Преследването на щастието се е превърнало в някакъв култ в съвременното общество. А то, щастието, не е задължително изискване в живота на човека. Точно обратното - нормалното състояние е отсъствието му. Появява се в редки моменти, за контраст. Човек може да бъде полезен за близките си, за обществото, за себе си, без да бъде щастлив.
Повечето велики дела са били извършени с голяма доза себеотрицание, а не с егоизъм, в търсене на лична облага.
А осъзнаването на гореизложеното може да доведе до намалена тревожност и по-висока продуктивност.