Съществува ли обективна истина ?

Victor Nikolov:

Проблема, който имам с това словосъчетание "Истината, зависеща от възприятията .." е просто в това, че се използва една и съща дума за две коренно различни неща:

"Дефиниция 1. Истина е това, което отговаря на действителността (тука имаме обективно понятие)"

Двама непознати стоят заедно на една и съща пейка в парка. Майка, загубила единствения си син, и тинейджър, когото желаното гадже е целунало малко по рано.

Той прелива от щастие, тя ще се самоубие съвсем скоро.

Каква е истината ?

• Денят е прекрасен или
• какъв е денят е без значение ?

Състоянието на материята съществува единствено във възприятията на гледащия. Физическото съществуване на каквото и да било е без никакво значение ако не се оценява от някого.

Странно ми е, че не можеш да осмислиш нещо толкова интуитивно - имаш стена, която е била построена в битието на съзнанието ти. Трябва или да я разбиеш, или да я прескочиш.

Дефиницията, която си написал по-горе не знам дали е твоя, дали е от филмчето, или някъде другъде.

Действителността зависи от възприятията.

Обективноста е понятие, което се базира на истината, за която говорим. Така че няма как правилно да използваме "обективен" или "субективен" за оценка на базовото си понятие ..

Дефиниция 2. Истина е мнението на определен човек, според сетивата и съзнанието му (субективно понятие) НЕ ТРЯБВА ЕДНА И СЪЩА ДУМА ДА СЕ ИЗПОЛЗВА ЗА ТЕЗИ ДВЕ КОРЕННО РАЗЛИЧНИ ПОНЯТИЯ. ТОВА ПОСТИГА СЛЕДНАТА ЦЕЛ: Думата "истина" престава да носи смисъла, който е носила хилядолетия наред (дефиниция 1) и започва да носи нов смисъл (дефиниция 2).
Защо е нужно да се изтрива дефиниция 1 по този начин? Нямаше ли да е по - добре да се използва различна дума за дефиниция 2?

Думата "истина" ти се иска да значи това, което описваш. По просто би било за систематичния ти начин на мислене - 2+2=4, 4+3=7, 7+5=12 ..

Истина в смисъла, в който ти я описваш не съществува. За да съществува нещо, каквото и да било, му трябва време и пространство. Та дадени истини просъществуват през определени периоди от време в дадени пространства (съзнания).

Абсолютината истина - тази, с която всички взиращи се биха се съгласили ако имат необходимата информация, не съществува никъде. Няма и да просъществува, защото съществува факторът време, чиято задача е да променя твоята абсолютна истина.

Като говорим за историята и хилядолетията - понятието за истина е било създавано в съзнанията на взиращите се. То е било създавано в следствие на опит, възприятия, съгласие. Било е променяно във и от времето.

Така, че ако трябва да говорим за истина, действителност, съществуване .. Съществувам аз, съществуваш и ти. Аз в моята действителност, ти в твоята. Възприятията ни са определени от битието ни (съществувание в периода от време от както сме се пръкнали на "тоя свят"). Възприятията ни определят нашата собствена истината.

Представи си го например така:
Ти живееш в своя свят. Аз в моя. За да опростим модела, нека тези наши светове бъдат оградени от сфера с размер 10 метра, чиито център сме ние. Когато се срещнем и заговорим ние сме достатъчно близо, за да виждаме едни и същи предмети, попадащи и в двете сфери. За нас е важно да постигнем съгласие за начина, по който възприемаме тези предмети. Именно това съгласие наричаме истина.