Подобно на тезата ми за отпадането на правилата за пълен и кратък член смятам, че изискванията за поставяне на запетаи също трябва да бъдат минимизирани.
Запетаята е смислов разделител в изречението. При четене запетаята се замества с пауза.
Правилата за поставянето на запетаи в момента са наистина много. Ето пример:
Не е разумно да се изисква запаметяването на такова количество правила от всички индивиди, за да могат да се изразяват грамотно писмено. В следствие на такива ненужни усложнения често срещаме граматически грешки в текстове написани от интелигентни хора.
Имаме достатъчно занимания за мозъка си, освен това да правим постоянен синтактичен разбор на текстовете в българския език.
В допълнение, авторите на писмен текст биват ограничени от възможността да поставят логически паузи там, където ги считат за нужни и биха ги използвали в говоримата реч. Което пък налага използването на допълнителни поясняващи изречения.
И все пак - поправете ме ако греша.
За моментална промяна в българскиЯ език - да бъдат премахнати пълнияТ и краткиЯ член.
Допълнителни правила, които нищо не допринасят.
"Поддръжници на тезата, че членуването затормозява правописа ни и води до грешки, искат да то бъде премахнато. Езиковеди и обществени личности защитиха с аргументи тезата си, че българският определителен член трябва да присъства в езиковата ни култура, защото е мерило за това, колко грамотен е човекът."
Смешна история. Защитата на тезата им била, че трябва да имаме допълнителни правила за да можем да блестим с грамотност.
В допълнение - правилата не са само с леснияТ им вариант, в който членуваме пълно ако става въпрос за подлогА. Примерно:
"При прякори, прозвища на известни исторически личности членуването е винаги с кратък член (-а/-я) независимо от позицията в изречението."
И все пак - поправете ме ако греша.
Вижте също: За запетайките