Pages tagged: Паисий Хилендарски

Нека да допълня казаното от Росен Петров във връзка с потисканата ни история и мисията на светите братя Кирил и Методий.

Това лято имахе възинтересна беседа с вероятно най-начетения монах на манастира ни на Света Гора св.вмчк.Георги - Зограф. Спестявам името му, защото не съм искал позволението му да го цитирам.

Отдаде ли ми се възможност не пропускам да задавам провокативни въпроси именно на хора, които имат широк хоризонт.

Попитах го какво според него се е случило с писмената история на българите от 9-ти до 18-ти век, т.е. от създаването на кирилицата до Паисий Хилендарски, като добавих нужните уточнения за да изкарам въпроса от лаишките релси.

Това, което отговори отецът, съвсем резюмирано е, че почти винаги се гледа в грешна посока, докато неговите проучвания показват, че свидетелствата сочат, че далеч по-голям принос за унищожението на историята ни имат тези, които днес стъпват на цивилизацията създадена от нас и имат претенции да бъдат неин наследник, наричайки се "Третият рим".

Референции:

• Постът на Росен Петров: https://www.facebook.com/rosen.petrov.p/posts/pfbid02x9uPBCG17WsXrgUAeJUfZJTTKyDS2m9vjvDJfRXoaJyFZYJBQArXDHvEdKsjCk7il
• Къде е писмената българска история до Паисий ?

❓ Къде е писмената българска история до Паисий ?

На народа, който даде писменост на 300 млн. съвременници.

Както знаете, Кирил, Методий и Климент Охридски създават българицата през 9-ти век.
Паисий Хилендарски пише своята "История славна, българска" едва през 18-ти век.

Това е дупка от почти хилядолетие, в което няма как народът, който дава писменост на целия източноправославен свят, да няма писмена история, нали ?

Както знаете България не пада нито под византийско, нито под турско робство изведнъж, така че да няма възможност ценните български исторически артефакти да бъдат евакуирани.

Къде са били евакуирани и каква е съдбата им ?
Ако съществуват днес, кой и защо ги крие от българите ?

Обичам да задавам този въпрос на хора, които имат какво да отговорят. Отговорите, които съм получавал са в стила:
"Тези, които знаят, не казват, а тези, които мислят, че имат отговор, нищо не знаят".

Самият въпрос е остра провокация към силно потисната ни национална идентичност.

Вчера завърших "Хилендарският монах".

Не бях хващал художествена литература от доста време и бях позабравил колко леко върви.

Книгата е писана след средата на миналия век.
Прави впечатление, че Талев е избрал смачканото самочувствие на българите за основна причина, която кара Паисий да напише "История славянобългарска". Което разбира се не е без основание, имайки предвид прословутото:

"О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш своя език? "

и останалото написаното в историята на Паисий.

Но 260 г. по-късно, 150 от които свободни, сякаш нищо не сме научили.
Сами мачкаме националната си гордост, при положение, че имаме повече поводи за нея от почти всички народи, които ходят по Земята.

Пращаме децата в езикови гимназии с намерение, да ги натирим далеч от нас, да добруват в чужди държави. Да търсят доброто отношение сред чужди, при положение, че не можем да го видим сред своите.

Животът, събитията в него и заобикалящата ни среда се определят от отношението ни към тях. Промяната, която търсим е вътре в нас. Където и да отидем, тя няма да бъде там, докато не погледнем навътре към себе си.
Децата няма как да го осъзнаят, ако нямат родители, от които да видят пример.

На всяка крачка българи, които плюят по българското.
Изключително грозно.
И боли. Мен много ме боли.

Книгата е прекрасна.
Чете се на един дъх и има потенциал да отваря очи.
За красотата на Родината.
За гордостта от историята, която трябва да носим в сърцата си.
За това, което ни обединява.

✞✝✟