Рождество го изкарахме без ток и вода.
За мен лично това е благодат.
Шанс да потънем в тишината, да чуем мислите си и да си кажем няколко думи на спокойствие, докато печката на дърва бумти и стаята е изпълнена с миризма на газена лампа.
За друго ми е думата обаче.
Токът спря още в понеделник привечер, към 16:30 - 17:00, 23.12.2024 г. Денят беше слънчев, а снегът заваля и започна да трупа на следващия ден, така че още нямаше никаква причина за аварийни прекъсвания. Пуснаха го обратно около 21:00.
Ситуацията се повтори на бъдни вечер. Прекъсване и пускане по същото време, като снежната покривка още беше незначителна.
Имотът е със селски адрес, но граничи непосредствено с такъв в Трявна, където прекъсване нямаше - в съседния двор свети.
Как така се случи, че без видима причина, оставиха селата без ток, точно когато всички са се събрали за празниците и д омакините са готови да включат печката за да приготвят вкусните трапези ?
Да не би тогава да е най-големия товар и да нямаме достатъчно мощности ?!
Студено е, работи отопление, няма слънце и вятър, изнасяме за Украйна, а надеждните ни ел. централи ги ликвидират една по една ..
За 25-ти и 26-ти не коментирам. Тогава при нас натрупа около 40 см. тежък лепкав сняг и би могло нападали дървета да им покъсат жиците в непочистените им просеки.
Наречете ме конспиратор, но
❗токът го спряха по селата защото няма достатъчно.
Същото ще го видим и по нова година, ще го наблюдаваме и занапред. Първоначално режимът ще бъде такъв - прикрит и със съдействието на ЕРП-тата. После може да стане и явен.
А колко да съм конспиратор не знам, при положение, че предишните ми "конспирации" се оказаха верни до една. За безчинствата в енергетиката не съм спирал да тръбя от години. От тази година България вече не е нетен износител, а вносител.
Иначе и днес тока още го няма ..
───── ⋆⋅☆⋅⋆ ─────
Светли празници и бъдете здрави
❤
Графики на електроенергийният товар в България за 23, 24 и 25.12.2024 г. Данните са от ЕСО - електроенергийният системен оператор. Трите прогнозни пика са за 29, 30 и 31.
Снимката е от х.Македония от 1.09.2024 г., 8 дни преди да почине татко
РОДИНАТА НЕ Е ДЪРЖАВАТА, СИНЕ
Онази, която ти пие кръвта!
Родина - това са просторите сини.
Парчето небе. И парчето земя!
Онази, попила кръвта на дедите.
И белите кости - и черните дни...
На майки сиротни попила сълзите -
изпратили рожби по чужди земи.
Родината, сине - това са полята.
Забрадките бели - и черния хляб.
Родина е тъмния вир на реката.
И времето (с него си само богат!)
Родина - това е прегръдката, сине.
Последната! Дето след нея боли...
Огнището! Струйката дим от комина.
И топла постеля за зимните дни.
Родината, сине - са първите стъпки,
които си правил по първия сняг.
На вишната, старата - младите пъпки.
И щъркела, кацнал на двора по мрак.
Родината не е държавата, сине!
(която и тебе прокуди от тук!)
Родина са буквите в твоето име!
И мъжката сила на твоя юмрук.
Родина е, сине, тръпчивата болка,
(която ще сети и твойто сърце).
Когато се скиташ по пътища голи -
с последния спомен за мойте ръце.
Родината, обич... Е топлата стряха.
И птицата, свила под нея гнездо.
Ръката ми бяла, която ти маха...
На залеза златното зарево.
Родина е ситна роса под звездите.
Гори заснежени, и златни жита.
Ръка на приятел - на майка сълзите.
И грубите длани на твоя баща!
Родина е бащино, топло огнище
и питка, опечена в топлата жар...
Изгубиш ли нея - изгубил си всичко!
Без нея си просяк! Дори да си цар.
Родина... Тя не е онази държава,
която ти пие със сламка кръвта!
Родината, обич... е топлата пазва,
в която смирен си притихнал сега.
Родина са шепата дъхави билки -
набрани по Еньовден, рано в зори!
Шевиците пъстри на бащина люлка...
Родина не можеш да купиш с пари!
Родина е виното в бъчвите стари -
искрящо-рубинена, българска кръв!
Тя въглен е, който душата ти пари.
И дългата нишка на пъпната връв!
Проклет да е трижди свят, който разделя
брат от сестрата, и майка от син!
Ако зажалиш за дом, и постеля -
знаеш къде да се върнеш. Амин!
--
Автор: Гълъбина Митева
Минавам да напомня, че празнуваме Рождество и това е най-големият ни празник през годината.
Синът Господен дойде на земята за да ни даде възможност да изкупим греховете си и да бъдем в Божието царство.
Алчността, лакомията и гордостта нямат място на този празник.
Смирението и добротата имат.
Това, което ще ви направи щастливи няма да бъде да получите и да имате, а да подадете ръка и да помогнете.
А ако се опитате да разберете, че всички около нас са божии чеда, наши братя и колективното щастие и благополучие е единственото истинско такова, може да имаме и една по-добра година. Както и един по-добър живот.
Светли празници
❤
От около 25 години операционна система на компютрите, които използвам е с Линукс ядро. През тези години създателят на това ядро, финландецът Линус Торвалдс, се е доказвал на най-различни фронтове. Без ирония, без сарказъм - изцяло в положителен смисъл.
Но ...
Това е най-сериозната му излагация, която съм срещал.
Съобщението му по-долу е по повод на това, че изключиха много руски разработчици от ядрото.
───── ⋆⋅☆⋅⋆ ─────
Добре, много руски тролове наоколо.
Напълно ясно е защо е направена промяната, няма да бъде премахната, и използването на множество произволни анонимни акаунти за "grass root" от руските фабрики за тролове няма да промени нещо.
За информация за невинните минувачи, които не са от фермите за тролове - "различните изисквания за съответствие" не се отнасят само за САЩ.
Ако все още не сте чували за анти-руски санкции, опитайте се да прочетете новините някой ден. И под "новини" нямам предвид руски спам, спонсориран от държавата.
Що се отнася до изпращането на кръпки за премахване - моля, използвайте кашата, която наричате мозъци. Аз съм финландец. Мислехте ли, че ще подкрепям руския агресия? Очевидно не е просто липсата на истински новини, а липсата и на познания по история.
Линус
Референция:
Тоя месец се занимавам със селски труд. Вадя картофи, бера грозде .. и още неща, които са все неуместни за Инстаграм.
Първо, действа ми доста изграждащо. Припомням си какво е да си вадиш прехраната с ръцете си.
Но не за това ми е мисълта ..
Три дни от сутрин до вечер бера грозде и наблюдавам процеса. Бавно, методично, докато се трудя имам време и да помисля.
Някак си ми се прояснява, че нямаме никаква представа за стойността на това, което слагаме на трапезата си.
Не цената. Стойността.
Гроздето си е грозде. В Балкана го гледаме на асми, не на лозе. Сега, когато приближи времето за бране и придоби сладост го нападна всичката възможна гад. Наблюдавах:
и какво ли още не. Даже кучето не успявам да изгоня, като изтърва някое зърно на земята.
И пак .. не ми е това мисълта.
Като отидеш на пазара и си купиш грозде, винено грозде, то е в един вид, който няма нищо общо със селския. Ама нищо общо ..
Едни прекрасни подредени чепки, които нито мана ги е спохождала, нито акарите са ги разсипвали, нито цялата гад го е кълвала, хапала и дъвкала.
И гледам това истинското грозде, което всичко му налита и се питам как така аджеба това на пазара е в тоя вид ?!
Колко вида препарати са изсипани на всяка чепка ?
И колко още в почвата, за да го "опазят" ?
Когато си купиш грозде от пазара, то грозде ли е или е пълно с отровата, която го "пази" ?
И тук казвам грозде, но имам предвид всичката ни храна.
И чувам, камбаните бият ..
Два пъти за жена, три пъти за мъж.
Болниците пълни с хора с какви ли не причудливи болести. Ракът е особено на мода.
И как да не е, когато всички знаем много добре цената, но вече никой няма уважение към хората, които все още помнят стойността ..
До няколко преди състезанието в София бяха големи жеги с температури около 35°C и сух период от над 20 дни. В сряда и четвъртък поваля добре, в петъка по-малко, но над Витоша беше причерняло стабилно, така че над определени части на трасето може и да се е поизсипало повече.
По време на състезанието: Прекрасно време за каране. Температури м-у 13 и 20 градуса. В слънчевите участъци подухваше да разхлажда като по поръчка.
Регистрацията за състезанието бях направил в средата на май.
Имах някакви планове да мина трасето тестово, но не го направих и не съжалявам за което. Познавам го достатъчно добре вече за да не губя много време и енергия заради това, че не съм запознат с минималните промени тук-там.
Подготовката както редовно се случва при мен беше незадоволителна. Километрите и денивелацията за 2024 г. бяха много сходни с тези преди миналата В100 - 2500 км с 28 000 м Д+. Много малко карания с над 1К Д+ - вероятно под 5.
Бях се писал:
Т.е. два старта преди В100
Стартирах около 75 кг, т.е. с 1 по-малко от 2023, 1 повече от 2022, и 9 кг повече от 2020 г., когато за пръв път карах под 6ч - 5:48 .
По-колелото нямаше кой знае какви промени от миналата година. Направих си адаптори за средното(BB30) за да мога да карам с шимански HollowTechII курбел(24мм) и да мога да ползвам PowerMeter-a. Предния венец беше 32 вместо миналогодишните 30 зъба( 50з голям венец отзад, 26" гума).
С твърдака карам само по състезания, че е по-лек. Стартово му тегло без прикачния инвентар(чантичка, велокомп и бутилки) - 9,620 кг, с 40 гр повече от 2023.
Още като се качих на него преди тазгодишното ТУ получих нещо като разтежение отзад над левия прасец под колянната става.
Оказа се, че седалката му е била много назад и положението ми на педалиране е било с поне 2см назад спрямо мекицата, която карам обикновено. Не знам дали е мръднала самата седалката защото не е била добре стегната или съм я сложил грешно преди години. За късмет го забелязах преди това състезание и го коригирах. Нанесох и корекция в наклона ѝ, която също се отрази добре.
За пръв път, освен помпата, носих и CO2 патрон и помпичка за него, ако спукам гума.
Първата ми цел, разбира се, беше да завърша, като най-същественото е да си пазя здравето, т.е. да няма падания и контузии.
Трасето мислех, че ще е доста бързо, защото след тази суша, дъждовете в последните дни не мислех, че ще са в състояние да разкалят значително, а ще втвърдят прахоляка и ще го направят стабилно.
Време под 6 часа ми изглеждаше реалистично, като считах, че при правилно провеждане на състезанието имах и възможност под 5:30 .
Никого не гонех и никой не ме гонеше. Състезанието беше единствено с мен самия.
Разписанието, което гонех беше от каранията ми през 2020 и 2022 г.
Миналата година за пореден път ме достраша да стартирам с клипсове, което отчетох като минус, така че тази година бях с тях, което се оказа правилен избор, понеже можеше и да дърпам като усетя умора, а и на спусканията е доста по-стабилно.
Легнах към 00:50, станах в 4:35 . Дори не се бях напънал да си оправя режима(лягам към 2:30) и не можах да заспя изобщо.
Закуската ми беше 400 гр заквасена сметана и 3 яйца. Направих си двойно кафе - и за колата.
Бях решил, че тия 10 км горница до старта си се отразяват, така че взех колата. А и Акси искаше да я оставя на работата ѝ сутринта. Тръгнахме към в 5:10 и учудващо чак в 5:33 бях пред резиденцията. Тръгнах да се навирам в пресечката към централния вход, понеже ми се видя, че се движат нормално, но се наложи да изляза и да търся място за паркиране другаде. Изгубих 10 мин с паркирането и още 5 със сваляне на колело, преобличане и връщане да си изпия събуждачката.
Блъсканица за челни позиции този път беше съществена. Наредих се не толкова назад, но отстрани, около 10 мин преди старта.
Лошото позициониране ми отне 2 мин, докато мина през ел.системата на старта. Загубих още около една докато се движа в бавната група и да стигна до тротоара нагоре покрай резиденцията.
Изгревът ме посрещна над Бояна, на десния завой към стария Беловодски път.
Това ми е времето горе на асфалта на Тихия кът:
Всъщност съм бил съм с 1 мин 19 сек по-бърз от 2023 г. от излизането ми на широкото до резиденцията до Тихия кът, но лошото позициониране ме праща с 27 сек назад.
Имаше по-бавни надолу, но се движихме прилично. Един ме издразни само, който ме изпревари пред реката, докато чаках предния да се изнесе от нея.
Сегмента сочи 5:24, което е с 26 сек по-бавно от 2023, г. и 54 сек по-бавно от 2020 г.
На първата контрола(долу на Владая) съм:
Тук почнаха да бутат пред мен в участъци, които обикновено карам. Бутах и по камъните, и на най-стръмното, без да бързам.
10:57 за Страва сегмента за изкачването до реката (11:03 2023 г.)
Около 52:04 съм пресякъл реката (51:26 2023г).
9+ мин натрупано забавяне спрямо 2020г .
Предположението ми за добро състояние на трасето се потвърди. Дори през прокопаното в скалите имаше линия без да се влиза в голямата локва. Изпреварих Първанов, който правеше гума, но ме застигна почти веднага.
Имаше някакво момче, което изглежда се беше метнало встрани от пътеката. Едно момче му помагаше да се измъкне с ръка през рамо, а друго също беше спряло, така че не сметнах за нужно да спирам и аз.
Темпото беше прилично. Малка тапа имаше чак преди завоя за спускането на асфалта на Кладница.
Страва сегмента за сингълтрака(segments/11947020) сочи:
13 мин. натрупано закъснение.
Хапнах от "барчето с топките" на равното по асфалта и газ надолу към яз.Студена. Пункта го пропуснах, поизпреваих няколко човека на спускането.
Лепкавата кал започна скоро след като свърши спускането. Ситуацията беше най-зле тук от цялото трасе. На места се буташе, на други се пързаляше предницата и трябваше да се стъпва. За съжаление на Първанов камерата му гледа в боровете в този участък, така че не се вижда много добре.
Чекпойнта на пункта на бариерата показва:
Времето в края е на Страва сегмента от Кладница до бариерата(segments/7432480).
Закъснението ми от 2020г. отново си остава 13 мин, но 2020-та в този участък ми се разви касетата и спирах да свалям гума и да закърпя положението.
На пункта спрях за 30 сек., колкото да си взема половин филия и да ми налепнат подметките с дълго окосената трева.
Тук си издумках енергията миналата година, така че сега си следях пулса да е под 155.
Направих едно спиране от около 2 мин. да намажа веригата, защото калта от локвите явно беше изяла смазката и се разскърца. Използвах го за да хапна и пийна малко, да махна тревите от обувките и да сваля малко кал от колелото.
На пункта на Чуйпетлово спрях, хапнах още половин филия и малко краставица, напълних вода на чешмата с втората доза електролити и pre-workout, свалих кал от педалите и обувките и потеглих.
Около 5 мин съм стоял на пункта, включително и да чакам някакъв от зяпачите, който реши да си пълни вода преди състезателите.
Времената ми преди пункта на ЧуйПетлово:
Губех 9:30 мин на сегмента спрямо 2023(2 мин мазане на верига) и още 5 мин. от спирането, т.е. вече бях почти 1/2 час назад от графика на 2020-22 г., който по принцип гонех.
За разлика от миналата година, където в този участък започнах да крампирам сега бях значително по-свеж.
Сегмента "Чуйпетлово - Ярлово 2022+"(segments/37187638) ми го дава:
Като време не печеля почти нищо.
Чекпоинта на полето преди Ярлово на 59-тия километър сочи:
Участъкът беше доста добре откъм вода и кал. Един по-рисков коловоз има на спускане, на който се кара високо в средата и при сухо време е опасен, но сега беше ОК.
На пункта на Ярлово спрях и хапнах филия набързо. Имаше готови разтворени витамини и пих един от тях.
Тук ми беше и второто мазане на веригата.
Малко под 3 мин. съм стоял на пункта.
На излизане от Ярлово, т.е. след пункта:
За този участък бях с около 5 мин. по-бърз спрямо 2023 г. 4 от които заради по-малкия престой на пункта.
Слънцето вече напичаше, но имаше много приятен ветрец, така че жега не се усещаше. Напечения Гармин като гледам е показвал макс 26 градуса.
Спирах за минутка и малко - да пусна една вода и да хапна/пийна нещо.
От пункта до горе на Ярема ми дава ср. пулс 152.
Типично за този у-к има няколко отсечки, на които си бутам. Едното е задължителното на калта в гората чак горе, другите бяха по-стръмните участъци.
Горе на Ярема съм бил:
Страва сегмента(segments/19097746) от Ярлово до края на изкачването преди Ярема сочи:
На равното на асфалта на Ярема хапнах и пийнах.
Гледах да изпреваря тия, които се виждаха пред мен и спускането беше ОК, без тапи.
На едно място щях да объркам, но се усетих и спрях на 2м зад разклона. Там ме изпревари едно момче с твърдак, но то спускаше добре, или айде, горе-долу с моето темпо(а аз спускам консервативно).
Пункта Плана го пропуснах, защото бях решил, че тия на спускане ще ги подминавам, но скоро след това се оказа грешка.
Лекото освежаване на краката през реката пак бяха решили да не ни го спестят. Не знам защо не им харесва варианта да се излезе на асфалта по пътя вдясно от реката и да се мине по автомобилния мост.
Съвсем малко след като стъпих на асфалта се появиха ясни сигнали за предстояща крампа отвътре в лявата подбедрица. Спрях, поразтърках, изпих течния магнезий на АбоФарма, който предвидливо ни включват в стартовите пакети, и поех бавно нагоре почти само с един крак.
На "Брезите" ги нямаше Допел Херц. Да го коригират догодина, защото там направо спасяват.
Контролата там, на 75-ия км, сочи:
В този участък обикновено ми идва енергия и го карам с удоволствие. Този път не можах да се възстановя от крампата, така че го карах много консервативно.
Вечната кал преди поляната на Железница беше относително добре. През по-голямата част имаше относително суха линия през нея. Не се налагаше качване горе по брега за да не се гази "до колене". Не съм слизал.
Преди големия каменен мост без парапети - пак изпуснах слизането на долната пътека, но си хванах линията на спукане м-у каманаците. Пак слязох и на големите стъпала на моста, но и двете ги усетих рискови, защото имаше две момчета - едното под камънаците, другото пред стъпалата, а и явно не помних линиите достатъчно добре.
За серпентините преди Симеоновските езера слязох и бутах надолу.
Минах по маркираното и по мостчето, като не правих опит да избягам от корените, минавайки вдясно. Оказа се грешка, защото корените бяха мокри и в един у-к предната гума ми поднесе доста серизно. Най-близко до падане бях там. Успях да го избегна и да спра встрани, като подложа крак.
Имаше туристи, но не колкото м.г. Калта и локвите се заобикаляха. Имаше оправен мост, с естакада, който успях да мина без да слизам.
Спрях на пункта на Бистрица, натъпках набързо половин филия с лютеница и пийнах малко електролити на IsoStar, които бяха приготвили.
На пункта на Хармоника не спрях. На този на Драгалевци ми подадоха чаша вода, която изпих.
Между чекпойнтите на Брезите и Драгалевци съм се изкачил с 5 места в класирането. Имаше момчета, които се оплакваха от крампи и видимо бяха дръпнали газта повече и от мен.
Контролата на пункт Драгалевци:
След Драгалевци съм изпреварил още 4-има, двама от които на велоалеята - виждат се на снимката по-долу.
Поизмих се на душа на Кархер за да се възползвам от масажите на Девин. Там изплакнах и колелото - моите колелета водоструйка не ползват. Водоноската на Софийска вода я нямаше тази година.
На масажа ме попретупа момчето, в сравнение с предния, но беше доволно в сравнение с Боуен простотиите миналата година
Пийнах и 2-3 безалкохолни бирички на Ариана и Хайнекен. С познати не се засякохме да полафим.
Официално време:
Време на движение в Страва (без почивките)
Завърших на:
2020
----
Leg Time AVG Speed Split Pos. +/- Gap
10 km 33:43 18,0 km/h 10 km 30. - +8:04
32 km 1:45:32 18,2 km/h 32 km 70. +40 +29:42
59 km 3:17:00 18,0 km/h 59 km 68. -2 +58:09
75 km 4:32:54 16,5 km/h 75 km 71. +3 +1:27:00
92 km 5:30:20 16,8 km/h 92 km 68. -3 +1:46:11
Finish 5:48:31 17,0 km/h Finish 70. +2 +1:51:59
2021
----
Leg Time AVG Speed Split Pos. +/- Gap
10 km 37:59 16,0 km/h 10 km 53. - +10:13
32 km 2:00:36 16,0 km/h 32 km 73. +20 +32:52
59 km 4:03:44 14,6 km/h 59 km 105. +32 +1:20:39
75 km 5:54:32 12,7 km/h 75 km 112. +7 +2:09:13
92 km 7:04:33 13,1 km/h 92 km 103. -9 +2:28:14
Finish 7:26:07 13,3 km/h Finish 103. - +2:34:14
2022
----
Leg Time AVG Speed Split Pos. +/- Gap
10 km 37:04 16,2 km/h 10 km 90. - +12:20
32 km 1:47:26 17,9 km/h 32 km 91. +1 +30:10
59 km 3:18:15 17,9 km/h 59 km 88. -3 +57:35
75 km 4:34:02 16,5 km/h 75 km 93. +5 +1:25:03
92 km 5:31:45 16,7 km/h 92 km 86. -7 +1:41:34
Finish 5:48:26 17,0 km/h Finish 85. -1 +1:45:04
2023
----
Leg Time AVG Speed Split Pos. +/- Gap
10 km 39:57 15,1 km/h 10 km 121. - +13:34
32 km 1:56:57 16,5 km/h 32 km 121. - +34:23
59 km 3:26:12 17,2 km/h 59 km 98. -23 +59:01
75 km 4:55:17 15,3 km/h 75 km 122. +24 +1:35:22
92 km 5:56:41 15,5 km/h 92 km 113. -9 +1:51:44
Finish 6:13:49 15,9 km/h Finish 112. -1 +1:54:45
2024
----
Leg Time AVG Speed Split Pos. +/- Gap
10 km 40:56 14,7 km/h 10 km 154. - +15:20
32 km 1:58:29 16,3 km/h 32 km 136. -18 +39:27
59 km 3:43:16 15,9 km/h 59 km 169. +33 +1:18:34
75 km 5:04:59 14,8 km/h 75 km 168. -1 +1:50:54
92 km 6:06:08 15,1 km/h 92 km 163. -5 +2:09:41
Finish 6:23:24 15,5 km/h Finish 159. -4 +2:13:32
Все по-бавен с всяка година ;)
Въпреки най-слабото ми време и класиране от предходните години съм доволен.
Състезанието проведох добре и според възможностите си.
Единственото, което ми се щеше, е да бъде избегната крампата преди Брезите, която ме мъчи до финала.
Грешки:
Плюсове:
Средният ми пулс за цялото състезание вероятно отново е висок, въпреки щаденето - 152 (157 предходните две години).
Планът беше пулса да ходи над 160 само до Тихия кът и както се вижда от графиката е задоволително.
Времената за зоните на пулса ги вадя от Страва, че в Гармина бях предефинирал Z5, за да може да ми дава аларма на 155, а не на 162:
Z1 Endurance < 107 0s 0.0%
Z2 Moderate 107 - 125 1:16 0.3%
Z3 Tempo 125 - 143 36:26 9.9%
Z4 Threshold 143 - 161 4:36:35 75.3%
Z5 Anaerobic > 161 52:55 14.4%
2023 съм прекарал 1:41:52 в Z5, а сега 52:55, което е доста по-приемливо.
Макар че се стигна до крампа, тя беше на доста по-късен етап - преди Брезите, а м.г. още преди Смильо.
Важно е да спомена, че всичко по колелото се държа перфектно през цялото състезание. Гумите ги бях спаднал на около 1,5 бара за по-мека возия и повече сцепление.
На следващото каране забелязах, че дропера е мръднал с 0,5-1 см надолу, явно защото не съм бил стегнал достатъчно скобата и е приплъзнал при някое от по-сериозните приземявания в-у седалката.
По пол:
Големият победител в колоезденето на Витоша 100 е Йоана Вълканова !
Това на вид крехко 16 годишно дете, подобри рекорда на трасето и завъртя обиколката за 5 ч и 4 минути !
Условията бяха далеч от перфектни за поставяне на рекорди след няколкото дни валежи в района и по горските пътеки имаше значително количество локви, кал и изненади.
Йоана завърши с над 40 минути аванс пред втората в категория жени(всички възрастови групи) и се подреди на 26-то място в генералното класиране от 1655 стартирали.
Поздравления и за баща ѝ Илия Вълканов , който е неин треньор и за пореден път е карал плътно с нея.
Да не забравяме и двете момчета под 15г, които са завършили за 5ч и 13 мин - Александър Иванов и Преслав Кожухаров, съответно на 37 и 38-мо място в генералното класиране.
Бих добавил и единствената жена в групата 55+ - Янка Трифонова, 9:13:56 .
В генералното прогнозирах победа за Емо Стойнев, с Виктор Енев втори и Борислав Хаджистоянов трети.
Виктор стана първи заедно с Лъчезар Ангелов с време 4:09:52. Емо беше трети с 4:14:04, като не можах да разбера дали това са му възможностите или е имал някакви проблеми. Хаджистоянов е паднал някъде около сингъл трака, ударил се е, и се е отказал.
При нас дъртаците прогнозирах: Димитър Михайлов, Влади Гюров, Бойко Танчев, Калин Русев и Михаил Иванов.
Първите двама ги уцелих. Бойко беше закъснял и е стартирал около 3 мин след мен. Като му гледам времето въпреки това - 4:43:18, е имал потенциал и да спечели.
Срещнах и че доста от хората в челото са падали. Калин се бил мятал два пъти през кормилото. Димитър Михайлов и той е падал, Хаджистоянов .. , което говори, че трасето не беше оптимално.
В гросмайсторската група под 4:30 часа влизат 6 човека.
2023 г са били 7, по-добри условия от 2024.
2022 г са били 12, с най-добри условия
Под 5ч 2024 г. са 25 човека
Няма особени промени от това, което съм написал предните 2 години:
"Ще ми се една година ей така да съм подготвен и да мога да натискам значително повече до края, а не да имам енергия само за първите няколко часа, и то с дръпната газ. За спусканията не ми дреме особено и да губя време, там нямам планове да поемам рискове. Но искам да знам, че съм имал сили за 5ч състезателно каране. Не знам, може и да не стане в състезанието, но поне пък дано да я направя някой път в удобно за мен време, когато имам подготовка."
Нека да не забравяме, че надпреварите, в които участваме, са ПРЕДИ ВСИЧКО с нас самите!
Въпреки грешките и човешкото желание за "още повече", участието и завършването на приключение като "Витоша 100" винаги са огромна победа !
Благодаря на Бог, че ми даде сили и ме запази в здраве!
Специални благодарности от мен към:
Recently I've stumbled on a promotion of "BMC FourStroke LT TWO 2023" bike on the bike24.com website. The bike had a claimed 40% discount from €4.499,00 to €2.671,26
https://www.bike24.com/p2575815.html?sku=1971717
I've had trouble finding bike's weight so that is why I'm writing it down for SE indexing:
Another bike from the series which had an acceptable price range on bike24 was ""BMC FourStroke FOUR 2023", 34% discounted from €4.299,00 to €2.822,52
The full suspension BMC 2023 / 2024 bikes are divided in 3 groups:
References:
Вчера завърших "Хилендарският монах".
Не бях хващал художествена литература от доста време и бях позабравил колко леко върви.
Книгата е писана след средата на миналия век.
Прави впечатление, че Талев е избрал смачканото самочувствие на българите за основна причина, която кара Паисий да напише "История славянобългарска". Което разбира се не е без основание, имайки предвид прословутото:
"О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш своя език? "
и останалото написаното в историята на Паисий.
Но 260 г. по-късно, 150 от които свободни, сякаш нищо не сме научили.
Сами мачкаме националната си гордост, при положение, че имаме повече поводи за нея от почти всички народи, които ходят по Земята.
Пращаме децата в езикови гимназии с намерение, да ги натирим далеч от нас, да добруват в чужди държави. Да търсят доброто отношение сред чужди, при положение, че не можем да го видим сред своите.
Животът, събитията в него и заобикалящата ни среда се определят от отношението ни към тях. Промяната, която търсим е вътре в нас. Където и да отидем, тя няма да бъде там, докато не погледнем навътре към себе си.
Децата няма как да го осъзнаят, ако нямат родители, от които да видят пример.
На всяка крачка българи, които плюят по българското.
Изключително грозно.
И боли. Мен много ме боли.
Книгата е прекрасна.
Чете се на един дъх и има потенциал да отваря очи.
За красотата на Родината.
За гордостта от историята, която трябва да носим в сърцата си.
За това, което ни обединява.
✞✝✟
Изонзиден разни услуги на Майкрософт се бяха сринали. Направи ми впечатление, че уж независимата търсачка DuckDuckGo се беше сринала по същото време.
Случайност ?
Референция: