Pages tagged: Поезия

***

Не стой на гроба ми потънала в печал,
Аз не съм там.
Аз не съм заспал.
Аз съм лекия свеж ветрец,
аз съм елмазеният снежец.
Аз съм слънчевият лъч в цъфналата ръж,
аз съм и есенният дъжд.
Когато се събуждаш в утрините знойни,
аз съм песента на птичките пойни,
кръжащи в своя полет над полето.
Аз съм и звездите, които греят на небето.
Не стой на гроба ми потънала в печал,
Аз не съм там.
Аз не съм заспал.

--
Неизвестен автор

Линее нашто поколенье
навред застой, убийствен мраз;
ни топъл луч, ни вдъхновенье
не пада върху нас.
Къде вървим, не мислим твърде,
посока няма в наший път,
спокойно бият тесни гърди,
кога от злоба не кипът.
Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло -
какво ще да му завещайш?
Ил твоят път се веч изравни?
Ил нямаш други ти съдби?
Ил нямаш ти задачи славни
и цяло бъдеще с борби?
Недей оставя, мили боже,
без лампа твоя свет олтар,
без химна твоето подножье,
без вяра живата си твар!
Недей оставя без звездица
моряка, в нощний мрак остал,
без утро мъничката птица,
народите – без идеал.
Януари 1883