Слакарница, движение и начин на живот

Отиваме на сладкарница онзи ден с жена ми. Празник беше, слънчице, да минем да се почерпим по нещичко.

Седим си, пием си кафенце навън на тревиста полянка, паркинга на сладкарницата се вижда до нас. На паркинга един след друг се редят автомобили. Възпълни възрастни с възпълните им деца се редят да си поръчват бяла отрова.

Отлепяш детето от телевизора или телефона "да излезе малко на въздух". От вкъщи, на асансьора, сядаш в колата и в сладкарницата на опашка за свръх бърз въглехидрат.

Никога в историята на човечеството е нямало такова обездвижване. През милионите години Дарвинова еволюция движението е било равносилно на оцеляване.

Допреди стотина години, пребити от труд, нямайки с какво да нахранят децата си, докато самите те се превиват от глад, хората трудно са могли дори да си помечтаят за такова изобилие от храна.

А днес .. днес някогашните мечти ни убиват.

И ако някога е било нужно да се движиш за да живееш, то днес, бидейки в капана на еволюцията, "учудващо", е нужно пак същото.
Разликата е там обаче, че тогава гладът е бил движеща сила и редовно е сочил посоката на движение, а днес, днес е нужна осъзнатост. Разбиране както на процесите, така и на средата.

Постояхме, помислихме върху философски въпроси, пък и ние се качихме на превозните си средства и хайде към другия край на София. Е, малко по-бавно, но стигнахме.

Късмет, че не бързахме ..