Home

Ако бях спускач, определено щях да карам електричка.

А макар и да обичам катеренето повече пак сериозно се замислям .. Защото нищо не ми пречи да си цъкна копчето и да си карам само на педали като ми се кара.

Но като бързам .. особено нагоре ..

И още нещо има. XC (CrossCountry) колелетата са по-леки и съответно по-бързи нагоре и по равно, но са доста по-малко забавни на спускане. Докато с такъв дзвер получаваш доброто и от двата свята ..

Пробвах днес този и още един KTM и ми хареса. Асфалт, баирчета, offroad.

Тежички бяха - около 24 кг и определено преди да купувам бих пробвал и нещо по-леко. Моторите им също мисля, че не бяха от най-мощните - 250 вата. Въпреки това "дърпаха" доста добре.

Над 1700м Д+ - едно от най-продължителните вело изкачвания в България - От гр.Петрич до вр.Конгур.

"Скоростно изкачване на вр.Конгур" - 4 окт 2020г - доста интересно състезание в MTB календара, което ни отведе в Петрич. Събитието е част от "Беласица Активен Уикенд" и заедно с "Беласица SkyRun" са организирани от клуб Бела Екстрийм.

Трасе

Тръгва се от центъра на Петрич с надморска височина около 230м и се изкачваме на вр.Конгур - 1951 м. Различното на трасето е, че е само изкачване, като финала е на върха. Има 10-ина км по асфалт в началото - до разклона х.Беласица/х.Конгур, след това започва черен път, който е доста добре утъпкан и лек автомобил може да се качи до х.Конгур без особени затруднения. След х.Конгур се продължава по път, но става доста каменисто и могат да минат само по-сериозни джипове.

Преди

На закуска хапнах съвсем леко - 1/2 филийка хляб, ябълка, бисквита с шок. пълнеж и кафе. Бях си приготвил електролити в бидона, две "сурови десертчета", и един енергиен гел.

Реших да взема лекото колело. Сложих CrankBrothers EggBeater педалите и макар и да беше само катерене, поради липсата на достатъчно каране offRoad с тях след х.Конгур по-скоро ми пречеха, отколкото да имаше някаква полза от клипсовете.

Около 25 човека стартирахме във велосъстезанието. Учудващо има толкова малко участници. Може би защото Петрич е в ъгъла на картата и им идва далечко на доста хора. На нас пък там ни харесва, винаги е по-топличко и е приветливо. А и Беласица и пътеките из нея изглеждат доста привлекателни.

Състезанието

Над 1700м катерене си е предизвикателство, особено когато трябва да се минат в що годе състезателно темпо.

Стартът беше в 9:00.

През нощта не спах добре и не си давах особено зор нагоре за да видя как ще вляза в изкачването. Съответно тръгнах бавно, после поизпреварих този-онзи. Застигнах и си лафихме известно време със Светльо от Белите-София, но човека беше препил предната вечер и се наложи да му дръпна и на него. След него застигнах и Александър Вуков, който изглежда се дразнеше, че някой ще го изпреварва и натискаше извън собственото си темпо. На х.Конгур бях 2-3 секунди преди него. Спрях за минутка да хапна нещичко, да пораздвижа краката и да пийна вода.

Учудващо на пункта на хижата ми казаха, че има само 4 човека пред мен. Тримата ги знаех - ВелоРаптори - Калин Русев, Алекс Иванов и Даниел Велинов. А.Вуков каза, че четвъртият е бил от Белите-София. В последствие се оказа, че всъщност са били 5-има, не 4, като е имало още един младеж.

Реших да понатисна нагоре, защото бях в добра кондиция, основната част от денивелацията беше зад мен, а и имах шанс за подиум. А.Вуков тръгна преди мен от пункта, и първоначално натискаше и той, като си сменяхме позициите. Скоро обаче силите го изоставиха и го изгубих зад мен. Чак до финала не виждах никого нито отпред нито отзад.

Като свърши гората се появи вятър, който заради завоите, сякаш че духаше от всички посоки. Псувах клипсовете на почти всеки завой на серпентините, но като дизелов локомотив си пуфтях нагоре.

На 100-ина метра преди върха имаше един засукан участък, който нямах намерението да го пробвам с клипсове, а и никой не се виждаше да ме догонва. Това беше единственото бутане за цялото изкачване.

Резултат

Финал за 2ч 28 мин, 6-та позиция в генералното и 2-ра в 40+ . Съответно първият ми подиум във вело състезание.

Награждаването

Награждаването беше в 15:00 на х.Конгур заедно с другото събитие за деня - изкачването на върха от скороходците.

Стъпването ми на стълбичката не предизвика особени емоции. Бих се радвал да съм по-издържлив, по-бърз и да карам по-добре, но за подиуми, изтъкване и слава нямам особен апетит.

Организаторите се бяха постарали да осигурят доста приличен награден фонд въпреки малкия брой на участниците.

Анализ

Струва ми се, че във формата в която бях, ако се бях наспал добре можех да смъкна поне 10 минути от времето, което направих.

Не е лошо и да пробвам клипсовете на Shimano, защото от CarnkBrothers-a се откачам трудно в тегавите участъци.

Още

В Петрич пристигнахме в петък, минахме през местните ресторанти, посетихме и дискотеката, която за съжаление се оказа тежко покварена от тая гнусна дандания, на която не ѝ е мястото да бъде назовавана тук.

В съботата преди състезанието с Акси и Ани се разходихме до Рупите, и пообиколихме града с колелетата да поразгледаме.

След края на състезанието се разходих до вр.Радомир, който е първенеца на Беласица. Вятърът горе на билото беше доста силен, но за късмет беше югозападен и доста топъл.

За съжаление времето беше доста мътно и не можах да видя гледките в пълния им блясък.

Благодарности

Благодарности на организаторите от Бела Екстрийм както и на всички доброволци, които отделиха от времето си и направиха това събитие възможно.

Благодаря на Господ, че ми даде сили за това приключение и ме опази здрав!

Връзки

• Албум със снимки в Google Photos: https://photos.app.goo.gl/qkXxL9DphZfE98Vj8
• Класиране: http://race-tracking.com/belasitsa2020/race.php?race_id=122
• Strava активност: https://www.strava.com/activities/4151642688
• FB събитие: https://www.facebook.com/events/1024008094725625
• Информация за състезанието: http://active-belasitsa.com/bg/events/kongur-speed-climb-2020

3300м положителна денивелация ..
Това число ме тревожеше, когато мислех за това състезание. Доколкото помня никога не съм правил толкова D+ за ден. Над 2км да, но над 3 ..

Витоша 100 се води предизвикателство за издържливостта, а трасето тук е с двойно повече изкачване.

Пропуснах ранната регистрация - късно забелязах, че ще се провежда състезанието. Записах се на 15-ти септември. Платих си 50-те лв стартова такса, и в четвъртък, на 24-ти се разходих до Павето да си взема номера. Приятно ме изненада, че ми дадоха и доста прилично джърси, което ми пасна и като размер.

Бях решил да мина трасето на части поне по веднъж. Никога не бях карал там и прочетох, че има някои доста неприятни участъци на спускане.

На 17-ти имах намерение да завъртя Класик дистанцията. За съжаление не можах да се организирам и тръгнах да катеря чак в 17:20. Стигнах до х.Мургаш и се пуснах обратно по здрач. Уикенда щях да пътувам, така че опознаването остана за седмицата преди състезанието.

В сряда, на 23-ти завъртях Класика, който представлява трасето на Епик без няколко допълнителни врътки. За съжаление бях изпуснал Фейсбук поста на Мамутите с актуалните GPS следи и го карах по миналогодишния трак, който се оказа, че пропуска катеренето по Желявската река и на няколко места ме прати в трета глуха да търся пътеката. Беше почти по тъмно и загубих поне едно 20-ина минути в лутане. От спускането в гората преди Буховския манастир се наложи да карам на фенерче със смартфона в ръка.
Иначе поне придобих представа какво ще представлява основната част от трасето.

Съботата преди състезанието бях решил да си дам почивка. И без друго тогава се изля сериозен дъжд. Оставаха ми четвъртък и петък, в които мислех да врътна спускането от вр.Готен и врътките около Потоп, Елешница и Желява. Четвъртъка също беше дъждовен и остана само петъка. Трябваше да избера коя от врътките да тествам. Качването към вр.Готен беше по-малко (500 - 600м Д+), състезанието беше след ден, така че реших да направя него. Още повече, че очаквах там да има предизвикателно спускане. За късмет този път вече бях видял, че има актуализирана GPS следа и спускането от вр.Готен към Бухово не е по директната пътека като 2019г, а са го изместили по-западно. Впоследствие се оказа, че и уж актуалният трак има разлика с това, което беше на състезанието. В долната част трака минаваше по път, докато на състезанието беше маркирано по пътеката в гората.

Та в петък около 15:15 се насочих нагоре. Срещнах няколко Мамута нагоре, които поставят маркировка. Помотах се на върха, където се качих на кулата. Спускането се оказа не толкова трудно, колкото очаквах. Имаше стръмни сипеи на няколко места, които в голямата си част можеха да се заобиколят странично по тревата, където имаше достатъчно сцепление. Носих на два участъка от по около 30-40-50 м, където беше стабилно наронен камънак и риска от пребиване по моему беше неоправдан.

В събота с отвориха небесата и поваля доста добре.

Ето какво си приготвих:

• Колело - Реших да карам с мекицата този път - XC, 11.4kg, 26"x2.1
• Стартов номер
• Резервна вътрешна гума лепната с изолирбанд на рамката
• Помпа
• Каска
• Телефон, Лична карта, Пари, ключ от колата
• Ръкавици - два чифта. Един за спусканията по топлото и един за сутринта в студа.
• Тулче
• Лостчета за вадене на гумата
• Очила
• Храна
  • 2 x 40г RooBar (167 ккал)
  • 2 x 30г Bio Raw Bar Alesto (120 ккал)
  • 3 x 35г IsoStar energy gel (112 ккал),
• Вода + електролити на прах в бидона. Допълнителна доза електролитен прах.
• Survival Blanket
• Масльончица
• Ветровка/Дъждобран
• Второ якенце, което носих на част от първото изкачване и на първото спускане.
• GPS часовник
• Сол
• Салфетки
• Резервни накладки
• Резервно парче за веригата
• Фитили + макетно ножче

Платформени педали (без клипсове) и маратонки с добър контакт върху тях. Гумите нарочно ги оставих доста меки - около 1,2 бара - за по добро сцепление и комфорт. Имах намерение да съм внимателен на спусканията.

Навих си алармата за 6:20, легнах около 1:00, Станах малко преди 6:30. Спах добре и сутринта се чувствах относително свеж.

Направих си кафе и за изпът. Хапнах си закуската, която бях приготвил от предната вечер:

• 300г кисело мляко
• 90 гр мюсли
• 120 гр пресни червени боровинки
• 1/2 л портокалов фреш

Поех към Бухово малко след 7:00. 7:40 бях на старта. Свалих колелото и поразцъках съвсем лекичко около старта. Температурата беше около 6°C. Наложи се да си сложа ветровката и ръкавиците с дълги пръсти.

Дадоха старта в 8:01 .

Целта ми за това състезание беше да го завърша. Никога не бях карал толкова изкачване и нямах представа дали ще ми стигнат силите. Съответно не съм "натискал" никъде, за да не влизам в анаеробна зона, която да ми "изяде главата" по-късно. Стараех се да се потя колкото се може по-малко. Стръмните баирчета си ги карах едва-едва, където ставаше прекалено стръмно слизах да бутам.

Спирах на всички пунктове за по малко да отпочина и да се пораздвижа. Хапвах по парче банан, краставица със сол, фъстъци. Един Lion изядох на пункта до Потоп. Любезната жена на един Мамут беше направила баница, която беше най-якото нещо на пунктовете. За късмет през техният пункт се минаваше два пъти :-)

От Бухово до х.Мургаш ми отне около 1:21 ч и още 25 мин до върха. Спирах за малко, защото ми излезе веригата от t-pulley, нещо, което не ми се беше случвало до сега на този дерайльор (Shimano SLX 7100). Беше след локви + полепващи и хвърчащи камъчета, така че може някое камъче да се е лепнало на "правилното" място.

Имах намерение да спра на върха, да се облека за спускането, да цъкна някоя снимка. Вятърът горе обаче беше много силен и много студен. В смисъл - толкова силен, че по време на спускането във високата част ме отвяваше от пътеката. Спрях да се облека малко преди върха и реших, че спирането за първият гел ще бъде по-надолу, някъде на завет.

Денят беше кристално ясен. Дъждът от предният ден беше направил трасето стабилно. Нямаше и помен от пушилката и прахоляка, които бяха предните дни. Въздухът беше супер свеж и температурите идеални. Трудно мога да си представя по-подходящи условия за карането на това трасе.

Както писах врътките между Потоп и Желява не можах да ги мина тестово. Оказа се, че там има няколко доста предизвикателни участъка, които не са по силите на скромните ми спускачески умения. Част от тях мога да ги пробвам, но не точно в тоя ден, когато гонех друга цел. Та си носих колелцето надолу.

Желявската пътека ми се понрави доста. Не особено технично крос кънтри, което може да се спуска на скорост, макар и аз да я карах предпазливо, защото не знаех къде какво следва.

На пунктовете пиех по малко електролити и допълвах с вода. Това е първото състезание, на което реших да тествам електролити и енергийни гелове. Поуплашила ме беше денивелацията явно и реших хем да пробвам, хем да се подсиля. Втората доза електролити разтворих на пункта след първата врътката на Потоп. Първият гел го дръпнах на спускането от вр.Мургаш, третия късничко - след започване на катеренето към вр.Готен. Вторият не помня точно къде. От двата вида барчета изядох по едно само. Обикновено при продължителни натоварвания гледам да приемам доста сол. Сега също солих, но не чак толкова, залагайки на IsoStar-a . Усещаше се лека еуфория сякаш, която може и да няма връзка с добавките.

Проблеми с болки и схващания нямах. На няколко места се обадиха леки болежки във връзките около колената, които се оправяха веднага след лека промяна в позицията на въртене. Същото и с двата прасеца - когато се обадеше десния почвах да натискам повече с левия и обратно. Ако почнеше да ми протрива - ставах да повъртя известно време прав.

По обед вече напече доста и се усещаше на изкачванията в откритите участъци. Съответно потенето беше обилно и намалих темпото още повече.

До изкачването към вр.Готен стигнах в отлична кондиция. Нямах особена умора и си въртях спокойно нагоре. Същото се запази и до финала. Явно тактиката на умерено натоварване се оказа успешна. Почти съм убеден, че ако бях натискал нещата нямаше да се развият по този начин. Нямам нужната подготовка за толкова продължително интензивно натоварване.

По пунктовете поне на мен ми липсваше солената храна. Имаше краставици, сол, ябълки, банани и разни сладки неща. На един пункт имаше фъстъци. Хляб, сиренце и някакво месце нямаше.

Маркировката беше прекрасна. Всички разклони бяха маркирани идеално.

За разлика от В100 (където изкара само около 4:30ч) TomTom-а издържа геройски. Даже имаше батерия и за няколко мини активности, докато разцъквах следобед по центъра.

Трасето

Това трасе би било доста неприятно в горещ летен ден. Много открити участъци, много напечен камънак, прахоляк .. Но както писах тази година времето беше с нас и преминаването му беше удоволствие.

Мамутите правилно са преценили да го сложат есента. Доколкото виждам предни години дори е било в края на октомври.

Резултат

На Епик дистанцията стартирахме 25 човека, всичките мъже. От тях са завършили 21 - 11 в категория мъже и 10 в категория ветерани, където участвах и аз.

Официалното ми време е 7:24:06, което ми отрежда 6-то място при ветераните (10 финиширали) и 14-то място в генералното класиране (21 финиширали).

Времето през което съм се движил е 6ч 41мин (Стравата дава 6:52, но статистиката от TomTom-а е по-точна). Хапвания, почивки по пунктовете, спирания за тоалетна/обличане са около 43 мин. Стравата дава 3200 м D+, TomTom-а - 3500 .

Доволен съм, че успях да финиширам и от начинът, по който протече състезанието за мен. Засега са ми това възможностите и съм напълно удовлетворен от начина, по който проведох състезанието и резултата. Все пак, натоварване от над 7ч си е почти един IronMan за аматьор като мен.
А дай боже един ден да мога да го мина и в състезателно темпо :-)

Победител стана Александър Алексиев с време 4:16:32 . Отново без конкуренция - с повече от 30 мин преднина пред втория.

Благодарности

Благодарности на Велоклуб Мамут за чудесната организация и за това, че се бяха напънали да направят събитието въпреки проточващата се COVID-19 простотия.

Благодаря на Господ, че ми даде сили за това приключение и ме опази здрав!

Връзки

Класиране:

• https://racetimingbg.com/event/купа-мургаш-27-09-2020/

Официалните GPS следи представени от Велоклуб Мамут преди състезанието:

• Пикник: https://connect.garmin.com/modern/course/42905758
• Класик: https://connect.garmin.com/modern/course/42904308
• Епик: https://connect.garmin.com/modern/course/42905163

Активността ми в Страва:

• https://www.strava.com/activities/4120993156

Сайт на събитието:

• http://murgash.veloclubmammut.com/

Събитие във Фейсбук:

• https://www.facebook.com/events/451083585522916/

Имах мерак да участвам на В100 тази година и звездите се наредиха така, че да се случи.

Исках:

• да направя време около 5ч
• да съм преди първата жена

, но нямах намерение да преследвам цели. Щях да си търся моето темпо, да слушам какво ми казва тялото и моментното физическо състояние, и да се накефя на преживяването.

Бях решил да не се напъвам на много стръмните участъци, а да разнообразявам с бутане защото там се хаби много енергия, а печеленето на време е съмнително.

Преди старта знаех, че нямам особени шансове за добро представяне защото последния месец нямах смислени тренировки заради:

• В края на юни паднах на Джуренец куест и си нараних сериозно дланите, които вече имаха сериозно натъртване от падане на камъните при спускане на Витоша.
• Изкарах нещо като грип на крак за около 10 дни. Беше ми отпаднало, леко ми дращеше гърлото и може би вдигах и температура от време на време
• За капак лепнах и стафилококова инфекция на пикочните пътища и 8 дни в началото на юли пих антибиотици

Знаех и че нямам достатъчно подготовка за 5 часово постоянно напъване в гората.

Предния ден преди състезанието приготвих байка и си нагласих всичко необходимо:

• Колело (Hardtail XC, ~9 kg, 26"x2.1 Schwalbe Rocket Ron)
• Вода
• Стартов номер
• Резервна гума лепната с изолирбланд на рамката
• Помпа
• Каска
• Телефон, Лична карта, Пари, ключ от вкъщи
• Ръкавици
• Тулче
• Лостчета за вадене на гумата
• Очила
• Храна - 4х21 гр мюсли барчета с шоколо - Aptonia Cereal Bars от Декатлон
• Масльончица
• Ветровка/Дъждобран
• GPS часовник
• Сол
• Салфетки
• Маска (Covid)
• Резервни накладки (наскоро ми се отлепи една)
• Резервен QuickLink за веригата

Легнах в 1:40, станах в 4:50 . Колко бях спал не е ясно защото се въртях доста. Възможно е да са 20 минути, но поне бях дремнал.

Направих си кафе. От вечерта си бях приготвил към 250 гр мюсли, накиснато в 300гр кисело мляко с малко вода. Изядох 2/3 от порцията изпих кафето, напомпих гумите на колелото на 1,5 атм. Напънах се да посетя санитарния възел за да не се налага да го правя по трасето и в 5:24 потеглих към Бояна с колелото.

Бях там осем минути преди старта и се постарах да се наредя доста в началото. Идеята ми беше да се понапъна в началото на състезанието за да не се налага да чакам навалицата по тесните места преди да се е разкъсала групата.

Старта беше навреме - точно в 6:00 . По-малко от 30 мин по-късно бях на Тихия кът, като изпреварих доста хора на изкачването.

Спуснах към Владая без да се напъвам - Страва сегмента сочи 4:30 минути. Бях с твърдака, с който се чувствам доста неуверен на спусканията, така че нямах намерение да карам бързо надолу.

На изкачването от Владая до водния пояс усетих, че пулса ми е висок и ми стана ясно, че няма да мога да натискам. Потях се доста. Сегмента сочи 9:20 мин .

Състезанието го изместиха от средата на юни в края на юли и в гората на сингъл трака от владайската река до Кладница си беше тъмничко. Търсих моето си темпо и не бързах. Интересното е, че не ме изпревари почти никой може би 2-ма души само. Започна да се чува някакво странно тракане откъм веригата. С това колело нямам проблем с падания на верига затова обикновено не заключвам дерайльора. Този път бях решил да го заключа, и макар че тракаше доста го отдадох на това заключване. По-късно щеше да се разбере, че не е това проблема. Сегмента от владайска река до асфалта на кладница сочи 30:47

Не съм спирал на пунктовете на Владая и след Кладница.

Последва спускането към яз.Студена, където няма какво да се отбелязва.

На 1:31ч от старта, на средата на яз.Студена ми блокира венеца и веригата не можеше да се върти. Спрях да погледна с мисълта, че състезанието за мен приключи. Видях, че венците на касетата играят и стягащата им гайка беше развита. Свалих гумата и стегнах на ръка гайката. Пробвах да използвам и отверката на тулчето ми за да почукна и пристегна с нея, но нищо не стана. Надявах се да имат ключ за затягане на сервизните шатри по пунктовете. Уви, питах всички възможни, но нямаше никъде. За късмет затягането на ръка изкара до края, като чак след Симеоново имаше неточности при смяна на скоростите, но може да са били и от калта.

Изгубих около 6 минути и ме изпревариха поне едно десетина човека. За сметка на това пък отпочинах малко и пийнах вода.

Скоро бях на пункта до стената на язовира, където загубих 1-2 минути, докато в сервиза и един любезен човек порови в буса си дали нямат ключ за касетата. Нямаха :-)

На изкачването от стената през Боснек към Чуйпетлово допълнително се потвърди, че нямам пара. Обилно потене и висок пулс. 2:25 ч от старта бях на пункта в Чуйпетлово. Бях изпил водата, така че заредих на чешмата. Сегмента от стената до Чуйпетлово: 37:27 мин (11,29 км, 372м изкачване, 18,1 км/ч)

Не знам защо но бях решил, че след Чуйпетлово е относително равно в гората. Карах го веднъж тази година този участък. Последвалото изкачването неприятно ме изненада и започвах сериозно да усещам липсата не енергия от допуснатите грешки. Очаквах и всеки момент да се развие гайката пак и да трябва да спирам да свалям гума и да завивам.

На спускането след Смильо(2:46ч от старта) ми поднесе предната гума в една на пръв поглед безобидна кал и паднах. Пльоснах се в калта по задник на десния бут и се метнах настрани в тревата. За късмет беше меко така че беше почти без поражения освен леко ударена дясна подбедрена кост в колелото. Като време не загубих почти нищо. Проблема беше, че ако досега карах бавно на спусканията сега намалих още повече и станах тройно по-внимателен на критичните участъци. Тенденция, която се запази до края. Парен каша духа ;)

Между Чуйпетлово и Ярема беше доста мокро. Явно беше валяло през нощта. В гората беше кално, а тревата беше доста хлъзгава. При обрасли участъци излизането от коловозите на скорост беше опасно.

На Ярлово(60 км и 3:25 ч от старта) спрях да ги попитам за ключ за гайката. Поне едно услужливо момче на сервиза ми напръска веригата със смазка. След Ярлово следваше движение по открити участъци, а слънцето вече препичаше сериозно докато катерех из тревите.

Батерията на ТомТом-а свърши на спускането след Ярема. Забелязах я още около Студена, че е наполовина. Интересно защо. Обикновено 6ч си изкарва без проблеми, а вечерта я бях заредил.

До брезите вече бях изхвърлил огромно количество соли с обилното потене. Бях изпил две бутилки с вода. Точно на 50м от пункта усетих, че започвам да крампирам на задбедрицата. Тъпча се с достатъчно количество сол и никога нямам проблеми с крампирането. Този път беше изключение обаче. Късмет, че беше близо пункта. Слязох от колелото, поразтрих краката и добутах до пункта. Един младеж, който току що го бях рязнал на изкачването беше доста учуден. На пункта бяха от ДопелХерц, които ми дадоха:

• две пакетчета с магнезий,
• две пакетчета с "енерджи"
• разтворих си около 20гр сол в бутилката и я изпих и нея
• изпих и една 200 мл чаша кола

Постоях 4-5 мин там и веднага като тръгнах се усети разликата. Не знам дали си внуших, но нямаше следа от крампите и липсата на енергия сякаш беше изчезнала.

Следваше приятен равен участък през гората покрай Железница до Симеоновските серпентини. Там се задминавахме с едни момчета няколко пъти. Обърках пътя за втори път - до една рекичка, като тръгнах след един младеж, който тръгна да спуска вместо да завие.

В надпреварванията се включиха и един баща с детето си, което мислех, че му е син. Попитах го на колко е и той ми каза, че е на 12. Доста впечатляващо. В последствие, когато ги поздравих на финала се оказа, че това за мен е най-голямата изненада в състезанието. 12 годишната Йоана Вълканова, дъщеря на Илия Вълканов и двамата от клуб Олимп. 4 сек. преди мен завърши момиченцето, като последно ме изпревариха на спускането по плочите в парка преди бул.България. Караше един новичък черно-оранжев карбонов твърдак Скот, вероятно Scale RC. Детето имаше телосложение на напълно нормално момиче на тази възраст - слабичко, без изявени мускули по краката. А направи В100 на 12г за 5:48 ч. Втора в генералното класиране при жените на 19 мин след Христина Козарева.
Респект за нея и баща ѝ !

На изкачванията от Симеоновските езера до финала пак се появи липсата на енергия и бях доста бавен.

Изядох две от барчетата (2х21гр) за цялото състезание. Не съм ял по пунктовете.

Бутах:

• съвсем малко на сингъл трака
• кратки и стръмни изкачвания след Владая
• мъничко на изкачванията до Студена
• кратки и стръмни изкачвания м/у Ярлово и Ярема
• вероятно пропускам и др.

Установих, че докато бутам пулса ми още повече лети в небесата.

Носих:

• на стръмното, кално и каменисто изкачване преди Ярема
• на голямата локва преди поляната на Железница
• На серпентините преди Симеоновските езера

Пътеката от северната страна на Витоша нямаше нищо общо с тази след Чуйпетлово. Тук беше доста сухо и даже и голямата локва не беше особено кална.

Резултат

Официалното ми време е 5:48:31 ч, което ми отрежда:

• 72-ро място в генералното класиране (около 1280 финиширали),
• 70-ти при мъжете (две жени преди мен, включително и 12г момиченце, което ме изпревари с 4 сек)
• 26-ти в категория мъже 40-54г

Резултатът ми е покъртително слаб. Първият ме е изпреварил с почти два часа. Изпреварват ме 12 годишни момиченца.

От друга страна нямам претенции да съм големият атлет. Към момента на старта съм на 41г и тежа около 70 кг (173 см ръст), което е около 5 кг над опитмалното тегло за подобни натоварвания.

Грешки

Като грешки отчитам:

• Малкото сън
• Карах с едни баскетболни Адидаски, които на сухо бяха ОК, но като се намокреха или накаляха се пързаляха много върху педалите.
• Не приемане на електролити. Не си бях подготвил защото обикновено не се потя много и не губя толкова вода.

И лошият късмет(за цвят):

• Липсата на подготовка заради здравословни проблеми в последния месец
• Развитата гайка на венец касетата
• Падането

Мисля, че без грешките и лошия късмет имах потенциал да смъкна под 5ч, въпреки че техниката ми на спускане не е добра и там губя доста защото карам предпазливо. Такова време би ме вкарало в топ 20, което си е направо учудващо.

Това разбира се са си чисти спекулации от сорта на "Ако баба беше мъжка щеше да има дръжка". Едно е да мислиш, второ е да искаш, трето е да можеш пък четвърто е да го направиш.

Да променя

Така и не се научих да карам с клипсове планинско. Чувствам се неуверен с тях на трудните участъци, особено на състезания. Може да е от педалите ми (EggBeater), които сякаш, че не се откачат достатъчно лесно.

По принцип лягам късно, което поне преди състезания трябва да коригирам. Няма как да има добро представяне при толкова дълго физическо натоварване и липса на сън.

Хората в челото зобят стабилно. Може би трябва да заджурквам някакви смеси и аз - с електролити и енергия, а може би и разните му кофеини/таурини и подобни.

3-4 опознавателни минавания на трасето ако направя също ще ми помогне.

Планинското колоездене в България

Гледам резултатите и в общи линии виждам само двама подготвени състезатели - Алексиев и Калин Русев, като вторият е почти 50 годишен.

Емо Стойнев като участва Алексиев поне има конкуренция по петите. Тази година го нямаше. Съответно вторият е на над 20 мин.

В100 съвпадна по дата със шосейното състезание "Пътят на римляните" и шосейкаджиите ги нямаше. От тях има хора "със сърце и крака", и макар че техниката за планинското им липсва можеше някой да се намести на подиума.

Ако не беше пустият му Covid международното участие можеше да позакърпи положението.

При жените положението е още по-трагично. Там дори и първата го добутва само на мускули. Класирането на 12г момиченце на втора позиция с малка разлика от шампионката го показва.

Благодарности

След финала поздравих организаторите, че макар и отложено не пропуснаха да направят събитието и тази година. В100 е спортното събитие с най-много участници в България и при положение, че то се проведе няма оправдания за отменените любителски стартове през годината(заради Covid простотията).

Организацията беше супер, пунктовете страхотни. По маркировката имаше дребни пропуски.

Откъм време също уцелихме бонуса - супер приятно за каране. Идеални температури без големи калища по трасето и дъждове по време на старта.

Благодаря на Господ, че ми даде сили за това приключение и ме опази здрав!
:-)

Връзки

Трака ми в Страва: https://www.strava.com/activities/5485577748

• What mountain bike frame size should I ride? mbr.co.uk
• Size matters: why we’re all riding bikes that are too small mbr.co.uk
• Lever arm calculator ( required force/weight depending (kg) on the wrench length to achieve the marked torque (Nm) ) https://www.sensorsone.com/force-and-length-to-torque-calculator/

Ще ми се да кажа "С день победы!", но ми горчи.

След края на войната руснаците окупират България. Под вещата ръка на руският ръководител бива спретнат т.нар. "Народен съд" и голяма част от българската интелигенция и елит биват брутално избити. Следва национализация - от фабрики до животни в личните стопанства. Ликвидация на българското село, където са живеели истински независими от централно управление хора.

Всичко градено бива разграбено и преразпределено. Конците се дърпат от СССР, тук са назначени пионки. Държавата е окупирана, спусната е желязната завеса, десидентите са пренасочени към концлагери, свободата на словото е химера, предприемачеството невъзможно. Индивидът става безволеви, длъжен да се следва определената от Кремъл посока.

Наложен е т.нар. комунистически режим. Режим, толкова дълбоко пропил се в управлението, че и до ден днешен не можем да се отървем от него и структурите му.

Акси обича боза и често ѝ се допива. Когато има хубава ѝ вземам. Проблемът е, че не остана от истинската. В малките бакалийки явно гледат цената и има само с т.нар. "подсладители" - аспартам и подобни гадости.

Цъкнах в нета да видя как се прави домашна боза и попаднах на:

https://recepti.gotvach.bg/r-7359-Домашна_боза

Брашното от просо се оказа дефицитно, така че реших да пробвам с обикновено пшеничено.

Получи се прекрасна! Рецептата е елементарна. Вкусът е като от детството ми.

Нямам спомен като дете вкъщи да са правили домашна боза. Тогава и нямаше нужда. Беше си налична и нямаше ментета. Баба ми сподели, че навремето е правила редовно, като е ползвала мая за хляб за закваска. По нейни думи видът на брашното не е от особено значение - правили са и от царевично.

С 1/2 кг брашно и 1/2 кг захар се получават 5л боза. 20 ст/л за суровини по цени на дребно. И на тия шмекери пак им е скъпо и блъскат децата ни с гнусотии.

Покрай създадената ситуация(извънредното положение заради Корона вируса) от училището на щерка ми ни задължават да регистрираме децата в Shkolo.bg . Там водят и електронния дневник.

Гледам в търговския регистър, че това е частно дружество. Няколко въпроса:

1. Защо училищата налагат точно тази платформа ?
2. От МОН ли е спуснато да се ползва тя или всяко училище може да избира ?
3. Има ли алтернативна платформа одобрена от държавата, като не визирам дистанционното обучение, а по-скоро електрония дневник и механизма за контакт с родителите ?
4. Откъде накъде на частна организация ще се предоставят данните за оценките, забележките, отсъствията на учениците, връзките между родители-ученик, задължителното изискване на телефонен номер и други лични данни при регистрация ?
5. Има ли МОН някаква договореност с тези фирми, например:
   • Споразумения за конфиденциалност и разписана отговорност при изтичане на данни ("Школо" ООД е с капитал 1000 лв)
   • Данните да са в отворен формат и налични в своята цялост за сваляне от училищен администратор например ? Въпросът тук е какво правим, когато утре избраната организация реши да ни кара да плащаме или къде отива информацията, ако реши да затвори услугата?

Мдаа .. Прочетох го това. Предполагам, че 98% ще го пропуснат, защото им е дълго.

Истината е, че тук не останаха мъже. Пълно е с пу_ки. Накъдето и да се обърнеш свинщина. Покрай свинщината минават приятно разсеяни п_тки. Минават и си обръщат главата на другата страна, защото системата ги е убедила, че това не е тяхна грижа. Същата тая система, която е разрушила усещането за общност и ни убива ден след ден ..

Живота ви е толкова илюзорен и дотолкова сте повярвали, че сте най-важни и безценни, че кучето ви, даже не кучето ви, а тенекията ви, е по-важна от човека, който срещате на улицата.

Затова ще се оправяте поединично. Затова и няма да се оправите ..

Не ми е жал за вас. Ваш живот - ваша воля.

Лошото е, че не остана място за свестните. Шибаната глобализация изяде цялата планета.

Ето го поста, който предизвика горната ми реакция:

Защо напускам България?

Когато на 9 юли мъжът ми изчезна от къщи. Когато на 10 юли вечерта го намерих пребит и изхвърлен на един строеж. Когато лекарят от Бърза помощ заяви, че няма да го качи в линейката, защото бил наркоман. Когато му постави тази “диагноза”, без въобще да го прегледа, ей така, от разстояние. Когато все пак успяхме да стигнем до “Пирогов”. Когато там го държаха пет часа в коридора, прехвърляха го от кабинет на кабинет, крещяха му и не разбраха, че целият му мозък е в кръвоизливи. Когато дори твърдяха, че нищо му няма и бяха готови да не го приемат в болницата. Когато молех санитарите да не блъскат количката с болното му тяло. Когато се оказа, че не става с молби, а с пари. Когато полицията отказа да води следствие, защото мъжът ми, който беше в безсъзнание, не искал да им съдейства. Когато ги попитах, ако беше умрял, пак ли щяха да чакат неговото съдействие. Когато следователите даваха невярна информация на собствения си министър и се опитваха да е прикрият случая. Когато страхът се настани сред близките ми. Когато се оказа, че никой, никой, никой не може да те защити. Когато трябваше да наема охрана като че ли сме престъпници.*

И най-вече когато не знаех какво да кажа на 10-годишния ни син – къде е баща му, който никога не отсъства от къщи. Когато недоумявах как да обясня на малкото дете, че сега татко месеци няма да може да се грижи за него и да го обича, както преди. Когато сърцето ми беше раздробено на парчета, защото, когато пребиват до смърт добрите хора, сърцата лесно се пръскат от мъка.

Тогава реших, че се отричам от България

Отричам се от тази България, в която живеем днес и сега. Отричам се от тази България, из която престъпниците се разхождат необезпокоявани. Отричам се от тази България, която е рай за мошениците, далавераджиите, крадците, убийците. И ад за честните и почтените хора. Отричам се от тази България, в която властва Абсолютната Безчовечност. Отричам се от тази България, в която вече няма ценности. Няма идеали. Няма достатъчно смели хора и истински родолюбци. Не е останала никаква чувствителност и никакво уважение към личността. Има само изтребление на таланти. И камари лъжи. Като например, че престъпността е намаляла, както и емиграцията. Аз ви казвам, че не е така. Ние с мъжа ми сме част от огромна емиграционна вълна. В момента заминават при тези, които като нас преди десет години обичаха това място, наречено “родина”. Тези, които страдаха от идеали. Тези, които мислеха, че родината е свята и че е грях да я изоставиш. Тези, които изгубиха много самолети с приятели. Тези, които плачеха върху опустелите писти на аерогарата, но упорито си повтаряха, че човек трябва да живее там, където се е родил. И че другото се казва “предателство”. Тези, които тогавa тичаха по митингите на СДС и вярваха в новото бъдеще Тези, които искаха да живеят тук и никъде другаде. Тези, които имаха илюзии и смятаха, че ако всеки прекопае своята градина, нещата ще се оправят и всички ще живеем по-добре. Тези, които десет години работиха, без да се занимават с политика, без да членуват в партии и без да влизат в никакви групировки. Тези, които създадоха ценни и полезни неща и ги създадоха със собствените си ръце. Тези, които не праха пари. Тези, които бяха потенциалът на България.

Тези, които в началото на 90-те взеха грешното решение! Да, в началото на 90-те години ние с мъжа ми искахме да живеем тук. Защото обичахме България. Преди две години, когато подадохме документи за емиграция, ние пак искахме да живеем тук. Защото обичахме България. Сега, когато заминаваме, ние отново искаме да живеем тук. Но тук не може да се живее. Всеки, който не краде и не убива, всеки, който се е опитал да направи нещо в България и за България, знае истината – държавата само пречи. Държавата непрекъснато пречи.Всъщност държава няма. Няма и политика. Има само управляващи, мафия и биячите на мафията. Има чудовищна, крокодилска посредственост, която се разпростря навсякъде. Превзе цялата власт. Запрати интелигентните, мислещите, чувстващите и можещите хора в панелните им кутийки – да се чудят как да изхранват децата си! Разположи се. Унищожи всичко изградено досега. Не построи нищо ново. И вместо мисионери, които да разпръскват светлина, разпрати навсякъде безмозъчни същества, които размахват палки и гърмят с пистолети, строят къщи с басейни, трудно връзват две думи в изречение, слушат чалга и от време на време с удоволствие пребиват някой от съвсем оределите си сънародници. Честито, господа Мутри! Победихте! Нанесохте се зад къщата ни, решихте, че един метър от задния ни двор бил ваш метър, подкопахте оградата ни, че даже и я поливате всеки ден, за да падне по-бързо, рязахте кабелите на тока и на телефона ни, плашихте съседите с пистолети. И докато наивно вярвахме, че се избивате само помежду си, оказа се, че избивате въобще наред. Който не ви е симпатичен. Заради един метър от задния двор! И когато се опитвахме да решим спора по общини и по някакви управления по незаконното строителство, всички вдигаха рамене и казваха – “Този го изпраща депутат. За него ни звънят от Народното събрание.” Господи, това ли е България! Всеки ден ние сме унизени, смазани, обезверени. Всеки ден напълно загубваме смисъла на нещата, защото всеки ден се случва по една история, която много прилича на моята юлска драма. Случва се на улицата, в трамвая, в магазина, в някое от милиардите чиновнически учреждения. Навсякъде. Историята се състои от различни факти, от различни оскърбления, но всъщност това е една и съща история – тази на пълното унижение на човешкото достойнство. В крайна сметка в момента се пише историята на унищожението на българския дух.

Е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях. Наздраве! Подкопаната ни ограда ще падне всеки момент. И за мен тя е символ на подкопаната България, която скоро съвсем ще рухне. Моята ограда, моята България, моите надежди, моята защита, моята романтика, моите любови, моите радости и болки, моят театър, моите пиеси, моят дядо. Всичко, което беше мое. Е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях! Разбихте мечтите ни, както се разбива човешка глава. Дали пък да не ви благодаря? Задето ме излекувахте от патриотизма ми. Вече не милея за вашата България. Знаете ли, подарявам ви метъра от задния ни двор Вземете си метъра, вземете си и цялата къща! Та вие така и така си взехте всичко. Взехте ни и силите да се борим да останем тук. Можете да ни довършите. Блъскайте бъбреците, удряйте, чупете, рушете, ритайте, размажете мозъците ни! Така по-бързо ще си останете само вие. И все пак ще има проблем. Един единствен проблем. Колкото и да не ви се вярва, Ботев и Левски ще ви гледат отнякъде. Тях не можете да ги разстреляте отново. Няма как да ги обесите. Няма как да ги пребиете. Няма как да ги предадете. Те са тук. Те никога няма да емигрират. Това е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях. Ние сме поредните българи, които напускат вашата България. Ние сме поредните, които се умориха да се опитват да направят нещо за тази страна. Напускаме не по икономически, а по човешки причини. Тук не можеш да се развиваш. Тук не можеш да мечтаеш. Тук не е препоръчително да следваш моралните си норми. Морал?! Губиш играта. Защото тук се играе друга игра. И тя е мръсна. Ние сме поредните българи, които заминават, въпреки че искат да живеят тук. Ние сме поредните изгонени българи. Само че идеализмът вероятно е заболяване. А в това отношение моето семейство е фамилно обременено. Ето защо отнасям със себе си една друга България. България на дедите ми. България на детството ми. България на родителите ми. България на брат ми. България на приятелите ми. България на моите илюзии. Вземам си слънцето на България. Вземам си и Родопите Ще се връщам в тази моя България. Защото в крайна сметка, господа мутри и тези от депутатите, които стоите зад тях – вашата България си е само ваша. Тя няма да е вечна. Тя все някога ще свърши. Има природни и духовни закони, господа. Има приказки, в които децата вярват. Има приказки, в които вярвам и аз. В тях вярват и всички мои близки същества – тези, които ми помагат да прекося живота си. Хората от моята кръвна група. Нашите сърца туптят в един ритъм. А нашите души говорят български. И в която и точка на света да се намираме, ще продължим да говорим все този език – Българският на Ботев и Левски. Знаете ли за какво става дума в приказките, господа? В тях Доброто накрая винаги побеждава.

Яна Добрева – журналист по образование и драматург по призвание. Яна е и дъщеря на актьора Илия Добрев, който навремето изигра Васил Левски.

Не радиацията е опасна за живота. Човечеството е.

За дивият живот в карантинната зона.

https://www.youtube.com/watch?v=iXAsirlbFFw

Любимият ми цитат от "Матрицата":

Agent Smith: I'd like to share a revelation that I've had during my time here. It came to me when I tried to classify your species and I realized that you're not actually mammals. Every mammal on this planet instinctively develops a natural equilibrium with the surrounding environment but you humans do not. You move to an area and you multiply and multiply until every natural resource is consumed and the only way you can survive is to spread to another area. There is another organism on this planet that follows the same pattern. Do you know what it is? A virus. Human beings are a disease, a cancer of this planet. You're a plague and we are the cure.