Джирото дойде при нас

Не си падам по комерсиалния спорт и се чудих дали да отида на Джирото, въпреки че съм запален колоездач. Все пак си казах, че един път са ни дошли на крака ..

Станах участник в (силно вероятно) най-мащабното велосъбитие, което е виждала страната ни - Любителски велопоход, в който се разходихме от "Орлов мост" до "Метро" и обратно, по "Цариградско" - ~14 км отиване и връщане.

Тръгнах от задните и накрая неочаквано се оказах отпред. Когато оставаха 2 км. до края, още имаше колоездачи, които бяха в посока отиване.

😲 Бяхме десетки хиляди. Всякакви, млади и стари, малки и големи. Всички на две колела.

Избрах си добро място за наблюдение на състезателите - моста над отклонението за Горубляне, където ги чака завой и нямалят, за да може все пак да видим нещо.

Е, почти нищо не се вижда. Минават за 20 секунди и толкова. На старт-финала беше супер блъсканица, така че не се навирах. А и не съм им хич фен на тия назобани кльощави момчета, готови да рискуват здравето си за пари, илюзорни успехи и гордост, пардон, измислена слава.

Тренда, който налагат в тази обиколка е абсурден и беше пълно с мъже, които не ги е еня и му се бяха нахендрили. Розовото е за момиченца. Единствено и САМО за малки момиченца. Мъж в розово за мен е хомосексуалист и се иска да ти хлопа дъската за да се направиш на фламинго. (трябваше да го кажа)

Хубавото в цялото нещо беше атмосферата. Красиви, активни и усмихнати хора в движение. И София, в която бяха пратили автомобилите някъде на майната си.

Накрая имаше и концерт. КулДен, младежи някакви. Харесаха ми - рок и пънк, ала Милена.

Та аз така го видях ..