Витоша 100 2020г

Имах мерак да участвам на В100 тази година и звездите се наредиха така, че да се случи.

Исках:

• да направя време около 5ч
• да съм преди първата жена

, но нямах намерение да преследвам цели. Щях да си търся моето темпо, да слушам какво ми казва тялото и моментното физическо състояние, и да се накефя на преживяването.

Бях решил да не се напъвам на много стръмните участъци, а да разнообразявам с бутане защото там се хаби много енергия, а печеленето на време е съмнително.

Преди старта знаех, че нямам особени шансове за добро представяне защото последния месец нямах смислени тренировки заради:

• В края на юни паднах на Джуренец куест и си нараних сериозно дланите, които вече имаха сериозно натъртване от падане на камъните при спускане на Витоша.
• Изкарах нещо като грип на крак за около 10 дни. Беше ми отпаднало, леко ми дращеше гърлото и може би вдигах и температура от време на време
• За капак лепнах и стафилококова инфекция на пикочните пътища и 8 дни в началото на юли пих антибиотици

Знаех и че нямам достатъчно подготовка за 5 часово постоянно напъване в гората.

Предния ден преди състезанието приготвих байка и си нагласих всичко необходимо:

• Колело (Hardtail XC, ~9 kg, 26"x2.1 Schwalbe Rocket Ron)
• Вода
• Стартов номер
• Резервна гума лепната с изолирбланд на рамката
• Помпа
• Каска
• Телефон, Лична карта, Пари, ключ от вкъщи
• Ръкавици
• Тулче
• Лостчета за вадене на гумата
• Очила
• Храна - 4х21 гр мюсли барчета с шоколо - Aptonia Cereal Bars от Декатлон
• Масльончица
• Ветровка/Дъждобран
• GPS часовник
• Сол
• Салфетки
• Маска (Covid)
• Резервни накладки (наскоро ми се отлепи една)
• Резервен QuickLink за веригата

Легнах в 1:40, станах в 4:50 . Колко бях спал не е ясно защото се въртях доста. Възможно е да са 20 минути, но поне бях дремнал.

Направих си кафе. От вечерта си бях приготвил към 250 гр мюсли, накиснато в 300гр кисело мляко с малко вода. Изядох 2/3 от порцията изпих кафето, напомпих гумите на колелото на 1,5 атм. Напънах се да посетя санитарния възел за да не се налага да го правя по трасето и в 5:24 потеглих към Бояна с колелото.

Бях там осем минути преди старта и се постарах да се наредя доста в началото. Идеята ми беше да се понапъна в началото на състезанието за да не се налага да чакам навалицата по тесните места преди да се е разкъсала групата.

Старта беше навреме - точно в 6:00 . По-малко от 30 мин по-късно бях на Тихия кът, като изпреварих доста хора на изкачването.

Спуснах към Владая без да се напъвам - Страва сегмента сочи 4:30 минути. Бях с твърдака, с който се чувствам доста неуверен на спусканията, така че нямах намерение да карам бързо надолу.

На изкачването от Владая до водния пояс усетих, че пулса ми е висок и ми стана ясно, че няма да мога да натискам. Потях се доста. Сегмента сочи 9:20 мин .

Състезанието го изместиха от средата на юни в края на юли и в гората на сингъл трака от владайската река до Кладница си беше тъмничко. Търсих моето си темпо и не бързах. Интересното е, че не ме изпревари почти никой може би 2-ма души само. Започна да се чува някакво странно тракане откъм веригата. С това колело нямам проблем с падания на верига затова обикновено не заключвам дерайльора. Този път бях решил да го заключа, и макар че тракаше доста го отдадох на това заключване. По-късно щеше да се разбере, че не е това проблема. Сегмента от владайска река до асфалта на кладница сочи 30:47

Не съм спирал на пунктовете на Владая и след Кладница.

Последва спускането към яз.Студена, където няма какво да се отбелязва.

На 1:31ч от старта, на средата на яз.Студена ми блокира венеца и веригата не можеше да се върти. Спрях да погледна с мисълта, че състезанието за мен приключи. Видях, че венците на касетата играят и стягащата им гайка беше развита. Свалих гумата и стегнах на ръка гайката. Пробвах да използвам и отверката на тулчето ми за да почукна и пристегна с нея, но нищо не стана. Надявах се да имат ключ за затягане на сервизните шатри по пунктовете. Уви, питах всички възможни, но нямаше никъде. За късмет затягането на ръка изкара до края, като чак след Симеоново имаше неточности при смяна на скоростите, но може да са били и от калта.

Изгубих около 6 минути и ме изпревариха поне едно десетина човека. За сметка на това пък отпочинах малко и пийнах вода.

Скоро бях на пункта до стената на язовира, където загубих 1-2 минути, докато в сервиза и един любезен човек порови в буса си дали нямат ключ за касетата. Нямаха :-)

На изкачването от стената през Боснек към Чуйпетлово допълнително се потвърди, че нямам пара. Обилно потене и висок пулс. 2:25 ч от старта бях на пункта в Чуйпетлово. Бях изпил водата, така че заредих на чешмата. Сегмента от стената до Чуйпетлово: 37:27 мин (11,29 км, 372м изкачване, 18,1 км/ч)

Не знам защо но бях решил, че след Чуйпетлово е относително равно в гората. Карах го веднъж тази година този участък. Последвалото изкачването неприятно ме изненада и започвах сериозно да усещам липсата не енергия от допуснатите грешки. Очаквах и всеки момент да се развие гайката пак и да трябва да спирам да свалям гума и да завивам.

На спускането след Смильо(2:46ч от старта) ми поднесе предната гума в една на пръв поглед безобидна кал и паднах. Пльоснах се в калта по задник на десния бут и се метнах настрани в тревата. За късмет беше меко така че беше почти без поражения освен леко ударена дясна подбедрена кост в колелото. Като време не загубих почти нищо. Проблема беше, че ако досега карах бавно на спусканията сега намалих още повече и станах тройно по-внимателен на критичните участъци. Тенденция, която се запази до края. Парен каша духа ;)

Между Чуйпетлово и Ярема беше доста мокро. Явно беше валяло през нощта. В гората беше кално, а тревата беше доста хлъзгава. При обрасли участъци излизането от коловозите на скорост беше опасно.

На Ярлово(60 км и 3:25 ч от старта) спрях да ги попитам за ключ за гайката. Поне едно услужливо момче на сервиза ми напръска веригата със смазка. След Ярлово следваше движение по открити участъци, а слънцето вече препичаше сериозно докато катерех из тревите.

Батерията на ТомТом-а свърши на спускането след Ярема. Забелязах я още около Студена, че е наполовина. Интересно защо. Обикновено 6ч си изкарва без проблеми, а вечерта я бях заредил.

До брезите вече бях изхвърлил огромно количество соли с обилното потене. Бях изпил две бутилки с вода. Точно на 50м от пункта усетих, че започвам да крампирам на задбедрицата. Тъпча се с достатъчно количество сол и никога нямам проблеми с крампирането. Този път беше изключение обаче. Късмет, че беше близо пункта. Слязох от колелото, поразтрих краката и добутах до пункта. Един младеж, който току що го бях рязнал на изкачването беше доста учуден. На пункта бяха от ДопелХерц, които ми дадоха:

• две пакетчета с магнезий,
• две пакетчета с "енерджи"
• разтворих си около 20гр сол в бутилката и я изпих и нея
• изпих и една 200 мл чаша кола

Постоях 4-5 мин там и веднага като тръгнах се усети разликата. Не знам дали си внуших, но нямаше следа от крампите и липсата на енергия сякаш беше изчезнала.

Следваше приятен равен участък през гората покрай Железница до Симеоновските серпентини. Там се задминавахме с едни момчета няколко пъти. Обърках пътя за втори път - до една рекичка, като тръгнах след един младеж, който тръгна да спуска вместо да завие.

В надпреварванията се включиха и един баща с детето си, което мислех, че му е син. Попитах го на колко е и той ми каза, че е на 12. Доста впечатляващо. В последствие, когато ги поздравих на финала се оказа, че това за мен е най-голямата изненада в състезанието. 12 годишната Йоана Вълканова, дъщеря на Илия Вълканов и двамата от клуб Олимп. 4 сек. преди мен завърши момиченцето, като последно ме изпревариха на спускането по плочите в парка преди бул.България. Караше един новичък черно-оранжев карбонов твърдак Скот, вероятно Scale RC. Детето имаше телосложение на напълно нормално момиче на тази възраст - слабичко, без изявени мускули по краката. А направи В100 на 12г за 5:48 ч. Втора в генералното класиране при жените на 19 мин след Христина Козарева.
Респект за нея и баща ѝ !

На изкачванията от Симеоновските езера до финала пак се появи липсата на енергия и бях доста бавен.

Изядох две от барчетата (2х21гр) за цялото състезание. Не съм ял по пунктовете.

Бутах:

• съвсем малко на сингъл трака
• кратки и стръмни изкачвания след Владая
• мъничко на изкачванията до Студена
• кратки и стръмни изкачвания м/у Ярлово и Ярема
• вероятно пропускам и др.

Установих, че докато бутам пулса ми още повече лети в небесата.

Носих:

• на стръмното, кално и каменисто изкачване преди Ярема
• на голямата локва преди поляната на Железница
• На серпентините преди Симеоновските езера

Пътеката от северната страна на Витоша нямаше нищо общо с тази след Чуйпетлово. Тук беше доста сухо и даже и голямата локва не беше особено кална.

Резултат

Официалното ми време е 5:48:31 ч, което ми отрежда:

• 72-ро място в генералното класиране (около 1280 финиширали),
• 70-ти при мъжете (две жени преди мен, включително и 12г момиченце, което ме изпревари с 4 сек)
• 26-ти в категория мъже 40-54г

Резултатът ми е покъртително слаб. Първият ме е изпреварил с почти два часа. Изпреварват ме 12 годишни момиченца.

От друга страна нямам претенции да съм големият атлет. Към момента на старта съм на 41г и тежа около 70 кг (173 см ръст), което е около 5 кг над опитмалното тегло за подобни натоварвания.

Грешки

Като грешки отчитам:

• Малкото сън
• Карах с едни баскетболни Адидаски, които на сухо бяха ОК, но като се намокреха или накаляха се пързаляха много върху педалите.
• Не приемане на електролити. Не си бях подготвил защото обикновено не се потя много и не губя толкова вода.

И лошият късмет(за цвят):

• Липсата на подготовка заради здравословни проблеми в последния месец
• Развитата гайка на венец касетата
• Падането

Мисля, че без грешките и лошия късмет имах потенциал да смъкна под 5ч, въпреки че техниката ми на спускане не е добра и там губя доста защото карам предпазливо. Такова време би ме вкарало в топ 20, което си е направо учудващо.

Това разбира се са си чисти спекулации от сорта на "Ако баба беше мъжка щеше да има дръжка". Едно е да мислиш, второ е да искаш, трето е да можеш пък четвърто е да го направиш.

Да променя

Така и не се научих да карам с клипсове планинско. Чувствам се неуверен с тях на трудните участъци, особено на състезания. Може да е от педалите ми (EggBeater), които сякаш, че не се откачат достатъчно лесно.

По принцип лягам късно, което поне преди състезания трябва да коригирам. Няма как да има добро представяне при толкова дълго физическо натоварване и липса на сън.

Хората в челото зобят стабилно. Може би трябва да заджурквам някакви смеси и аз - с електролити и енергия, а може би и разните му кофеини/таурини и подобни.

3-4 опознавателни минавания на трасето ако направя също ще ми помогне.

Планинското колоездене в България

Гледам резултатите и в общи линии виждам само двама подготвени състезатели - Алексиев и Калин Русев, като вторият е почти 50 годишен.

Емо Стойнев като участва Алексиев поне има конкуренция по петите. Тази година го нямаше. Съответно вторият е на над 20 мин.

В100 съвпадна по дата със шосейното състезание "Пътят на римляните" и шосейкаджиите ги нямаше. От тях има хора "със сърце и крака", и макар че техниката за планинското им липсва можеше някой да се намести на подиума.

Ако не беше пустият му Covid международното участие можеше да позакърпи положението.

При жените положението е още по-трагично. Там дори и първата го добутва само на мускули. Класирането на 12г момиченце на втора позиция с малка разлика от шампионката го показва.

Благодарности

След финала поздравих организаторите, че макар и отложено не пропуснаха да направят събитието и тази година. В100 е спортното събитие с най-много участници в България и при положение, че то се проведе няма оправдания за отменените любителски стартове през годината(заради Covid простотията).

Организацията беше супер, пунктовете страхотни. По маркировката имаше дребни пропуски.

Откъм време също уцелихме бонуса - супер приятно за каране. Идеални температури без големи калища по трасето и дъждове по време на старта.

Благодаря на Господ, че ми даде сили за това приключение и ме опази здрав!
:-)

Връзки

Трака ми в Страва: https://www.strava.com/activities/5485577748