Оскарите минаха. Може и някога да са били значещи награди.
Вече не са.
Щом е задължително да е налично расово смесване във филма за да получи номинация.
Щом е задължително на различна от бялата раса да се даде награда. Не защото са добри актьори, а за да не мрънкат, понеже "non-white actors matter".
И понеже ще бъде расизъм и унижение, ако се въведат подкатегории:
Всъщност, ако имаха себеуважение щяха да работят за спечелването на награда, а не да мрънкат, че никой не-бял не е получил.
Сега вече нямат шанс да получат награда. Просто защото истинските награди вече ги няма, и когато сянката им бъде връчена на не-бял, той няма как да знае, че е за заслуги, а не от криво разбрана толерантност.
А БорАт, БорАт все още има шанс. За малинка разбира се, където е мястото на подобни пошли продукции.
6.4.2021г - Видях щъркел за пръв път тази година. Към Перник ходих с колелото днес и беше в гнездото си в м.Манилов дол.
Ще свалям мартениците явно! :-)
Цъфнали дървета имаме отдавна! Радвам се, че закъснява пролетта тази година. От доста години насам винаги подранява.
На 6-ти март виждам за пръв път цъфнало дърво тази година. Джанка, около площад "Гарибалди".
Вчера се прибрах от Трявна. Обикновено по това време виждам щъркели, но този път нямаше.
Цензурата, която налагат големите социални мрежи като FaceBook, Twitter, YouTube трябва да бъде тяхното самоубийство.
Без да бъдат съд, те съдят и решават коя информация може или не може да бъде публикувана. Спират постове, блокират профили и страници. Имат сложни алгоритми, които дават приоритет на определена информация, страници, индивиди. На други правят така, че гласът да не може да бъде чут.
Свободата винаги е била и винаги трябва да бъде първото основно човешко право. Включително свободата да казваме това, което мислим.
GAB е социална мрежа, която е създадена в отговор на налаганата цензура. След събитията от 6-ти януари напливът към нея е огромен, така че на моменти може да не работи стабилно.
Аз съм тук:
https://gab.com/deliank
В събота предстои огромно събитие за спорта в малка България. Кубрат Пулев ще води битка за световните титли в 4 от големите световни боксови организации.
Понеже срещам някои негативни коментари ще спомена няколко факта:
Ще добавя, и че загубата на "непобедимият" Джошуа беше от мексикански младеж с вид на квартален дюнерджия.
Не видях някой от каналите, които се излъчват в България да е успял да договори предаване на събитието. Легален вариант да го гледаме на живо за сега изглежда е DAZN, която пуска стрийминг услугата си за България именно с това събитие. Цената е символична - 3лв за месечен абонамент.
Младостта е на страната на англичанина, опитът - на българина. Нямам претенции да съм боксов разбирач, но по моему Кубрат има не малък шанс за победа. Особено ако играе умно и не се хвърли в близка размяна на удари, а заложи на техника.
Мачкай Кобра !!!
Новини от последната седмица:
Останалият свят с какво се занимава не е нужно да споменавам.
Паралел с България дали да правя ?! Където в момента хора умират пред болниците заради отказана здравна помощ ..
Или за паралелни вселени може би е по-подходящо да се говори ..
As you have seen your FB NewsFeed is getting full of advertisements which take from your time and are annoying sometimes. These are the adds that are added between your friends' posts. Here's how to get rid of them.
Install AdBlock, Adblock Plus, or uBlock Origin Chrome extensions.
Open the extension options and add the following custom rule:
AdBlock: Customize -> Manually edit your filters
Adblock Plus: Advanced -> My Filter list
facebook.com#?#div[data-pagelet^="FeedUnit_"]:-abp-has(a[aria-label="Sponsored"])
FaceBook site gets sluggish with this custom rule in AdBlock
.
It works better with Adblock Plus
.
Here is the non-extended version of the selector:
facebook.com##div[data-pagelet^="FeedUnit_"]:has(a[aria-label="Sponsored"])
but it only works in uBlock Origin
(tab "My Filters" in the extension options) .
Tested in the desktop version of Chromium based browsers ( Google Chrome, Chromium )
PS: This is a cat and mouse game and FaceBook can change how these are inserted in their page. If so please report in a comment.
References:
Признавам бях обнадежден от назначението на създателя и собственика на Еконт за транспортен министър. Човека взе да говори с размах - 4 нови моста на Дунав, 3 тунела под балкана ..
Показа се при Цветанка след има няма месец, и започна да ми попарва ентусиазма. Човека направо си защитаваше концесията на Летище София.
После направи среща и с румънците. И не щеш ли този път медиите си отвориха устата - румънците не мислели да строят мостове. Абре Ники, абре Събчо ..
И докога бе майнольо, ще се доверяваш на политици ??!!! Ама тоя не е политик, бизнесмен е, със собствен бизнес развит от нищото .. Аха .. Да ама не, г-н Бучаров ..
И пави са от БезЛого да го обвиняват, че е в конфликт на интереси, докато "Български Пощи" са под шапката на неговото министерство.
Карам ShockBlaze Concept Evo Race, което си е XC (CrossCountry) мекица от старата генерация - 26" гуми, 100мм ход на предницата и задницата, 70° челен ъгъл.
Направил съм му доста подобрения, сред които:
Купих го ново миналата година, супер удобно ми е, докарал съм го на прилично тегло, работи отлично и се забавлявам доста по горите с него. Тествано е и на някои по-сериозни издевателства.
Но ..
От време на време го вкарвам в по-сериозен камънак и ми се ще там да има повече възможности.
Основният проблем ми е челният ъгъл - при по-сериозни камъни имам чувството, че ще съм през кормилото. Което се е и случвало между другото .. с последващите сериозни натъртвания.
Като казвам по-сериозни камъни имам предвид например определени участъци от спускането на велорали Черни Връх или пък камънаците горе на Петровски кръст на Чепън.
Карал съм и Trail/Enduro байк със съвременна геометрия по такива камъни и усещането е доста различно - можеш да си позволиш да караш доста по-агресивно надолу.
Поогледах се първо какви са вариантите за покупка на друго колело. Основно карам XC, така че предпочитах да е 29-ка. Понякога правя целодневни карания с много денивелация, така че теглото също ми е съществено. Спрях се на:
Canyon Strive(170x150 travel), Neuron (130x130 mm travel)
Cube Stereo
Scott Genius, Spark(not RC)
Specialized 2021: Stumpjumper pro, Epic Evo
Trek Fuel
, но проблемът им е, че или са тежки или цената е по-подходяща за лек автомобил.
Нямам предразсъдъци към закупуването на колело на старо(даже го предпочитам), така че се поогледах и в olx/bazar.bg . Доста мижаво предлагане за това, което търсех ..
И както си въртя по алеите в Западен парк ме осени идеята, че мога да поекспериментирам с това, което имам. Така и така си имам друго хубаво колело за XC маршрути като Витоша 100 , реших, че това мога "да го разваля" ;)
Планът беше да сменя предницата:
Това щеше да промени геометрията значително и сметката ми показваше,
че челният ъгъл щеше да стане около 65°.
29"-ката отпред трябваше да "гази" доста по-добре.
Също така мислех да сложа по-дебели гуми - досега карах с 26x2,1", като исках да мина на около 2,4" .
Основното ми притеснение беше промяната на ъгъла на седалковата тръба. Колелото трябваше да става и за каране. Като вдигнех много предницата седалката щеше да мине доста назад спрямо централното, съответно позицията на педалиране щеше да се промени много и имах опасения, че ще ми е неудобно за по-дългите карания.
Като ново колелото дойде с абсурдно дългата за р-ра на рамката 120 мм лапа, която смених с 35 мм. Съответно седалката беше дръпната от релсите доста назад и имаше възможност за известна корекция като я преместя напред в случай, че описаното в горният абзац се окаже притеснително.
Друга градска легенда е как като се вдигне предницата почват да се късат рамки на поразия. Това не ме притесняваше особено защото съм относително лек и не скачам от сериозни дропове.
Щеше да има и сериозна разлика между хода на амортисьорите на задницата
и предницата. Задница - 100мм, предница 130-140.
Също не ме притесняваше особено, защото имам dropper и отзад
естественото окачване на тялото можеше да обере доста по-голям
диапазон от предницата.
За повдигането на предницата също имах варианти - досега карах със спейсъри(които мога да махна), лапи и кормила с леко издигане(които могат да се сменят на лапа със смъкване и flatbar).
За вилката исках:
Разгледах какво ли не - от разни китайци до RS и Fox, съответно пак не се намери нещо, което да ми отговаря на всички изисквания и се наложи да направя някои компромиси.
Взех 29" SR SunTour Raidon34 Boost RL-R 15QLC2 CTS 130
, която е:
Като минуси:
Загледах и другите модели на SR - Auron и Axion, но или нямаха Lock, или теглото беше високо, или цената доста по-висока.
С оста на вилката японците са се опитали да открият топлата вода - излишно усложнена измишльотина, която като се напълни с кал (неизбежно е) не е ясно дали ще може да се свали каплата. В допълнение - оста е тежка. Ако реша да продължа да карам с тази вилка оста се очертава да бъде сменена.
Не ми се играеше да плета капла и да губя време със съответните логистики и сметки. Плюс това съм сигурен, че ако бях започнал щеше да излезе майка си и баща си, защото само спиците, които ми харесват са 5 лв парчето. Така че предпочитах да взема нещо готово за теста и попаднах на това в Bazar.bg:
Novatec 100x15мм, NoTubes ZTR Crest, 32 дупки, Нова Гума Maxxis Icon 2,2, TubeLess
Прилична капла с няколко минуса:
Проблемът беше, че колелото ми е с челна тръба за прав стрежен. Като не можах да открия подходяща вилка с такъв се огледах за варианти и се оказа, че има адаптер, който се слага на мястото на долния лагер и изкарва чашката извън тръбата. При нас не успях да открия да се продава и го поръчах от Алито. Щеше да отнеме време да пристигне, така че се наложи да тествам концепцията на другото колело, което си е за конусен стрежен.
Нещата изглеждаха ето така:
Снимката е централно на колелото, за да може да се добие визуална представа за разликата в размерите на колелетата.
Запазих 30мм спейсър и RiseBar-a умишлено, за да видя каква ще е разликата. Е - предницата беше станала много висока, поне в сравнение с това, което съм свикнал да карам.
Разкарах спейсъра, обърнах лапата и тестово превърнах RiseBar-a в DropBar:
Проблемът стана в reach-a - окъся ми доста и колената ми започнаха да опират в командите ( L размер рамка, ръста ми е 173 см ) .
Смених кормилото с FlatBar и нещата приеха що годе приличен вид, макар че все още предницата ми се струваше висока.
В последствие ми дойдоха и външните чашки и прехвърлих концепцията на другото колело. На тази снимка се вижда flat bar-a, но е преди да срежа стрежена:
Слжих и по-дълга лапа - 80 мм с 15° смъкване, срязах стрежена и нещата придобиха що-годе финален вид:
------------------------------------------------------------------------------------
# | Озн | Разстояние | English | Преди | След | SC 1 |
------------------------------------------------------------------------------------
1 | AB | Междуосово | Wheel Base | 1115 | 1170 | 1105 |
2 | AC | Задна - централна ос | Chainstay | 425 | 425 | 420 |
3 | CD | Ц.ос - земя | BB Height | 323 | 370 | 307 |
4 | DE | Челна тръба | Head tube | 145 | 155 | 139 |
5 | - | Височина | Stand over | 730 | 775 | 727 |
6 | - | Размер | Reach | 443 | 378 | 425 |
7 | FG | Еф. дължина на г.тръба | Top tube length | 615 | 630 | 615 |
8 | EH | Сед.тръба - земя (отвес) | - | 780 | 812 | 768 |
9 | CE | Сед.тръба - ц.ос | Seat tube length | 480 | 480 | 481 |
10 | EI | Сед.тръба - земя (през ц.ос) | | 816 | 887 | 798 |
11 | HI | - | - | 240 | 356 | |
12 | - | Ъгъл на седалковата тръба | Seat tube angle | 76° | 71° | 73 |
13 | BJ | Дължина на вилката | Fork length | 477 | 565 | 490 |
14 | - | Челен ъгъл | Head angle | 70° | 65° | 69 |
15 | - | Кормило - земя | - | - | 1023 | 950 |
16 | - | Дропър основа горе - земя | - | - | - | 930 |
SC 1 - "Scott Scale преди", със 120 мм RS Reba. Ще правя същата процедура и на другото колело.
Размерите са в мм. Смъкнати приблизително. Не съм си играл да бъда супер точен. Възможно е да има грешки.
Коментари по промяната на геометрията:
Забелязват се и плюсове и минуси:
Изненадващо, но мога да кажа, че промяната на ъгъла на седалковата тръба (което променя позицията на педалиране) не се усеща съществено дори при по-дълги карания. Може би се дължи на това, че преместих седалката доста напред и до известна степен запазих позицията над централната ос. За съжаление не направих измерване преди модификацията за да мога да кажа с колко точно се премести седалката.
Сега, след като покарах няколко месеца с модификацията мога да дам оценка.
Ползват се предимства на големите и малките колела:
Преобразуването от XC в Trail:
Неприятно е, че макар и да карам без вътрешни ще се налага да нося два размера резервни при по-отдалечени карания.
Вилката работи много добре. Теглото ѝ ми е високо обаче.
Гумата Maxxis Icon също ми харесва.
Твърдо мога да заявя, че седемдесет градусовият ъгъл, който слагат на Cross-country колелетата е грешка. 65° са далеч по-добре и времената на спукане на мнозинството от каращите ще бъдат много по-добри.
Мисля да пробвам с по-дълга лапа и с по-голям ъгъл на смъкване.
Може и да взема по-лека вилка.
Модификацията може да се ползва за увеличаване на възможностите и актуализация на геометрията на 26-ците, които имаме налични, като запазим любимите си компоненти и без да се налага да плащаме много хиляди левове за надутите цени на новите колелета.
Определено целта е постигната!
Пишете в коментар ако имате въпроси/коментари.
Регистрацията за ваш собствен блог в тази платформа е безплатна и лесна и изисква само мейл адрес.
Описаното естествено е силно субективно и изцяло подлежи на пречупване през призмата на изискванията на каращия. Възможно е дори за някого такава промяна да се усеща изцяло негативно - зависи как, къде и по колко карате, какъв е байка, който ще трансформирате, и т.н.
Ако базирате модификации на описаното в тази статия го правите на собствен риск и се съгласявате, че не можете да търсите отговорност от автора за преки или косвени щети .
Господ ви е дарил с мозък - използвайте го. Ако не сте сигурни за дадена стъпка - поискайте съвет от по-опитен.
За участието ми на велосъстезанието край Драгоман, минаващо по и около Чепън планина с дължина на трасето 44 км и положителна денивелация 1200м .
Два дни преди състезанието направих опознавателна обиколка на трасето. Можеше да се разходя с колелото и на отиване и връщане до Драгоман, но щяха да ми се съберат доста часове и километри без достатъчно време за възстановяване, така че си хванах влака в двете посоки. Влака се приземи към 13:45 . 13:55 потеглих.
Снимката е от най-високия връх на Чепън - Петровски кръст:
Горе беше доста ветровито.
Впечатлението ми беше, че трасето не беше нещо особено. Доста стръмно изкачване в началото. сериозен камънак по билото с предпоставка за инциденти на първото спускане. След това каране по поляни разни, които бяха доста голи и тук таме само гористи участъци да покажат красотата на есента. Доста учудващо, че това състезание е толкова популярно - тази година имаше около 600 записани колоездачи и бегачи, от които стартираха около 500. Явно близостта със София играеше роля.
Бяха назрели трънки на камари, прекрасни диви круши. Гъби имаше даже по пътя и до сами него. Предимно вретенки (сърнели), оришници и масловки:
Врътнах трасето по GPS следата за около 4 часа без да се мотам особено, че гонех влака в 18:30 . Успях да придобия представа и да поогледам в детайли някои по-завъртяни участъци.
В БДЖ-то беше доста приятно. Влака точен, чистичко, топличко и не се налага да шофирам, а може просто да се возя и да се наслаждавам на пейзажа. Билети си взех през нета, само за колелото се наложи да си купя от кондуктура, че не се продават онлайн. Двупосочен билет 4,90 + 2х2 лв за колелото.
Тръгнахме в 8:34 с колата от София и бяхме по план в Драгоман. Ето как горе долу изглеждаше планината когато пристигахме:
Ани и Акси пуснаха по едно "Еха!" като ни се разкри.
На влизане ни спря полицията за десетина минути, за да могат да преминат бегачите, на които старта беше в 9:00 . За малко да закъснея за старта.
После пък жена ми изчезна някъде точно преди старта и се наложи да я търся,
за да ѝ оставя ключа от колата, та не можах да се позиционирам по-напред.
Останаха 15 секунди да вкарам малко електролити преди да стартирам.
Загрявката е за аматьори! Направо газ! :-)
Беше хладно, вероятно около 8-9 градуса, а може и по-малко, но слънцето се процеждаше между мъглата и на идване беше почти ясно, така че реших стартирам с лятната екипировка + само един бъф на врата. Чепън беше обвит в облак, така че явно нямаше силен вятър горе. Оказа се правилното решение.
На гърба си носих раничка с ръкавици с пръсти, допълнително горнище и панталон за дъжд. Оказаха се излишни, но по едно време се появи черен облак, така че имаше потенциал да завали.
Старта беше точно в 9:30, изненадващ - без типичното отброяване, а само със сирена:
Понатиснах в началото за да мога да се приближа до позицията, която търсех на старта (Рапторите обаче така и не ги видях - летят си хората) и резултата беше, че много бързо вдигнах пулс, който си остана така до върха. Обикновено при 160+ почва да се усеща зор, но сега нямаше такъв момент, така че не намалих. Интересно беше, че въпреки студа се потях.
Чепън се беше погрижил да обвие в мъгла трошливия камънак на изкачването и пътя ни нагоре изглеждаше така:
Спирах на два пъти в мъглата, че пак ми излиза веригата от GPulley също като на Мургаш. Явно има някакъв проблем, който трябва да погледна. Интересно, че се случи само на това изкачване. Отдадох го на това, че бях сменил ориентацията на овалния венец отпред с 90 градуса предния ден за да тествам разликата. Между другото от тия овали разлика не намирам аз. Даже считам, че по-скоро пречат отколкото помагат - ако дерайльора има заключване на обтягането е желателно то да не се ползва с овал.
Оператора-документалист (Борис Първанов) го беше закъсал още в началото на изкачването, както се оказа после "Шрек" пак беше само ранен в битката. Бързо установи причината човека и взехме да се задминаваме нагоре. Козарева също беше на 20-ина метра пред мен и се движеше с моето темпо.
На върха бях 2 метра преди Първанов, но го пуснах да мине защото го знам, че надолу лети това момче. Както се оказа после ми е направил над 7 минути разлика само на първото спускане и е изравнил KOM-а. Дет се вика то бива безотговорно каране, ама чак пък толкоз .. ;)
На спускането бързо настигнах Козарева, която представляваше доста интересна картинка мяткаща и бореща се с камънака и чудейки се да се откача ли от клипсовете или напротив. Леко кривна от пътеката по едно време, така че успях да я задмина.
Грешката с клипсове не я направих този път, и слава богу, че щеше да ми коства поне едно 20 минути и недай си боже някое падане.
Още малко след началото на спускането започнаха да се появяват бегачи насреща, което беше доста кофти новина. Изрично попитах като си вземам номера дали ще има бегачи докато спускаме и ме подведоха, че няма такива участъци от трасето. Доста глупава и рискова постъпка на организаторите. На Джуренец куест тази година го ядох това за първи път и на два пъти бях на косъм от инцидент. Тук гледах да съм доста внимателен с тях.
Очаквах доста народ да прелети покрай мен на спускането защото едно, че спускането не ми е сила, второ, че след няколко падания тая година предпочитам да съм по-внимателен, но пък да завършвам здрав, и трето, че с 26-цата е нормално да съм по-бавен. За мое учудване ме задминаха само трима, но имаше и един със спукана гума, така че загубих само една позиция.
Впоследствие за цялото състезание мисля, че загубих не повече от 2-3 позиции, така че явно съм си намерил мястото още на изкачването.
Времето беше идеално за каране на скорост, така че си натисках доколкото можех. Дъждът от предната вечер беше понаправил локви тук-там и беше малко по-кално от опознавателното ми минаване.
Спирах само на един пункт - на Василовци, да си напълня бидона с вода. Взех си и две три барчета(които не изядох), че вече си бях изял вафлата от Хармоника, която беше единствената храна, която носех. На пункта мисля, че ме задмина един и веднага след него на изкачването ме изпревариха Козарева и още едно момче, които не бяха особено бързи нагоре, но все пак към края на изкачването вече ги бях изгубил от поглед.
По-сериозна кал имаше само след последното изкачване, на участък, който беше споделен с късото трасе и явно народът отпред го беше разорал. Успях да направя и едно леко падане там - калта беше такава, че никаква гума или грайфер нямаше да помогне. Скочих и в локва с единия крак.
На последното изкачване изпреварих Козарева, която явно че беше поздала багажа. Тоя младеж, който гравитираше около нея също го задминах, но той ме догони и задмина на спускането. Точно преди да стъпим на асфалта обаче го изпреварих пак.
Официалното ми време е за 3:01:23, което е 24-то място в генералното класиране от 223 финиширали за дистанцията. Средна скорост - 14,5 км/ч .
Организаторите реално не предоставят генерално класиране, а само такива по групи - мъже/жени, XCM/Хоби, тинтири-минтири, така че събрах резултатите в таблица за да може да е по-ясно.
Доволен съм как протече състезанието. Мисля, че правилно си разпределих силите и имах енергия до края. Вероятно е можело да понатисна още малко, но не мисля, че щеше да има особена разлика в класирането ми. На този етап това са ми възможностите :-)
Определено трябва да се науча да спускам по-смело защото там губя много време, като сравнявам какви времена правят хората на съответните сегменти. XC колелото вероятно доста ме спира, макар че предполагам, че основната причина е в задкормилното устройство.
Може да пробвам и тия 29-ки най-накрая, току виж пък наистина летели :-)
След финала подобаващо - хапка/сръпка, тест на KTM e-bike, награждавания, аплодисменти ..
Благодарности на организаторите от магазин Стената, на всички доброволци, които отделиха от времето си и направиха това събитие възможно, на фотографите, благодарение на които имаме снимки от събитието.
Благодаря на Господ, че ми даде сили за това приключение и ме опази здрав!
Някои от снимките не са мои. Публикувани са във ФБ събитието, където могат да бъдат открити авторите им.