С день победы !

Ще ми се да кажа "С день победы!", но ми горчи.

След края на войната руснаците окупират България. Под вещата ръка на руският ръководител бива спретнат т.нар. "Народен съд" и голяма част от българската интелигенция и елит биват брутално избити. Следва национализация - от фабрики до животни в личните стопанства. Ликвидация на българското село, където са живеели истински независими от централно управление хора.

Всичко градено бива разграбено и преразпределено. Конците се дърпат от СССР, тук са назначени пионки. Държавата е окупирана, спусната е желязната завеса, десидентите са пренасочени към концлагери, свободата на словото е химера, предприемачеството невъзможно. Индивидът става безволеви, длъжен да се следва определената от Кремъл посока.

Наложен е т.нар. комунистически режим. Режим, толкова дълбоко пропил се в управлението, че и до ден днешен не можем да се отървем от него и структурите му.