От известно време ми се върти идеята да се опитам да направя Everesting. Чувал бях за предизвикателството и отвреме навреме попадах на информация за опитите на хора, които го бяха правили.
Поразтърсих се за информация в нета и попаднах на официален сайт:
Прочетох каква информация са публикували хората, какви изисквания имат, какви съвети и препоръки дават.
Винаги съм си мислел за цялата денивелация - 8848 м. , но се оказа, че има и половинка - т.нар. "Everesting BaseCamp" или "Half Everesting". Естествено, че е по-добре първо да се пробва по-лесното и да се придобие опит, вместо да се хвърлим направо в дълбокото. Още повече, че съм далеч от нужната подготовка за пълното изкачване и вероятно щеше да бъде сериозно страдание да го завърша.
Докато обикалях със шосейката селата край родния ми край си бях харесал участък, който щеше да ми свърши работа. Пътят от Дряново към Радовци, който минаваше през селата Гърня, Глушка, Българени, Петковци и Игнатовци. По конкретно ме интересуваше участъка от края на Дряново до преди Глушка, който е само изкачване. Важен за мен бонус е, че е точно до родното село на баба ми - Пърша. Т.е. е точно в земите на дедите ми.
Участъка е дълъг 5,5 км с около 296 м Д+, като няма спускания и има 3-4 съвсем кратки равни участъци. Средния наклон на изкачването е около 5,3 %, което отговаря на предавките на шосейката и физическата ми подготовка. Най-стръмните участъци са не повече от 7-8% .
Пътят беше ремонтиран съвсем скоро, асфалтът беше в прекрасно състояние. В голямата си част е еднолентов, което е проблем за разминаването на автомобили, но кола с колело се разминава спокойно навсякъде. Селата вече са доста запустяли, а това си е чисто селски път, така че натовареността му е много ниска и е прекрасно за каране. За целия ден срещнах двайсетина коли. Мина само един камион, но докато хапвах.
Не бях правил точен анализ на сегмента. Когато разглеждах последните ми преминавания Стравата ми го даваше около 260 м Д+. Приятно се изненадах, когато на първото изкачване Гармина ми показа 299 м. Това намаляваше броя на нужните изкачвания от 17 на 15 и съответно и изминатите километри щяха да бъдат по-малко. Е, обиколката излезе малко по-дълга - 11,2 км вместо 11,0 .
Естествено нямах намерение да си давам зор. Продължителността на предизвикателството изисква да се кара с ниско натоварване. За целта си бях определил да карам в аеробна зона на пулса, което за мен е до около 144 удара в минута.
Колата ме чакаше в началото на изкачването. Слизах от колелото на всяка врътка и хапвах и пийвах по малко всеки път. Раздвижвах колене, кръст, рамена, китки, врат и др.
Ядох само нормална храна:
От бързите въглехидрати си бях взел:
Пих вода и електролити "IsoStar Hydrate&Perform", от които се оказа че са ми останали само на дъното на кутията и имаше по-малко от една доза - за около 300 мл.
Бях си направил и около 250 мл воднисто кафе.
Не съм имал проблеми с крампирания, не съм се потил обилно и не съм приемал дори и допълнителна сол.
Важно беше да имам нужния диапазон на скоростите за катерене спрямо наклона, продължителността на натоварването и физическите ми възможности. Големия ми венец отзад е 32 зъба, а отпред съм с 34. Тествано беше предварително и се доказа като напълно подходящо за мен. Да, карах доста на най-ниската предавка, но имаше качвания, на които почти не я включвах.
Сегменти с по-стръмен наклон също са подходящи за такова предизвикателство, но предавките и подготовката ми не отговарят за такива. Предавките ми са с най-лесното съотношение за катерене предлагано официално за шосейка от големите производители. Или поне много близо до него. Ако се търси по-ниска предавка може да се ползват off-the-shelf производители - примерно AbsoluteBlack имат вариант с 30 зъба плоча отпред. Или пък може да се ползва MTB или Gravel курбел/плочи/касета/декланшори/команди.
Обикновено карам на 5,5 атм. отпред и 6,5 отзад. Понеже асфалта е хубав обаче, напомпих с по половин атмосфера повече за по-малко съпротивление.
Веригата я мазах само веднъж - след втората врътка, ако не се лъжа.
Колелото ми е лекичко - около 7 кг.
Носих още около 1кг на колелото:
Счетох, че не ми трябва съпорт през цялото време, така че катерих с тези неща в мен в случай че аварирам далеч от колата. Можеше да ми отнеме час, докато сляза при нея, което щеше да прецака предизвикателството.
Бях планирал да стана в 7:20, но станах в 7:50. Обикновено съм бърз и смятах, че в 9 ще мога да стартирам. Не стана ясно с какво толкова се замотах сутринта, но стартирах в 9:57 .
Учудващо, беше топло още към 10:00 - 13 градуса. Стартирах с дълъг клин и си взех горнище за спускането, но още след първото качване разкарах горнището и го замених с ръкави. След второто смених и дългия клин с къс. Ръкавиците ги оставих през целия ден. Не беше достатъчно топло за да ми създават дискомфорт, а и имаш пясък тук там по завоите, така че ги оставих и за евентуална протекция при падане.
Пече до към 2-3 следобед, след което слънцето се скри зад облаците. Двайсетина градуса ми е идеалната температура за каране и може да се каже, че беше близко до нея през целия ден.
Прекрасен ден, прекрасни условия, красива есен.
Имаше един ден лятото, в който се бях подготвил да го правя това предизвикателство, но като станах сутринта и видях как припича разбрах, че не искам да си го причинявам. И колко само съм доволен от това си решение :-)
Баща ми беше хванал влака Трявна-Царева Ливада и си направил около 10 км пешеходна екскурзия - през селото на баба - Пърша. Така че към 14:30 пристигна да ме види. Бях заръчал на майка да ми направи баница и той ми я донесе. Беше събрал и една торба с прекрасни селски круши.
Видях колко време ми отнемаше всяка обиколка и си бях направил сметката, че с късния ми старт и това темпо ще вляза в тъмното. Помолих баща ми да се поразходи из Дряново до към 7 и да дойде да ми свети с фаровете на колата за последното качване. Ако не се беше съгласил щях да си светя с фенера на смартфона, защото не бях предвидил предна светлина.
Изкачванията си вървяха и спазването на дисциплина си казваше думата. Нямах умора или някакви болежки, макар че не бях правил дълги карания скоро.
На края на 15-тото изкачване имах точно 4424м според Гармина, което е колкото ми беше нужно - половината на 8848м - височината на Еверест.
Както бях видял обаче, явно с новите измервания върха е "пораснал" с един метър, така че за всеки случай пуснах до долу и врътнах още малко за да стигна 4500+ . Информацията от Гармина за активността изглеждаше така:
След десет часа каране очаквах да съм като пребито куче, но учудващо свърших в много добра кондиция.
На следващия ден се чувствах изморен и бавен, като недоспал, но нямах някакви сериозни болежки. Нито мускулни трески, нито протривания от седалката, нито набивания на китки, рамена и подобни.
Трябва да кажа, че не съм се готвил за предизвикателството. Не съм ходил да правя големи катерения или пък да правя дълги карания - имах едва няколко от по над 2 часа. Не си бях подготвял и специални храни, соли, гелове и подобни.
Тежах около 74 кг, което е с около 10кг над оптималното ми тегло за подобни предизвикателства за издържливост.
Макар, че този път нещата минаха гладко, не съм убеден, че има резон да се пробва цялото предизвикателство. Дори и с подготовка пак очаквам да ми отнеме двойно повече време, а 20 часа каране ще бъдат излишно страдание.
Благодаря на баща ми за помощта.
Благодаря на Господ, че "подреди звездите" така, че да се случат нещата.
Референции: