Разобличавам Ковид лъжите от ден първи, когато се появиха. Не съм преставал да го правя до днес, както тук във виртуалното пространство, така и с хората, с които си говорим. От ден едно заклеймих местните слуги на пропагандата като фалшиви герои.
Това естествено си имаше своите последствия. Много хора чуха истината и от мен, което, убеден съм, им е повлияло. Други не можаха да пречупят съзнанието си и да спрат да вярват на статуквото и ме заклеймиха.
💬 "Във времената на повсеместна лъжа, да казваш истината е екстремизъм"
Остатъците от поклонниците на телевизора "изгубих", когато, също от ден едно, започнах да разобличавам лъжите тиражирани по масмедиите за войната в Украйна. От една страна тази група не ми липсва - някак си натурално се получи чистка. От друга страна смятам, че с правилния подход, доказателства и аргументи всеки един от тях е можело да бъде убеден, защото голяма част от тях са интелигентни хора. Това е по-трудната задача обаче.
💬 "Много по-лесно е да подведеш някого, отколкото да го убедиш, че е бил подведен"
А в случая става въпрос за борба срещу институции на доверието, които са градени поколения наред - масмедии и официални власти, допълнени от приятелски кръгове.
Днес, грижливо финансираната стена на лъжата се пропуква все повече и гласовете на заглушаваните започват да звънтят все по-отчетливо.
💬 "Можеш да държиш в заблуда малко хора за дълго време, можеш да подведеш много хора за кратко, но не можеш да лъжеш всички завинаги"
Никога в историята на човечеството не е впряган толкова ресурс за подмяна на истината. Никога ! И този факт говори достатъчно за мащаба на целите, които преследват.
💬 "Когато правото се превърне в безправие, съпротивата е задължителна."
Всеки сам избира борбите в живота си. За мен свободата е фундаментална - без нея нищо останало не може да бъде истинско.
Victor Nikolov:
Проблема, който имам с това словосъчетание "Истината, зависеща от възприятията .." е просто в това, че се използва една и съща дума за две коренно различни неща:
"Дефиниция 1. Истина е това, което отговаря на действителността (тука имаме обективно понятие)"
Двама непознати стоят заедно на една и съща пейка в парка. Майка, загубила единствения си син, и тинейджър, когото желаното гадже е целунало малко по рано.
Той прелива от щастие, тя ще се самоубие съвсем скоро.
Каква е истината ?
Състоянието на материята съществува единствено във възприятията на гледащия. Физическото съществуване на каквото и да било е без никакво значение ако не се оценява от някого.
Странно ми е, че не можеш да осмислиш нещо толкова интуитивно - имаш стена, която е била построена в битието на съзнанието ти. Трябва или да я разбиеш, или да я прескочиш.
Дефиницията, която си написал по-горе не знам дали е твоя, дали е от филмчето, или някъде другъде.
Действителността зависи от възприятията.
Обективноста е понятие, което се базира на истината, за която говорим. Така че няма как правилно да използваме "обективен" или "субективен" за оценка на базовото си понятие ..
Дефиниция 2. Истина е мнението на определен човек, според сетивата и съзнанието му (субективно понятие) НЕ ТРЯБВА ЕДНА И СЪЩА ДУМА ДА СЕ ИЗПОЛЗВА ЗА ТЕЗИ ДВЕ КОРЕННО РАЗЛИЧНИ ПОНЯТИЯ. ТОВА ПОСТИГА СЛЕДНАТА ЦЕЛ: Думата "истина" престава да носи смисъла, който е носила хилядолетия наред (дефиниция 1) и започва да носи нов смисъл (дефиниция 2).
Защо е нужно да се изтрива дефиниция 1 по този начин? Нямаше ли да е по - добре да се използва различна дума за дефиниция 2?
Думата "истина" ти се иска да значи това, което описваш. По просто би било за систематичния ти начин на мислене - 2+2=4, 4+3=7, 7+5=12 ..
Истина в смисъла, в който ти я описваш не съществува. За да съществува нещо, каквото и да било, му трябва време и пространство. Та дадени истини просъществуват през определени периоди от време в дадени пространства (съзнания).
Абсолютината истина - тази, с която всички взиращи се биха се съгласили ако имат необходимата информация, не съществува никъде. Няма и да просъществува, защото съществува факторът време, чиято задача е да променя твоята абсолютна истина.
Като говорим за историята и хилядолетията - понятието за истина е било създавано в съзнанията на взиращите се. То е било създавано в следствие на опит, възприятия, съгласие. Било е променяно във и от времето.
Така, че ако трябва да говорим за истина, действителност, съществуване .. Съществувам аз, съществуваш и ти. Аз в моята действителност, ти в твоята. Възприятията ни са определени от битието ни (съществувание в периода от време от както сме се пръкнали на "тоя свят"). Възприятията ни определят нашата собствена истината.
Представи си го например така:
Ти живееш в своя свят. Аз в моя. За да опростим модела, нека тези наши
светове бъдат оградени от сфера с размер 10 метра, чиито център сме ние.
Когато се срещнем и заговорим ние сме достатъчно близо, за да виждаме едни
и същи предмети, попадащи и в двете сфери. За нас е важно да постигнем
съгласие за начина, по който възприемаме тези предмети. Именно това съгласие
наричаме истина.