Вчера завърших "Хилендарският монах".
Не бях хващал художествена литература от доста време и бях позабравил колко леко върви.
Книгата е писана след средата на миналия век.
Прави впечатление, че Талев е избрал смачканото самочувствие на българите за основна причина, която кара Паисий да напише "История славянобългарска". Което разбира се не е без основание, имайки предвид прословутото:
"О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш своя език? "
и останалото написаното в историята на Паисий.
Но 260 г. по-късно, 150 от които свободни, сякаш нищо не сме научили.
Сами мачкаме националната си гордост, при положение, че имаме повече поводи за нея от почти всички народи, които ходят по Земята.
Пращаме децата в езикови гимназии с намерение, да ги натирим далеч от нас, да добруват в чужди държави. Да търсят доброто отношение сред чужди, при положение, че не можем да го видим сред своите.
Животът, събитията в него и заобикалящата ни среда се определят от отношението ни към тях. Промяната, която търсим е вътре в нас. Където и да отидем, тя няма да бъде там, докато не погледнем навътре към себе си.
Децата няма как да го осъзнаят, ако нямат родители, от които да видят пример.
На всяка крачка българи, които плюят по българското.
Изключително грозно.
И боли. Мен много ме боли.
Книгата е прекрасна.
Чете се на един дъх и има потенциал да отваря очи.
За красотата на Родината.
За гордостта от историята, която трябва да носим в сърцата си.
За това, което ни обединява.
✞✝✟
Едно представяна на поредицата "Катехон" на изд.Изток-Запад, в която ще излязат доста смислени заглавия.
Катехон е библейско, но и философско понятие, което обозначава „пазителя на портите адови“. Катехонът е просветеният дух, който има мъжеството да се изправи срещу „мировото зло“ и да му попречи да завладее света, като ни отнеме смисъла. Мировото зло е навсякъде - в икономическото, политическо и културно пространство, а истинската битка е за човешкото съзнание, за разграничаването на доброто от злото. И знанието е единственото ни оръжие в тази борба, защото само „истината ще ни направи свободни“. Всеки от нас и всички ние трябва да станем катехон: за собственото си и съвместното ни битие.
Поредицата вижда бял свят с дейното участие на проф.Иво Христов.
Имах удоволствието да прочета "Тайните структури на властта" на Джоузеф Плъмър. Книгата е много добре построена и аргументирана, вследствие на което е и разобличаваща за задкулисния елит. Ако трябва да я сумаризирам:
"Всичко, което сте подозирали, и от което сте се опасявали. С доказателства."
Ето и представянето: