състезанието и резултата. Все пак, натоварване от над 7ч си е почти един IronMan за аматьор като мен.
А дай боже един ден да мога да го мина и в състезателно темпо :-)

Победител стана Александър Алексиев с време 4:16:32 . Отново без конкуренция - с повече от 30 мин преднина пред втория.

Благодарности

Благодарности на Велоклуб Мамут за чудесната организация и за това, че се бяха напънали да направят събитието въпреки проточващата се COVID-19 простотия.

Благодаря на Господ, че ми даде сили за това приключение и ме опази здрав!

Връзки

Класиране:

• https://racetimingbg.com/event/купа-мургаш-27-09-2020/

Официалните GPS следи представени от Велоклуб Мамут преди състезанието:

• Пикник: https://connect.garmin.com/modern/course/42905758
• Класик: https://connect.garmin.com/modern/course/42904308
• Епик: https://connect.garmin.com/modern/course/42905163

Активността ми в Страва:

• https://www.strava.com/activities/4120993156

Сайт на събитието:

• http://murgash.veloclubmammut.com/

Събитие във Фейсбук:

• https://www.facebook.com/events/451083585522916/

Имах мерак да участвам на В100 тази година и звездите се наредиха така, че да се случи.

Исках:

• да направя време около 5ч
• да съм преди първата жена

, но нямах намерение да преследвам цели. Щях да си търся моето темпо, да слушам какво ми казва тялото и моментното физическо състояние, и да се накефя на преживяването.

Бях решил да не се напъвам на много стръмните участъци, а да разнообразявам с бутане защото там се хаби много енергия, а печеленето на време е съмнително.

Преди старта знаех, че нямам особени шансове за добро представяне защото последния месец нямах смислени тренировки заради:

• В края на юни паднах на Джуренец куест и си нараних сериозно дланите, които вече имаха сериозно натъртване от падане на камъните при спускане на Витоша.
• Изкарах нещо като грип на крак за около 10 дни. Беше ми отпаднало, леко ми дращеше гърлото и може би вдигах и температура от време на време
• За капак лепнах и стафилококова инфекция на пикочните пътища и 8 дни в началото на юли пих антибиотици

Знаех и че нямам достатъчно подготовка за 5 часово постоянно напъване в гората.

Предния ден преди състезанието приготвих байка и си нагласих всичко необходимо:

• Колело (Hardtail XC, ~9 kg, 26"x2.1 Schwalbe Rocket Ron)
• Вода
• Стартов номер
• Резервна гума лепната с изолирбланд на рамката
• Помпа
• Каска
• Телефон, Лична карта, Пари, ключ от вкъщи
• Ръкавици
• Тулче
• Лостчета за вадене на гумата
• Очила
• Храна - 4х21 гр мюсли барчета с шоколо - Aptonia Cereal Bars от Декатлон
• Масльончица
• Ветровка/Дъждобран
• GPS часовник
• Сол
• Салфетки
• Маска (Covid)
• Резервни накладки (наскоро ми се отлепи една)
• Резервен QuickLink за веригата

Легнах в 1:40, станах в 4:50 . Колко бях спал не е ясно защото се въртях доста. Възможно е да са 20 минути, но поне бях дремнал.

Направих си кафе. От вечерта си бях приготвил към 250 гр мюсли, накиснато в 300гр кисело мляко с малко вода. Изядох 2/3 от порцията изпих кафето, напомпих гумите на колелото на 1,5 атм. Напънах се да посетя санитарния възел за да не се налага да го правя по трасето и в 5:24 потеглих към Бояна с колелото.

Бях там осем минути преди старта и се постарах да се наредя доста в началото. Идеята ми беше да се понапъна в началото на състезанието за да не се налага да чакам навалицата по тесните места преди да се е разкъсала групата.

Старта беше навреме - точно в 6:00 . По-малко от 30 мин по-късно бях на Тихия кът, като изпреварих доста хора на изкачването.

Спуснах към Владая без да се напъвам - Страва сегмента сочи 4:30 минути. Бях с твърдака, с който се чувствам доста неуверен на спусканията, така че нямах намерение да карам бързо надолу.

На изкачването от Владая до водния пояс усетих, че пулса ми е висок и ми стана ясно, че няма да мога да натискам. Потях се доста. Сегмента сочи 9:20 мин .

Състезанието го изместиха от средата на юни в края на юли и в гората на сингъл трака от владайската река до Кладница си беше тъмничко. Търсих моето си темпо и не бързах. Интересното е, че не ме изпревари почти никой може би 2-ма души само. Започна да се чува някакво странно тракане откъм веригата. С това колело нямам проблем с падания на верига затова обикновено не заключвам дерайльора. Този път бях решил да го заключа, и макар че тракаше доста го отдадох на това заключване. По-късно щеше да се разбере, че не е това проблема. Сегмента от владайска река до асфалта на кладница сочи 30:47

Не съм спирал на пунктовете на Владая и след Кладница.

Последва спускането към яз.Студена, където няма какво да се отбелязва.

На 1:31ч от старта, на средата на яз.Студена ми блокира венеца и веригата не можеше да се върти. Спрях да погледна с мисълта, че състезанието за мен приключи. Видях, че венците на касетата играят и стягащата им гайка беше развита. Свалих гумата и стегнах на ръка гайката. Пробвах да използвам и отверката на тулчето ми за да почукна и пристегна с нея, но нищо не стана. Надявах се да имат ключ за затягане на сервизните шатри по пунктовете. Уви, питах всички възможни, но нямаше никъде. За късмет затягането на ръка изкара до края, като чак след Симеоново имаше неточности при смяна на скоростите, но може да са били и от калта.

Изгубих около 6 минути и ме изпревариха поне едно десетина човека. За сметка на това пък отпочинах малко и пийнах вода.

Скоро бях на пункта до стената на язовира, където загубих 1-2 минути, докато в сервиза и един любезен човек порови в буса си дали нямат ключ за касетата. Нямаха :-)

На изкачването от стената през Боснек към Чуйпетлово допълнително се потвърди, че нямам пара. Обилно потене и висок пулс. 2:25 ч от старта бях на пункта в Чуйпетлово. Бях изпил водата, така че заредих на чешмата. Сегмента от стената до Чуйпетлово: 37:27 мин (11,29 км, 372м изкачване, 18,1 км/ч)

Не знам защо но бях решил, че след Чуйпетлово е относително равно в гората. Карах го веднъж тази година този участък. Последвалото изкачването неприятно ме изненада и започвах сериозно да усещам липсата не енергия от допуснатите грешки. Очаквах и всеки момент да се развие гайката пак и да трябва да спирам да свалям гума и да завивам.

На спускането след Смильо(2:46ч от старта) ми поднесе предната гума в една на пръв поглед безобидна кал и паднах. Пльоснах се в калта по задник на десния бут и се метнах настрани в тревата. За късмет беше меко така че беше почти без поражения освен леко ударена дясна подбедрена кост в колелото. Като време не загубих почти нищо. Проблема беше, че ако досега карах бавно на спусканията сега намалих още повече и станах тройно по-внимателен на критичните участъци. Тенденция, която се запази до края. Парен каша духа ;)

Между Чуйпетлово и Ярема беше доста мокро. Явно беше валяло през нощта. В гората беше кално, а тревата беше доста хлъзгава. При обрасли участъци излизането от коловозите на скорост беше опасно.

На Ярлово(60 км и 3:25 ч от старта) спрях да ги попитам за ключ за гайката. Поне едно услужливо момче на сервиза ми напръска веригата със смазка. След Ярлово следваше движение по открити участъци, а слънцето вече препичаше сериозно докато катерех из тревите.

Батерията на ТомТом-а свърши на спускането след Ярема. Забелязах я още около Студена, че е наполовина. Интересно защо. Обикновено 6ч си изкарва без проблеми, а вечерта я бях заредил.

До брезите вече бях изхвърлил огромно количество соли с обилното потене. Бях изпил две бутилки с вода. Точно на 50м от пункта усетих, че започвам да крампирам на задбедрицата. Тъпча се с достатъчно количество сол и никога нямам проблеми с крампирането. Този път беше изключение обаче. Късмет, че беше близо пункта. Слязох от колелото, поразтрих краката и добутах до пункта. Един младеж, който току що го бях рязнал на изкачването беше доста учуден. На пункта бяха от ДопелХерц, които ми дадоха:

• две пакетчета с магнезий,
• две пакетчета с "енерджи"
• разтворих си около 20гр сол в бутилката и я изпих и нея
• изпих и една 200 мл чаша кола

Постоях 4-5 мин там и веднага като тръгнах се усети разликата. Не знам дали си внуших, но нямаше следа от крампите и липсата на енергия сякаш беше изчезнала.

Следваше приятен равен участък през гората покрай Железница до Симеоновските серпентини. Там се задминавахме с едни момчета няколко пъти. Обърках пътя за втори път - до една рекичка, като тръгнах след един младеж, който тръгна да спуска вместо да завие.

В надпреварванията се включиха и един баща с детето си, което мислех, че му е син. Попитах го на колко е и той ми каза, че е на 12. Доста впечатляващо. В последствие, когато ги поздравих на финала се оказа, че това за мен е най-голямата изненада в състезанието. 12 годишната Йоана Вълканова, дъщеря на Илия Вълканов и двамата от клуб Олимп. 4 сек. преди мен завърши момиченцето, като последно ме изпревариха на спускането по плочите в парка преди бул.България. Караше един новичък черно-оранжев карбонов твърдак Скот, вероятно Scale RC. Детето имаше телосложение на напълно нормално момиче на тази възраст - слабичко, без изявени мускули по краката. А направи В100 на 12г за 5:48 ч. Втора в генералното класиране при жените на 19 мин след Христина Козарева.
Респект за нея и баща ѝ !

На изкачванията от Симеоновските езера до финала пак се появи липсата на енергия и бях доста бавен.

Изядох две от барчетата (2х21гр) за цялото състезание. Не съм ял по пунктовете.

Бутах:

• съвсем малко на сингъл трака
• кратки и стръмни изкачвания след Владая
• мъничко на изкачванията до Студена
• кратки и стръмни изкачвания м/у Ярлово и Ярема
• вероятно пропускам и др.

Установих, че докато бутам пулса ми още повече лети в небесата.

Носих:

• на стръмното, кално и каменисто изкачване преди Ярема
• на голямата локва преди поляната на Железница
• На серпентините преди Симеоновските езера

Пътеката от северната страна на Витоша нямаше нищо общо с тази след Чуйпетлово. Тук беше доста сухо и даже и голямата локва не беше особено кална.

Резултат

Официалното ми време е 5:48:31 ч, което ми отрежда:

• 72-ро място в генералното класиране (около 1280 финиширали),
• 70-ти при мъжете (две жени преди мен, включително и 12г момиченце, което ме изпревари с 4 сек)
• 26-ти в категория мъже 40-54г

Резултатът ми е покъртително слаб. Първият ме е изпреварил с почти два часа. Изпреварват ме 12 годишни момиченца.

От друга страна нямам претенции да съм големият атлет. Към момента на старта съм на 41г и тежа около 70 кг (173 см ръст), което е около 5 кг над опитмалното тегло за подобни натоварвания.

Грешки

Като грешки отчитам:

• Малкото сън
• Карах с едни баскетболни Адидаски, които на сухо бяха ОК, но като се намокреха или накаляха се пързаляха много върху педалите.
• Не приемане на електролити. Не си бях подготвил защото обикновено не се потя много и не губя толкова вода.

И лошият късмет(за цвят):

• Липсата на подготовка заради здравословни проблеми в последния месец
• Развитата гайка на венец касетата
• Падането

Мисля, че без грешките и лошия късмет имах потенциал да смъкна под 5ч, въпреки че техниката ми на спускане не е добра и там губя доста защото карам предпазливо. Такова време би ме вкарало в топ 20, което си е направо учудващо.

Това разбира се са си чисти спекулации от сорта на "Ако баба беше мъжка щеше да има дръжка". Едно е да мислиш, второ е да искаш, трето е да можеш пък четвърто е да го направиш.

Да променя

Така и не се научих да карам с клипсове планинско. Чувствам се неуверен с тях на трудните участъци, особено на състезания. Може да е от педалите ми (EggBeater), които сякаш, че не се откачат достатъчно лесно.

По принцип лягам късно, което поне преди състезания трябва да коригирам. Няма как да има добро представяне при толкова дълго физическо натоварване и липса на сън.

Хората в челото зобят стабилно. Може би трябва да заджурквам някакви смеси и аз - с електролити и енергия, а може би и разните му кофеини/таурини и подобни.

3-4 опознавателни минавания на трасето ако направя също ще ми помогне.

Планинското колоездене в България

Гледам резултатите и в общи линии виждам само двама подготвени състезатели - Алексиев и Калин Русев, като вторият е почти 50 годишен.

Емо Стойнев като участва Алексиев поне има конкуренция по петите. Тази година го нямаше. Съответно вторият е на над 20 мин.

В100 съвпадна по дата със шосейното състезание "Пътят на римляните" и шосейкаджиите ги нямаше. От тях има хора "със сърце и крака", и макар че техниката за планинското им липсва можеше някой да се намести на подиума.

Ако не беше пустият му Covid международното участие можеше да позакърпи положението.

При жените положението е още по-трагично. Там дори и първата го добутва само на мускули. Класирането на 12г момиченце на втора позиция с малка разлика от шампионката го показва.

Благодарности

След финала поздравих организаторите, че макар и отложено не пропуснаха да направят събитието и тази година. В100 е спортното събитие с най-много участници в България и при положение, че то се проведе няма оправдания за отменените любителски стартове през годината(заради Covid простотията).

Организацията беше супер, пунктовете страхотни. По маркировката имаше дребни пропуски.

Откъм време също уцелихме бонуса - супер приятно за каране. Идеални температури без големи калища по трасето и дъждове по време на старта.

Благодаря на Господ, че ми даде сили за това приключение и ме опази здрав!
:-)

Връзки

Трака ми в Страва: https://www.strava.com/activities/5485577748

• What mountain bike frame size should I ride? mbr.co.uk
• Size matters: why we’re all riding bikes that are too small mbr.co.uk
• Lever arm calculator ( required force/weight depending (kg) on the wrench length to achieve the marked torque (Nm) ) https://www.sensorsone.com/force-and-length-to-torque-calculator/

Ще ми се да кажа "С день победы!", но ми горчи.

След края на войната руснаците окупират България. Под вещата ръка на руският ръководител бива спретнат т.нар. "Народен съд" и голяма част от българската интелигенция и елит биват брутално избити. Следва национализация - от фабрики до животни в личните стопанства. Ликвидация на българското село, където са живеели истински независими от централно управление хора.

Всичко градено бива разграбено и преразпределено. Конците се дърпат от СССР, тук са назначени пионки. Държавата е окупирана, спусната е желязната завеса, десидентите са пренасочени към концлагери, свободата на словото е химера, предприемачеството невъзможно. Индивидът става безволеви, длъжен да се следва определената от Кремъл посока.

Наложен е т.нар. комунистически режим. Режим, толкова дълбоко пропил се в управлението, че и до ден днешен не можем да се отървем от него и структурите му.

Акси обича боза и често ѝ се допива. Когато има хубава ѝ вземам. Проблемът е, че не остана от истинската. В малките бакалийки явно гледат цената и има само с т.нар. "подсладители" - аспартам и подобни гадости.

Цъкнах в нета да видя как се прави домашна боза и попаднах на:

https://recepti.gotvach.bg/r-7359-Домашна_боза

Брашното от просо се оказа дефицитно, така че реших да пробвам с обикновено пшеничено.

Получи се прекрасна! Рецептата е елементарна. Вкусът е като от детството ми.

Нямам спомен като дете вкъщи да са правили домашна боза. Тогава и нямаше нужда. Беше си налична и нямаше ментета. Баба ми сподели, че навремето е правила редовно, като е ползвала мая за хляб за закваска. По нейни думи видът на брашното не е от особено значение - правили са и от царевично.

С 1/2 кг брашно и 1/2 кг захар се получават 5л боза. 20 ст/л за суровини по цени на дребно. И на тия шмекери пак им е скъпо и блъскат децата ни с гнусотии.